МОТИВИ:Срещу подсъдимия Р.М.А. *** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.

Пострадалият от деянието В.К.Б. е предявил против подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди в размер на 20000 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Представителят на прокуратурата-районен прокурор Н. Пончев подържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира за наказание в среден размер от около 3 години лишаване от свобода, като не взима категорично становище дали изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок при условията на чл.66 ал.1 от НК или не, както и да бъде уважен предявения граждански иск като основателен и доказан.

Гражданският ищец и частен обвинител, чрез своя адвокат моли да бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода, предложено от прокуратурата, което да бъде ефективно изтърпяно от подсъдимия, подържа предявения граждански иск и моли да бъде уважен в пълен размер.

Подсъдимият Р.А. се явява в съдебно заседание, дава обяснения по обвинението, като твърди, че конкретно за случая не може да каже нищо, тъй като не е бил на мястото на инцидента. Твърди, че преди този случай е имало друг, по който е било образувано наказателно производство и по него свид.Б. му е казал какво да говори като свидетел и тъй като той е отказал от там са му тръгнали проблемите. Твърди, че няма никакви отношения с пострадалия и няма нищо против него. Твърди, че се е намирал в гр.Ловеч по време на инцидента. Твърди, че от около 4 месеца не живее в с.Глогово. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не е автор на извършеното деяние, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели-В.К.Б., А.А.А., А.М.А., огласените показания на свид. А.М.А., дадени пред органа на досъдебното производство, П.В.П., огласените показания на свидетеля П.В.П., дадени пред органа на досъдебното производство, Р.Л.Р., В.С.Г., Л.П.М., З.А.П., М.А.Р., А.Р.Р., С.Б.М., огласените показания на свидетеля С.Б.М., дадени пред органа на досъдебното производство, Ю.И.Ч., огласените показания на свидетеля Ю.И.Ч., дадени пред органа на досъдебното производство, Ф.М.А., К  Б. М, Ф.С.М., огласените показания на свидетелката Ф.С.М., дадени пред органа на досъдебното производство, Д.С.А., огласените показания на свидетеля Д.С.А., дадени пред органа на досъдебното производство, А.Е.Й., огласените показания на свидетелката А.Е.Й., дадени пред органа на досъдебното производство, заключението на графическата експертиза по делото, проведената очна ставка между свидетелите Ф.М.А. и А.Е.Й., А.К. Р , Е.Б.Б., заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза, приложените по делото писмени доказателства, огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Гражданският ищец и частен обвинител В.К.Б. ***, познава подсъдимия Р.А.,*** твърди в съдебно заседание, че преди датата на настоящото деяние между него и подсъдимия не е имало конфликт. От своя страна подсъдимият А. твърди в обясненията си, че нямал никакви отношения с пострадалия и нямал нищо против него, но твърди, че преди този случай е имало друг, по който е било образувано наказателно производство и по него свид.Б. е казал на подсъдимия какво да говори като свидетел и тъй като той е отказал от там са му тръгнали проблемите.

На 31.01.2014 година, вечерта подсъдимият А. и баща му- свид.М.А.Р. *** на банкет на сдружение на ловците. Председателят на ЛРД Ловеч и домакин на мероприятието- свид.П.П. твърди, че оркестърът е свирил до 02,00 часа на 01.02.2014 година, след което, около 02,30 часа, според него, той е бил закаран до дома си от подсъдимия А., с личния автомобил на последния, с който бил пристигнал в гр.Ловеч за празненството с баща си и с който двамата се прибрали в последствие обратно в с.Глогово, поради което подсъдимият не употребявал алкохол през цялата вечер. Подсъдимият А. и свид.М.Р. били на една маса в ресторанта с двама техни приятели и колеги ловци-свидетелите Р.Р. и В.Г.. В съдебно заседание и двамата свидетели твърдят, че подсъдимият е закарал свид.П. след спиране на музиката, както и че не могат да бъдат сигурни за точното време на тръгване от ресторанта на подсъдимия и баща му, че не са следили часовник, за да бъдат точни, били употребили алкохол.  

