Р Е Ш Е Н И Е
№949/26.5.2022г.
гр. Пловдив, 26.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора
Здравена Янева, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 656 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от ОД на
МВР-Пловдив, сектор "Пътна полиция", чрез ст.юриск. Белова против Решение № 334/14.02.2022г., постановено по АНД № 5429/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 21-1030-006361/07.07.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р.К.Й., с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200
лева за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Според касатора, оспорения съдебен акт е неправилен.
Изразено е несъгласие с изложените от съда мотиви за липса на яснота и
прецизност при описание на нарушението. Твърди се, че са спазени изискванията
на закона относно описанието на нарушението, както и обстоятелствата при които
е осъществено. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Р.К.Й., чрез адв.П.,
оспорва касационната жалба. Посочва, че изводите на районен съд са правилни и
законосъобразни. Твърди се, че причината за ПТП-то е виновното поведение на
велосипедиста, който неправомерно се е движел по тротоара, предназначен за
движение само на пешеходци при наличие на велоалея от отсрещната страна. Според
ответника по касация, той не е бил длъжен да предположи неправомерното
поведение на велосипедиста. Моли за оставяне в сила на оспореното решение.
Претендира адвокатско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 334/14.02.2022г., постановено по АНД № 5429/2021 г., Пловдивски районен
съд е отменил Наказателно постановление № 21-1030-006361/07.07.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р.К.Й., с ЕГН ********** на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение на чл.37,
ал.3 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Пловдивски районен съд е приел, за доказано неизпълнение от страна
на Р.Й. на задължението му като водач, съгласно чл.37, ал.3 от ЗДвП. Въпреки
това, съдът е приел, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно
липсата на яснота и прецизност при описване на приетото от актосъставителя и
наказващия орган нарушение на правилата за движение по пътищата и
обстоятелствата по неговото извършване. Според мотивите на съдебния акт
описаното деяние не дава категорична и еднозначна информация къде точно се е
движил другият участник в ПТП /велосипедистът/ - на пътното платно или на
тротоара, както и спрямо кого от двамата участници са приели актосъставителя и
АНО е дясно и ляво. Според районен съд, едва в съдебно заседание при събирането
на доказателства, станало ясно от показанията на актосъставителя, че спрямо
водачът „от дясно на ляво на него идва велосипедистът“, но е направил извод, че
тези обстоятелства е следвало да бъдат описани изначално още при съставяне на
АУАН, с който се дава началото на административнонаказателното производство.
Посочено е още, че по този начин съществено е засегнато правото на защита на
наказаното лице.
Решението е неправилно.
Касационна инстанция напълно споделя
изводът на районен съд, че е безспорно доказано неизпълнение от страна на Р.Й.
на задължението му като водач, съгласно чл.37, ал.3 от ЗДвП, според която
разпоредба, водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път. Съгласно § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, "път" е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците.
Не се споделя обаче приетото от районния съд, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно липсата на яснота и прецизност при описване на приетото от
актосъставителя и наказващия орган нарушение на правилата за движение по
пътищата и обстоятелствата по неговото извършване. Според касационна инстанция
описаното в АУАН и НП нарушение е ясно и недвусмислено и сочи, че велосипедиста
се движи от дясно на ляво спрямо МПС-то/водачът на МПС-то, доколкото в самото
описание се набляга именно на поведението на водача на МПС, а не на поведението
на велосипедистът. Изложеното се установява безспорно и от план-схемата на възникналото
ПТП с пострадали лица. Още повече, че АУАН е подписан от нарушителя без
възражения, което сочи, че за същия не е била налице неяснота в описаното в
него включително и от коя страна е идвал велосипедистът.
Несъстоятелно е възражението на ответника
по касация, че причината за ПТП-то е виновното поведение на велосипедиста,
който се е движил по тротоара. В действителност съгласно чл.80, т.2 от ЗДвП,
водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение, но от друга страна съгласно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Задължението за водачите
на ППС по чл.37 ал.3 от ЗДвП, тълкувано в контекста на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,
означава, че водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен не само да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път, но и не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората, независимо дали са на велосипед, на тротоар или на пътната
лента. В този смисъл е неоснователно и възражението на ответника по касация, че
не е бил длъжен да предположи
неправомерното поведение на велосипедиста. Дали с поведението си велосипедиста
е извършил нарушение или не е предмет на друго производство.
Неспазвайки въведеното в чл.37, ал. 3 от ЗДвП задължение като водач на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия /паркинг/ да пропусне велосипедист Р.Й. е осъществил
състава на чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5, предложение четвърто от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че касационната жалба е основателна, а оспореното решение на
Пловдивски районен съд като неправилно, следва да бъде отменено. Съгласно
нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да се реши по същество, като с
оглед доказаността на извършеното от Р.К.Й. административно нарушение и
правилното определяне на вида и размера на административното наказание от
страна на АНО, касационната инстанция преценява, че издаденото наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора и при направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за касатора в това производство, то съобразно
с нормата на чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да
присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 334/14.02.2022г., постановено по АНД № 5429/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-006361/07.07.2021 г., издадено от Началник Група
към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р.К.Й., с
ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 200 лева за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на
МВР- Пловдив, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: