РЕШЕНИЕ
№ 806
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Таня Г. И.а
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201443 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на "Бумеранг шипинг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. "Армейска" № 5, подадена чрез
адв. П.Х. от АК Велико Търново, против НП № 23-0001637/11.10.2021
година, издадено от Директора на РД "АА", гр. Варна, с което на основание
чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП на ЮЛ е било наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр.
2 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно като сочи, че административнонаказващият орган не е
направил задълбочен анализ и правилна преценка на обстоятелствата,
осъществяващи състава на посоченото в НП нарушение, поради което не бил
приложен правилно материалният закон. Отделно от това навежда доводи за
допуснати съществени нарушения на процес. правила – визира нормите на чл.
42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Моли НП да бъде
отменено като претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от адв.
Х., в които същата развива доводи за незаконосъобразност на НП и моли за
неговата отмяна като отново отправя искане присъждане на направените по
делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, не изпраща представител.
В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда адм.
наказващия орган - директорът на РД "АА"Варна излага становище за
законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендира и присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Въззивното дружество "Бумеранг шипинг" ООД, притежавало лиценз
№ 4577 на Общността за международен автомобилен превоз на товари,
валиден до 07.11.2025г. На същото като превозвач била извършена
комплексна проверка от длъжностни лица към РД "Автомобилна
администрация" гр. Варна, сред които и св. Б.И.. На 14.06.2021г. на
управителя на въззивното дружество била връчена покана peг. № 14-00-51-
773/01.06.2021г. за извършване на комплексна проверка за периода от
01.08.2020г. до 30.11.2020г. относно транспортната дейност на фирмата.
Поканата била изготвена на основание чл. 91б, т. 1 от ЗАвтП във връзка с чл.
12, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и в същата се
съдържало писмено разпореждане до управителя на дружеството в 7-дневен
срок, да предостави в РД "АА" гр. Варна документи във връзка с проверка на
документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от
01.08.2020г. до 30.11.2020г. В цитираната покана подробно бил изложен
списък с изисканите документи и информация като в т.5, изречение 2 от
раздел 1 изрично било посочено, че се изисква информация извлечена от
паметта на тахографа и от дигиталните карти на водачите на магнитен
носител. В поканата било посочено още, че документите следва да се
представят на проверяващия екип, както и била упомената отговорността,
която се носи при непредставяне им. До изтичане на 7-дневния срок (до
21.06.2021г.) упоменат в поканата и определен с посочената по-горе Наредба
№ Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС, въззивното дружество не представило в
административната сграда на РД"АА" - Варна информация на магнитен
носител, извлечена от паметта на дигитална карта на водача Р. Г. Д. за
периода на проверката, който извършвал международен превоз на товари
попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006.
В хода на проверката управителят на въззивното дружество дал
писмени обяснения, в които посочил, че причината поради която дружеството
не може да представи тахографски данни за шофьорите и камионите е
неизправност в системата, с която работят, обслужвана от дружество Frotcom
България. Посочил също така, че системата не позволявала архивирането на
файловете, както и че нужните данни можели да бъдат предоставени след
излизането на новата карта на превозвача, заявление за което било подадено в
РД "АА"-Варна и поискал да му бъде дадена възможност да представи
2
исканата информация на по-късен етап.
При тези констатации св. Б.И. приел, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 91в, т.2, пр.2 от ЗАвтП и на 31.08.2021г.
съставил срещу него АУАН № 292945.
В актът св. И. приел от фактическа страна, че нарушението се състои в
непредставяне на служителите на РД „АА“ Варна за проверка на изисканите с
поканата документи, както и че нарушението е извършено в гр. Варна на
22.06.2021г., която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл
срокът за предоставяне на информацията с визираната по-горе покана. Актът
бил предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното
дружество лице, който го подписал с отбелязване, че има възражения. В срока
по чл. 44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО и на
11.10.2021год., въз основа на АУАН, било издадено и атакуваното НП. В него
АНО възприел изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя и на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП наложил на
въззивното дружество административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2000 лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителя, който в показанията си пред съда възпроизвежда
констатациите отразени в АУАН с нужната конкретика.
Съдът напълно кредитира показанията на св. И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни и веществени, които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда
изцяло.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче
съдът констатира, че в хода на адм.наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процес. правила, довели до нарушаване
правото на защитата на наказаното лице и неправилно приложение на закона
3
по следните съображения.
С НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл. 91в, т.2 пр.2 от ЗАвтП. Съгласно посочената разпоредба
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталната карта на водача.
На свой ред приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал.7 от
ЗАвтП предвижда адм.наказателна отговорност на превозвач, който не
съхранява (предл. 1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни
от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва
да ги предостави за проверка (предл. 2) на контролните органи.
