РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. гр.Мадан, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20235430200120 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от И. Н. В. ЕГН **********, адрес гр.Р.,
ул.********* №**, ап.*, жалба против наказателно постановление №
*********/********** г., издадено от началника на РУ М., ОДМВР С., с
което за нарушение и на основание чл. 638, ал.3 от КЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. Недоволен от така
издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказаният, който твърди, че не е извършил вмененто му
деяние, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, се явява с процесуален представител адв.Ф.Т., който от негово име
оспорва санкционния акт като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не се
явява в с.з. От негово име доводи за законосъобразност на наказателното
постановление развива процесуалният му представител юрисконсулт Н.Ш.
РП Смолян, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, а
разгледана по същество, се явява основателна.
На ******** г. около **********ч. в с.Р., общ.Р., обл.С., в дома на
свидетелката В. М. възникнал семеен скандал между нея и лицето, с което
живеела на семейни начала Д. В.. Синът им М. В. подал сигнал на тел.112,
поради което на място били изпратени назначените в наряд по ООР
служители на РУ М. свидетелите ст.полицай Р.Ф. и командир на отделение А
.О.. Полицаите започнали работа по сигнала като установили кои са
засегнатите лица. Тъй като разговор със свидетелката М. и сина й М. В.
водели пред къщата, свидетелите О. и Ф. забелязали на около 300м от
мястото, на което били, движение на МПС с бял цвят откъм центъра на
селото по черен път. Видели, че на ляв завой автомобилът ударил леко дървен
кол встрани от пътя, водачът превключил на задна предавка и после
продължил движение напред. Автомобилът спрял под къщата, в която
живеели В. М. и Д. В. и от него слезли жалбоподателят И. В., живущ в същата
къща на първия етаж, и свидетелят Ф. М.- баща на В. М.. Жалбоподателят и
свидетелят М. се качили по ливадата към двора на къщата, където се
извършвала проверката. И. В. започнал да крещи, че брат му Д. В. не е
направил нищо и настоявал да не подписва нищо, а на служителите на реда -
да се махат. Свидетелите О. и Ф. се опитали да успокоят жалбоподателя и да
обяснят, че са изпратени по сигнал. Въпреки това В. продължил да вика, при
което полицаите усетили миризма на алкохол. Свидетелят О. решил да
провери документите му на водач и тези на автомобила, като му обяснил че
ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Обадил се в РУ-М. за
изпращане на екип, който да донесе техническо средство. Жалбоподателят
представил единствено лична карта на проверяващите. Установено било, че
лекият автомобил, с който пристигнал е „********“, рег.№*********
Свидетелят Р.Ф. останал с Деян В. и И. В., а свидетелят Ал.О. провел
на известно разстояние от тях разговор с Ф. М., В. М. и М. М., при който Ф.
М. му обяснил, че се събудил от звук на клаксон от автомобил, с който И. В.
2
го чакал пред дома му, обяснил за скандала между брат си и В. М. и поискал
да отиде с него в дома им. Свидетелят Ф. М. обяснил още, че затова се качил
в автомобила управляван от И. В., че не знаел че водачът е употребил
алкохол. Свидетелят О. снел писмени обяснения от В. М., М. В. и Ф. М.
относно това, че видели И. В. да управлява МПС.
На място били изпратени служителите на РУ М. В.Д. и А.Н. С
предоставеното от тях техническо средство за извършване на проверка за
употреба на алкохол, свидетелят О. приканил И. В. да даде такава, но той
категорично отказал. След това свидетелят О. направил справка по телефон с
дежурния в РУ М. относно собствеността на автомобила и неговата
регистрация. Разбрал, че е собственост на трето лице и че е със служебно
прекратена регистрация, поради неплатена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Свидетелят О. съставил 2 бр. АУАН срещу жалбоподателя на мястото
на проверката- единият АУАН №*******/******** г. за нарушения по чл.174
ал.1 ЗДвП и чл.100 ал.1 ЗДвП, вторият АУАН ******/******* г.- за
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. Актовете били предявени на И. В. и той ги
подписал.
На следващия ден ******* г. началникът на РУ М. с мотивирана
резолюция №******** прекратил административно-наказателното
производство по АУАН №******/*******г. на осн.чл.54 ал.1 т.9 ЗАНН,
поради данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК. Материалите по
преписката били изпратени на РП С.
С постановление от ****** г. зам.-районния прокурор на РП С. П.Б.
отказал да образува досъдебно производство и върнал преписката на РУ М. за
преценка налице ли са основания за реализиране на административно-
наказателна отговорност.
На ****** г. полицейски инспектор Д.Г. съставил срещу И. В. в
негово присъствие и в присъствието на свидетелите Ю. С. и Е. К. в РУ-М. акт
за установяване на административно нарушение №***/******г. за това, че на
******* г. в ***** часа, в с.Р. в близост до частна къща собственост на Н. В.,
като водач на лек автомобил "********" с рег.№*******, собственост на С. И.
Щ. от гр.Б. е управлявал автомобила, регистриран по реда на наредба № I -
45/2000г, видно от поставените рег.табели и СРМПС №******* по пътищата,
3
отворени за обществено ползване, без да има сключена и действаща валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
горепосоченото МПС на територията на Р Б, установено и от извършена
проверка по преписка № *******/********г. по описа на РУ-М. - нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът бил предявен на И. В. и той го подписал.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение и на основание чл. 638, ал.3 от КЗ на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв.
