№ 510
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100602407 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 10.03.2022 година, постановена по НОХД № 17021/2018
година по описа на СРС, НО, 99 състав подсъдимият Р. Й. К. е признат за
виновен по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.215 ал.1
НК, за това че на неустановена дата в периода от 08:30 часа на 17.04.2013
година до 19:40 часа на 08.05.2013 година, в гаражна клетка № 58, находяща
се в подземен гараж в гр. София, кв. „*******, с цел да набави за себе си
имотна облага, е укрил чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ“,
модел „120Д“, с per. № *******, рама № WBAUG51060PW50397, собственост
на М.К. М., на стойност 10 530 лева, за която е предполагал, че е придобита
от другиго чрез престъпление, поради което е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. На
основание чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски са възложени
в тежест на подсъдимия.
1
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от защитника на подсъдимия - адв. К. К.. В жалбата се
поддържа, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, а
наложеното наказание - несправедливо. Твърди се, че деянието е
несъставомерно от обективна и субективна страна. Оспорва се авторството на
деянието. Счита се, че присъдата почива на предположения и районният съд
не е обсъдил всестранно и обективно всички доказателства по делото, както и
доводите и аргументите на защитата. Предлага се присъдата да бъде отменена
и да се постанови нова оправдателна присъда.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание подсъдимият, нередовно призован, не се явява,
същият не е бил намерен на посочения от него адрес, поради и което
въззивното производство е протекло при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.
В съдебно заседание се явява упълномощеният защитник на
подсъдимия – адв.К. К., която поддържа подадената жалба. Претендира за
липса на достатъчно доказателства, които да установяват авторството на
деянието. Моли за отмяна на осъдителната присъда и произнасянето на нова
оправдателна такава.
Представителят на СГП оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Счита първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, поради и което моли за нейното потвърждаване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери
за установено следното:
2
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие, като е положила значителни усилия за
изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на
доказване по делото. При пълна служебна проверка на присъдата въззивният
съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от
контролираната инстанция, като не се налага внасянето на корекции и/или
допълнения в нея. При това положение се установява следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Р. Й. К. е роден на ******* година в гр. София. Същият
е българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен,
неосъждан /реабилитиран/, с адрес: гр. Банкя, ул. „*******, ЕГН: **********.
Свидетелката М.М. притежавала и управлявала лек автомобил марка
„БМВ“, модел „120Д“, с ДК № *******, рама № WBAUG51060PW50397. На
16.04.2013 година около 18:30 часа тя паркирала автомобила си в гр. София,
кв. „Гоце Делчев“, на ул. „Деян Белишки”, пред вход „Б“ на блок № 104. На
този адрес живеела нейна приятелка, при която тя била на гости, поради което
това не било обичайното място за паркиране на автомобила. За времето от
18:30 часа на 16.04.2013 година до 08:30 часа на 17.04.2013 година
неустановено по делото лице противозаконно отнело паркирания до блока лек
автомобил марка „БМВ“, модел „120 Д“, с ДК № *******, а същата вечер
свидетелката М. останала да пренощува при своята приятелка.
На 17.04.2013 година, сутринта около 08:30 часа, М. установила
липсата на моторното превозно средство. Тя подала жалба в 04 РУ-СДВР и
автомобилът бил обявен за общодържавно издирване.
След противозаконното отнемане на автомобила от неустановеното
по делото лице, същият бил укрит от подсъдимия Р. Й. К. в гаражна клетка,
отбелязана с условен № 58, находяща се в подземен гараж в гр. София, кв.
„*******.
За времето от 19:00 часа на 07.05.2013 година до 07:00 часа на
08.05.2013 година свидетелите М.И. и С.С. - полицейски служители при 04
РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул „АП 105“.
Около 23:30 часа на 07.05.2013 година, на черен път, започващ от ул. „Луи
Айер“, в близост до жилищен комплекс в кв. „Манастирски ливади“, с посока
на движение от колелото на ул. „Луи Айер“ към бул. „България“, двамата
полицейски служители спрели за проверка лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Колт“ с ДК № *******. По документи автомобилът бил
собственост на свидетелката Н. Б.. Полицаите пристъпили към извършването
на полицейска проверка на водача на превозното средство и спътника му. При
представянето на лични карти те установили самоличността на подсъдимия Р.
К. и свидетеля Б.Ш.. След извършена справка в ОДЧ било установено, че
3
двамата били криминално проявени и част от оперативния криминален
контингент по линия „Противозаконно отнемане на МПС“. В тази връзка и по
нареждане на дежурната част свидетелите И. и С. поканили подсъдимия К. и
свидетеля Ш. в сградата на 04 РУ-СДВР за извършване на справка във връзка
с регистрирано противозаконно отнемане на лек автомобил на територията на
районното управление. Двамата били съпроводени до сградата на районното
управление заедно с лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“ с ДК
№ *******, с който те се придвижвали. Преди да пристъпят към запечатване
на автомобила полицаите извършили проверка на превозното средство за
забранени вещи и предмети. При извършването на проверката те установили,
че задната кора на жабката липсвала, а за магнита на тонколоната бил залепен
метален предмет, който свидетелят С. разпознал като „тирбушон за отваряне
на автоключалки“. От лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „ Колт“ е
ДК № ******* били иззети: „тирбушон с навита отпред рапидка“; талон за
собственост /certificato di proprieta/ № 12/A173666R за лек автомобил марка
BMW AG Х53; талон за регистрация /carta di circolazione/ AZ0777093, №
А035316М005 за лек автомобил марка BMW AG Х53; италианска бланка на
документ DICHIRAZIONE DI VENDITA VERBALE; калъф за лични
документи за лек автомобил марка „БМВ“, модел „520Д“ е ДК № РВ 7279
МА; свидетелство за регистрация, част II; талон за ГО за полица №
031093232040; два телефона марка „Самсунг“ е IMEI: 359780045866690 и е
IMEI: 359780046573022, е поставени в тях СИМ карти на „Виваком“ е №
89359032200012447910 и на „Мобилтел“ е № 8935901990843475782; черно
дистанционно е надпис „Prefer“ с един ключ към него и синьо - бяло
дистанционно е надпис „Novoferm“ е два бутона, кръгъл и елипсовиден, е
ключ на него. За намерените вещи подсъдимият К. разяснил, че негова
собственост били двата телефона и двата ключа с дистанционните. За
останалите вещи той заявил, че няма отношение, тъй като управляваният
автомобил не бил негов.
На 08.05.2013 година, около 10:00 часа, свидетелите Д.В. и А.В. -
полицейски служители в 07 сектор ОПКП-СДВР, по линия на
„Противозаконно отнемане на МПС“, отишли в сградата на 04 РУ-СДВР за
оказване на съдействие на колегите си. При провеждане на беседа с
подсъдимия К. във връзка с иззетите два броя дистанционни устройства -
черно на цвят с надпис „Prefer“ с един ключ към него и синьо - бяло на цвят с
надпис „Novoferm“, с два бутона, кръгъл и елипсовиден, с ключ на него,
подсъдимият заявил, че дистанционните били от гаражната врата в дома му,
находящ се в гр. Банкя, на ул. „*******, знаейки, че двете дистанционни не
били предназначени за гаражната врата в дома му. В същото време той
отказал да придружи полицейските служители до адреса в гр. Банкя, като
обяснил с точност местонахождението му. Свидетелите Ц.Г., Д.В. и А.В.
веднага се отправили към адреса на подсъдимия К. в гр. Банкя. Пристигнали
на мястото, позвънили на звънеца и от жилището излязла жена, която се
представила за майката на подсъдимия К.. В нейно присъствие полицейските
служители изпробвали двете дистанционни, но гаражната врата не се
отворила. Жената обяснила, че гаражът бил собственост на семейството й, но
дистанционно за него имал само съпругът й. Полицаите й показали
дистанционните, но тя заявила, че те не били от гаража.
