РЕШЕНИЕ
гр. Русе_19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд_ наказателна_колегия в публично заседание_на_първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове:1.РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
2.РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря_Тодорка Недева____________________
като разгледа докладваното от съдия Радославова__
ВНЧХД
№459 по описа за 2020год.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 313
и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Т.Н. - РАК, в качеството му на упълномощен защитник
на подсъдимата Д.К. *** против присъда №28/18.02.2020год. постановена по
НЧХД №1770/2019год. по описа на РРС – 4-ти н.с.-в, с която подсъдимата е
призната за виновна в това,
че на 01.08.2018г. в гр.Русе
не е изпълнила съдебно решение – Определение №3404/08.05.2013г. по
гр.д.№1505/13г. по описа на РРС, относно личните контакти на Т.Р.Р. с детето им Д.Т.Р., поради което и на основание чл.182,
ал.2, вр.чл.78а, ал.1 от НК, вр.чл.12 ЗАНН й е наложено наказание глоба в размер на 2 500лв. и са й възложени
деловодните разноски, направени от частния тъжител.
Недоволна от присъдата останала подсъдимата, която чрез упълномощения си защитник
– адв.Т.Н. *** я обжалвала в законния срок,
развивайки оплаквания за нейната необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност, свеждащи се най- общо до неправилна /непълна, едностранчива/ интерпретация
на доказателствения материал, приравнена с липса на мотиви, с предложение същата да бъде отменена и да се постанови оправдателна присъда, а в условията на евентуалност се
претендира и явна несправедливост на наложеното наказание с искане за неговото
намаляване.
Частният тъжител и неговият повереник – адв.Г.М.
– РАК вземат становище за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт поради
неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмено възражение.
В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимата не се явява лично. Упълномощеният
й защитник - адв.Т.Н. поддържа жалбата, но сочи
допълнителни основания за отмяна на присъдата, изразяващи се в констатиране на
съществено процесуално нарушение, свързано с подаване на тъжбата след изтичане
на 6-месечен срок.
Частният тъжител Т.Р. се явява лично и с повереника си – адв.Г.М. – РАК. Вземат становище за неоснователност на
жалбата и молят съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд изцяло.
Русенският окръжен
съд, като прецени
доказателствата по делото, доводите на
страните и след самостоятелна служебна проверка в цялост на обжалваната присъда по реда на
чл. 314 ал.1 от НПК, намира
за установено следното:
При
постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея от районния
съд, е
било
допуснато
съществено
нарушение
на процесуалните правила по смисъла на
чл. 335, ал.2 във вр.
с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, което е довело до ограничаване правата на страните в процеса и не може да
се санира от настоящата инстанция, а по същество е отстранимо от първоинстанционния съд при новото разглеждане
на делото.
Видно от рамките на обвинението, очертани в петитума на тъжбата, изпълнителното
деяние /неизпълнение на съдебно решение в условията на продължавано
престъпление/ е за период м.април 2014г.-м.април 2018г. и непредаване на детето
/без посочена дата/ въз основа на връчена призовка от 17.07.2018г. С
разпореждането си от 13.09.2019г. съдията незаконосъобразно е стеснил рамките
на обвинението до конкретно едноактно деяние, фиксирано на дата 01.08.2018г.,
за което е предал на съд подсъдимата с оглед извършено престъпление по чл.182,
ал.2 от НК и съответно с това си обвинение я е осъдил с атакуваната присъда. По
този начин са накърнени правата на страните да узнаят обвинението в неговата
цялост и да организират адекватна защита, доколкото правото да формулира
обвинение в наказателния процес от частен характер принадлежи единствено на
частния тъжител/както правилно е отбелязъл съдът в
мотивите си на л.3, абз.3/, а съдът може единствено
да формулира правно фактите и обстоятелствата, изложени в тъжбата, но не и да
ги коригира самоволно, досежно основни признаци от предмета на доказване.
