Р Е Ш Е Н И Е
№ 172 , гр. Добрич, 10.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година, IV състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя административно
дело № 642/2021 г. по описа на Адм
С-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС ).
Образувано е по
жалба на М.И.Д.
***, чрез адв. Ю. О. - ДАК, срещу Заповед №1802/24.11.2021 г., издадена от Кмета на Община град Добрич, с която на
основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал.
2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е
наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с М.И.Д. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ЖК „Хр. Ботев“
бл.3, вх.Г, ет.2, ап.5, възникнало на основание
Заповед №1299/19.10.2004 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване под наем
на общински жилищен имот от дата 19.01.2005 г.
и последен Анекс от дата 24.01.2018 г. за срок от шест месеца.
В жалбата се
излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди
се, че не е спазена процедурата по издаване на административния акт, поради
което и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излагат се доводи, че жилището е предоставено на бащата на
жалбоподателя преди 50 години и от тогава същото се обитава и стопанисва от
семейството на И. И., баща на Д.. В последствие титуляр на настаняването е
жалбоподателя, но баща му и неговото семейство живят в процесния апартамент,
като нямат друго жилище. Релевират се доводи, че поради ремонти на ВиК
инсталацията потреблението за вода през тези периоди е било сведено до минимум.
Сочи се, че е неверен факта, че семейството работи и живее в чужбина. Не се
оспорва, че временно Д. и съпругата му работят в чужбина, но това е временно и
отново същите живеят на този адрес, който е постоянен за тях. Твърди се, че не
може с наредба да се ограничават правата на гражданите. Моли, да се прогласи
нищожността на заповедта или да се отмени като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. О., която
поддържа жалбата на наведените в нея основания.
Ответникът - Кметът на община град Добрич, в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от Директор
дирекция „Общинска собственост“ в община Добрич – З. Г., която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмено становище по същество на спора.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Със
Заповед №121830.08.1970 г. И. Д.И. и Пенка Димитрова /родители на оспорващия/
са настанени в процесното жилище, предмет на заповедта.
Със
Заповед №1299/19.10.2004 г. на кмета на община Добрич, М.И.Д. и членовете на
неговото семейство – Марияна Г. Димитрова – съпруга, Павлина Мирославова Димитрова
– дъщеря, Георги Мирославов Д. – син и И. Д.И. – баща са настанени в общинско
жилище, находящо се в гр. Добрич, ЖК „Хр. Ботев“ бл.3, вх.Г, ап.5.
На
19.01.2005 г. е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот между
М.И.Д. и „Жилфонд-инвест“ ЕООД за срок от три години. С Анекси към договора,
срокът на същия е продължаван. Последният анекс е сключен на 24.01.2018 г.,
като срока на договора е удължен с още шест месеца.
На
26.11.2018 г. Д. е подал заявление за подновяване на заповед и договор за
настаняване, на основание чл.20 от Наредбата. Към същото са приложение
декларация по образец и удостоверение от НОИ.
С
писмо с изх. №94Н-100-848-3/12.08.2019 г. от кмета на община град Добрич до М.Д.,
същият е уведомен, че тъй като не отговаря на условията, ще бъде предприета
процедура за прекратяване на наемните правоотношения за общинското жилище.
На
27.07.2021 г., Д. отново е подал заявление за подновяване на заповед и договор за настаняване, с приложени към
Заявлението документи. Към заявлението е приложил изискуемата
Декларация, в която е отразил, че не притежава жилище, вила, 1/2 или повече идеални части от такива имоти,
годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията
на Община град Добрич и в страната.
След подаване на Заявлението с приложените към него
документи
е извършена проверка от комисия на „Жилфонд-инвест“ ЕООД
гр. Добрич, която е констатирала, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 2004 г., съпругата Марияна Димитрова притежава търговски обект –
книжарница с площ 33,31 кв.м., състояща се от търговска зала и сервизно
помещение, ведно с право на строеж от 58,80 кв.м. Установено е също така, че
жилището не се ползва по предназначение – Д. и членовете на семейството му не
са изпълнили условията на чл.59, ал.1, т.2 от НРУУЖНННУРЖОЖФ на община Добрич,
не са уведомили наемодателя за своето отсъствие като подадат нотариално
заверена декларация по образец и данни за лице за контакт, поради което и е
отправила мотивирано предложение до кмета на община Добрич да се прекрати
наемното правоотношение. Към предложението е представен и констативен протокол
от 18.11.2021 г.
В резултат на 24.11.2021 г. е издадена
Заповед № 1802, с която от Кмета на Община град Добрич, на основание чл. 44, ал. 1, т.
1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал.
1, т. 7 от Закона за общинската собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е
наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с М.И.Д. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ЖК „Хр. Ботев“
бл.3, вх.Г, ет.2, ап.5, възникнало на основание
Заповед №1299/19.10.2004 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване под наем
на общински жилищен имот от дата 19.01.2005 г.
и последен Анекс от дата 24.01.2018 г. за срок от шест месеца.
По
делото като доказателство е приета цялата административна преписка по заповедта
и сключения договор за наем с И. Д..