4
След като тръгнали от адреса в гр. Банкя, свидетелите Г., В. и В.
решили да отидат до жилищния комплекс в кв. „Манастирски ливади“, в
близост до който подсъдимият К. бил спрян за проверка предишната вечер. Те
имали намерение да изпробват действието на иззетите дистанционни върху
гаражните врати в комплекса. За времето от 18:50 часа до 19:30 часа на
08.05.2013 година бил извършен следствен експеримент, при който след
обход на района и изпробване на дистанционните, в бл. ******* се отворила
източната ролетна щора на подземния гараж. Дистанционното, което я
активирало, било това синьо - бяло на цвят с надпис „Novoferm“, с два
бутона, кръгъл и елипсовиден, с ключ на него. Същото дистанционно
отворило и западната ролетна щора на подземния гараж в бл. *******. В
подземния гараж имало множество гаражни клетки. Полицаите направили
опит да отключат гаражните клетки с поставения ключ на дистанционното с
надпис „Novoferm“, при което една от гаражните клетки под номер 58 се
отключила.
За времето от 19:40 часа до 21:20 часа на 08.05.2013 година бил
извършен оглед на местопроизшествие на гаражната клетка, която се
отворила с поставения ключ на дистанционното с надпис „Novoferm“. Вътре
било установено местонахождението на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„120Д“, е ДК № *******, собственост на свидетелката М.М., който бил
противозаконно отнет от неустановено лице за времето от 18:30 часа на
16.04.2013 година до 08:30 часа на 17.04.2013 година и укрит от подсъдимия
К. в гаражната клетка. Лекият автомобил бил със затворени врати и отворени
прозорци. Бравата на предна лява врата на автомобила била взломена и без
патрон на ключалката. Кората на пода в багажника била обърната и върху нея
имало три броя трасологични следи /фрагменти от подметъчни части на
обувки/. Поради наличието на основание да се счита, че подсъдимият К.
можел да унищожи предмети от значение за делото, в условията на
неотложност, за времето от 02:00 часа до 02:20 часа на 09.05.2013 година бил
извършен обиск и изземване на подсъдимия Р. К.. При извършеното действие
по разследването от краката му бил иззет един чифт спортни обувки марка
„Lacoste“, сиво - черни на цвят. След предварително разрешение от СРС, НО,
на 10.05.2013 година, за времето от 14:20 часа до 14:50 часа, било извършено
претърсване и изземване от лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“
е ДК № *******. От пода на автомобила, зад предната лява седалка бил
намерен и иззет един чифт маратонки „Adidas“, синьо - сиви на цвят, с
оранжеви връзки. След предварително разрешение от CPC, НО, на 10.05.2013
година, за времето от 16:35 часа до 17:25 часа, било извършено претърсване и
изземване в жилището, обитавано от подсъдимия К. - къща в гр. Банкя, ул.
„*******. При извършеното действие по разследването във вътрешната част
на къщата, в шкаф за обувки бил намерен и иззет един чифт черни кожени
спортни обувки с надпис на стелката „Armani Jeans“ и инициали, гравирани
на подметката „АJ“. Изземването на обувките било извършено в присъствието
на свидетелката А. К.а - майка на подсъдимия Р. К., която заявила, че
намерените и иззети спортни обувки и надпис на стелката „Armani Jeans“ и
инициали, гравирани на подметката „АJ“ били на сина й.
В хода на разследването била назначена и изготвена трасологична
експертиза на намерените и иззети три трасологични следи /фрагменти от
5
подметъчни части на обувки/ от кората на пода в багажника на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „120Д“, с ДК № *******. Съгласно заключението, една
от трите следи била годна за идентификация и била образувана от
подметъчната част на лявата обувка от чифта обувки на подсъдимия К.
„Armani Jeans“, намерени и иззети при претърсването и изземването в дома
му в гр. Банкя, ул. „*******.