По делото се събраха противоречиви доказателства относно
обстоятелството дали И. В. е управлявал автомобила на ******** г. около
*******ч близо до дома си. Свидетелите В. М. и Ф. М. сочат, че не го е
управлявал, а свидетелите О. и Ф. сочат обратното, че видели, че именно
жалбоподателят бил водач на автомобила.
Съдът дава вяра на втората група свидетели, тъй като дадените тях
показания са еднопосочни и взаимно допълващи се. Освен това свидетелите
О. и Ф. не са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. М. и Ф. М. дадени
в хода на съдебното следствие, отчитайки обстоятелството, че първоначално
на ******* г. те са дали писмени обяснения, в които са посочили, че И. В. е
управлявал автомобила. Впоследствие са депозирали в полицията изявления,
че оттеглят тези показания, а свидетелката М. твърди, че писмените сведения
от ******* г. дала, за да „натопи“ И. В.. Свидетелите В.М. и Ф.М. сочат в с.з.,
че Ф. М. пристигнал пеша от своя дом до дома на В.и. Промяната на
показанията давани от свидетелите Ф. М. и В. М. според съда е вследствие на
заинтересоваността им от изхода на делото. Следва да се има предвид, че те
са в роднинска връзка с жалбоподателя и като такива имат интерес да
съдействат за отпадане на наложената му санкция.
От показанията на свидетеля Ал.О. става ясно, че той е изписал текста
в снетите писмени сведения от свидетеля Ф. М. на *******г., но доколкото
последният се е подписал и е диктувал, извода на съда за тяхната правдивост
не се разколебава. От друга страна показанията на свидетелката В. М. са и
вътрешно противоречиви- тя обяснява, че написала, че И. В. управлявал
автомобила, защото искала да го „натопи“, а същевременно изтъква, че
4
полицай А.О. й диктувал какво да пише. Доколкото свидетелите В. М. и Ф. М.
непрекъснато променят застъпваната от тях версия за случилото се на
******** г. и предвид близките им отношения с административнонаказания
съдът счита, че не следва да кредитира показанията дадени от тях в с.з.
Изводът, че И. В. е управлявал лекия автомобил съдът основава на
показанията на свидетелите очевидци О. и Ф..
Видно от представените по делото справки от Гаранционен фонд и
Сектор „ПП“ лекият автомобил "*******" с рег.№******** е собственост на
С. И. Щ. от гр.Б. и е с прекратена регистрация от ******** г. Освен това за
него към ********г. не е била налична сключена валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От представения по делото диск с видеозаписи от боди камера не се
установяват относими към предмета на доказване по делото обстоятелства.
При възприетата по-горе фактология и на базата на събраните по
делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на ******* г.
в с.Р. жалбоподателят В. е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил "******* с рег.№******** за който не е имало валидно сключен и
действащ към процесната дата и час договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. С това си деяние
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, а
именно управление на моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Затова правилно
е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. При
определяне на наказанието за извършеното нарушение, административно
наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, като е
наложил на жалбоподателя предвиденото в единствено възможния размер
наказание "глоба" от 400 лв.
Съставът нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ не изисква,
управлението на МПС да е по пътища отворени за обществено ползване. В
този смисъл посочването на това обстоятелство в акта и НП е неправилно. С
това обаче не е допуснато съществено процесуално нарушение ограничаващо
правото на защита на санкционирания, чиято защитна теза в производството
е, че въобще не е управлявал автомобила.
5
При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в
хода на административно наказателното производство. Актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени от компетентни длъжностни лица съгласно чл. 647, ал.1 и ал.2 от
КЗ, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В хода на съдебните прения защитата на жалбоподателя изтъква, че
АНО е следвало да се съобрази с постановлението на РП С., в което се сочи,
че следва да се направи преценка за евентуално извършено нарушение по
ЗДвП, като се подчертава, че не е указано да се извърши преценка за
нарушение по КЗ. Доколкото в случая административно-наказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН по реда на чл.36 ал.1 ЗАНН
становището на прокурора е ирелевантно. Освен това то не препятства
възможността АНО да направи собствена преценка има ли извършено
административно нарушение и какво е то.
Изтъква се, че мотивираната резолюция не е връчена на
жалбоподателя и че така е препятствано правото му да я обжалва. Това
обстоятелство според съда също се явява ирелевантно за настоящото
производство, започнало със съставяне на акт за нарушение по КЗ.
Съдът счита, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28
ЗАНН. Задължението за сключване на застраховка от посочения вид, е
установено с оглед на честите пътно-транспортни произшествия(ПТП), които
се случват като цели да обезщети настъпилите вреди и по този начин поне да
се ограничат неблагоприятните последици от отрицателните преживявания за
увредените лица. Следователно, в конкретния случай, липсата на такава
застраховка, разкрива потенциална опасност, при евентуално ПТП увредените
лица да не бъдат обезщетени по адекватен начин. С оглед на това не може да
бъде приложен чл. 28 ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да потвърди
санкционния акт, като законосъобразен. С оглед изхода от спора и според
правилата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева. и затова съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
*********/*********г., издадено от началника на РУ М., ОДМВР С., с което
на И. Н. В. ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.***** №**, ап.*, за нарушение
и на основание чл. 638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА И. Н. В. да заплати на ОД на МВР- С сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд С.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7