РЕШЕНИЕ
№ 2487
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20221110139810 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът твърди, че считано от смъртта на *** на 1.8.2020г, владее имота, посочен в
исковата молба. Твърди, че за периода 28.6.2022г.- 29.6.2022г. по скрит начин, и с взлом,
ответната страна й е отнела владението върху имота. Предявява иск за възстановяване на
владението. Ищцата твърди в исковата молба, че *** била с влошено зрение, ползвала личен
асистент. Последният бил назначен един месец преди смъртта й, като през 7.2020г. ищцата и
леля й провели телефонен разговор, в който *** я поканила да живее при нея и да й
съдейства за операция на очите в САЩ. На 1.8.2020г. получила обаждане от полицията, че
леля й е починала, на 3.8.2020г. отишла в съдебна медицина и установила, че е заплатена
услуга за погребението на леля й от асистентката й *** и попълнена бланка от ***. Сочи, че
на 29.7.2020г. при нотариус е депозирано саморъчно завещание в полза на *** от леля й.
Твърди се, че още преживе леля й й дала ключ за имота, за да я посещава и да се грижи за
нея. След смъртта на леля й, ищцата, имайки достъп до апартамента, започнала да го владее
като свой, да полага необходимите грижи за 1 поддръжката му, да го стопанисва, да плаща
данъци, да се явява на общи събрания, да извършва всички действия като собственик.
Твърди, че отдала под наем апартамента на *** с договор от 1.8.2021г., като предвидили
гратисен период за наемната цена до 1.1.2023г., през което време се уговорели да се
извърши ремонт. Наемателят не започнал веднага ремонта, а през 6.2021г. В края на март
2022г. имало теч при съседите отгоре, и ищцата била в имота, през април 2022г. сключила
договор за охрана със СОТ. На 28.6.2022г. съседка й се обадила, че хора се опитват да
1
разбият вратата, след което получила обаждане от СОТ. Ищцата отишла на място и заварила
жена, която не се представила, но казала, че е собственик, придружена от ключар, заявила,
че е закупила имота чрез банка и преди това била на оглед. Дошла полицията, която снела
данни и обяснения, и си тръгнали. На 28.6.2022г. към 16,30 часа, получила обаждане от
СОТ, че някой се опитва да влезе в имота, отишла, и заварила същата жена, придружена от
двама мъже, които не се представили, имало представител на полицията. Ищцата извикала и
наемателя. На следващия ден – 29.6.2022г около 12 часа, отново получила обаждане от СОТ,
за да й кажат, че вратата е разбита от госпожата, която се представила на фирмата като Л. Ц.
и че СОТ свалят инсталацията си. Ищцата се обадила на наемателя, който отишъл на място,
и на 112. Наемателят й казал, че полицията го накарала да напише, че няма претенции.
Полицията констатирала, че вратата е разбита, налице е влизане с взлом. На 1.7.2022г. в 12
часа, ищцата отишла в 3 РУ при СДВР да подаде жалба, и установила, че в РУ са запознати
със случая с апартамента, и два пъти спират продажба на имота с фалшиво завещание.
Завещанието е нищожно, като ненаписано от леля й, която била почти сляпа, включително е
написано след смъртта на леля й. След обявяването му, заветникът *** продава имота на ***
на 21.3.2022г. , която го продава на ответницата Ц..