В хода на разследването била назначена и изготвена оценителна
експертиза за стойността на противозаконно отнетия лек автомобил марка
„БМВ“, модел „120Д“, с ДК № *******. Съгласно заключението й,
стойността на автомобила към инкриминирания период била 10 530 лева.
Били назначени и изготвени също трасологични експертни справки
на номерата на рамите на лек автомобил марка „БМВ“, модел „120Д“, е ДК №
*******, рама № WBAUG51060PW50397 и на лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Колт“ с ДК № *******, рама №
JMBMRCA4APU501220, като не били установени трасологични следи от
действие, с цел изменение на съдържанието на рамите.
Въззивната инстанция изцяло споделя възприетата от контролирания
съд фактическа обстановка, която се основава на събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Ц.Г.,
Д.В., М.И., М.М., Н. Б., А.В., Б.Ш., В.С., В.А., Н.М., С.С., А. К.а, Д. Б. и А.З.;
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
трасологична експертиза, оценителна експертиза; свидетелство за
регистрация на лек автомобил марка „БМВ“, модел „120Д“, с ДК № *******;
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.05.2013 година; протокол за
доброволно предаване от 08.05.2013 година; протокол за следствен
експеримент от 08.05.2013 година; протокол за обиск на подсъдимия К. и
изземване от 09.05.2013 година; протокол за претърсване и изземване от дома
на подсъдимия К. от 10.05.2013 година; протокол за претърсване и изземване
от лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“ с ДК № ******* от
14.05.2013 година и справка за съдимост на подсъдимия К.; веществените
доказателства, иззети и приложени по делото.
Посочените доказателства са еднопосочни, логични и
последователни, като безсъмнено установяват фактите, включени в предмета
на доказване по настоящото наказателно производство.
Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил констатираните противоречия
в доказателствения материал по делото и е направил логични и обосновани
изводи относно приетата фактическа обстановка. В съответствие с
разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изводите на
районния съдия са правилни, като при изследването не са допуснати
логически грешки. Изложени са обосновани съображения защо едни от
6
доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Извършеният
в мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен анализ е
подробен и задълбочен, поради което се споделя изцяло от контролиращата
съдебна инстанция и не се налага неговото преповтаряне или допълване.
По делото липсва спор относно собствеността на инкриминираното
превозно средство, обстоятелствата, при които същото е било предмет на
друго престъпление – противозаконно отнемане и състоянието му преди това,
като правилно районният съд е основал изводите си за тези обстоятелства на
показанията на свидетелите, оценявайки същите като еднозначни, логични и
последователни. Настоящият състав прецени заявеното от посочените
свидетели като непредубедено, безпротиворечиво и кореспондиращо с
писмените доказателства по делото, поради което също го кредитира като
достоверен източник на информация.
Основните спорни обстоятелства се отнасят до това дали
подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминирания лек
автомобил, респективно дали е укрил същия, както и дали е имал
предположение за това, че вещта е придобита чрез престъпление. Въззивният
съд намира твърденията на защитата за липса на всестранно и обективно
обсъждане и неправилна оценка на доказателствените материали от районния
съд за неоснователни, съобразявайки и това, че в мотивите към присъдата се
съдържат отговори на всички направени от защитника възражения.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е
упражнявал фактическа власт върху лекия автомобил, както и че го е укрил на
посоченото по-горе място. За това обстоятелство липсват съществени
разминавания между показанията на свидетелите и приобщените писмени и
веществени доказателства. Разпитаните по делото полицейски служители,
както и поемни лица, непротиворечиво застъпват, че именно подсъдимият е
управлявал моторното превозно средство, в което са намерени
дистанционното устройство и ключа, с които впоследствие е отворена
гаражната клетка, в която е намерен инкриминирания автомобил. Връзката на
подсъдимия с противозаконно отнетия лек автомобил не се установява
7
единствено и само от тези доказателства и притежавани от него
дистанционно устройство и ключ за въпросната гаражна клетка, но и от
намерената в инкриминирания автомобил трасологична следа от обувка,
принадлежаща отново на самия подсъдим, която създава несъмнена
физическа връзка между него и противозаконно отнетия чужд автомобил.
