РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Силистра, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900144 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба постъпила в съда на
16.06.2021г., като първоначално по нея е образувано гр.д. № 177/2021г. по описа на ОС –
Силистра, което в последствие е прекратено, а вместо него е образувано настоящото т.д. №
144/2021г. на ОС – Слиситра.
Ищецът – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул.Траф Игнатиев " № 2, ет.4,
тел./факс - 980 66 72 представляван заедно от Изпълнителните Директори Максим Колев и
Стефан Георгиев Стоилков съдебен адрес: гр. Силистра ул. „Отец Паисий“ № 33 адв. С.Н.,
желае съда на основание чл. 45 от ЗЗД, и и чл. 91 от Закон за застраховането (отм.), сега чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди ответника С. Х. С.q ЕГН **********, , да
заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 39 985,48 лева (тридесет и девет хиляди
деветстотин осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щети № 120077/10.03.2016г. и №
220124/03.10.2017г. обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
Ответникът – С. Х. С.q ЕГН **********, , чрез определен от АК – Силистра и
назначен от съда служебен процесуален представител - адв. С Д намира същата за вероятно
допустима и частично неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си,
основавайки се на липса на причинна връзка между и твърдените увреждания и на изтекла
погасителна давност, като в тази връзка моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Гаранционен фонд, на основание чл. 288а, ал. 1, ал. 1, от Кодекса за застраховането
(отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от
Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на
1
Националното бюро на Белгия по щети № 120077/10.03.2016г. и № 220124/03.10.2017г.
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 39 985,48 лева, както
следва:
По щета № 120077/10.03.2016г. за увредения при ПТП, настъпило на 25.02.2014г. в
Белгия, л.а. „Шевролет Каптива“, с peг. № XQT637, управляван от Р Д В, сума в размер на
23 258.77 лева за имуществени вреди.
По щета № 220124/03.10.2017г. за пострадалия Р Д В, като водач на л.а. „Шевролет
Каптива“, с peг. № XQT637 в гореописаното ПТП, сума в общ размер на 16 726.71 лева за
неимуществени вреди.
От материалите по делото може да се установи, че виновен за катастрофата бил С.
ХЮС. С., който управлявайки л.а. „Волксваген Пасат“ с ДКН СС0368СВ извършил маневра
обратен завой, при непрекъсната осева линия при което ударил движещият се в насрещната
пътна лента л.а. „Шевролет Каптива“, с peг. № XQT637, като така причинил процесното
ПТП. Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на лицето Р Д В.
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от Кодекса за застраховането С.
ХЮС. С. управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
След като пострадалият от ПТП бил обезщетен от Националното бюро на Белгия по
реда на Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС),
заплатените средства му били преведени от НББАЗ, на когото пък с три отделни вноски
настоящият ищец възстановил сумата – предмет на регресната претенция.
Представител на фонда поканил писмено ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но по твърдение неа ищеца и до днес лицето не е погасило задължението
си.
Изложените обстоятелства обусловили необходимостта от предявяване на
настоящите искови претенции.
От правна страна:
Съдът намира исковете за допустими предвид на това, че са предявени от лице с
нужната правна легитимация. Правното основание на исковите претенции е чл. 288а, ал. 1,
ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането
и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
(на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) и чл. 86 от ЗЗД.
За да оспори частично исковите претенции особеният представител на ответника
изтъква доводи за липса на достатъчно доказателства установяващи наличието на
претърпени неимуществени вреди от страна на пострадалото от ПТП лице. По конкретно
особеният представител на ответника сочи липсата на данни за физическа увреда на
пострадалото лице обективирани в приложения в заверен превод на български език
двустранен констативен протокол съставен на място в деня на произшествието. Наличието
на такива данни се съдържа в други, последващи документи от които е видно, че такава
увреда е установена и съответно обезщетена от НББАЗ на Националното бюро на Белгия. В
този смисъл ответникът приема, че е налице несъответствие, които мотивира възражението
му срещу ищцовите претенции.
ОС не споделя това ответниково възражение. Действително в приложения в заверен
превод на български език двустранен констативен протокол съставен на място в деня на
произшествието липсват данни за пострадало от произшествието лице. Нещо повече в
протокола е отбелязано изрично, че липсват ранени. Това обстоятелство обаче според съда
не може да обори доказателствената сила на всички други приложени в заверен превод на
български език документи удостоверяващи наличие на телесна увреда и временна
2
нетрудоспособност у пострадалия вследствие процесното ПТП. Ищецът е представил
множество медицински и платежни документи, от които без да е необходимо становище на
експерт може да се установи, че макар в деня на ПТП пострадалия Р Д В, да не се е
установил телесна повреда такава все пак е настъпила макар и с по късно проявление на
симптоматиката. От представените книжа според съда безспорно се установяват
претърпените от Р Д В болки и страдания, както и техния паричен еквивалент заплатен от
НББАЗ на Националното бюро на Белгия. Подобни случаи, в които симптомите на
причинена от ПТП вътрешна травма не се проявяват веднага не са изключение, а големият
обем събрани писмени доказателства водят именно на извода за такава хипотеза. По тези
съображения съдът приема коментираното ответниково възражение за недоказано, което го
мотивира да го отхвърли.