Подсъдимият ползвал мобилен телефон със СИМ карта по договор, сключен от името на майка му-свид.А.Р. с „БТК” ЕАД, с  номер xxxxxxxx, който номер той е заявил пред органите на МВР, че телефон с този номер е негов потвърждава и баща му, а и майка му. От приложената справка за абонат с този номер, предоставена от „БТК”, л. 89-90, т.1 от досъдебното производство до 17,35 часа на 31.01.2014 година, подсъдимият е бил на територията на с.Глогово, Ловешка област, като е провеждал разговори чрез клетка №51341, местността „Студеното кладенче”, обслужваща селото, в 19,02 часа вече е бил на територията на гр.Ловеч, където до 01,37 часа е провел 12 разговора по телефона си, чрез клетки на територията на града.

В 02,59 часа подсъдимият е получил обаждане от номер xxxxxxxxx, притежаван от свид.З.А.П., който съобщава за разговора, като свидетелят заявява номера на телефона си. Това обаждане е прието от подсъдимия чрез клетка № 52472 в района на с.Голяма Брестница, Ловешка област т.е. към този момент, малко преди 03,00 часа, подсъдимият се е намирал на пътя гр.Ловеч-с.Глогово, Ловешка област, очевидно в последния участък от пътя, движейки се към с.Глогово, тъй като в 03,16 часа той е получил входящо обаждане, което се е осъществило чрез посочената по-горе клетка с №51341, местността „Студеното кладенче”, обслужваща територията на с.Глогово, Ловешка област. Следователно към този момент-03,16 часа, подсъдимият е бил на територията на с. Глогово, Ловешка област, което недвусмислено и обективно се доказва и от последвалите телефонни обаждания, единствено чрез посочената клетка в местността „Студеното кладенче”, землище на селото от и към него в 03,17 часа-ново входящо обаждане от свид.З.П., изходящи обаждания от подсъдимия последователно в 03,20 часа, 03,22 часа, 03,26 часа и трето входящо обаждане от свид.П. в 03,30 часа, последвано от пет изходящи обаждания в рамките на 6 минути и още 11 телефонни разговора от същата клетка, на територията и обслужваща само с.Глогово, до 11,41 часа на 01.02.2014 година. Следват разговори, след 13,05 часа от клетки на мобилния оператор в районите на с.Г. Дъбник, гр.Луковит, с.Садовец и с.Ъглен, Плевенска област. Тези доказателства, както и направения извод за физическо присъствие на подсъдимия на местопрестъплението не противоречат, а доизясняват и конкретизират показанията на свидетелите П., Р. и Г., като последните двама не посочват никакви часове в показанията си.

На 31.01.2014 година, вечерта пострадалият Б. бил с приятелите си-свидетелите А.А.А. и А.М.А. в по-голяма компания, като употребявали алкохол. Около полунощ Б. и А. отишли в заведение, намиращо се в центъра на селото и известно на всички като бар „Рязко”. По-късно към тях се присъединил отново и свид.А., като тримата стояли на дансинга в средата на заведението, употребявали алкохол и танцували. Недалеч от тях се намирала свид.А.Е.Й.. В заведението били още и свидетелите З.П., Ю.И.Ч., Д.С.А., Ф.С.М., С.Б.М., на бара работела, като заведението било на самообслужване свид.Л.П.М.. Свидетелят Ю.Ч. твърди в показанията си, че около 02,30 часа или по-късно, преминавайки покрай свид.З.П., възприел последният да говори по мобилния си телефон, като Ч. твърди, че възприел фразата „Абе ела, ела, то няма много хора, В  е сам”. Свидетелят П. не отрича разговора си с подсъдимия, както и факта, че част от него е била чута от свид.Ч., който реагирал. Обективно този факт се потвърждава и от цитираните данни от представената разпечатка от мобилния оператор „БТК” ЕАД, като както се посочи и при съпоставката с всички установени при разследването факти това е първото обаждане от страна на свид.П. до подсъдимия А. в 02,59 часа, прието от А. ***, като той е шофирал автомобила си, придружен от баща си и очевидно се е насочил директно към заведението.

Всички свидетели, присъстващи в ресторанта, с изключение на приятеля на подсъдимия- свид.П. и барманката свид.М., която въобще отрича да е възприела какъвто и да е инцидент, противно и неадекватно на всичко установено по делото, а именно-А.А., А.А., А.Й.-огласените показания на свидетелката от досъдебното производство, Ю.Ч., Д.А., огласените показания от досъдебното производство на Ф.М. и на С.М., както и самият пострадал твърдят, че в периода между 03,00 часа-03,30 часа, без да могат да посочат по-точно време, възприели влизането на подсъдимия А. и баща му-свид.Р. в салона на заведението бар „Рязко”. Подсъдимият А. застанал за малко до печка, гледайки пострадалия Б., който в това време бил на дансинга, танцувал с вдигнати нагоре ръце и бил с гръб към подсъдимия и по тази причина не видял подсъдимия зад себе си. До Б. били свидетелите А. и А., които както и свид.А.Й. твърдят, че пряко наблюдавали как подсъдимият бързо приближил пострадалия, хванал го за косата с едната ръка и обърнал лицето му към себе си-този момент описва и самия Б., като твърди, че тогава за пръв път възприел подсъдимия А., след което му нанесъл няколко удара в лицето, от които Б. паднал на пода и бил заливан с вода и бира от свид.Й., за да се свести. Свидетелите А., А. и Й. твърдят, че подсъдимият имал и на двата си юмрука метални боксове. Свидетелят А. опитал да се намеси, но също бил съборен с удари. Представил е медицинско свидетелство, като от назначената експертиза е видно, че му е причинен масивен десностранен брил хематом, довел до затваряне на окото, но без други по-значими увреждания. От огласените показания на свидетелката Ф.М. се установява, че се е намирала при тоалетната на заведението, чула суматоха, крясъци и викове от посока салона на бара, влизайки се разминала на вратата с подсъдимия и баща му, които излизали, като вътре заварила окървавения Б., държан от приятелите си. Всички говорели, че Б. е пребит от подсъдимия. В огласените показания от досъдебното производство свидетелят С.М. описва събитието на престъплението, че подсъдимият се нахвърлил върху пострадалия Б., но и двамата паднали на земята, разменяли си удари, били разделени за кратко, но веднага излезли навън, като пред заведението, когато М. успял да се добере до местото, заварил Б. на земята окървавен, а подсъдимият вече бил избягал. Свидетелят Д.А. твърди, че бил на бара с гръб към входа, изведнъж започнала суматоха и хора да викат и излизат навън. Излизайки, възприел падналия на земята Б., а над него, затиснал го, подсъдимият, който му нанасял удари с ръце по лицето. Свидетелят А. хванал за тялото подсъдимия и го издърпал от Б., като го запитал какво прави, но не получил отговор. Тогава приближил свид.Р.-бащата на подсъдимия, който казал на Д.А. да не се меси, за да не пострада и той, след което подсъдимият и Р. се качили в колата си и напуснали местото. Последният очевидец-свид.Ю.Ч., твърди, че е бил до тоалетна извън заведението. Чул е шум от сбиване и викове отвътре. Връщайки се към заведението отпред е видял свид.Д.А. да пита подсъдимия и баща му защо са пребили момчето и чул отговор да не се меси, за да не пострада самия той, след което двамата се качили в автомобила си-„Опел”, Корса”, черен на цвят и отпътували в посока към дома си, към горния край на селото. Влизайки в заведението, Ч. видял лежащия по корем на пода Б., в кръв и в безсъзнание.

Свидетелят Д.А. пръв се обадил на спешен телефон 112, заявявайки необходимост от оказване на спешна медицинска помощ на пострадали при побой лица в центъра на с.Глогово. Обаждането му е било в 03 часа 20 минути  и 17 сек. При обратната връзка с него в 03 часа 24 минути и 42 сек. дежурния координатор на РЦ 112 получил от свид.Д.А.  допълнителна информация, че лице с име Р. ***-с такъв прякор в селото е известен и бащата на подсъдимия и самия подсъдим е нанесъл побой на две лица от същото село, единият, от които В. е с обезобразено лице. По-късно на место  пристигнала линейка, която откарала в спешна помощ и Б. и свид.Асен А.. Дошли полицейски служители, които според свид.Ч., ходили до дома на подсъдимия, но се върнали, като заявили, че там се намират всички автомобили на семейството, но никой не се показал.