Няма съмнение, че при липсата на каквото и да е било познанство между
собственика на автомобила и подсъдимия, наличието на негова следа във
вътрешността на автомобила, може да се обясни по един-единствен начин, а
именно чрез неправомерното му физическото проникване в превозното
средство и последващо негово укриване. За противоправността на действията
на подсъдимия подсказва и самото местоположение на следата от обувка,
оставена на кората в багажника, което действие само по себе си е
неестествено и противоречащо на житейската логика. Никой нормално не
влиза в един автомобил през багажника му, освен ако не се касае до
противоправни действия. Противоправността на тези действия се извлича и
от състоянието, в което се е намирала ключалка на автомобила, същата е била
взломена и избита, което от една страна ясно и недвусмислено показва, че
спрямо автомобила е имало неправомерна интервенция, а от друга, че същата
несъмнено е станала достояние на лицето, привело автомобила във
въпросната гаражна клетка. По делото липсва обвинение за първично
престъпление, поради и което е ненужно обуславянето на пряка връзка между
подсъдимия и противозаконно отнетия лек автомобил. Това, което следва да
се установи за наличието на обективна и субективна съставомерност на
инкриминираното деяние по чл.215 НК е именно съпричастност от страна на
подсъдимия с конкретната гаражна клетка и намерения в нея инкриминиран
автомобил. Обвързаността на подсъдимият с гаражната клетка и намиращия
се там противозаконно отнет лек автомобил се извлича не само от
притежанието на въпросното дистанционно устройство и ключ за нея, които
несъмнено свидетелстват за достъп и контрол на избраното място, но и от
опита на подсъдимият да отклони вниманието на полицейските служители от
местоположението на гаражната клетка, отваряща се с намереното
дистанционно устройство и ключ към него. Това обстоятелство само по себе
си доказва и субективната страна на престъплението, тъй като подсъдимият
очевидно е предполагал за престъпния характер на автомобила, след като така
упорито не само е отказвал да съдейства на полицейските органи, но и ги е
8
заблуждавал с цел неразкриване на автомобила. Самото местоположение на
следата, както вече стана дума, върху обратната страна на кората в багажника,
свидетелства за неестественото проникване в него и изводимо от тук
предположение, че се касае за автомобил, предмет на престъпление, тъй като
никой обичайно не влиза в автомобил през неговия багажник. В тази насока е
и споменатата вече взломена предна лява ключалка, на шофьорската врата,
която също така свидетелства за престъпния характер на автомобила, който е
бил укрит. Доказателство в тази насока се черпи и от техническото средство,
което е било намерено в управлявания от подсъдимия лек автомобил и което
се свързва именно с противозаконно отнемане на леки автомобили,
„тирбушон с навита отпред рапидка“, служещ за отварянето на автоключалки.
Наличието и притежанието на това устройство свидетелства, ако не за друго,
то поне за познания в областта на насилственото отваряне на леки
автомобили и последиците, които остават за автомобилните ключалки при
използването на подобни устройства.
