Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 23.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2016
по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от синдиците на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН,
срещу „Ч.М. – ****“ АД, ЕИК ********, за обявяване на недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено след началната дата
на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор.
Ищците
твърдят, че със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014
г. на СГС, VІ-4 състав, „К.т.б.“ АД било
обявено в несъстоятелност. Първоинстанционното решение било изменено
с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.
д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, по отношение на началната дата на
неплатежоспособността, като за такава била приета датата 20.06.2014 г. Тази
дата съвпадала и с датата на поставянето на банката под особен надзор от
Управителния съвет на БНБ, съгласно решение № 73 от 20.06.2014 г. На 24.01.2007
г. бил сключен договор за кредит между банката, в качеството й на кредитор и „Ч.М. – ****“
АД, в качеството му на кредитополучател, за сумата от 1000000,00 лева, изменен
с последващи анекси по отношение на допълнително отпускани суми и погасителен
план. Към 31.10.2014 г. задълженията на „Ч.М. – ****“ АД по договора за кредит
възлизали общо на 375768,82 лева. В банката постъпило съобщение с вх. №
10468/03.11.2014 г., за извършена цесия, съгласно което цедентът В.С.Д., ЕГН **********
съобщил за прехвърляне на вземането си
към банката на цесионера „Ч.М. – ****“ АД в размер на 360000,00 лева,
произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 8021 от 26.04.2015
г. На същата дата в банката постъпило изявление за прихващане с вх. №
10470/03.11.2014 г., с което „Ч.М. – ****“
АД прихващало придобитото по договора за цесия вземане в размер на 360000,00
лева, със задължения към банката по договора за банков кредит от 24.01.2007 г.
При тази фактическа обстановка според ищците изявлението за прихващане на „Ч.М.
– ****“ АД било извършено след определената начална дата на
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД и след поставянето на банката под
специален надзор от страна на БНБ. Следвало да се приложи разпоредбата на чл.
59, ал. 5 ЗБН, като се прогласи недействителността на извършеното прихващане
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД.
От
страна на ответника е постъпил отговор, в който се иска спиране на
производството поради твърдяна преюдициалност на висящо пред ВКС дело за
определяне на началната дата на неплатежоспособността на банката. По същество
счита предявения иск за неоснователен. Приложим по спора бил чл. 59, ал. 5 ЗБН,
но в редакцията преди изменението му в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., тъй като
прихващането било извършено на 03.11.2014 г., а изменените материалноправни
разпоредби нямали обратно действие. В приложимата според ответника редакция на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, за недействително могло да бъде обявено само прихващане на
длъжник, което било синоним на „обявена в несъстоятелност банка“. По този начин
прихващания, извършени от кредитор на банката не попадали в приложното поле на
уредената относителна недействителност.
В
допълнителната искова молба синдиците поддържат иска и вземат становище по
отношение на направените от ответника възражения в отговора на исковата молба.
Считат, че решението на Софийския апелативен съд подлежало на незабавно изпълнение и
предявеният иск не бил обусловен от влизането на решението в сила, поради което
и нямало основание за спиране на производството. Дори и да се приеме, че
изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН нямало обратно действие, старата редакция на
тази разпоредба била идентична с новата по отношение на кръга на лицата,
извършващи прихващане. Използваното понятие „длъжник“ следвало да се тълкува
разширително и да се прилага за всички прихващания, извършени след началната
дата на неплатежоспособността.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа оспорванията си без да излага нови
доводи.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от
фактическа и правна страна:
С оглед изложените в исковата молба и
допълнителната такава съдът приема да е сезиран с иск по чл.59, ал.5 от Закона
за банковата несъстоятелност.
В тежест на ищците е да докажат
качеството си на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, както и извършено
от ответника „Ч.М. – ****“ АД, изявление за
прихващане след началната дата на неплатежоспособността на банката или
след поставянето й под специален надзор.
Възраженията на ответника не обуславят
възникване на доказателствена тежест.
Няма спор между страните, а се
установява и от представените по делото писмени доказателства и вписванията в
търговския регистър по партидата на КТБ АД/в несъстоятелност/, че с решение на
Управителния съвет на Българска народна банка по протокол № 73 от заседание на 20.06.2014г.