Предвид изложеното безспорно се установява, че Б. и А. са имали влошени отношения, макар и никой от двамата директно да не съобщава това, нито да сочи някаква причина. В заведението бар „Рязко” Б. е бил след полунощ и след 03,00 часа в същото са влезли подсъдимия и баща му. Двамата са пристигнали от гр.Ловеч и са спрели директно пред заведението на центъра, като подсъдимият е знаел, че там е Б., уведомен от свид. П.-телефонното обаждане в 02,59 часа А. не е контактувал с никого, нито е извършил нещо друго, освен да се нахвърли на Б., в гръб и да му нанесе побой с юмручни удари. Очевидно това е била и единствената му цел, след постигането, на която и избягвайки ответни действия, като е нанесъл удар в лицето и на реагиралия свид.А.А., веднага е напуснал, отпътувайки с автомобила и баща си към дома си. Побоят се е изразил в нанасянето на поредица удари с юмруци в лицето на Б., като е започнал в заведението, на дансинга и е завършил пред заведението, докъдето Б. е успял да последва А., в опит да се защити или отвърне, като отново Б. е бил съборен на земята, а над него, затиснал го, подсъдимият, който му нанасял удари с ръце по лицето, което накарало свидетеля А. да хване за тялото подсъдимия и го издърпа от Б., като го запитал какво прави, но не получил отговор.

В следствие на тези удари, с юмруци, част от свидетелите посочват, че е бил използван и метален бокс от подсъдимия, пострадалият е инкасирал следните наранявания, обсъдени в назначената по делото съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът възприема и кредитира-рана по вътрешната повърхност на долния ляв клепач, с дължина около 1,5 см., предизвикваща част от възприетото кървене, зашита след хирургическа обработка, счупване на коронката до нивото на венеца на първи и втори горни зъби в дясно и кореспондираща на тази травма разкъсно-контузна рана на горната устна, също предизвикваща кървене, счупване на четвърти горе в дясно зъб, също на нивото на венеца, лека форма на мозъчно сътресение, водещо до зашеметяване, но не и до пълна загуба на съзнанието, което се установява от огласеното в съдебно заседание заключение на повторната съдебно медицинска експертиза, което съдът изцяло възприема и кредитира. Побоят над пострадалия се е случил за много кратък период от време-една до три минути и категорично преди 03 ч. 20 м. и 17 сек., когато е подадено съобщение за същото от свид. Д.А.. Следователно, съдейки по данните за активността на мобилния телефон на подсъдимия или непосредствено преди 03 ч. и 16 м. или в периода 03 ч. 17 м. – 03 ч. и 20 м.

Описаните телесни увреждания на пострадалия- разкъсно-контузните рани, имат характера на леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал. 1 от НК, а счупването до нивото на венеца на три зъба-първи, втори и четвърти горе в дясно са увреждания, приравняващи се съгласно съдебната практиката на избиване на същите зъби и имат за последица затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия до осъществяване на протезиране, не по-рано от 45 дни. Тези телесни увреждания имат характера на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК.

С оглед изложеното съдът приема, че причиненото телесно увреждане на пострадалия Б. е в причинна връзка с действията на подсъдимия А., който влязъл в заведението, приближил пострадалия, хванал го за косата с едната ръка и обърнал лицето му към себе си, след което му нанесъл няколко удара в лицето, от които Б. паднал на пода. Установява се също, че въпреки състоянието си Б. последвал подсъдимия пред заведението, където отново бил съборен на земята от подсъдимия, който му нанасял удари с ръце по лицето, което накарало свидетеля А. да хване за тялото подсъдимия и го издърпа от Б., като по този начин подсъдимият причинил на Б. описаните по-горе леки телесни увреждания, както и счупването до нивото на венеца на три зъба-първи, втори и четвърти горе в дясно, които са увреждания, приравняващи се съгласно съдебната практиката на избиване на същите зъби и имат за последица затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия до осъществяване на протезиране, не по-рано от 45 дни. Съдът приема за безспорно установено, че автор на деянието, с което на пострадалия е причинено средното телесно увреждане е именно подсъдимият А.. Съдът прави този извод на базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно е че в заведението бар „Рязко” Б. е бил след полунощ и след 03,00 часа, като в същото са влезли подсъдимия и баща му, които са пристигнали от гр.Ловеч и са спрели директно пред заведението на центъра, като подсъдимият е знаел, че Б. е там, уведомен от свид. П.-телефонното обаждане в 02,59 часа. Подсъдимият А. не е контактувал с никого, а директно се е нахвърлил на Б., в гръб и му нанесъл побой с юмручни удари, което е била и единствената му цел, след постигането, на която, веднага е напуснал, отпътувайки с автомобила и баща си към дома си. Побоят се е изразил в нанасянето на поредица удари с юмруци в лицето на Б., като е започнал в заведението, на дансинга и е завършил пред заведението, докъдето Б. е успял да последва А., в опит да се защити или отвърне, като отново Б. е бил съборен на земята, а над него, затиснал го, подсъдимият, който му нанасял удари с ръце по лицето, което накарало свидетеля А. да хване за тялото подсъдимия и го издърпал от Б..

Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият А. е нанесъл поредица от удари с юмруци в лицето на Б. и му е причинил средните телесни увреждания описани и коментирани по-горе. Този извод, съдът прави на базата на показанията на пострадалия, на показанията на свидетелите А.А., А.А., огласените показания на свидетелката А.Й. от досъдебното производство, Ю.Ч., Д.А., огласените показания от досъдебното производство на Ф.М. и на С.М., които са очевидци на действията на подсъдимия в заведението и нанесените удари в лицето на пострадалия, както и на действията на подсъдимия пред заведението, на заключението на съдебно-медицинската експертиза, на заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза, на приложените по делото писмени доказателства, на приложената по делото справка за абонат с номер xxxxxxxx, предоставена от „БТК”, телефонен номер, ползван от подсъдимия.

С оглед изложеното, съдът приема за обективни показанията на свидетелите С.Б.М., Ф.С.М. и А.Й. дадени по същото дело на досъдебното производство, тъй като показанията на тези свидетели изцяло кореспондират с показанията на пострадалия и на свидетелите А.А., А.А., Ю.Ч. и Д.А. относно начина на причиняване на телесните увреждания на пострадалия и автора на същите. Освен това тези свидетели са дали показания известно време след инцидента и е безспорно, че към този момент спомените им за случилото се са били по-пресни и с по-голяма сигурност и в детайли са разказали за инцидента, отколкото в съдебно заседание. Безспорно е обаче едно единствено обстоятелство, което твърдят и тримата свидетели в съдебно заседание, че Б. действително е бил пострадал при нанесен му побой, но и тримата свидетели упорито премълчават в съдебно заседание, казаното от тях на досъдебното производство, че побоя над Б. е бил нанесен именно от подсъдимия А., като и тримата свидетели твърдят, че не са виждали на мястото на инцидента подсъдимия и неговия баща. Свидетелят С.М. се опита в съдебно заседание неубедително да се прикрие зад това, че е бил употребил алкохол и не си спомнял от случая нищо. Свидетелката Ф.М. още в първото изречение на нейния разпит твърди, че не е виждала подсъдимия и баща му, че нейна приятелка и е била казала, че подсъдимият е ударил пострадалия, а тя от своя страна е била чула от други хора. Свидетелката А.Й. в съдебно заседание твърди, че се е намирала в друго заведение, че е видяла боя от другото заведение и едва след инцидента е била посетила бар „Рязко”, че е помогнала на пострадалия и след това е пристигнала неговата майка с „кривачка” и му била нанесла няколко удара с нея. Или съдът приема, че и тримата свидетели са съобщили истината в показанията си дадени пред органа на досъдебното производство и по тази причина, съдът приема същите за обективни и ги кредитира.  

По отношение на показанията на свидетелката Л.М., съдът не приема за обективни същите, тъй като изцяло противоречат на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът приема за частично обективни показанията на свидетеля З.П., само по отношение на това, че се е намирал в заведението и е провел телефонен разговор с подсъдимия, че е споменал името на пострадалия и това е било чуто от свид.Ю.Ч.. Приема и това, че на този свидетел същата вечер е било нанесено телесно увреждане, за което е приложено медицинско свидетелство, но е безспорно, че това телесно увреждане на П. е било причинено след нанесения побой на Б. от подсъдимия, след който Б. е бил в безпомощно състояние и то от лица придружаващи Б., след което свид.П. си е тръгнал. Съдът не приема за обективни показанията на свид.П. в частта им, в която твърди, че телесното му увреждане и било причинено именно от Б., тъй като самият той твърди, че когато му е било нанесено телесното увреждане заведението вече е било затворено от свид.М..