Процедирайки по този начин при воденото от съда съдебно следствие, частният
тъжител не е получил отговор чрез присъдата за част от инкриминирания период,
както и за част от изпълнителното деяние. Противоречиво съдът е изразил волята си
/в пасажа, посочен по – горе/ в това отношение, посочвайки единствено в
мотивите си, че през годините подсъдимата е осъществила няколко продължавани
престъпления по чл.182, ал.2 НК.
В хода на проведеното съдебно следствие, последната се е бранила срещу така
формулираното в тъжбата престъпление, без да е налице изменение на обвинението
от страна на тъжителя, поискано по съответния процесуален ред и допуснато от
съда. Разкрива се при прочит на мотивите /л.114 от съд.дело/ още едно
недопустимо противоречие, при изразяване волята на съда, досежно субективната
страна на деянието. Така, излагайки приетата от него за установена фактическа
обстановка /л.11, абз.3/ същият никъде не фиксира обстотятелството дали подсъдимата изобщо и по какъв начин е
узнала за датата и мястото на предаване на детето, информация за които е имал
единствено процесуалният й представител в изпълнителното производство и настоящ
неин защитник в процеса, според събраните по делото доказателства. Това е така,
защото подобни доказателства липсват и са подменени с недопустими по закон
предположения в мотивите на л.5, където съдът предполага, че щом призовката е
получена от упълномощен процесуален представител, автоматично последният е
уведомил доверителката си за нея. В наказателния процес, за разлика от
изпълнителния субективната страна на дееца към деянието следва да бъде доказана
несъмнено с убедителни доказателства, оше повече, че
само няколко реда по – долу съдът е отбелязал в
разсъжденията си, че в съдебно заседание по никакъв начин – пряко или
косвено – не става ясно дали подсъдимата е била уведомена от защитника си по
изпълнителното производство, тъй като той се е позовал на правото си по чл.35
от ЗАдвокатурата, което прави логическата конструкция
за предполагаемо умишлено престъпно поведение в конкретния казус напълно
произволна и необоснована, съобразно фиксираната дата на инкриминирано деяние,
направено от съда.
Допуснатото нарушение на
съдопроизводствените правила е от рода на абсолютните, защото е задълбочено с
мотивите към така постановената присъда, където на всички седем листа
изложение, касаещи отговори на въпросите какви обстоятелства се считат за установени,
въз основа на какви доказателствени материали и какви са правните съображения
за взетото решение, подсъдимата и съответно тъжителят не са получила
задоволителен и еднозначен правноаргументиран отговор
на основен въпрос, включен в предмета на
доказване по делото, а именно дата /период/
на извършване на деянието и налице ли е умишлено противоправно поведение от страна
на подсъдимата за конкретно определената с разпореждането на съда за предаване
на съд дата.
Посоченото нарушение прави невъзможно за настоящата инстанция да изведе
волята на решаващия съд по тези въпроси, поради важността на които /бидейки съществена
част от въведеното обвинение/ е невъзможно и да се направи преглед, съответно
преценка по обосноваността на възраженията, сочени от защитата, като доводи за
нейната неправилност и незаконосъобразност по същество. Същото не е от естество
да се коригира от въззивния съд, но е отстранимо при
повторно разглеждане на делото от друг съдебен състав на районния съд
Поради тези съображения, настоящият въззивен съдебен
състав счита, че доводите на защитата на подсъдимия в това отношение са
основателни, а допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са
довели до ограничаване правата на всички страни по делото да узнаят за
извършване на какво точно престъпление е осъден подсъдимия, което е абсолютно
основание за отмяна на съдебния акт.
Гореизложеното налага
постановената присъда от районния съд да бъде отменена изцяло,
а делото да бъде върнато на
същия съд, за ново разглеждане
от друг състав
от стадия на разпоредителното съдебно заседание.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 335,
ал.2, вр.чл.348,
ал.3, т.1
от НПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №28/18.02.2020год. постановена по
НЧХД №1770/2019год. по описа на РРС – 4-ти н.с.-в
ВРЪЩА делото за разглеждане
от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:__________________
Членове:1.________________
2.________________