К.т.б. АД, понастоящем в несъстоятелност, е поставена под специален надзор.
С решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по
описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на
банката, като с решение №1443/03.07.2015г. на Софийския апелативен съд е
изменено първоинстанционното решение в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, като за такава е
определена 20.06.2014г.
Установява се, че между банката, в
качеството й на кредитор и ответника Ч.М. -**** АД, в качеството на
кредитополучател е сключен договор за банков кредит от 24.01.2007г., по силата
на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на
1 000 000 лв., които той се задължил да върне в срок до 15.12.2009г.
и да заплати уговорената възнаградителна лихва. Договорът за кредит е изменян
със сключването на 12 броя анекси, с
които страните по него уговаряли отпускане на допълнителни суми и нови срокове
за връщането на дължимите към датата на сключването на анексите и отпуснатите
по тях суми.
С последният анекс №12 от
13.05.2014г. страните по него установили, че размера на непогасената към датата
на сключването му главница е 419 959,27 лв., като уговорили връщането й да
бъде извършено на 18 месечни погасителни вноски с падеж 15- число на месеца ,
първата от които в размер на 9959,17 лв. с падеж 15.05.2014г., 5 вноски в
размер на 10000 лв. с падежи от 15.06.2014г. до 15.10.2014. и 12 погасителни
вноски в размер на 30 000 лв. всяка
с падежи от 15.11.2014г. до 15.10.2015г.
Съгласно представеното от ищците
извлечение от счетоводните книги на К.т.б. АД към 30.10.2014г. банката води счетоводна задължения на
ответника Ч.м. АД в общ размер на 375768,82 лв., като размерът им не се
оспорва.
С уведомително писмо
вх.№10468/03.11.2014г. В.С.Д. уведомил назначените към онзи момент квестори на
банката, че с договор за цесия от 31.10.2014г. е прехвърлил на Ч.М. **** АД вземанията си произтичащи от договор за
безсрочен депозит №8021/26.04.2005г. в общ размер на 360 000 лв., като
ищците не оспорват съществуването на това вземане.
На същата дата е постъпило изявление,
входирано от КТБ АД с вх.№ 10470/03.11.2014г., с което ответникът по настоящето
дело Ч.М. **** АД уведомява банката, че в качеството си на цесионер по
сключения с В.С.Д. договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014г. и титуляр
на придобитото чрез цесия вземане от 360 000 лв. прихваща това свое
вземане със задълженията си към КТБ АД по договора за кредит от 24.01.2007г.
Страните не оспорват съществуването
на правоотношенията по договора за кредит, договора за депозит между КТБ АД и В.Д.,
както и това по договора за цесия, нито размера на задълженията по договора за
кредит и вземанията по договора за депозит, поради което и съдът приема, че към
31.10.2014 г. ответникът Ч.М. **** АД е длъжник на банката по договора за
кредит, респективно е имал към нея вземане в размер на 360 000 лв.,
придобито чрез цесия от В.Д., която цесия обвързва банката след съобщаването й
на 03.11.2014г., съответно към тази дата насрещните вземания са били ликвидни,
тъй като никоя от страните не въвежда твърдения за противното и следователно с
получаване на изявлението на Ч.М. ****
АД от К.т.б. АД двете насрещни вземания следва да се считат погасени до
размера на по-малкото.
Следователно е налице прихващане
като елемент от фактическия състав на иска по чл.59, ал.5 ЗБН.
Съгласно вписванията по партидата на
К.т.б. АД ищците са назначени за синдици на банката по решение на Фонда за
гарантиране на вземанията, поради което и съгласно чл.62, ал.1 ЗБН разполагат с
легитимация да предявят съдебно потестативното право за обявяване на
относителна недействителност на извършеното от ответника прихващане по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, като съдът приема, че тъй като
синдиците по силата на чл.31, ал.1, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност
представляват банката и при липсата на
изрична норма, аналогична на чл.635, ал.3 ТЗ, надлежен ответник в
производството е единствено извършилия прихващане кредитор на банката .
