№ 60
гр. Кнежа, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Административно
наказателно дело № 20221430200139 по описа за 2022 година
Марин Тодоров Б., с ЕГН **********, от гр.Кн., ул.“М. Б.“ № **, ет.*, чрез
адвокат Г. Пл. Г. – САК, с адрес в гр. С., ул.“Хр. Б.“ № **, ет. * е обжалвал
Наказателно постановление № 22-0285-000221 от 11.05.2022 год., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ Кн., връчено на 26.06.2022г. с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП , на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за
1 месеца , с искане съдът да постанови решение с което отмени НП , като
незаконосъобразно и постановено при неустановена фактическа обстановка.
Претендират се разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар.
С придружаващото писмо на РУМВР – Кн. в Кн. РС, се представиха
следните писмени доказателства: Жалба; АУАН; Обжалваното НП;
Ксерокопие от заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021г.Сведение на М. Т. Б. и
ксерокопие от декларация във връзка с чл.188 от ЗДвП, както бяха разпитани
свидетелите: П. ИВ. К.; Д. В. Д. и ИВ. М. П. – всички служители в РУ МВР-
Кн..
Ответникът по жалбата – редовно призован не се яви в открито съдебно
заседание и не се представлява, като в придружаващото писмо е изразено
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и молят съдът да я
остави без уважение. Правят възражение относно евентуален адвокатски
1
хонорар в размер над минималния такъв, определен по Наредба № 1.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното: На 28.03.2022г. около 02,45 часа в
гр.Кн., пред ул.“Кл.“ посока към град Червен бряг, жалбоподателя като водач
на собствения си лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ********, не спира на
подаден сигнал за спиране с едновременно включен светлинен и звуков
сигнал от служебен автомобил, като ускорява скоростта с цел осуетяване на
полицейската проверка. Тази констатация е направена от св. Д. В. Д. , който
със своите колеги Н. П. и Ем. М. били дежурни по график на процесната дата.
В обясненията си св.Д.Д. заяви, че се движили със служебен автомобил по
ул.“М. Б.“ в гр. Кн., когато забелязали лек автомобил „Пежо“ с русенска
регистрация да се движи по ул.“Цар Самуил“ и продължава по
ул.“Клокотница“, като пресякъл пред тях. Полицаите го последвали с цел да
го проверят, като подали светлинен и звуков сигнал. Водачът на автомобилът
не се подчинил и продължи към ул. „М. Б.“ в посока Червен бряг, като
ускорил, а след това обърнал посоката, продължи към кръговата връзка и не
бил установен. Свидетелят Д.Д. не видял кой е водач на автомобила, като
потвърди, че са подали звуков сигнал със сирената и светлинен с лампите на
служебният автомобил и друг сигнал не са подавали. Служебният им
автомобил няма надпис „СПРИ“.
Свидетеля Д. В. Д. изготвил по случая докладна записка до Началника на РУ-
Кн., който разпоредил на свидетеля П. ИВ. К. да състави акт за неспиране на
лек автомобил при подаден сигнал. На 14.04.2022г. в сградата на Ру-Кн. бил
извикан собственика на автомобила - М. Т. Б. и му бил съставен АУАН №
017556/14.04.-2022г. за нарушение по чл.103 от ЗДвП. В него жалбоподателя
написал възражения, че на посочения ден и час, когато е извършено
нарушението е бил на работа по график в РУ „АЕЦ Козлодуй“, не е
управлявал автомобил с рег. № ******** и не знае кой го е управлявал. Във
връзка с тези си твърдения по делото е представен График на дежурствата в
РУ „АЕЦ К.“.
Въз основа на този АУАН Началника на РУП към ОДМВР Плевен РУ, гр.Кн.
издал обжалваното наказателно постановление .
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
2
правни изводи: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказано с наказателното постановление и е процесуално допустима , а
разгледана по същество, съдът намира същата за ОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения : Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели: П. ИВ. К.; Д. В. Д. и ИВ. М. П. – всички служители в РУ
МВР-Кн. , които не си противоречат; взаимно се допълват и кореспондират с
писмените доказателства представени по делото .