Ответната страна, в срока за отговор, счита претенцията за недопустима, тъй като
ищцата няма правно основание да се намира в имота, а ответницата, като собственик на
имота по силата на продажба в н.а. от 16.6.2022г., на която дата й е предадено и владението
върху имота, получено от нейния праводател на 21.3.2022г., доказва основанието си да
установи владение върху имота. Твърди се, че ищцата без знание и съгласие на собственика
самоволно е влязла в имота, сменила е ключалката, незаконно поставила СОТ. Намира, че
по този начин ищцата основава претенцията си на незаконно установено владение,
установено по скрит и самоуправен начин. Оспорва се твърдението в исковата молба, че
владението е отнето по скрит начин, като се сочи, че ищцата е уведомена чрез лицето, което
сочи за свой наемател. Оспорва се твърдението, доколкото владение по скрит начин и чрез
насилие не подлежат на кумулиране. По същество, се оспорва твърдението на ищцата, че е
била във владение на имота, тъй като праводателят на ответницата е осигурил достъп на
ответницата, като купувач до имота – в края на март и април 2022г., в присъствието на
брокер, представител на продавача, с ключ за имота, и чип за входа. Достъпът е бил
безпроблемен, имотът е бил за ремонт и необитаем, като се оспорва твърдението за отдаване
под наем на имота. Представител на кредитодателя – банка направил оглед на имота, без 2
проблем на 12.4.2022г. След постъпване на продажната цена, на 27.6.2022г., ответницата
получила ключа, на 28.6.2022г. отишла до имота с майка си, но не могла да отключи,
помислила, че са й дали грешен ключ, като се върнала с ключар, който установил, че вратата
е била разбивана и патронът – подменен. Имало поставена лепенка от Юсис СОТ. Алармата
не била активирана, липсва протокол за проникване в имота – следователно не е налице
взлом. Представители на СОТ дошли на място, защото ищцата им позвънила. Ответницата
извикала полиция, като полицейските органи са изискали документи, ответницата им
представила документи. На 29.6.2022г., ответницата сключила договор за охрана със „СОТ“
въз основа нотариалния акт, в имота отишли техник, ключар и братът на ответницата.
2
Алармата била задействана от техника, на място пристигнал екип, не е установено влизане с
взлом. Ответницата дошла след като е инсталирана новата техника на СОТ, явил се лицето –
„наемател“ на ищцата, което си тръгнало. Извършен е оглед, а „наемателят“ се подписал на
протокол, че няма претенции към ответницата. Твърди се, че при влизане в имота,
ответницата се е обадила на СОТ и полицията, което изключва скрития начин на отнемане
на владението, а ищцата е отнела същото по скрит начин от отпускането на кредита до
продажбата на имота. Сочи се, че договорът за наем е съставен за целите на делото, тъй като
имотът е бил негоден за обитаване, „наемателят“ е подставено лице, договорът е
симулативен, липсват плащания по него. Смяната на ключалката за период от 12.4.2022г.-
29.4.2022г., е станала от ищцата , без знание на ответницата. До тогава достъпът на
праводателя на ответницата и нея, е бил свободен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з. е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че *** ЕГН ********** е починала на
1.8.2020г., както и че на 21.3.2022г. между Стефка Георгиева Д. – Колева и „Ариа Хаус
„ЕООД е сключен договор за продажба на имота под формата на нотариален акт, а на
16.6.2022г. – между ***и Л. Ц. е сключен договор за продажба под формата на нотариален
акт, за продажба на същия имот, че на 28.6.2022г Л. Ц. е отишла при имота, не могла да
отключи външната врата на апартамента, върнала се с ключар, дошли представители на
СОТ, и представители на полицията. На 29.6.2022г. ответницата отишла при имота с
ключар, който сменил бравата на външната врата, като отново дошли представители на
полицията.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.76 ЗС. Предметът на владелческия иск е,
да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо състояние. По тези
спорове, съдът е ограничен да установи само факти – факта на владение, факта на
нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора.
Относно факта на владение. Разпоредбата на чл.76 ЗС, за разлика от разпоредбата на
чл.75 ЗС, не предвижда владението, което се брани, да е продължило през определен от
закона срок – този извод следва от систематическото тълкуване на двете разпоредби. Защита
е предвидена, ако се установи, че към датата на отнемането на фактическата власт от
ответника, ищецът е осъществявал владение върху имота. Ответницата Ц. е направила опит
да влезе в имота на 28.6.2022г., който е бил неуспешен, след което, на 29.6.2022г., заедно с
ключар, по нейно възлагане, бравата на входната врата на апартамента била сменена.