Очевидно е, че нарушението по чл. 104, ал.7 от ЗАвтП има две форми на
изпълнително деяние. Първата е несъхранение на тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача, а втората е отказ за предоставянето им при проверка от контролните
органи.
В случая от обст. части на АУАН и НП не става ясно за какво точно
нарушение е наказан въззивника и при какви обстоятелства го е извършил,
доколкото от фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че той не
представил в законоустановения 7-дневен срок информация извлечена от
дигитална карта на водача, но такава форма на изпълнително деяния (не
представя информация) не е предвидена в състава на нарушението по чл. 104,
ал.7 от ЗАвтП. Както бе посочено по-горе в мотивите обаче нормата
предвижда санкция за несъхранение на информация или за отказ да бъде
представена такава. За да е осъществена от обективна страна обаче втората
форма на изпълнителното деяние (отказ да се представи) следва
информацията да е била съхранена, в противен случай е налице първата
хипотеза на несъхранение на информация. На следващо място за да е
нарушена посочената по-горе разпоредба в хипотезата на непредставяне
(такова е изпълнителното деяние вменено на въззивника от фактическа страна
- не е спазил законовия 7-дневен срок да представи) следва на първо място да
е налице извлечена информация и на следващо място да е съхранена такава
информация. Само в тези случаи би могло да бъде осъществено деяние под
4
формата на непредставяне на информация, защото ако информация изобщо не
е била извлечена то няма как такава изобщо да бъде съхранена, съответно
представена. Тогава ще е налице друго нарушение свързано с неизпълнение
на задължението да се извлича информация. В края на краищата какво
нарушение е приел АНО за извършено, при какви приети за установени факти
и за какво е наказан въззивника може само да се гадае.
Следва да бъде посочено още, че посочената като нарушена в АУАН и
НП норма на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП транспонира чл. 10, § 5, б. "а", т. ii" от
Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 561/2006/, която задължава
транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са
снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на
приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на
настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от
оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение
на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на
инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от
помещенията на предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009г.
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат
данните от картата на водача, с изключение на подробните данни за
скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата
на водача.
Легално определение на понятието "извличане" се съдържа в чл. 2, т. 2,
б. "н" от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
/ЕИ0/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014 год. и означава копиране,
заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с
данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта
на картата или на тахографа, при условие че при този процес не се изменят
или изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните от дигиталната карта за срок от най-
малко 12 месеца, съобразно изискването на чл. 10, § 5, б. "а", т. ii" от
Регламент ЕО № 561/2006, данните следва да бъдат извлечени от дигиталната
5
карта на водача, съобразно изискването на т. i) от същия параграф по реда на
чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г.
Следва да бъде посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за
предоставяне на информацията, извлечена от картата на водача. Нещо повече
съгласно чл. 10, § 5, б. "а", т. "ii" от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
превозвачът следва да осигури достъп до тази информация пряко или
дистанционно от помещенията на предприятието, което е в потвърждение на
извода, че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя срок.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че описание на
нарушението съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал., 1, т. 5 от
ЗАНН в АУАН и НП не е налице. Не са посочени обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, което възпрепятства проверката по същество
относно изпълнението на задължението по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП.
Предявеното фактическо обвинение (не представя в законовия срок
информация) не кореспондира с правната квалификация на деянието и само
по себе си (при липса на каквито и да било други факти сочещи на причините
поради които информацията не е представена защото не е извлечена, защото
не е съхранена или пък това е направено, но се отказва да бъде представена)
не е предвидено като наказуема форма на изпълнително деяние от
законодателя в състава на чл. 104, ал.7 от ЗАвтП. Изпълнителните деяния в
двете хипотези, които са уредени в чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП се различават по
своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно
фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно
по цитираната разпоредба. В случая фактите в НП не осъществяват нито една
от хипотезите на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП поради липса на съставомерни
елементи в описанието на деянието. Обстоятелства, сочещи на несъхраняване
на горната информация от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма
формулирано обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от
предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се
съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства
за това, както и надлежно обвинение. Нещо повече видно от показанията на
св. И. причините поради което информацията не е била предоставена изобщо
не са изследвани, а от придружителното писмо, с което е изпратена жалбата
от АНО се установява, че според него разследване в тази насока изобщо не
следвало да се провежда. От данните по преписката, в частност обясненията
на управителя на дружеството е видно, че информация от тахографите не е
може да бъде предоставена в момента, поради обстоятелството, че
използваната от тях система не позволявала архивиране на файловете, но би
могла да се представи на по - късен етап, след подновяване на картата
превозвача. Горното е налагало предприемане на разследване в тази насока и
при установяване достоверността на тези факти би била налице първата
форма на изпълнителното деяние - несъхраняване на информацията. Такова
фактическо обвинение обаче не е повдигнато, а факти в тази насока не са
установени (доказани). От друга страна ако твърденията изложени в
6
обясненията се окажат неверни, то тогава би могло обосновано да се направи
извод, че информацията изобщо не е била извлечена което обаче обуславя
нарушение по чл. 93г, ал.2 от ЗАвтП.
