№ 3499
гр. София, 16.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110158542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Й. ИВ. В. срещу М. осъдителeн иск за заплащане на
сумата от 4320 лв. – левовата равностойност на неосигурена на ищеца от ответника храна за
периода от 13.10.2018 г. до 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 13.10.2021 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди в исковата молба и уточнителната молба от 13.01.2022 г., че от 1989
г. до 13.01.2017 г. е заемала длъжност по Закона за М. – „специалист III степен“ в 03 сектор
„П.“ към отдел „К.“ при С. и до посочената дата като държавен служител по ЗМ.
ежемесечно е получавала левовата равностойност на храната, дължима на основание чл. 181,
ал. 1 ЗМ. .. чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ.. Считано от 01.02.2017 г., заемала длъжността за държавен
служител по ЗДСл – „с.“ в 03 сектор „П.“ към отдел „К.“ при С. съгласно Заповед рег. №
./03.02.2017 г. на м., а от 20.11.2019 г. е заемала длъжността за държавен служител по ЗДСл
„с.“ в 01 сектор „А.“ при С., на която длъжност е била преназначена със Заповед рег. №
./20.11.2019 г. на м.. Сочи, че със заповедта на м. е определена основна месечна заплата в
размер на 1510 лв., но не била включена левовата равностойност на храната, която е
следвало да бъде осигурена на основание чл. 181, ал. 1 ЗМ. и която се полага на всички
служители на М. по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМ.. Счита, че на основание чл.
181, ал. 1 ЗМ. .. чл. 4 от Наредба №. от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на
храна или левовата равностойност на служителите на М. има право да получава левовата
равностойност на неосигурена храна в размер на 120 лв. Твърди, че разпоредбата на чл. 141,
ал. 1 ЗМ. е приложима и по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ.,
какъвто е тя, независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМ. статутът се урежда от ЗДСл.
Поради това, че с ежемесечната заплата не е заплащана левовата равностойност на
полагащата се и неосигурена от ответника храна, предявява настоящия иск за сумата от 4320
лв. и за периода от 13.10.2018.г. до 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът представя отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си
гл.юрк. К.. Не оспорва твърденията за наличие на служебно правоотношение между
1
страните и положения от ищеца труд. Твърди, че не дължи посочената с исковата молба
сума, тъй като към процесния период за ищеца в качеството му на държавен служител не е
съществувало право да получава левовата равностойност на храната и поради това в периода
13.10.2018 г. – 13.10.2021г. не е заплащана левовата равностойност на основание чл. 142,
ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 4 ЗМ., който препраща към ЗДСл, в който не било предвидено право
за държавния служител в рамките на исковия период да получава левова равностойност на
храната. На ищцата била определена индивидуална основна заплата, включваща и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМ.. Ето защо, моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във .ъзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 181, ал. 1 .. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ.. В тежест
на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки за уважаване на така
предявения срещу ответника иск: наличието на служебно правоотношение между страните,
по силата на което за ответника възниква задължение за заплащане левовата равностойност
на неосигурената храна, както и размера на задължението за процесния период.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяните от него възражения срещу основателността на претенцията на ищеца.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделно обстоятелството,
че през процесния период между страните е съществувало валидно служебно
правоотношение. От представената от ответника кадрова справка с рег. №./30.11.2021 г. и
уточняваща молба на ищеца с вх. на СРС №6354/13.01.2022 г. се установява, че от
01.02.2017 г. ищцата е заемала длъжността за държавен служител по ЗДСл – „с.“ в 03 сектор
„П.“ към отдел „К.“ при С. съгласно Заповед рег. № ./03.02.2017 г. на м., а от 20.11.2019 г. е
заемала длъжността за държавен служител по ЗДСл „с.“ в 01 сектор „А.“ при С.. Това се
установява и от представените и приети по делото заповед №./03.02.2017 г. по описа на М.
за назначаването на ищцата и последващи шест заповеди за изменение в служебното и
̀
правоотношение.
Спорният въпрос между страните е дали на ищцата и се дължи левовата
̀
равностойност на осигуряваната съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМ. храна или последната не се
дължи, тъй като ищцата е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ., за която категория
държавни служители се прилага изцяло ЗДСл, който не предвижда правото на осигуряване
на храна или заплащане на левовата и равностойност.
̀
Правният статут на служителите на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. в т. ч. и ищецът Й.В. се
урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМ.. Действително в чл. 142, ал. 4 ЗМ. се
посочва, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, но
тази разпоредба следва да се тълкува във .ъзка с изричния текст на специалния закон, а
именно: чл. 1 ЗМ., който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват
за закона, и гласи, че ЗМ. урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и
устройството на М. и статута на служителите в него. Посочената разпоредба представлява
общо положение, като дава основание останалите текстове в него да се тълкуват с оглед и
във взаимо.ъзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМ., според която статутът на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, също следва да се тълкува
във .ъзка с чл. 1 ЗМ.. Следователно, общите разпоредби относно статута на държавните
служители ще се прилагат и по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗДСл само и
единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМ., което би дерогирало общия
закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ.
от приложното му поле би било в противоречие с основните принципи на управление на
държавната служба в М., посочени в чл. 141 ЗМ..
Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМ. на служителите на М. се осигурява храна или левовата
2
равностойност. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМ. не съдържа ограничение
относно служителите от системата на М., на които следва да се осигури храна или левовата
равностойност – разпоредбата се отнася до всички служители на М.. Не води до противен
извод Наредба № . от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от
същата е посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на М. по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМ. и по § 86 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМ.. Законът обаче не делегира на м.
да определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а единствено
възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за предоставяне на
сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1–3 ЗМ. /ал. 4 на чл. 181 ЗМ./. В този смисъл за
определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът следва
да изходи единствено и само от ЗМ..
Освен буквалното и граматическо тълкуване на чл. 181, ал. 1 ЗМ. съдът взе предвид и
принципите на управление на държавната служба в М. и най-вече тези за забрана за
дискриминация и обективност. Приемането на тълкуването на закона, посочено от
ответника, би поставило дългогодишни държавни служители от системата на М. в
неравностойно положение спрямо другите служители, които са назначени по трудово
правоотношение, респ. – по служебно правоотношение по ЗМ.. Така, възможно е сходни
длъжности да се заемат, както по трудово правоотношение, така и по служебно по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМ.. Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за
сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения, се осигурява храна или изплаща
левова равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. – не.
Още повече според § 69 от ПЗР на ЗМ. (в сила от 1.02.2017 г.) служебните правоотношения
на държавните служители в М., за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМ., и, които към датата
на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше
образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от М. и на тези по §
70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на
влизане в сила на този закон. На тези служители, на които по силата на закона
правоотношенията се преобразуват на служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМ. – така, изрично § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗМ..
Следователно ЗМ. изрично урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на
правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. се дължи левова
равностойност за неосигурена храна. Същото следва да бъде и разрешението при
сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. след проведен конкурс,
предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМ. и справедливото и равно третиране на
работниците и служителите в системата на ЗМ.. Ето защо, съдът намира, че на ищеца в
качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. се дължи храна или левова равностойност.
Ответникът не твърди и не доказва да е предоставил храна или изплатил левовата
равностойност на ищеца за процесния период. Следва да се посочи, че в индивидуалната
заповед на м., с която ищцата е назначена на заеманата длъжност, липсва изрично посочване
в основната месечна заплата на служителя да е включена левовата равностойност на храна.
Не следва противен извод и от представените от ответника фишове за заплата за м. януари и
фе.уари 2017 г. – от тях не става ясно дали при формирането на индивидуалната заплата на
ищеца са били включени и изплащаните до преобразуването на служебното
правоотношение допълнителни средства за храна (в левовата равностойност). Не става
ясно и какъв е определеният размер на заплатата за длъжност, като се съобразява и фактът,
че за изминалото .еме процентът за прослужено .еме се е повишил. При тези данни не може
да се направи категоричен извод, че в посочената в платежната бележка за м. фе.уари 2017 г.
заплата е била калкулирана и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМ.,
поради което и не се споделя доводът на ответника в тази насока. Неправилно би било съдът
да изгражда решението си на базата на предположение, че щом като самият закон определя
начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното
правоотношение, то след преназначаването му, считано от 01.02.2017 г., възнаграждението
3
за прослужено .еме и левовата равностойност на храната представляват компонент от
получаваното от него основно възнаграждение, поради което и извън основното си
възнаграждение служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна.
По никакъв начин от заповедта на работодателя, касаеща формирането на индивидуалната
заплата на ищеца, не става ясно такова перо да е било включено, както и ако е било
включено какво е по размер за съответната категория държавни служители.
При тези фактически и правни констатации настоящият състав приема предявеният
главен иск за основателен. Наредба № . от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на
храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните
работи, Заповед № ./16.01.2018 г. на м., Заповед № ./28.12.2018 г. на м., Заповед №
./31.12.2019 г. на м., Заповед № ./30.12.2020 г. на м. касаят единствено служителите на М. по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМ.. Доколкото обаче съдът намира, че се дължи левова
равностойност за неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. и предвид
липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по аналогия съответно приложение
да намерят именно правилата на посочените подзаконови нормативни актове. Ето защо и на
основание чл. 4 от Наредбата от 01.07.2015 г. във .ъзка със заповедите на министъра на
вътрешните заповеди на ищеца за процесния период се дължи ежемесечно левова
равностойност за неосигурена храна в размер на 120 лв. Или дължимото обезщетение за
неосигурена храна за процесния период следователно възлиза на 4320 лв. Искът е
основателен в пълния си размер и следва да се уважи изцяло.
Като законова последица върху главницата следва да се присъди и законната лихва от
дата на подаване на исковата молба /13.10.2021 г./ до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски са дължими на ищеца. Същият е направил
разноски в размер на 700 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид липсата на правна
и фактическа сложност на делото. Ето защо, възнаграждението следва да бъде намалено до
минимума съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 533 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на СРС и
дължимата държавна такса за уважения иск в размер на 172.80 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. с адрес в гр. С.“ №29 да заплати на Й. ИВ. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. С.“, ул. „Б.“ № ., на основание чл. 181, ал. 1 .. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ.,
сумата от 4320 лв., представляваща левова равностойност на полагаща се на ищеца и
неосигурена от ответника храна за периода от 13.10.2018 г. до 13.10.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 533 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. с адрес в гр. С.“ №29 да заплати по сметка на Софийски районен съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 172.80 лв., представляваща дължима държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от .ъчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5