ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..........................
гр.София, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно
заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, разгледа търговско дело № 6776 по описа за 2015 г. и взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от Х.К. П.срещу „С.“ ООД искове за отмяна на решенията, взети от Общо събрание на
съдружниците на „С.“ ООД, ЕИК *******, отразени в протокол с дата 20.12.2013 г., с правно на основание чл. 74 от ТЗ.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди незаконосъобразност на взетите решения
поради нарушения на повелителните норми на закона и разпоредбите на
Дружествения договор и претендира за тяхната отмяна. Ищецът твърди, че е
съдружник в ответното дружество, като на 08.08.2014 г. при справка в ТР е
научил, че другият съдружник и управител на дружеството- г-н Г.Х., чрез
пълномощник е провел в негово отсъствие ОС на съдружниците и е взел решения за
промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, заличаването на
ищеца като управител на същото, като е извършено вписване на заявените
обстоятелства под №20140714172345.
Решенията, които се твърди да са взети на ОС са освобождаване
на Х.К.П., роден на *** г, в Т., Г., паспорт №*******, изд. на *******г. от
Община Н., като управител на „С.“ ООД; промяна на седалището и адреса на
управление на дружеството и изменение на чл. 2 от Дружествения договор. Ищецът сочи, че не е
получавал писмена покана за свикване на ОС на съдружниците, вкл. нотариалната
покана - нарушение на чл. 23, ал.1 от Дружествения договор; че не е налице
предвидената в Дружествения договор форма за представителство на съдружник от
пълномощник при провеждане на ОС по чл.15; че е взето решение извън предложения
дневен ред, че ОС е проведено не по седалището на дружеството, което е в гр.
Пловдив, а на адрес в гр. София и че мястото, на което е свикано ОС и мястото,
на което е проведено то, се различават.
Счита
представеният Протокол- извлечение от протокол от ОСС за частен документ и като
такъв се ползва с достоверна дата от деня, в който е бил входиран в ТР, поради
което следва да се приеме, че искът е предявен в 3 - месечен срок от провеждане
на събранието. По отношение на представения констативен протокол – тъй като е
изготвен извън кантората на нотариуса, не представлявал официален документ,
установяващ провеждането на ОСС.
Ответното дружество излага доводи за недопустимост, тъй като се обжалват
решения, взети на ОС на дружеството, проведено на 20.12.2013 г., вписани в ТР
на 14.07.2014 г., а на ищеца е била изпратена покана по реда на Регламент (ЕО)
№1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно
връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански
или търговски дела, която съгласно приложимото право се счита за връчена от
17.11.2013 година. Тоест, срокът за предявяване на иска е започнал да тече от
датата на провеждане на ОС. От друга страна сочи и че вписаното обстоятелство
се смята за известно от момента на вписването му в ТР, а в настоящия случай
вписването било осъществено на 14.07.2014 година. Твърди, че искът е
недопустим, тъй като е предявен и извън преклузивния 3- месечен срок, който е
изтекъл на 20.03.2014 г. Намира, че на ищеца е връчена редовно покана, както и че
съдружникът Г.Х. е представляван на ОС от адв. Г.Д., упълномощен с изрично
пълномощно с нотариална заверка на подписа. Твърди, че липсва предвидена в
закона или в дружествения договор забрана за провеждане на ОС на място, различно
от адреса на управление на дружеството. Претендира разноски.
По иска по чл. 74 ТЗ ищецът следва да установи, че е
съдружник в ответното дружество към датата на ОС, на което са взети процесиите
решения, както и обстоятелството, че исковете са предявени в установените в
разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивни срокове. Носи тежест да обори и
верността на нотариалните удостоверявания във връзка с оспорването по чл. 193 ГПК.
Ответникът следва да установи, че ОСС от 20.12.2013 г. е
редовно проведено - спазени са установените в ТЗ и дружествения договор
изисквания, с оглед наведените твърдения от ищеца.
При извършената служебна проверка на извършените вписвания по партидата на дружеството в
търговския регистър се
установява, че ищецът е бил съдружник в ответното ООД към датата на провеждане
на процесното общо събрание. Налице е, съответно, процесуалната легитимация на ищеца за
предявяване на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ.