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП създава задължения за водача на пътно
превозно средство при подаден му сигнал за спиране от контролен орган да
спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълни неговите
указания. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са
ограничително изброени в нормите на чл. 170 ал.3 от ЗДвП и чл. 207 от
/Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/.
Съгласно посочените разпоредби при спиране на ППС служителят от
органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира ППС и чрез подаване на сигнал
с ръка. Сигнал може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил
или мотоциклет. В ППЗДвП е изрично посочено как става подаването на
сигнал за спиране в последния случай – чрез светещ или мигащ надпис
„ПОЛИЦИЯ-СПРИ!” .
В конкретния случай не се установи , че на жалбоподателя от движещ се
полицейски автомобил ,му е подаден сигнал чрез светещ или мигащ надпис
„ПОЛИЦИЯ-СПРИ!” .
От показанията на свидетеля Д. В. Д., е видно, че сигналът за спиране е бил
подаден на жалбоподателя посредством включена светлинна и звукова
сигнализация. Имайки предвид тези доказателства , съдът приема, че
полицейските служители не са подали на М. Т. Б. надлежно нареждане за
спиране , а при движение по описаният маршрут, тези сигнали явно не са
били възприети от водача на лекият автомобил като сигнал за спиране .
Настоящият състав приема , че подаването на светлинен и звуков сигнал
обозначава полицейския автомобил единствено и само като автомобил със
специален режим на движение, без да поражда правните последици на
3
отдадено нареждане за спиране. Това е така, тъй като Законът за движението
по пътищата свързва с подаването на светлинен и звуков сигнал точно
определени последици – обозначаване на специалния режим на движение на
автомобила /чл.34 ал.1 и чл.91 ал. от ЗДвП/, възникване на задължение за
останалите водачи да осигурят безпрепятствено преминаване на автомобила
със специален режим на движение /чл.104 ал.1 ЗДвП/, възникване на
задължение за пешеходците да освободят платното за движение /чл.115 ал.2
ЗДвП/. Всички тези последици са различни от последиците, възникващи при
подаден сигнал за спиране съобразно чл.103 ЗДвП. При това положение
подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим
на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на
ЗДвП. Този извод намира опора и в разпоредбата на чл.207 изречение
последно от ППЗДвП, според която сигнал за спиране от движещ се
полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис
“Полиция-Спри”. По довод за противното от тази разпоредба, подаването на
светлинен и звуков сигнал от движещ с полицейски автомобил за
обозначаване на специален режим на движение не съставлява сигнал за
спиране. Предвид така изложените мотиви, неспирането на жалбоподателя
при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски
автомобил не може да бъде квалифицирано като неизпълнение на нареждане
за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението.
При изложеното по-горе съдът приема, че като е наложил на М. Т. Б.
административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП, наказващият
орган е ангажирал административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение, което той не е извършил. В случая не е
установено кой е бил водач на автомобила, който са преследвали полицаите,
тъй като се представиха безспорни доказателства – извлечение от месечен
график за дежурствата на служителите от 2-ри взвод при РУ АЕЦ-К. за
периода от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. от който е видно, че жалбоподателя на
28.03.2022г. е бил на работа.
Това налага наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила , довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя . Това
нарушение на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото НП и не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
4
производството.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
отменено и се уважи искането за присъждане на деловодни разноски, който са
съобразени с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН ,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-
0285-000221 от 11.05.2022 год., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ
Кн., връчено на 26.06.2022г. с което на М. Т. Б., с ЕГН **********, от гр.Кн.,
ул.“М. Б.“ № **, ет.*, представляван от адвокат Г. Пл. Г. – САК, с адрес в
гр. С., ул.“Хр. Б.“ № 12, ет.3, за нарушение на чл.103 от ЗДвП , на основание
чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ Кн. да заплати на М. Т. Б., с
ЕГН **********, от гр.Кн., ул.“М. Б.“ № **, ет.*, представляван от адвокат
Г. Пл. Г. – САК, с адрес в гр. С., ул.“Хр. Б.“ № 12, ет.3, направените
деловодни разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Пл. административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5