По
делото като доказателства са приети декларация от М.И.Д., удостоверение от ТП
на НОИ Добрич за получаваната пенсия от И. Д.И., фактури за заплатени сметки за
ВиК и ток, както и справка за пътуванията в чужбина на М.И.Д..
По
искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката
Г. А.Г. е съседка на М. и И. и в момента е домоуправител на входа. Същата
декларира, че е имало период в който в апартамента се е правила ел. инсталация,
а в един доста по-дълъг период се е правил ВиК ремонт. Два пъти са разбивали
канала в банята. Твърди, че по време на ремонтите, семейството е живеело в
апартамента. Заявява, че всичко си плащат, разход за ток, стълбище, асансьор,
такси, чистачки и други. Знае, че М. ходи да работи в чужбина, но И. е
постоянно в апартамента.
Свидетелката
Десислава Стоянова Б., също съсед на семейството, завява, че ги познава от 2000
г., когато е закупила апартамента. Декларира, че две години, миналата и
по-миналата се е къртило доста в апартамента. Два пъти са къртили заради ВиК
проблем. Ел. инсталация също са ремонтирали. Заявява, че по-често вижда И., а М.
по-рядко. Знае, че М. излиза в чужбина, но не знае за колко време, но той живее
постоянно на този адрес.
При така събраните доказателства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в
необходимата писмена форма, но при допуснати груби нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
На първо място, Заповедта,
с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от
ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването
ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая не е спазено изискването по чл. 26,
ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за
образуване на административното производство, което е започнало по инициатива
на административния орган. Допуснато е и нарушение на
процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
В Заповедта е указано, че се издава на база Мотивирано
предложение и Констативен протокол от 18.11.2021 г. на Комисията,
назначена със заповед № 1665/04.11.2021 г. на Кмета на Община град Добрич. Нито в Констативния протокол, нито в така нареченото
"Мотивирано" предложение са изложени конкретни фактически основания
относно обстоятелството, че собствеността на недвижим
имот
- книжарница е пречка за наемното правотношение. Липсата
на такива основания прави акта незаконосъобразен. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 4 от Наредбата кандидатите за наем на общинско жилище не трябва да притежават
ателиета, както и работилници, магазини, складове за търговска и стопанска
дейност, или повече от една втора идеални части от имоти в страната. Спор по
този въпрос между страните няма. Собствеността на магазин само по себе си е достатъчно основание да
бъде прекратен наемният договор, съгл. чл.6, ал.2, т.4 от Наредбата, но съдът
намира, че тази разпоредба засяга в по-голяма степен правата на гражданите, тъй
като на първо място това не е жилищен имот, който може да се ползва, на второ
място дори и да се отдава под наем, с оглед местонахождението му едва ли наемът
на помещението би достигнал за заплащане на свободен наем на жилище, поради
което и съдът счита, определено тази разпоредба в подзаконов нормативен акт
противоречи на гарантираните права на гражданите на жилище.
На следващо място, фактът, че съпругата на
жалбоподателя е получила като дарение книжарница, е съществувал
към момента на сключване на Договора за наем през 2005 г.. Това
не е новопоявил се факт. Той е служебно известен на административния
орган, а е и деклариран надлежно пред "МДТ" на Община град Добрич. За
да е налице отпадане на основанието, означава, да е налице новопоявило се
обстоятелство, което да води до отпадане на основанието за наемане на общинския
имот. Такова в случая не е налице. Съгласно
разпоредбите на чл. 46, ал. 1,
т. 7 от ЗОС и чл. 40, ал. 1,
т. 5 от Наредбата, послужили като правно основание за издаване на заповедта,
наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинско жилище. За да е приложима тази
разпоредба, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата,
обуславящи настаняването в общинско жилище, които да изключват наемателя от категорията
на лицата, отговарящи на изискванията за настаняване в общинско жилище.
Както вече беше посочено, липсват доказателства за такива обстоятелства, което
прави издадената заповед незаконосъобразна по същество, издадена в противоречие с материалния
закон.
Относно
второто основание, че жилището не се ползва по предназначение, съдът намира, че
това основание е недоказано. От разпита на свидетелите се установи безспорно,
че жилището се обитава постоянно от семейството на М. и дори той да пътува да
работи в чужбина, неговият баща И. живее непрекъснато в жилището. Относно
пътуванията също не се доказа по безспорен начин, че същият е отсъствал за
повече от шест месеца, за да се налага да уведомява наемодателя за своето
отсъствие. Видно от справката от МВР се установява, че пътуванията на Д. са за
по-малко време от шест месеца.
Извън
горното, съдът намира, че са нарушени правата на оспорващия по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС - Конвенцията), както принципа на съразмерност (чл. 6, ал. 1 и, ал. 2 ).
Съгласно чл. 8 от Конвенцията: "1. Всеки има право на зачитане
на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата
кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е
недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите." Съгласно принципа на съразмерност, визиран в чл.