Всички тези доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, дават основание на настоящия въззивен състав да приеме, че по
делото са събрани достатъчно обективни и несъмнени доказателства, които
обуславят обективната и субективна съставомерност на инкриминираното
деяние. Авторството на деянието също така се извлича с необходимата степен
на категоричност, доколкото не се установи друго някое лице да е имало
достъп или контрол над съответната гаражна клетка, както и спрямо
противозаконно отнетия лек автомобил. Несъмнено и категорично е
установено противозаконното отнемане на лекия автомобил, както и неговото
укриване на място, което е недостъпно за широк кръг от лица. Достъп до
гаражната клетка, както и до самия автомобил, е имал именно подсъдимият,
като доказателствата в тази насока са еднопосочни и непротиворечиви.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на
защитата за обективна и субективна несъставомерност на деянието, както и за
недоказаност на авторството на същото. Направеният от СРС анализ на
доказателствата е правилен, обоснован и изключително детайлен, поради
което въззивната инстанция го споделя в цялост. Не могат да бъдат споделени
9
и доводите на защитата за липса на знание или предположение у подсъдимия,
че вещта е била обект на предшестващо престъпление. В тази връзка
обосновано СРС е приел, че от събраните по делото доказателства може да се
направи единствен възможен извод, че подсъдимият е предполагал, че
автомобилът е противозаконно отнет. Доказателства в тази насока се извличат
както от самото физическо състояние на автомобила, така също и от
намерената в него следа, оставена от подсъдимия, както и от поведението на
самия подсъдим, който се е опитал да заблуди полицейските органи относно
местонахождението на гаражната клетка и лекия автомобил. Неоснователни и
лишени от каквато и да е било обективност са и всички възражения на
защитата относно процесуалната годност и издържаност на съставените в
хода на производството протоколи. За тяхното съставяне е налице
съответното законово основание, като са спазени стриктно всички
необходими императивни изисквания. Протоколът за оглед на гаражната
клетка, в която е бил укрит въпросния автомобил, е извършен при стриктно
спазване на изискванията на НПК, в присъствието на две поемни лица, които
са положили своите подписи. Събраните освен това гласни доказателства в
тази насока потвърждават изцяло извършеното процесуално-следствено
действие. Съставеният протокол за проведен следствен експеримент също
така съответства на изискванията на процесуалния закон, в присъствието на
две поемни лица, положили своите подписи. Обективираните в него действия
напълно се потвърждават от събраните по делото други писмени, веществени
и гласни доказателства. По делото са съставени също така протоколи за обиск
и изземване и претърсване и изземване, които имат необходимата съдебна
санкция, проведени са при стриктно спазване на императивните изисквания, с
участието на поемни лица и положени подписи, поради и което няма
основание да не бъдат приети като годни доказателства. Същото се отнася и
до вещите, иззети при извършената полицейска проверка, приобщени по
делото чрез протокол за доброволно предаване, явяващ се годно писмено
доказателство. Намирането на вещите освен всичко друго е потвърдено и от
събраните по делото гласни доказателства. Тоест, липсват предпоставки за
съмнение или недостоверност на събраните по делото писмени, веществени и
гласни доказателства.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на кредитираните
10
от него показания, приобщени писмени и веществени доказателства и
експертни заключения, които изграждат единна и непротиворечива верига от
доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд се
солидаризира с изводите на първата инстанция, че от правна страна
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.215 ал.1 НК. Районният съд много подробно е обсъдил в
мотивите си всеки един от признаците от обективна и субективна страна на
този престъпен състав и защо счита, че подсъдимият го е осъществил. Поради
това втората съдебна инстанция не намира за необходимо да ги повтаря.
Въззивната инстанция споделя и извода на СРС по отношение на
индивидуализацията на определеното на подсъдимия наказание, като намира
възраженията на защитата за несправедливост на наложеното наказание за
неоснователни. Съдът правилно е съобразил установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
размерът на наложеното наказание "лишаване от свобода" е законосъобразно
определен в рамките на предвидената санкция при превес на смекчаващите
обстоятелства. Обосновано първата инстанция е приела, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.
При това положение законосъобразно и правилно е наложено
наказание "лишаване от свобода" под минималния предвиден в чл.215 ал.1 от
НК срок от една година. Съдът намира, че така наложеното наказание ще
изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция на закона. При
наличие на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК правилно Софийски районен
съд е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години,
като въззивната инстанция също счита, че за постигане на целите в чл. 36 от
НК не се налага реалното му изпълнение.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и
законосъобразно, на основание чл.189 ал.3 НПК, е поставил в тежест на
11
подсъдимия направените в хода на производството разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без
да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.03.2022 година, постановена по
НОХД № 17021/2018 година по описа на СРС, НО, 99 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12