№ 3373
гр. Варна, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110103971 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от М. В. Х., ЕГН **********, с адрес обл. Варна, общ. Аксаково,
***, действащ чрез пълномощника си адвокат Р. Д., с която срещу „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията" № 4-6, е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение,
поради погасяването му вследствие на настъпила погасителната давност по
отношение на сумата от 1402,50 лева, представляваща сбор следните суми:
894.04 лв. неиздължена главница, дължима на основание Договор за кредитна
карта от 08.08.2007 г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на
Обединена Българска Банка АД към 11.10.2011 г, 267.93 лв. договорна лихва
за периода 09.03.2010 г. до 11.10.2011 г., 35,53 лв. наказателна лихва за
просрочие ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда -14.10.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 205.00 лв. за направени разноски по делото,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането
по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 15585 по описа за 2011 г. на
Варненски районен съд, 16-ти състав предмет на образувано изпълнително
дело № 4002 по описа за 2012 г. на ЧСИ С. К. - Д., район на действие
Варненски окръжен съд, вписан с per. № 718 в КЧСИ.
Ищецът сочи в исковата си молба, че по силата на издадените по ч.гр.д.
№ 15585 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд заповед за изпълнение
и изпълнителен лист от 21.10.2011 г. е осъден да заплати на ответника
процесните суми. По молба на последния с разпореждане на съдебния
изпълнител на 03.04.2012 г. е образувано изпълнително дело № 121 по описа
за 2012 г. на ЧСИ Станислава Янкова, район на действие ВОС, вписан с per. №
719 в КЧСИ. На 11.12.2012 г. делото е прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ С. Д., пред която е образувано висящото
1
към изпълнително дело № 4002 по описа за 2012 г. Счита, че възможността на
ответното дружество да събира принудително процесните суми е погасено,
вследствие на изтичане на погасителна давност за вземането, му, тъй като
дружеството е бездействало и не е поискало извършване на принудителни
действия. В подкрепа на изложеното излага твърдения, че след 15.01.2019 г.,
когато взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за
предприемане на принудително изпълнение срещу длъжника, чрез налагане на
запор върху трудовото му възнаграждение, не са извършвани каквито и да е
било други изпълнителни действия. Поради това счита, че от датата на
наложените запори - 15.01.2019 г. до 26.03.2021 г., при съблюдаване на §13 от
ПЗР на Закона за здравето /ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г./, е изминал период от 2
години, по време на който не са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия спрямо длъжника. В заключение излага твърдения, че в хипотезата
на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на още 3 години, а именно на 26.03.2024 г., възможността на
ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена
по давност, въз основа на които претендира уважаване на иска с присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се,
че съгласно ППВС № 3/1980 г. давност не е текла по отношение на вземането
до отмяната на постановлението на 26.06.2015 г., а след това приложение
намирала т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., според което
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Сочи, че при действието на ТР от 26.06.2015 г. взискателят е предприел
действия по изпълнението, с които е прекъснал давността, а именно на
15.01.2019 г. са предприети действия по налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Отделно от това сочи, че давността е спряна на
13.03.2020 г. с влизането в сила на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) за срока до
отмяната на извънредното положение. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на
Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т.е. от 21.05.2020 г.
Предвид всичко гореизложено обосновава извод, че вземането не е погасено
по давност и искът е неоснователен, поради което моли за неговото
отхвърляне.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
439 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай ищеца твърди погасяване на изпълняемото
2
право на основание изтекла петгодишна давност по отношение на главното
задължение и тригодишна – за акцесорните, поради непредприемане на
действия по изпълнението в рамките на изпълнителния процес.
На първо място следва да се посочи, че по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
всички съдебно установени вземания се погасяват с петгодишната давност,
като приложимата материално правна разпоредба не прави разлика между
характера на задължението - дали същото е главно или акцесорно, както и
дали е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение – в този
смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
Процесното оспорено задължение е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 15585
по описа за 2011 г., с които М. В. Х. е осъден да заплати на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ сумата от 1402,50 лева, представляваща сбор следните
суми: 894.04 лв. неиздължена главница, дължима на основание Договор за
кредитна карта от 08.08.2007 г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на
Обединена Българска Банка АД към 11.10.2011 г, 267.93 лв. договорна лихва
за периода 09.03.2010 г. до 11.10.2011 г., 35,53 лв. наказателна лихва за
просрочие ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда -14.10.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 205.00 лв. за направени разноски по делото.