6 АПК: 1. Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и 2. Административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В процесния случаи
става въпрос за общинско жилище, в което е настанен като наемател жалбоподателят. Действително,
срокът на договора за настаняване е изтекъл, но същият е бил вече веднъж настаняван, при
същите условия. Неясно защо, при налично заявление за
настаняване и трайно уреждане на жилищната нужда на жалбоподателя, от страна на общината е пристъпено към
прекратяване на договора. В конкретния случай засягането на правото на
жилище по отношение на жалбоподателят е в степен
по-голяма от необходимото за целта - касае се за жилище, в което са настанени пет лица, като и
жалбоподателят и съпругата му са безработни, а баща му е с пенсия 350.08 лева,
т.е. под минималната РЗ за страната, съответно ползването
на общинско жилище за цялото
семейство е възможност за нормално съществуване в обществото при
невъзможност да заплаща "свободен наем".
Съществен въпрос в
настоящия случай е "необходимостта в едно демократично общество", по
смисъла на тази разпоредба и съдебната практика на Съда в прилагане на този
стандарт. Намесата се счита за "необходима в едно
демократично общество" за законна цел, ако отговаря на "належаща
обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална на преследваната
законна цел. Настоящата инстанция намира за необходимо да
приведе като цитат част от решението по делото Йорданова и др. с/у България, а именно:
"118. В това
отношение трябва да се остави свобода на преценка на националните органи, които
по причина на своя пряк и продължителен контакт с хората от своите страни по
принцип са в по-добра позиция от международния съд да оценяват местните нужди и
условия. Този разлика ще варира в зависимост от
естеството на правото по Конвенцията, нейното значение за индивида и естеството
на дейностите, върху които е наложено ограничение, както и естеството на целта,
преследвана от тези ограничения. Съдът отбелязва следните съответни
доводи в тази насока:
(i) В области, свързани с прилагането на социални или
икономически политики, включително по отношение на жилищата, съществува
принцип, че свободата на преценка е широка както в градското, така и в селското
планиране, където Съдът е установил, че "доколкото упражняването на
преценка, включваща множество местни фактори, присъщи на избора и прилагането
на политика на планиране, националните власти по принцип се радват на широка
свобода на преценка" (Вж. например, Buckley, цитирано по-горе, стр. 1292,
§ 75 in fine, и Ćosić, цитирано по-горе, § 20);
(ii) От друга страна, свободата на преценка на властите е
по-ограничена, когато въпросното право е от решаващо значение за ефективното
упражняване от индивида на лични или жизненоважни права. Тъй като член 8 се
отнася до правата от основно значение за идентичността на индивида,
самоопределянето, физическата и моралната неприкосновеност, поддържането на
взаимоотношения с другите и установеното и сигурно място в общността, където
общите социални и икономически съображения на политиката са възникнали в
контекста на член 8, обхватът на свободата на преценка зависи от контекста на
делото, с особено значение върху степента на проникване в личната сфера на
жалбоподателя (Вж. наред с много други, Connors, цитирано по-горе, §
82);". Според ЕСПЧ, тъй като загубата на нечие жилище е една от
най-крайните форми на намеса в правото съгласно член 8 за зачитане на жилището,
всяко лице, за което съществува риск от намеса от такъв мащаб, трябва по
принцип да има право пропорционалността и разумността на определена мярка да
бъдат определени от независим съд в контекста на съответните принципи съгласно
член 8. "Това означава, наред с други неща, че когато съответните
аргументи относно пропорционалността на намесата са били повдигнати от ищеца в
националните съдебни производства, националните съдилища трябва да ги разгледат
детайлно и да осигурят адекватни причини (пак там, § 67 - 69);
(v) Когато компетентните национални органи в решенията си
поддържат и нареждат преместването на жалбоподателя и не предоставят каквото и
да било обяснение или излагат каквито и да било аргументи, доказващи, че
отстраняването на жалбоподателя е необходимо, Съдът може да си направи извода,
че законният интерес на държавата да контролира неговата собственост трябва да
отстъпи място на правото на жалбоподателя на зачитане на неговия дом".
Съгласно член 8 от Конвенцията, заповедта засягаща жалбоподателите може да се
счита за "необходима в едно демократично общество", със законна цел,
ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако тя
е пропорционална на преследваната законна цел.
В заповедта на кмета на община Добрич няма извършена оценка на
обстоятелствата, свързани с личното положение, финансовото, здравословното
състояние на лицата, ползващи жилището като дом. Не се
изследва това, че преди издаването на оспорената заповед не е бил разгледан
въпросът, свързан с риска жалбоподателят и членовете на неговото
семейство да останат бездомни, ако заповедта бъде изпълнена. Не е обсъдено с оглед изискването за необходимост в едно
демократично общество обстоятелството, че наемателят е заплащал в срок всички свои консумативи и
задължения към общината. Тези обстоятелства сочат, че изискването за
пропорционалност на заповедта не са налице, което сочи на нейната
незаконосъобразност
По тези съображения
съдът намира, че обжалваната заповед страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК, които налагат
отмяната ѝ като неправилна и незаконосъобразна.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд - Добрич, Четвърти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.Д. ***, чрез адв. Ю. О. - ДАК, срещу Заповед №1802/24.11.2021 г., издадена от Кмета на Община град Добрич.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за
общинската собственост.
СЪДИЯ: