Р Е Ш Е Н И Е
№ 260851 14.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6922 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.535 ТЗ и чл.485 ТЗ.
В исковата молба от „РОМПЕТРОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против „С. ТРАНСПОРТ“ ЕООД и С.Г.С. се твърди, че настоящите
искове се предявяват във връзка с подадено възражение по чл.414 ГПК по
ч.гр.дело № 1487 по описа на ПРС за 2019г. Твърди се, че „С. ТРАНСПОРТ“ ЕООД,
представлявано от С.Г.С. е поел неотменимо и безусловно задължението да заплати
сумата по издаден на *** запис на заповед в размер на 60 000 лв., с падеж
18.09.2018г. Записът на заповед бил приподписан от С.Г.С., в качеството му на
авалист. Посочено е, че юридическото лице не е заплатило сумата, поради което е
направено искане за постановяване на решение, с което да се установи
съществуването на вземането на ищеца срещу солидарните ответници в размер на
18 600.10 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението по чл.417 ГПК. С исковата молба са претендирани направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не са постъпили отговори от ответниците.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 1487 по описа на ПРС за 2019г. се установява, че е издадена заповед № 904 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК на 29.01.2019г., по силата на която е разпоредено „С. ТРАНСПОРТ“ ЕООД и С.Г.С. да заплатят солидарно на кредитора „Ромпетрол България“ ЕАД сумата от 18600.10 лв. главница – част от вземане по запис на заповед от дата ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски – 372 лв. държавна такса.
По приложеното ч.гр.дело е приложен запис на заповед от ***, по силата на който С.Г.С., в качеството си на управител на „С. Транспорт“ ЕООД се е задължил в 3 – дневен срок от предявяването на записа на заповед да заплати безусловно и неотменимо на „Ромпетрол България“ ЕАД или на негова заповед сумата 60 000 лв. Записът на заповед е авалиран от С.Г.С.. Записът на заповед е предявен на ***, видно от извършените върху документа отразявания.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което подписите за „Издател“ и „Авалист“ в запис на заповед с дата на издаване *** са изпълнени от лицето С.Г.С., ЕГН **********.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1487 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че срещу издадената заповед № 904 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 29.01.2019г. в срок са постъпили възражения от двамата длъжници, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Представената ценна книга /л.10 от ч.гр.д./ отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Според нормата на чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа този израз в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати сумата 66 000 лева на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът на задължението е 3- дневен от датата на предявяване на документа, тоест за поемателя е възникнало законово задължение да предяви записа на заповед за плащане на издателя и авалиста. Това е направено на дата ****. Следователно записът е редовен от външна страна документ и удостоверява паричното вземане, инкорпорирано в него. От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че записът на заповед е подписан от лицето С.Г.С., поради което съдът не възприема формулираните в първо заседание от ответното дружество възражения, че документът не носи подпис на посоченото лице. При тези данни съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят
направените по делото разноски, като предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Поради
това на ищеца ще се присъди сумата от 372 лв. – направени по делото разноски за
внесена държавна такса, както и сумата от 372 лв. – направени по делото
разноски за внесена държавна такса по ч.гр.дело № 1487 по описа на ПРС за
2019г.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С. Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 51, със *** С. Ц. и С.Г.С., ЕГН ********** ***, в качеството им на издател и авалист дължат солидарно на „Ромпетрол България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Сливница“ № 188, ет.6, със *** И. Т. Т., в качеството му на поемател, сумата от 18 600.10 лева /осемнадесет хиляди и шестстотин лева и 10 ст./, представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден за сумата от 60 000 лева, в гр. София на ***, с падеж на плащане – тридневен срок от предявяването, предявен за плащане на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК – 28.01.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 904 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.01.2019 г. по частно гр. дело № 1487 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА „С. Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 51, със *** С. Ц. Т. и С.Г.С., ЕГН ********** *** да заплатят на „Ромпетрол България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Сливница“ № 188, ет.6, със *** И. Т. Т. сумата от 372 лв. /триста седемдесет и два лева/ направени в заповедното производство разноски, както и 372 лв. /триста седемдесет и два лева/ направени в настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.