№ 76980
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110173551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 114534/22.12.2021 г., предадена на куриер на
21.12.2021 г., с която ищецът сочи, че предявява по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване съществуването на вземанията по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№ 2231/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
Исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК, като съображенията за това
са следните:
С разпореждане № 20209302/09.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2231/2021 г., като е
констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника при условията на
чл. 415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иск
за вземанията в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
На заявителя са указани и последиците от непредприемане на действия съобразно
разпореждането в указания срок - заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 18.11.2021 г., видно от разписката към
съобщение на л. 56 от заповедното дело.
Исковата молба е постъпила в съда на 22.12.2021 г., придружена с екземпляр от
товарителница, от която се установява, че книжата са били предадени на куриер на
21.12.2021 г. Срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтекъл на 20.12.2021 г. /понеделник/, с оглед
което и исковата молба се явява подадена след този срок.
В тази връзка с разпореждане № 1733/08.01.2022 г. на ищеца са били дадени указания да
ангажира доказателства за спазване на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, в който е
следвало да предяви исковете за установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
Указанията на съда са били връчени на ищеца на 07.02.2022 г., като както с подадената след
1
срока молба, вх. № 43792/07.03.2022 г., предадена на куриер на 17.02.2022 г., така и към
настоящия момент ищецът не е установил по делото, че срокът за предявяване на
установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр, чл. 422, ал. 1 ГПК е спазен.
Спазването на едномесечния срок, в който заявителят е длъжен да предяви иска за
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на този иск. Пропускането на срока е непоправимо, а когато
съдът в исковото производство го констатира, той няма задължение да процедира съобразно
чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК. Разпоредбата задължава съда да дава указания и срок само за
поправимите порочни процесуални действия на страните. Не и за онези, които са
непоправими. Пропускането срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е непоправимо. Изтичането му
преклудира окончателно правото на заявителя да предяви иска по чл. 422 ГПК. Поради това
производството по предявения подлежи на прекратяване (с разпореждане и на основание чл.
130 ГПК) - така Определение № 206/08.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1220 по описа за 2019 г. ВКС,
ГК.
В конкретния случай и независимо, че съдът е дал указания на ищеца да посочи дали
предявените с исковата молба искове /при отсъствие на доказателства за спазване на
преклузивния срок за предявяване на установителни искове/ са осъдителни, в който случай
на ищеца е указано да приведе петитума на исковата молба в съответствие с твърденията си
за предявяване на осъдителни искове, ищецът не е изпълнил тези указания. Видно е от
съдържанието на постъпилата в служба "Регистратура" на СРС на 07.03.2022 г. молба, че
ищецът изрично е посочил, че предявява исковете си на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, като е
формулирал искане до съда да установи съществуването на вземанията, за които исковете са
предявени. Следователно исковата молба подлежи на връщане, а издадената заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена.
Отделно от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че с разпореждане №
20066195/12.03.2021 г. по ч.гр.д. № 2231/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, съдът е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 409,05 лева - такса за
услуга "Динамично плащане"; 286,47 лева такса за услуга "Бързо разглеждане" и за сумата
от 160 лева - разходи за събиране на просрочени вземания. Разпореждането не е обжалвано
и е влязло в сила. За тези вземания ищецът не е предявил осъдителни искове, а
установителни такива, видно от изложението в исковата молба и формулирания със същата
петитум. Тези искове също са недопустими, доколкото заповед за изпълнение за вземанията
не е била издавана, а ищецът въпреки дадените му от съда указания да заяви дали предявява
осъдителни искове за същите, не е ангажирал такива твърдения /както и съответен петитум/
в исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде
върната в цялост.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, вх. № 114534/22.12.2021 г., подадена на
21.12.2021 г. от "., ЕИК ., по която е образувано гр.д. № 73551/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 41 състав.
ОБЕЗСИЛВА на основание 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение
от 12.03.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 2231/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I
Гражданско отделение, 41 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на препис пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3