По отношение на показанията на свид.А.Р.-майка на подсъдимия, същата не е била на мястото на инцидента и нейните показания не допринасят за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите-Ф.А. и К  М -родители на пострадалия, които не са били на мястото на инцидента, но установяват състоянието на пострадалия след деянието, а свидетелката А. установява също едно важно обстоятелство по делото, че тя е била извикана от свид.Ф.М., която носела якето на пострадалия и именно свид.М. и заявила, че сина и е бил пребит от подсъдимия, което е още едно доказателство, че свид.Ф.М. е била очевидец на инцидента между подсъдимия и пострадалия Б..

По отношение на обясненията на подсъдимия и показанията на неговия баща, че и двамата са били по време на инцидента в гр.Ловеч, съдът не приема същите за обективни и съответно не ги кредитира, тъй като противоречат на приложената по делото справка за абонат с номер xxxxxxxx, предоставена от „БТК”, телефонен номер, ползван от подсъдимия, тъй като в 03,16 часа той е получил входящо обаждане, което се е осъществило чрез посочената по-горе клетка с №51341, местността „Студеното кладенче”, обслужваща територията на с.Глогово, Ловешка област и е безспорно, че към този момент-03,16 часа, подсъдимият е бил на територията на с. Глогово, Ловешка област, побоят над пострадалия се е случил в периода 03 ч. 17 м.-03 ч. и 20 м. и категорично преди 03 ч. 20 м. и 17 сек., когато е подадено съобщение за побоя от свид. Д.А.. В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия и показанията на неговия баща изцяло противоречат и на показанията на останалите свидетели, коментирани по-горе, на показанията на самия пострадал, а от там и на заключението на медицинската експертиза и причинените увреждания на пострадалия. Съдът не приема за обективно и обяснението на подсъдимия, твърдяно и от неговия баща в съдебно заседание, че преди този случай е имало друг, по който е било образувано наказателно производство и по него свид.Б. му е казал какво да говори като свидетел и тъй като той е отказал от там са му тръгнали проблемите, тъй като тези обяснения изцяло противоречат на показанията на свид.Б., дадени в съдебно заседание, от една страна, а от друга съдът приема, че дори между подсъдимия и свид.Б. да е имало някакви пререкания години преди инцидента не е възможно без да присъства на мястото на инцидента свид.Б., в рамките на секунди или минута от побоя над пострадалия до подаване на сигнала за него от свид.Д.А., че извършител на деянието е подсъдимия да е организирал това именно, за да обвини подсъдимия в извършване на деянието.

При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.129 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия А., като от обективна страна на дата 01.02.2014 година във времето от 03,00 часа-03,20 часа в с.Глогово, Ловешка област е причинил чрез удари с ръце на В.К.Б. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на нивото на венеца на три зъба-първи, втори и четвърти горе в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. 

По описания начин подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи наказание от 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от 4 години. 

Съдът наложи наказанието на подсъдимия А. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна степента на обществена опасност на деянието и упоритостта на подсъдимия при осъществяването му, предвид това, че инцидентът е предизвикан умишлено и целенасочено от подсъдимия, който е упражнил агресия срещу пострадалия, във висока и изключително опасна за здравето и живота му степен, нападайки го в гръб, а от друга-чистото му съдебно минало, младата му възраст и изминалия период от време от извършване на деянието, до налагане на наказание за същото, поради което наложи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно от 2 години лишаване от свобода, като прие, че целите на така наложеното му наказание могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за по-дълъг изпитателен срок, а именно от 4 години, за да се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдения, така и на останалите членове на обществото.

С оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалия, претърпените от него болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причинените му телесни увреждания, срока на лечение и възстановяване, съдът уважи предявения граждански иск за неимуществени вреди по справедливост частично като осъди подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 10000 лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендиран размер от 20000 лева неимуществени вреди, гражданския иск като неоснователен и недоказан, отхвърли.

С оглед изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: