РЕШЕНИЕ
№ 3455
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110114352 по описа за 2024 година
Ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в исковата си молба
сочи, че на 27.07.2023г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., на основание чл.99 от
ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и него, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ PLUS-19905734 от дата 30.03.2023г. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД
за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. №УПЦ/УПИ-
СБНП/PLUS-19905734г, изпратено с известие за доставяне от страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на
цедента, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Петя Любомирова
И., peг.№883, на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила
правомощията по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Прави се искане, в случай че съдът
счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, да се
връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея,
приложено копие от уведомлението за извършената цесия и за предсрочната
изискуемост от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. В тази
връзка се позовава на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от
ГПК. Посочва,че на 30.03.2023г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, като Кредитор и ответницата К. С. П. като Кредитополучател е
1
сключен договор за потребителски кредит с № PLUS19905734, при спазване
на разпоредбите на ЗПК. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 22 000лв.
застрахователната премия е в размер на 10 216.8лв. Договарянето между
страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във
формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за
платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния
документ и електронния подпис /ЗЕДЕПУ, Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна на
Кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на
уеб-страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни.
В края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочва, че е
съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на ОУ. Счита, че
предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща
печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 40 786.80лв. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 8 570лв. Счита, че на основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 01.04.2033г., на 120 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 339.89лв., при първа погасителна
вноска на 01.05.2023г., съгласно погасителен план посочен в Договора за
кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Счита,
че предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно
чл.5 от Условията по договора, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до
кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-
2
БНП/PLUS-19905734, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие
и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 27.03.2024г. (датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното
писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ П.Л.И., peг.№883, на когото
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл.18,
ал.5 от ЗЧСИ. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е
получено от длъжника на 27.03.2024г. В тази връзка смята, че съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 02.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в
съда, която е в общ размер на 474.60лв., като за периода 13.03.2020г. -
14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС. Ищецът предвид изложеното е
предявил вземането си по съдебен ред по чл.410 от ГПК и сл., като съдът е
уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.№11081/2024г., е издадена
заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение срещу издадения
съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Моли се, съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае
за установено, че ответницата дължи на ответното ТД следните суми,
присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№11081/2024г., на Районен съд - Варна, а именно: -
2664.10лв.-главница за периода от 01.05.2023г. до 01.09.2024г., по отношение
на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 27.03.2024г. -
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; -
2062.79лв.-договорна лихва за периода от 01.05.2023г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 27.03.2024г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; - 476.60лв. -обезщетение за забава
считано от 02.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда; - законна
лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението.
Ответника на основание чл.131 от ГПК и в законоустановения срок,
изразява становище по така предявения иск. По допустимостта на исковата
молба, счита, че е допустима, доколкото са спазени формалните изисквания за
редовност съгласно ГПК. По основателността на исковата молба, не оспорва,
че е сключила Договор за потребителски кредит с "БНБ Париба Пърсънъл
Файненс СА" с дата 30.03.2023г. Не оспорва, че е уведомена за извършената
цесия, но прави изрично възражение, че договорът за цесия от 27.07.2023г. и
Приложение 1 са нищожни на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на
предмет и липса на основание, тъй като вземането предмет на цесията не
съществува и не е налице извършено плащане по договора за цесия. Счита, че
3
не са представени надлежни доказателства, които да удостоверяват колко
погасителни вноски са заплатени и колко е останало да се дължи, тъй като
заплащането е ставало ежемесечно чрез платформата easypay. Излага, че
сключеният договор за кредит се подчинява на разпоредбите установени в
ЗПК. Като такъв следва да е оформен по ясен и разбираем начин.
Включително да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение №1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка смята,
че в договора за кредит е налице неясно и неразбираемо съдържание на графа
"параметри и условия", фигурира "обща стойност на плащанията", но не и
стойността на общите разходи за потребителя, в т.ч. определената добавка –
печалба на кредитора, пряко свързана с кредита. Съответно тя се отразява
правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, който
изразява общите разходи по кредита за потребителя настоящи или бъдещи,
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1
от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Смята, че оскъдното и неразбираемо
съдържание на посочената графа поставя в невъзможност потребителя да
разбере начина, по който са формирани разходите и тяхната величина, както и,
че простата съпоставка на вписаните стойности сочи на несъответствие между
ГПР и стойностите на отпуснатия кредит, респ. на общите плащания. Счита,
че кредиторът не е посочил всички разходи по разбираем и ясен начин, в т.ч.
не е включил и определената добавка - печалба, с което е нарушил
императивни изисквания на ЗПК - чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, водещи по
изричното предвиждане на чл.22 до недействителност на договора за кредит.
Сочи съдебна практика относно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да
установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на
кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност
потребителя да направи своя информиран избор. Счита, че нарушеното
изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на
целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е
посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза
на „заблуждаваща търговска практика" / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10, /.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи , лишава
4
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин ,както непосочването на този процент, и санкцията за това е
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на потребителя на предоставената в заем главница /решение от 21.03.2024г. по
дело С-714/22. Сочи че общият размер на кредита не може да включва никоя
от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя / р. по дело
С-686/19 и дело С-377/14/. Общият размер на кредита и размерът на
усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя
суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за
покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика
не се изплащат на потребителя. Незаконосъобразното включване на тези суми
в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР /р. от
21.04.2016г. по дело С-377/14 на Съда на ЕС/. Сочи, че застрахователната
премия е включена към размера на кредита ,което изрично е посочено в
договора относно общия размер на кредита. Счита, че застрахователната
премия представлява разход по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК и следва да
бъде включен в ГПР,а не към общия размер на кредита, изводимо и от чл.З, б
"ж" на Директива 2008/48/ЕО. Счита, че е налице заобикаляне на правилото за
изчисляване размера на ГПР - част от общите разходи по процесния кредит са
включени неправилно в сумата по кредита / застрахователната премия/, като в
случая получаването на кредита при предлаганите условия- чл.2 от договора,
включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка
"защита на плащанията" .Това води до представяне на по-нисък от реалния
ГПР. Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния
договор за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1 ,т.10
от ЗПК. Счита недействителността за изначална, следователно вземанията на
кредитора, извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са
възникнали и съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане
само чистата стойност на кредита, без договорна лихва, застрахователни
премии и други разходи. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита, не е
била обявявана на длъжника преди образуване на исковото, респ. заповедното
производство, а това е сторено едва с връчване на исковата молба,
следователно този факт, съгл. чл.235, ал.З от ГПК, следва да бъде взет
предвид от настоящата инстанция. Счита, че поради недействителността на
договора, ответникът е поставен в забава с исковата молба (чл.84, ал.2 ЗЗД),
която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Счита, че установителните искове за
главница (за разликата над основателния до пълния предявен размер), за
договорна лихва (изцяло) и за обезщетение за забава (изцяло), са
неоснователни и подлежат на отхвърляне, което налага разглеждане на
предявените евентуални осъдителни искове за тези вземания, но доколкото
почиват на същото основание - сключения договор за потребителски кредит,
който е недействителен, те също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на вземането за суми по договор за застраховка и такса
5
„ангажимент", счита, че за ответника няма валидно възникнало задължение за
тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Счита
като императивно правило уредено в нормата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК.
Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и на ал.2, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Счита, че това се отнася и за
обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора,
приложима е разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията
на чл.422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410
ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху
главницата, но не и претендираното обезщетение за забава. На следващо
място твърди, че не била спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото
не всички елементи от договора били с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт. От приложения към делото договор за потребителски револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта е видно, че ищецът е
предоставил на ответника кредит под формата на кредитен лимит
(овърдрафт).Ответницата не получила фактически платежен инструмент
кредитна карта със съответна инструкция за активация и личен
идентификационен код за авторизирано ползване. Не на последно място счита,
че въпреки че кредитополучателят с подписването на договора е удостоверил
получаването на Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта и
екземпляр от договора за кредит, то по делото не е представен екземпляр от
ОУ. Съгласно чл.5, ал.4 ЗПК общите условия се предоставят на потребителя
безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, а съгласно чл.11,
ал.2 ЗПК - общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Нарушаването
на чл.11, ал.2 е основание за недействителност на договора, а съдът предвид
непредставянето на общите условия не може да извърши преценка дали
същите са подписани на всяка страница и дали са спазени изискванията за
шрифта. Счита, че е нищожна клаузата на сключения договор, по силата на
която кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаградителна лихва в
посочения размер. Не на последно място счита, че изискването на
разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12
следва да се приеме, че важи и за непосредствено свързаните застрахователни
договори и общи условия към тях, доколкото тези договори са от съществено
6
значение за правата и задълженията на страните по главния договор. Предвид
гореизложеното, моли съда след като се увери в основателността на
твърденията, да постановите решение, с което да отхвърли така предявения
иск и да му бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски.
Към настоящото дело за съвместно разглеждане е присъединено гр.д.
№14553/2024г. на ВРС имащо за предмет спор между същите страни на
същото правно основание по същия заемен договор, но за друга част от
задължението възлизаща съответно на 19591,32лв. – главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-19905734/30.03.2023г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕИК ********* и длъжника,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г. и Приложение
№1/27.07.2023г., - 4185,40лева – обезщетение за забава, начислено за период
от 27.03.2024 г. до 29.08.2024г., който суми са присъдени в рамките на друго
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК – гр.д.№11082/2024г. на
ВРС, но по него също е подадено възражение от ответника.
По присъединеното дело ищецът също моли да се приеме за установено
в отношенията между него и ответника, че последният му дължи сумите от
19591,32лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS -
19905734/30.03.2023г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ ЕИК ********* и длъжника, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 15.02.2022г. и Приложение №1/27.07.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата
на пощенското клеймо/ - 30.08.2024г., до окончателното плащане; - 4185,40лв.
– обезщетение за забава, начислено за периода от 27.03.2024г. до 29.08.2024г.,
По него е постъпил отговор от ответника по реда на чл.131 от ГПК
съдържащ абсолютно идентични възражения, но по отношение на цитираните
суми.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД.
Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните
по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№11081/2024г. на ВРС и ч.гр.д№11082/2024г.
на ВРС по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца
съответно:
2 664.10лв. главница по договор за паричен заем от 30.03.2023г., заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда 30.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, 2 062.79лв. договорна лихва за времето
от 28.08.2024г. до 27.03.2024г., 474.60лв. обезщетение за забава начислено за
времето от 2.05.2023г. до 29.08.2024г. и 154.03лв. сторени по делото разноски
по гр.д.№11081/2024г.
7
19591,32лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS -
19905734/30.03.2023г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ ЕИК ********* и длъжника, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 15.02.2022г. и Приложение №1/27.07.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата
на пощенското клеймо/ - 30.08.2024г., до окончателното плащане; - 4185,40лв.
– обезщетение за забава, начислено за периода от 27.03.2024г. до 29.08.2024г., -
475,53лв. – държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение по гр.д.
№11082/2024г.
Ищеца за доказване на твърденията си за възникване на договорното
задължение и за цедирането му е представил копия от рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. с приложение
№1/27.07.2023г., допълнително споразумение от 15.02.2022г. договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 30.03.2023г. (л.5-15),
застрахователна полица от 30.03.2023г., общи условия към застраховка,
приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, потвърждение за извършена цесия,
допълнително споразумение от 27.07.2023г.
Съгласно отразеното в заемния договор на ответника в качеството му на
кредитополучател е предоставен кредит в размер на 22 000лв. със срок на
кредита от 10г. при изплащане на равни погасителни вноски с крайна дата
1.04.2033г. Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се
от закона задължителни за договора за кредит реквизити, а освен това не се и
оспорва от страните, поради което следва да се приеме, че с подписването му
за страните по делото са възникнали описаните в него договорни права и
задължения. Ищецът с първия от изброените по-горе договори-този за цесия е
закупил от първоначалния кредитор вземането, като същото е описано в
представеното приложение №1/27.07.2023г. (л.35-36). Този договор също е
редовен от външна страна.
Видно от представените доказателства уведомително писмо,
уведомление за връчване и разписка се установява, че ответницата е
уведомена лично за извършената цесия на 27.03.2024г.
При изложеното следва да се има предвид, че дори без да се взема
предвид смисъла на ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и практиката на
ВКС, то от самото съдържание на договора се следва, че е необходимо
изрично уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Това е така защото чл.5 от договора сочи само за съществуването на
възможност за кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, а не
прогласява автоматичното настъпване на такава. Правото на кредитора следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита.
8
Съдът е дал възможност на ищеца да проведе доказване на размерите на
задълженията на ответника, като за целта ТД е ангажирало провеждането на
ССчЕ, в рамките на която е дадено заключение, че кредитора е предоставил на
ответницата 30.03.2023г. сума в размер на 21 450лв., която е по-ниска от
договорената и не кореспондира с никоя от сумите по погасителния план
представен от ищеца заедно със заемния договор, но вещото лице сочи, че
тази главница е формирана след удръжка на 550лв. като дължими за „Такса
ангажимент“. Съставът намира, че договорът не съдържа ясно посочване на
съдържанието изпълващо според страните задължението за заплащане на
„такса ангажимент“. Вещото лице също така е дало заключение и за размера
на дължимите се от ответницата суми в две хипотези съобразно поставената
от страните задача, съответно ако се приеме, че кредита е изискуем от
27.03.2024г. и ако се приеме, че е изискуем от 30.08.2024г., като според
началната дата е посочено, че дължимите се суми са съответно 26 797.99лв.
формирана от 22 255лв. главница, 161.77лв. договорна лихва за периода от
1.05.2023г. до 26.03.2024г. и 4 380.80лв. обезщетение за забава 2.05.2023г.до
29.08.2025г. и при втория вариант 26 184.32лв. разпределени както следва
22 255.42лв. главница, неплатена договорна лихва в размер на 747.95лв. за
времето от 1.05.2023г. до 29.08.2024г. и 3 180.95лв. обезщетение за забава за
времето от 2.05.2023г. до 29.08.2025г.
Съдът на основание заключението на вещото лице намира, че
ответницата е изпаднала в неизпълнение на задължението си за погасяване на
поетия дълг, като това е дало основание на кредитора да предприеме действия
по обявяването му за предсрочно изискуем изцяло. Ищецът е представил
уведомително писмо до ответницата в качеството и на кредитополучател, в
което я уведомява за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
прехвърляне на вземането на настоящия ищец по реда на цесия.
Уведомителното писмо е получено лично от ответницата на 27.03.2024г.
По отношение на възраженията на ответницата, че договорът и
придружаващият го погасителен план не съответстват по реквизити на
законовите изисквания за яснота на начина на формиране на задължението
съгласно разпоредбите на ЗПК, съставът намира същите за неоснователни, тъй
като още на първата страница на заемния договор са посочени главница,
допълнителни плащания, брой погасителни вноски, обща стойност, годишен
процент на разходите и лихвен процент, а в погасителния план също подробно
са посочени перата формиращи всяка една погасителна вноска. Това обаче не
се отнася до сумата от 550лв. „такса ангажимент“ която остава начислена на
неясно основание. По отношение на направеното от ответницата възражение,
че договорът не е сключен в изискуемият се от чл.10, ал.1 от ЗПК размер на
шрифта – 12 съставът намира, че същото е основателно, като разликата в
размера на шрифта към по-малкия е очевидна и не налага използване на
специални знания за определянето му. При това положение и на осн.чл.22 от
ЗПК договорът се явява недействителен и съгласно разпоредбата на чл.23
отново от ЗПК ответницата дължи връщане само на чистата сума по кредита,
9
като за такава съдът приема сумата от 21 450лв. посочена от вещото лице като
преведена от кредитора по сметка на ответницата.
Приложените две заповедни производства са присъдени 2 664.10лв.
главница от кредита, а по другото 19 591.32лв. също главница от кредита,
което общо прави 22 255.42лв. и тази сума се явява по-голяма от размера на
реално предоставения според вещото лице заем възлизащ на 21 450лв. При
това положение съставът намира, че следва да се приеме, за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2 664.10лв. главница присъдена по
гр.д.№11081/2024г. на ВРС, като за другите суми присъдени със заповедта по
това дело иска се отхвърли, а по гр.д.№11082/2024г. следва да се уважи
претенцията за главница до размера от 18 785.90лв., като за разликата над тази
сума до търсените 19 591.32лв. главница и останалите присъдени суми иска
следва да се отхвърли, като недоказан.
Предвид частичното уважаване на претенциите ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 166.02лв. разноски по исковото
производство при зачетено юрисконсултско възнаграждение в размер на
400лв. общо и намалено пропорционално на уважената част от претенцията,
както са намалени и разноските за държавни такси. Ответницата следва да
заплати на ищеца и 503.02лв. общи разноски по заповедното производство.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ответницата защитавал я по реда на чл.38, ал.1
от ЗАдв. сумата от 771.12лв. съответстваща на отхвърлената част от
претенциите.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между предявения от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 като ищец и К. С. П. ЕГН********** от гр.Варна, ***
като ответник, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите от:
2 664.10лв. главница с настъпил падеж дължима по договор за
потребителски паричен кредит сключен между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на 30.03.2023г. цедиран от кредитора
в полза на ищеца присъдена по заповедното гр.д.№11081/2024г. на ВРС и
18 785.90лв. дължима се главница поради обявяване на договора за
предсрочно изискуем присъдена в полза на ищеца по гр.д.№11082/2024г. на
ВРС, като дължима се по същия договор, но след обявяването на дълга по него
за предсрочно изискуем, като отхвърля иска за главница по това дело за
разликата от присъдените 18 785.90лв. до претендираните 19 591.32лв., на
осн. чл.422 от ГПК, вр. чл.22 от ЗПК и чл.79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
10
ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 като ищец и К. С. П.
ЕГН********** от гр.Варна, *** като ответник, искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество присъдените по гр.д.№11081/2024г. на ВРС2 062.79лв. договорна
лихва за времето от 28.08.2024г. до 27.03.2024г., 474.60лв. обезщетение за
забава начислено за времето от 2.05.2023г. до 29.08.2024г.
и
присъдените по гр.д.№11082/2024г. на ВРС 4185,40лв. – обезщетение за
забава, начислено за периода от 27.03.2024г. до 29.08.2024г.
ОСЪЖДА К. С. П. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумите от 1 166.02лв. разноски по исковото
производство и 503.02лв. общи разноски по заповедните производства, на осн.
чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати в полза на адв.Т. С. П. от
гр.Варна, *** сумата от 771.12лв. за осъществената процесуална защита на
ответницата по делото по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11