Следователно, относимата дата, към която съдът, по иска по чл.76 ЗС следва да извърши
проверка дали ищцата осъществява владение, е 28.-29.6.2022г., когато ответницата Ц. е
придобила фактическата власт върху имота.
Защитима фактическа власт по иска е тази, годна да породи правни последици. Това
означава ищецът да докаже по делото, че е осъществявал фактическа власт – обективен
3
признак, и субективен / за целите на иска по чл-76 ЗС, при който се изследва владението
като факт/, че вещта се държи от владелеца със съзнанието че може да осъществява тази
фактическа власт по своя преценка.На пълно доказване подлежи обективният признак, тъй
като разпоредбата на чл.69 ЗС въвежда оборимата законова презумпция за субективния
признак, че който владее – владее за себе си.
За да се приеме, че едно фактическо въздействие върху вещта е владение, следва
владелецът /лично или чрез друго лице, което да осъществява въздействието върху обекта за
владелеца/, да осъществява фактическата власт върху вещта трайно, несъмнено, явно и
необезпокоявано. Съдът намира, че по делото, от представените разписка за платени
данъци от 25.5.2021г., договор за наем от 1.8.2021г., протокол от 23.11.2021г. за проведено
ОС на ЕС на входа, и разпитът на свидетеля Дойчинов, се установява, че около м.5.2021г.,
ищцата е предложила на свидетеля Дойчинов да наеме апартамента, който апартамент му
представила за „оставен от леля й”. Към месец 5.2021г., В. Л. е притежавала ключ от
апартамента, с който предоставила същия за оглед на свидетеля Дойчинов. По оспорването,
направено от ответната страна, на договора за наем – правоотношението по отдаване на
имота под наем, се установява от разпита на свидетеля Дойчинов. Косвена подкрепа на
неговите показания е от приетата от съда, неоспорена от страните /освен откъм
относимост,от ответната страна/, съдебно – компютърна експертиза, от която се установява
съдържанието на запис на входното антре на имота, в което към 29.6.2022г., са видни вещи,
подобни на описаните от свидетеля ***, като оставени от него в имота, във връзка с
уговорката за извършването на ремонт – стелаж за ремонтни инструменти, както и
материали за ремонт. Свидетелят Дойчинов разпозна подписа си под договора за наем, като
посочи на съда, че договорът е подписан през м.8.2021г., че е извършил оглед на
апартамента през 5.2021г., осигурен му от ищцата Л., че се нанесъл след сключването на
договора през 8.2021г., и започнал да извършва ремонт, съгласно устната договорка с
ищцата. Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля Л., съпруг на ищцата,
чиито показания съдът кредитира, въз основа разпоредбата на чл.172 ГПК, заедно с
останалите доказателства по делото.
С оглед изложеното, при липса на доказателства, за противното, се налага извод, че
към 1.8.2021г., ищцата Л. е осъществявала действия, които би осъществявал собственик на
имот – през м.5.2021г. е заплатила дължимите данъци и такси за имота, след което е
предоставила жилището под наем на свидетеля Дойчинов. Няма спор, че свидетелят
Дойчинов осъществява владение за ищцата Л., като аргументът на ответната страна за липса
на материална легитимация на ищцата, при условия, че Дойчинов осъществява фактическата
власт върху апартамента, е неоснователен – искът по чл.76 ЗС дава защита както на
владелеца, така и на държателя.
По аргумент от разпоредбата на чл.81 ЗС, при липса на доказателства, че преди
1.2.2022г. ответницата или предишния собственик на имота е извършил действия, които
явно да смутят фактическата власт, се налага извод, че към 1.2.2022г., упражняваната
фактическа власт, е превърната в защитимо от закона, по реда на чл.76 ЗС, владение. Съдът
4
намира, че не се доказа по делото действията, извършени в имота от брокера, ангажиран по
сделката от ответницата, да са прекъснали осъществяваното от В. Л. владение върху имота.
По думите на свидетеля ***, брат на ответницата, през месец 3.2022г., получил от лице на
име Валентин клип на апартамента, а в края на месец март, в началото на месец април
2022г, извършили заедно с ответницата оглед на апартамента. Изложеното всъщност не
противоречи на показанията на свидетеля Дойчинов, който сочи, че по това време, до месец
април 2022г., бил на работа в чужбина. Не води до различен извод и извършения на
12.4.2022г., във връзка с искането на ответницата за банков кредит, оглед на имота от лице,
по възлагане от банката. Нито към месец 3.2022г., нито към месец април 2022г., се доказа да
са извършени каквито и да е действия, с които да е манифестирано от страна на предишния
собственик на имота, които действия да смущават или прекъсват владението на Л..
Извършването на еднократен оглед и извършването на оглед за оценка, съставляват
еднократни действия, поради което и не са годни да прекъснат установеното владение.
Както се посочи по – горе, предмет на делото е владението, като факт, а не
последиците, които настъпват от него.
Относно факта на нарушение. Искът, по твърдения в исковата молба, се основава и
на двете основания в разпоредбата на чл.76 ЗС – ищцата твърди, че владението й е отнето „с
взлом”, което попада под хипотезата на „насилие”, както и по скрит начин.
Приема се, че насилствено отнемане на вещта има когато се използва фактическа
сила или заплаха срещу владелеца, или когато се употребява физическа сила по отношение
на самата вещ, например чрез разбиване на врата, на ключалка. /Така, например, решение по
дело № 388/2011г. на ВКС, Първо ГО/. Тук е моментът да се посочи, че доводите на
защитата, че щом ответницата е собственик, има основание да отнеме владението, не могат
да се споделят от съда. При доказване на факта, че владението е отнето с насилие, без
правно значение, за иска по чл.76 ЗС е дали ответникът има документ за собственост.
По делото е установено, че фактическата власт е отнета от ответницата, която
възложила на ключар да смени ключалката, като по този начин не допуснала както ***, така
и ищцата до имота. Не се доказа по делото, обаче, че ответницата или друго лице, по нейно
възлагане или молба, да е разбил вратата, както и самата ключалка. Причината ответницата
Ц. да поиска смяна на ключалката е, че когато на предишния ден, на 28.6.2022г. с майка й
отишли при входната врата, ключът, предоставен на ответницата от предишния собственик
„заял”, по думите на свидетеля ***. Свидетелят ***сочи, че майка му и сестра му не са му
споделили, че сутринта на 28.6.2022г., когато отишли за първи път, вратата е била сцепена –
констатация за състоянието на вратата, която самият свидетел прави от посещението си на
същия ден – 28.6.2022г., следобяд, когато свидетелят отишъл заедно с ответницата,
установил, че на входната врата стоят следи от разбиване и има лепенка на „СОТ”. При това
посещение, ответницата, както и извиканите свидетели ***, техници от „СОТ”, ищцата и
нейния съпруг, и полицията, разговаряли пред входа. След това, се установи от показанията
на свидетеля ***, свидетелят ***и свидетелят Л., че на 29.6.2022г.,след сключване на
договор със „СОТ”, ответницата Ц. е извикала ключар, който отключил вратата и сменил
5
патрона на бравата. Изложеното косвено се потвърждава от представеното извлечение от
„СОТ –сигнално – охранителна техника”, в което няма данни за вписване, че вратата е
разбивана. При горните доказателства, се налага изводът, че владението действително е било
отнето от В. Л., но не се доказа по делото това да е сторено чрез насилие от Л. Ц..
Относно твърдението на ищцата, че владението е отнето по скрит начин. Тук е
моментът да се посочи, че отнемането по скрит начин и чрез насилие, не могат да се
кумулират.
Тази предпоставка е налице, когато отнемането на владението е станало по начин,
който да не може веднага да стане достояние на владелеца, съобразно обичайния начин, по
който владелецът осъществява фактическата власт, тоест да не е осъществено в негово
присъствие или в присъствието на лица, чрез които той би бил уведомен незабавно. Така
изрично – решение по дело № 1392/2009г. на Второ ГО на ВКС. Отнемането не следва да е
скрито изобщо, от всички лица, а само по отношение на владелеца. Следователно, за да има
отнемане по скрит начин, следва при самото отнемане да не са присъствали лица, чрез които
лица владелецът се счита уведомен. Видно от приетото по делото, в деня на отнемане на
владението, 29.6.2022г., ищцата и нейния съпруг не присъствали. Само че, ищцата била
уведомена лично от служителите на „СОТ” за опитите да се влезе в жилището, след което тя
прозвънила на наемателя ***, който пристигнал на място. На предишния ден, след
неуспешния опит на ответницата да отключи вратата, при второто й посещение на имота,
ищцата и нейния съпруг, както и наемателят били на място. Ето защо, не може да се приеме,
че ответницата или наетите от нея лица - за смяна на бравата и поставяне на инсталация на
„СОТ”, са извършили действия спрямо ищцата, които са довели до отнемането на
владението от нея по начин, по който не може веднага да стане достояние на ищцата. Нещо
повече, в самата искова молба е посочено, че на 28.6.2022г., при първия опит на ответницата
да отключи вратата, ищцата сочи, че е получила обаждане от съседка затова обстоятелство.
Ето защо, искът следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна. Претендира
се заплащането на сумата 4000лева платено адвокатско възнаграждение. Минималното
възнаграждение, съобразно чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ възлиза на 1448,24 лева, тъй като цената на
иска, съобразно разпоредбата на чл.69,ал.1т.3 ГПК, върху ¼ от данъчната оценка на имота,
или интересът по делото възлиза на 11647,08 лева. Възражението е частично основателно,
поради следното. Първо, платеното от ищцата възнаграждение по списък и доказателства за
плащане е 3000лева, следователно, съдът намира, че този размер, за двете страни, е
минималният по делото. На следващо място, делото е със средна фактическа и правна
сложност. Действително, проведени са само две открити съдебни заседания, но са събирани
множество доказателства – разпитани са четирима свидетели, събирани са и писмени
доказателства, експертиза, изисквани са документи. Ето защо, възнаграждение от 3000лева
не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Заедно с тази сума, на
ответната страна следва да се присъди и сумата 25 лева, платена за издадени съдебни
удостоверения, по делото.
6
На основание чл.77 ГПК и с оглед изхода на спора, следва ищцата да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета на СРС сумата 100 лева –възнаграждение на преводача на
свидетеля Л..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Л. ЕГН ********** против Л. Р. Ц. ЕГН
********** иск с правно основание чл.76 ЗС за осъждане на ответницата Л. Р. Ц. да предаде
на В. Д. Л. владението върху имот: апартамент № 3, находящ се в ***, имот с
идентификатор 68134.102.267.3, разположен в поземлен имот 68134.102.267, със ЗП на
имота 65,20 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, и обслужващи помещения, при съседи- от
изток: улица, от запад: двор, север – стълбище, юг . двор, отгоре – ап.№ 6, отдолу –
апартамент № 1, заедно с мазе с площ 7,48 кв.м. при съседи: изток – коридор, запад – двор,
север – мазе № 11, юг – коридор, отнето на 29.6.2022г., които владение се сочи, че е отнето
от В. Л. на 29.6.2022г., чрез насилие – с разбиване на входната врата на апартамента, и по
скрит начин.
ОСЪЖДА В. Д. Л. ЕГН ********** да заплати на Л. Р. Ц. ЕГН **********
сторените по делото разноски от 3025 лева.
ОСЪЖДА В. Д. Л. ЕГН **********, на основание чл.77 ГПК, да заплати в полза на
бюджета на Софийски районен съд, сумата 100 лева – платено възнаграждение за преводач.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7