В случая е налице пълна неяснота досежно това в какво се състои
съставомерното бездействие на въззивното дружество, поради което същото
не е могло да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да реализира адекватно
правото си на защита в пълен обем. Горното възпрепятства и съда да извърши
проверка има ли допуснато нарушение и правилно ли е било санкционирано
същото. Недопустимо е санирането на горните пороци да става по
тълкувателен път от материалите по АНП или със съображения в
придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда.
Пълното описание на нарушението от фактическа страна както в АУАН,
така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на
самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в
пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези
актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава,
която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на
административнонаказателна отговорност, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и е достатъчно основание за отмяна на
НП. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика на
АС Варна – Решение № 923/08.05.2019год. по к.а.н.д. № 676/2019год.;
Решение № 1092/05.06.2019год. по к.а.н.д. № 715/2019год.; Решение №
897/03.05.2019год. по к.а.н.д. № 553/2019год. могат да бъдат посочени още
Решение № 1180 от 13.06.2019г. по к. а. н. д. № 1300/2019г.;Решение № 1067
от 31.05.2019 г. по к. а. н. д. № 1030/2019г.;Решение № 536/24.04.2020год. по
к.а.н. № 237/2020год.; Решение № 2390/10.12.2019год. по к.а.н.д. №
2960/2019г.; Решение № 2067/31.10.2019г. по к.а.н.д. № 1822/2019г.; Решение
№ 1719/27.09.2019г. по к.а.н.д. № 1915/2019год.: решение № 731/25.05.2022г.
по к.а.н.д. № 861/2022год.; Решение № 563/19.04.2022год. по к.а.н.д. №
628/2022год.; Решение № 67817.05.2022год. по к.а.н.д. № 368/2022год.;
Решение № 491/14.04.2022год по к.а.н.д. № 124/2022год.; Решение №
351/24.03.2022год. по к.а.н.д. № 142/2022год. и ред др.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено, съответно
подадена срещу него жалба се явява основателна.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна, която освен това е направила и
възражение за прекомерност на адвокатството възнаграждение.
По искането на въззиваемата страна.
Искането е направено своевременно, но с оглед изхода на делото(НП
7
подлежи на отмяна) се явява неоснователно и като такова се отхвърля от
съда. В случая обаче съдът намира за нужно изрично да отбележи, че и при
позитивен за въззиваемата страна резултат искането пак би било
неоснователно доколкото липсват данни въззиваемата страна да е била
представлявана от юрисконсулт. Такъв не е участвал в проведеното открито
съдебно заседание, нито пък е изготвил и представил писмена защитата.
По искането на въззивника за присъждане на разноски.
Искането е направено своевременно и с оглед крайния изход на делото
съдът счете, че такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63 д, ал.1
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК и представените по делото доказателства.
По делото са приложени договор за правна защита и съдействие
сключен на 22.10.2021 год. между въззивното дружество и адв. П.Х. и
пълномощно. От същите се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат Х. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд - Варна по обжалване на
процесното НП като е договорено възнаграждение в размер на 410 лева
платимо в брой. Установява се също така, че договореното възнаграждение е
заплатено в брой, на два пъти - при подписване на договора - 205 лв. и на
09.02.2022год. - 205 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. Договорената и заплатена от въззивника сума
надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип
дела определен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата №1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно цитираната разпоредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева минималното адвокатско
възнаграждение е 300лв. + 7% за горницата над 1000лв.. В случая е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е в размер на 370 лв. /изчислено по горепосочената формула/.
Съдът като взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални усилия за реализиране правото на защита, съответно
опровергаване на обвинителната теза, както и че адв. Х. не е участвала лично
в съдебното заседание, а само е депозирала писмени бележки от една страна и
от друга направеното своевременно от страна на АНО (в придружителното
писмо с което е изпратена жалбата) възражение за прекомерност на
възнаграждението счете, че последното се явява основателно. Прецени, че на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер
определен съобразно цитираната по-горе наредба, а именно 370лв.
Посочената сума следва да бъде заплатена от Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" –гр. Варна /чиито орган е издал НП/ на
въззивното дружество "Бумеранг шипинг" ООД, ЕИК *********.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
8
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001637/11.10.2021год. на
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация“, гр. Варна,
с което на "Бумеранг шипинг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. "Армейска" № 5, на основание
чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП дружеството е било наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.
91в, т. 2, пр. 2 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр.
Варна да заплати на "Бумеранг шипинг" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. "Армейска" № 5
сума в размер на 370лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9