Второто изтъкнато от ответника възражение е основано на твърдяна изтекла
погасителна давност за част от претенциите. Особеният представител на ответника приема,
че регресните искове подлежат на общата правна регламентация относно погасителната
давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на плащане на
застрахователното обезщетение. В тази връзка ответникът се позовава на обстоятелството,
че видно от писмо изх. № 1-0705/09.03.2015г. на НББАЗ до Гаранционния фонд, получено от
него на 10.03.2016г. с вх. № 08-01-41/15, НББАЗ е изплатило на Националното бюро на
Белгия обезщетението – предмет на настоящата регресна претенция на 10.02.2016г. В тази
връзка представителят на ответника приема, че петгодишния погасителен давностен срок е
изтекъл преди 16.06.2021г., когато исковата молба инициирала производството е постъпила
в деловодството на съда.
Ищецът оспорва така изложеното възражение с довода, че според чл. 288, ал. 12 от
КЗ, /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, правото на иск при регрес възниква с факта на плащане ,
от който момент именно започва да тече петгодишната погасителна давност. Сочи съдебна
практика в този смисъл. Съобразявайки обстоятелството, че фондът е извършил първото
плащане по задължението си на 24.03.2016г. представителят на ищеца приема, че
претенцията е предявена в рамките на петгодишният давностен срок, което според него води
до неоснователност на ответниковото възражение.
Съдът след, като се запозна с материалите по делото касателно обсъжданото
възражение намира, че срокът на погасителната давност в случая следва да се брои от
момент, в който ищецът е заплатил на НББАЗ, платените от българското бюрото на
националното бюро на Белгия суми за обезщетение. От представените по делото заверени
копия на платежни нареждания може да се установи, че това е станало на три вноски –
първата на стойност 23258.77лв. преведена по банков път на 24.03.2016г. /лист № 23 от гр.д.
№ 177/2021г. на СОС/; втората на стойност 13748.15лв. преведена по банков път на
12.10.2017г. /лист № 26 от гр.д. № 177/2021г. на СОС/ и третата на стойност 2978.56лв
преведена по банков път на 27.04.2018г. /лист № 27 от гр.д. № 177/2021г. на СОС/.
Ето защо и предвид обстоятелството, че исковата молба инициирала настоящото
производство е изведена от деловодството на ищеца под изх. № 10-00-605 на 15.06.2021г. и
е постъпила и заведена в деловодството на ОС – Силистра под вх. № 559 на 16.06.2021г.
съдът приема, че ответниковото възражение за изтекъл давностен срок е основателно по
отношение на претендираната сума от 23258.77лв. преведена по банков път на 24.03.2016г.
Това е така защото петгодишният давностен срок за претендиране на тази сума е изтекъл на
24.03.2021г., а исковата молба е подадена приблизително три месеца по късно на
16.06.2021г. По отношение на останалите две суми платени на по – късен етап възражението
е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира исковите претенции за основателни само
до размера от 16726.71лв. /шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и шест лева и
седемдесет и една стотинки/, а за остатъка от 23258.77 лв. /двадесет и три хиляди двеста
3
петдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ искът е погасен по давност, което
мотивира съда да го отхвърли в тази му част.
Предвид частичната основателност на основния иск съдът намира за основателен и
акцесорния такъв по чл. 86 от ЗЗД, за лихви върху размера на присъдената главница от
момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното събиране на сумите.
Предвид изходът на спора и направените искания ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1480.42лв. /хиляда четиристотин и осемдесет лева и четиридесет и две
стотинки/ представляваща част от сумата от общо сторени разноски в размер на 3538.98лв.
съобразно представен и неоспорен от другата страна списък по чл. 80 от ГПК, редуцирана
реципрочно с уважената част от исковата претенция.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Х. С.q ЕГН **********, , да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.
София, ул.“Граф Игнатиев" № 2, ет.4, тел./факс - 980 66 72 представляван заедно от
Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Георгиев сума от 16726.71лв.
/шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети № 120077/10.03.2016г. и №
220124/03.10.2017г. обезщетение ведно със законната лихва върху главницата от 16726.71лв.
/шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, от
датата на завеждане на настоящата искова молба 16.06.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА С. ХЮС. С.q ЕГН **********, , да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр. София, ул.“Граф Игнатиев" № 2, ет.4, тел./факс - 980 66 72 представляван заедно от
Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Георгиев сумата от 1480.42лв. /хиляда
четиристотин и осемдесет лева и четиридесет и две стотинки/ разноски по настоящото
производство по следната банкова сметка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - BG66
UNCR7630 1009 5185 01, Банков идентификационен код (SWIFT то на УНИ КРЕДИТ
БУЛБАНК - UNCRBGSF.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
4