Съответно прихващането е извършено
на 03.11.2014г., която дата следва 20.06.2014г., когато банката е поставена под
специален надзор и едновременно с това е настъпила и неплатежоспособността й,
съгласно решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Спорът по делото е относно
приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, а именно дали е приложима последната редакция съгласно изменението, обнародвано в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. или действалата
преди това редакция на същия законов текст, както и дали двете редакции са
идентични.
По становище на
настоящия съдебен състав приложима по отношение на правото да се иска обявяване
на относителна недействителност на прихващането е законовата норма, действаща
към момента на възникването на това право, а не нормата действала към момента
на извършване на прихващането, което е само една от предпоставките от
фактическия състав по възникването му. С оглед легитимираните да го упражнят
лица/синдика, фонда за гарантиране на влоговете в банките и кредиторите на
банката/, срока за съдебното му предявяване/ 2-годишен от откриване на
производстовото по несъстоятелност/ и предпоставките за възникването му/прихващане
извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на
банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел
VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116,
ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на
неплатежоспособността/това
право възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност на банка,
което в случая с К.т.б. АД е открито с решението на СГС от 22.04.2015г.
Следователно приложима е нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията от ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и всички предпоставки за уважаване на
предявения иск са налице.
Съдът намира, че
основателността на иска не е обусловена от събирането на доказателства в настоящето производство какво би получил
извършилия прихващането кредитор на банката съгласно окончателната сметка за
разпределение. Разпоредбата на чл.59, ал.6 ЗБН предвижда, че в случаите на
чл.59, ал.5 ЗБН, какъвто е настоящият, действието на прихващането се отлага до
влизане в сила на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН. Едва на
този етап и след издирване и събиране на имуществото от масата на
несъстоятелността и неговото разпределение за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите би могло да се извърши преценка какво би получил прихващащия
кредитор при разпределението, каквато преценка не възможна по никакъв начин на по-ранен
етап поради неизвестност както на възможното за събиране имущество, така и на
кръга от легитимирани да участват в разпределението кредитори. Същевременно
извършилият прихващането кредитор Ч.М. -**** АД не е имал основание и право да
предявява пред синдиците на банката в производството по несъстоятелност активните
вземания, с които вече е извършил прихващане, тъй като в отношенията с банката
прихващането е породило действие и вземането му е погасено, а е относително
недействително само по отношение на останалите кредитори и то само при условие,
че бъде предявен иск по чл.59, ал.5 ЗБН. По тези съображения съдът счита, че
при извършване на разпределение и независимо от липсата на предявяване на
вземанията, с които кредиторът Ч.М. -**** АД е извършил прихващане, синдиците
би следвало да съобразяват тези вземания, така щото ако при влизане в сила на
окончателната сметка от Ч.М. **** АД са събрани задължения в размер по-голям от
този съответстващ на частта от вземанията, за които прихващането породи действие,
тези суми да бъдат върнати на извършилия прихващането кредитор, тъй като би
отпаднало основанието за задържането им. По тези съображения искът следва да се
уважи при посоченото в чл.59, ал.5 ЗБН
условие, а именно прихващането да бъде обявено за относително недействително
освен за сумата, която Ч.М. **** АД би получило при разпределение на
осребреното имущество.
Право на
разноски при този изход на спора има ищцовата страна –синдиците на КТБ АД/н./,
които обаче не са претендирали такива, нито са представили доказателства да са
направени.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати дължимата държавна такса в размер на 14400 лв.
на основание чл.59, ал.7 ЗБН.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на К.т.б. АД/н./ извършеното с изявление за прихващане
с вх. № 10470/03.11.2014 г от „Ч.М. – ****“
АД прихващане на придобитите от В.С.Д. по договор за цесия от 31.10.2014г. вземания, произтичащи от
договор за безсрочен депозит №8021/26.04.2005г. в общ размер на 360 000 лв. със задължения на Ч.М. -**** АД към К.т.б.
АД по договор за банков кредит от 24.01.2007 г., освен за сумите, които Ч.М. -**** АД би получило при разпределение на
осребреното имущество.
ОСЪЖДА
„Ч.М. – ****“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.59, ал.7 ЗБН да заплати по бюджетната сметка на Софийски
градски съд сумата от 14400 лв., представляваща държавна такса по делото за
разглеждане на възражението.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: