№ 151
гр. *** , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20214430200402 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***-F5*** от 18.12.2020
година на **** с което на основание чл. 180 ал. І от ЗДДС на ****,
представлявано от Ч. С. П., ЕГН *** е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 86 ал. І от ЗДДС.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В депозираната жалба моли съда да отмени издаденото
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква
доводи, че причина за извършване на нарушението е допусната техническа
грешка, след установяването на която е извършена необходимата корекция и
е внесен дължимия ДДС, тоест извършени са действия за отстраняване на
неблагоприятните последици от допуснатото нарушение. В този смисъл
жалбоподателят счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28
буква „А“ от ЗАНН и е можело административнонаказващият орган да не
налага административно наказание, а да предупреди нарушителя.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата редовно призован, се представлява от юрк.
Н**** Последната счита, че нарушението е доказано по несъмнен начин и
1
моли съда да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Счита
също така, че липсват основания за квалифициране на деянието като
маловажно, тъй като конкретното нарушение разкрива една типична не по-
ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения и в този
смисъл моли съда да не приема доводите на жалбоподателя в тази връзка.
СЪДЪТ, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
В хода на извършена проверка на ***“ инспектори в Н*** установили, че
дружеството е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени от ***, които
не са били включени с ДДС в дневник продажби за месец септември 2019
година. В последствие с резолюция за възлагане на насрещна проверка на
****, представлявано от Ч. С. П. е установено, че в дневник продажби са
включени двете фактури, издадени към ***“, но не са включени с ДДС, а само
като данъчна основа, с което не е начислено ДДС в съответния данъчен
период. Изготвена е покана до представляващия *** по чл. 103 от ДОПК за
корекция на отчетните периоди. В последствие на дружеството е съставен акт
за установяване на административно нарушение и същият е връчен на
представляващия.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 18.12.2020 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя ****,
представлявано от Ч. С. П., ЕГН *** с имуществена санкция в размер на 500
лева за извършено нарушение по чл. 86 ал. І от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка установяват по категоричен начин
приложените към делото писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № ***-F5*** от 18.12.2020 година на ***; акт за установяване
на административно нарушение № F5*** от 09.12.2020 година на старши
инспектор по приходите в Н***, *** ***; покана за извършена насрещна
проверка № ***т 09.12.2020 година; покана по чл. 103 от ДОПК № *** от
08.12.2020 година; Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 година на
2
изпълнителния **** на ***.
В тази насока са и показанията на свидетелката П.Т., разпитана
непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната от ****, представлявано от Ч. С. П., ЕГН *** жалба за
основателна по следните съображения:
Несъмнено е, че представляваното от страна на жалбоподателя
дружество е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗДДС всяко регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Събраните в хода на проведеното административно наказателно
производство доказателства установяват по категоричен начин, че
дружеството в Дневник продажби и СД по ЗДДС с вх. №
15001669859/14.10.2019 година за месец септември на 2019 година два броя
фактури са отразени като доставки по чл. 21 ал. 2 и чл. 22- 24 като не е
начислен дължимият ДДС в размер на 367,70 лева. В този смисъл СЪДЪТ
прие за установено по несъмнен начин, осъществяването на всички признаци
от състава на нарушение по чл. 86 ал. 1 ЗДДС във вр. 117 ЗДДС. Последният
санкционира нарушаването на установените правила в ЗДДС и е такова на
формално извършване, свързано с неначисляване на дължимия данък добавен
стойност в съответния данъчен период и неотразяването му в съответните
отчетни регистри за същия период. В този смисъл съдът намери, че
наказателното постановление е издадено при спазване на материалния закон.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на
3
извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на
установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът
счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и
формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на
своята ниска степен на обществена опасност, причините довели до
извършването му – допусната техническа грешка, липсата на настъпили
каквито и да е вредни последици от деянието за фиска на държавата, това, че
жалбоподателят не е системен нарушител и веднага е отстранил допуснатият
пропуск, определят същото като явно малозначително. В този смисъл съдът
намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези
обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва
нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде
санкциониран.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление ****одина на **** с което на основание чл.
180 ал. І от ЗДДС на ****, представлявано от Ч. С. П., ЕГН *** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 86
ал. І от ЗДДС е незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от
компетентен по материя , място и степен орган, но в разрез с процесуалния
закон, поради което и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление ****одина на **** с което на
основание чл. 180 ал. І от ЗДДС на ****, представлявано от Ч. С. П., ЕГН ***
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
нарушение по чл. 86 ал. І от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4
5