За да са допустими исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ следва и да са предявени в установените в
ал. 2 на чл. 74 от ТЗ срокове, а именно - в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
В чл. 139, ал. 1 ТЗ са предвидени изискванията, на които
следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в
дружеството с ограничена отговорност - да бъде писмена, в нея да е посочен
дневният ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди
датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. От
дружествения договор на дружеството, вписан по партидата му, е видно, че не е
предвиден особен, специфичен /който би бил и приоритетен/ начин на връчване на
поканата, тоест, връчването може да се осъществи по по избор на
дружеството посредством различни способи - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или
други средства.
Най-новата, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК, практика на ВКС /пр. Решение № 84 от 05.06.2014 година на
ВКС по т. дело № 1220/2013 година на ІІ т.о., Определение № 93 ОТ 14.02.2017 Г. по т. д. № 2120/2016 Г., Т. К., І Т. О. на
ВКС,
Решение № 74/14.07.11 г. по т.д. № 633/10 г. на Първо
Т.О., Решение № 104/10.03.11 г. по т.д. № 876/10 г. на Първо Т.О., Решение №
7/21.02.14 г., Определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч.т.д. № 187/2011 г.
на ВКС, ТК,
Решение № 217 от 12.05.2015 г. по т. д. № 62/2014 г. по
описа на ВКС, ТК, І Т.О.и др./ приема именно, че при липса на изрична
уредба в дружествения договор, връчването на поканата може да се осъществи по
различни начини, включително и с
нотариална покана, вкл. и по
правилата на ГПК, в т.ч. и по чл. 47 ГПК
/при т.нар. фингирано връчване/.
В случая, управителят на дружеството
Х. е избрал да изпрати и връчи поканата за общото събрание по реда на Регламент
/ЕО/ 1393/2007, който, предвид посоченото по – горе, е допустим способ за
връчване на поканата.
Регламентът е приложим /чл. 16/
и по отношение връчване на извънсъдебни документи, при липса на висящо съдебно
производство, съгласно Решение от 25.06.2009 г. по дело С-14/2008 г. на Съда на
Евпопейския съюз, ако документът, който подлежи на връчване извън съдебно
производство и по реда на Регламента съдържа нотариално удостоверяване. Такова
в случая е било налице. Съгласно чл. 7 от Регламента, получаващият орган сам
връчва документа, в съответствие със своето
законодателство /доколкото не е налице искане за връчване по специална
процедура/, което и е сторено. Документите /вкл. нотариалната покана на л. 53 –
57 от делото пред ПОС/ са изпратени, придружени в превод на немски език и са връчени
по реда на австрийския Закон за връчване – чрез подаване за съхранение на
27.11.2013 година в съответната Пощенска служба на база пощенско съхранение и
поради това, че документите не са потърсени от адресата до 17.12.2013 година,
са върнати на връчващия орган /Областен съд М./, който официално е удостоверил редовно
връчване по реда на § 17, ал. 3 от Закона за връчване на Австрия /на 27.11.2013
година, когато документите са оставени на разположение за получаване и
адресатът е уведомен с уведомление за депозиране/.
В исковата молба не е оспорена
редовността на връчването по австрийския закон /изпълнение на процедурата по
§17/, нито се твърди, че лицето не е пребивавало на адреса, на който са
изпратени и връчени по закона на замолената страна извънсъдебните книжа, вкл. писмената
покана за процесното ОС /с изискуемото по закон и дружествен договор
съдържание/, не се твърди и в периода 27.11.2013 година – 17.12.2013 година
адресатът временно да е отсъствал от мястото за предаване.
Щом, съобразно задължителната
практика на ВКС, е допустимо да се счете за редовно връчване на покана за общо
събрание на ООД по см. на чл. 139 ТЗ - фингираното връчване по реда на чл. 47 ГПК /в случая на изпратена нотариална покана, залепено уведомление и връчване
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК/, то няма пречка да бъдат съобразени и фикциите,
уредени в австрийския закон за редовността на връчването /още повече при липса
на спор за това, че поканата действително не е получена лично от съдружника, но
същевременно и при липса на твърдения и доказателства за наличието на пороци
при връчването в изпълнение на съдебната поръчка/.