По молба на последния с разпореждане на съдебния изпълнител на
03.04.2012 г. е образувано изпълнително дело № 121 по описа за 2012 г. на
ЧСИ Станислава Янкова, район на действие ВОС, вписан с per. № 719 в
КЧСИ. На 11.12.2012 г. делото е прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ С. Д., пред която е образувано висящото
към изпълнително дело № 4002 по описа за 2012 г. Въз основа на подадена
молба от 07.06.2018 г. и по силата на представен договор за цесия между
първоначалния взискател „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 31.01.2018 г.,
ответникът-цесионер е конституиран в качеството на взискател в
изпълнителното производство по и.д. № 4002/2012 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.
По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което
е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира
ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на
вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното
решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след
постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа
именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено,
също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc.
Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което
се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се
дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил
сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от
3
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното
с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
Доколкото изпълнително производство по изп. дело № 121 по описа за
2012 г. на ЧСИ Янкова е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980
г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед
даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато
трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 03.04.2012 г. взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което
е обявено, че предходното постановление е изгубило действие.
След постановяване на цитирания тълкувателен акт прекъсването на
давността в изпълнителния процес е преуредено, като считано от 26.06.2015 г.
се прилагат предвидените в него последици, а имено, че с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Последното по изпълнителното дело действие по изпълнението е
обективирано в запорно съобщение до „Алтернатива“ ЕООД, което е
разпореденото на третото лице да бъде наложен запор на вземанията на
длъжника М. Х. към дружеството работодател за дължимите на последния
трудови възнаграждения. Поради прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца в дружеството, с писмо от 23.01.2019 г. последното е уведомило
съдебния изпълнител, че изпълнението на поискания запор се явява
невъзможно.
Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Съгласно § 13 от ПЗР
към ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
4
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Предвид изложеното давностният срок не е текъл от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително, като същият следва да бъде удължен със
съответния период от два месеца и една седмица.
С постановление от 10.07.2024 г. изпълнителното дело ЧСИ С. К. – Д. е
прекратила изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или
бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се
проявяват. След отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност
вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес
поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност.
Именно по тези съображения с т. 3 от Тълкувателно решение №2/2023 г. на
ОСГТК на ВКС се приема задължително тълкувателно в смисъл, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Предвид всичко гореизложено релевантно за определяне на
притезателния характер на спорното субективно право е последното
предприето изпълнително действие със запорното съобщение от 15.01.2019 г.,
което е прекъснало давността, и след което е започнала да тече нова
петгодишна давност по отношение на вземането. Дори и след удължаване на
давностния срок с 9 седмици по силата на § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за
здравето сроковете, от датата на последното действие по изпълнението до
датата на депозирана на исковата молба – 01.04.2024 г., с която в каузалната
практика на ВКС се приема, че давността се спира, е изтекъл период по –дълъг
от пет години, през който взискателят е бездействал, вследствие на което
паричното му притезание се е превърнало в естествено право, неподлежащо на
принудително изпълнение. По посочените съображения предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв в полза на адв. Д. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна адвокатска защита в размер на 328.18 лева,
изчислен в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата от 1 юли
2004 г. на ВАдвС.
Предвид факта, че делото е решено в полза на ищеца, който е освободен
от задължението за заплащане на държавни такси в производство, ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати дължимата
държавна такса в размер на 56.10 лева в полза на бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията" № 4-6 не разполага с
право на принудително изпълнение срещу М. В. Х., ЕГН **********, с адрес
обл. Варна, общ. Аксаково, *** по отношение на сумата от на сумата от
1402,50 лева, представляваща сбор следните суми: 894.04 лв. неиздължена
5
главница, дължима на основание Договор за кредитна карта от 08.08.2007 г. и
съгласно извлечение от счетоводни книги на Обединена Българска Банка АД
към 11.10.2011 г, 267.93 лв. договорна лихва за периода 09.03.2010 г. до
11.10.2011 г., 35,53 лв. наказателна лихва за просрочие ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
205.00 лв. за направени разноски по делото, поради погасено по давност право
на принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 15585 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, 16-ти състав
предмет на образувано изпълнително дело № 4002 по описа за 2012 г. на ЧСИ
С. К. - Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. № 718 в
КЧСИ, на основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията" № 4-6 да заплати на адвокат Р. Д., ВАК с личен
№ **********, сумата от 328.18 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна държавна
такса в размер на сумата 56.10 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6