Ищецът е оспорил документите под
№ 1-9 от приложенията към отговора на исковата молба, като производство по чл.
193 ГПК е открито единствено по отношение на Констативен акт № 101, рег. №
2490, том1/2013 година на нотариус И.Р.. Ищецът не обори обвързващата съда и
страните материална доказателствена сила на посоченото писмено доказателство,
съответно – не проведе успешно производство по оспорване по реда на чл. 193 и
сл. ГПК. Със събраните по делото доказателства не се опровергават удостоверените
от нотариуса факти или по-скоро по делото не е налице нито едно доказателство,
сочещо на неистинност на удостоверяванията в протокола. Тоест, Констативният
протокол, съставен от нотариус И.Р. на основание чл. 593 ГПК и представляващ официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, до доказване на противното задължава съда да приеме, че
информацията, която се съдържа в документа относно фактите, които
нотариусът пряко е възприел, или относно действията, които самият той е извършил
и е отразил информацията за тях в нотариалния документ, е достоверна. В тази
връзка следва да се добави, че възражението, че документът е съставен извън
канцеларията на нотариуса е неоснователен – чл. 573, ал. 3 ГПК и не се отразява
по никакъв начин върху неговата присъща доказателствена сила на нотариално
удостоверяване. Предвид горното, по делото е установено, че на 20.12.2013
година, на посоченото в поканата за общо събрание място и час, е присъствал
адвокат Д.– пълномощник на съдружника Г.Х., който е представил описаното в Констативния
протокол изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписите, както и че от
друга страна – не се е явил съдружникът Х. П.. Посоченото е достатъчно да се
приеме, че на посочената дата и час, действително е проведено ОС, на което е
присъствал единствено пълномощникът на съдружника Г.Х.. В този смисъл е и
представената от ищеца електронна кореспонденция от дата 21.12.2013 година
/като вещото лице Т. е установил действителното изпращане на имейл на
посочените в представените разпечатки дата и час, като в о.с.з. заявява, че при
лично извършената проверка при отваряне на писмото от посочения имейл адрес,
последното е и със съдържанието на представения по делото документ – имейл от
21.12.2013 година/. Тоест, анализът на доказателствата в тяхната съвкупност води
на несъмнен извод, че протоколът от ОС е съставен и такова е проведено именно
на 20.12.2013 година.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че Х. П.е редовно уведомен за процесното ОС на 27.11.2013 година, както
е удостоверил Областният съд М., както и че събранието е проведено на
посочената в протокола дата – 20.12.2013 година. Исковете по чл. 74 ТЗ,
предявени на 21.08.2014 година са извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 74,
ал. 2 ТЗ, който е започнал да тече за ищеца от датата на проведеното ОС на
20.12.2013 година.
Исковете, съответно, са
недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Предвид извода на съда за недопустимост на предявените искове, следва да
бъде отменено определението по чл. 149 ГПК, на основание чл. 253 ГПК
и производството по делото да бъде прекратено.
При този изход на производството ответникът има право на направените в
производството разноски - по арг. от чл. 78, ал. 4 от ГПК, които
възлизат на 550 лева заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за
вещо лице.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 253 от ГПК,
протоколното определение по чл. 149 ГПК от 15.01.2018 г., с което е даден
ход на устните състезания и ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 6776/2015 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав, образувано по предявените от Х.К. П.срещу „С.“ ООД искове за отмяна на решенията, взети от Общо събрание на
съдружниците на „С.“ ООД, ЕИК *******, отразени в протокол с дата 20.12.2013 г.,
с правно на основание чл. 74 от ТЗ, като
процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА
Х.К. П., роден на *** година в Г., Т., паспорт № *******,
изд. На *******г. от Община Н., Г. да заплати на „С.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, разноски по делото в размер на 550 лв.
Определението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: