Определение по дело №349/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 218
Дата: 21 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20223100600349
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. Варна, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова

Светлозар Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600349 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по
жалба на E. Н., срещу определение на ВРС двадесет и осми състав,
постановено на 22.02.22г. по ЧНД № 61/2022г., с което е потвърдено
постановление на ВРП от 03.11.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по д.пр. № 446/16г. по описа на 05 РУ ОД МВР – гр. Варна, на
осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК.
Наказателното производство е водено за престъпление по чл. 127 ал. 2
от НК, като е било прекратено с постановление на ВРП поради липса на
осъществен състав на престъпление.
Срещу постановлението е постъпило възражение от Н., възоснова на
което е постановен и атакувания акт на ВРС.
В акта на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е правилно и
законосъобразно. То е обосновано, доколкото се позовава на събраните по
делото и анализирани доказателства.
В жалбата на Н. се твърди, че определението на ВРС не съдържа
мотиви, а са приповторени изводи на прокурора, че не са събрани всички
относими доказателства, че разследването в Полша не е прекратено и това
е основание и това в Р България да продължава, че не е направено
обективно, всестранно и пълно разследване. Не са взети предвид всички
релевантни доказателства и т. н. Не бил взет предвид факта на подмяна на
фланелката на един от свидетелите, както и фактът, че стъкла от
бутилка имало на 3-ти и 4-ти етаж. Не били изследвани достатъчно
задълбочено силуетите от видеозапис „video_8". Не бил основателен
изводът, че учителите не били извършили престъпление, тъй като те били
отговорни за живота и здравето на непълнолетните и тъй като един от
1
учителите бил дал пари на Н. да си купи алкохол. Сочат се различни
хипотези и неизследвани причини за злополуката.
Счита, че приетото за установено не отговаря на действителната
фактическа обстановка. Не са разгледани и обсъдени представените от Н.
даказателства и противоречия. Съдът е разгледал жалбата единствено в
светлината на събраните доказателства, фактическинте и правни изводи
на ВРП.
Жалбата е била подадена от процесуално легитимиран субект -
пострадалият от разследваното престъпление и в предвидения от закона
срок, поради което е процесуално допустима.

Съставът на ВОС намира, атакувания акт за правилен, обоснован и
законосъобразен, а жалбата за неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че съдът има право да
разглежда и анализира събраните доказателства, само в светлината на
престъплението за което е образувано и прекратено досъдебното
производство –чл. 127 от НК. Право и задължение да предявява обвинение
има само и единствено прокуратурата.
От материалите по досъдебното производство и постановлението на
ВРП се установява следното:

Наказателното производство е започнато с първото действие по
разследването и е образувано за това, че на 22.07.2016г. в гр.Варна, КК
„Златни пясъци" , хотел „Д.П.", непълнолетното лице Н. Е., роден на
**********г. в Р.Полша, е било склонено към самоубийство и е последвал
опит за такова - престъпление по чл.127 ал.2 вр. ал.1 от НК.
След анализ на събраните по време на разследването доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Е.Н. пристигнал на 15.07.2016г. от Р.Полша на почивка в
Р.България като организиран турист заедно със свои съученици. Всички били
настанени в хотел „Д.П." в КК „Златни пясъци", като престоят им бил до
23.07.2016г. Вечерта на 22.07.2016г св.Н. изпил голямо количество алкохол.
Той посетил няколко стаи, в които били настанени младежи от неговата
група, като искал да бъде почерпен с водка. Поведението му било видимо
повлияно от алкохола, като св.Н. залитал и се подпирал по стените.
Последно той отишъл в стая № 526, носейки полупразна бутилка с водка.
От стаята взел друга, по- пълна бутилка с водка е тръгнал да излиза. С него
излезли още няколко момчета, които почти веднага се върнали обратно в
стаята. Само св. Ц., вземайки по - пълната бутилка, се отправил по
коридора в посока стълбището на хотела. След него хукнал св. Н.. Двамата
се разминали с други гости на хотела и стигнали до стъклената врата на
стълбището, която водела към стълбището. Пръв през стъклената врата,
която се отваряла в посока стълбището, преминал св.Ц., който носил
бутилка. След него преминал и св. Н., който също носил бутилка. По
неустановен в хода на разследването механизъм, св. Н. се прехвърлил през
2
парапета на стълбището, който бил с височина от около 1 м., с желязна
конструкция, и през него политнал надолу в междустълбищното
пространство към фоайето. Св.Ц. се изплашил, че младежът е починал,
развикал се и бегом се върнал обратно по коридора към стаите. Почукал на
стая 524 и на стая № 526, където разказал какво се е случило. Всички
излезли, отишли до стълбището и видели, че св.Н. е на земята. Шумът от
падането на тялото на свидетеля и счупването на бутилката било
възприето и от гостите на хотела, с които малко по-рано двете момчета се
разминали. За случилото се били уведомени възпитателите на групата. На
място бил извикан екип на „Спешна помощ" и св.Н. бил отведен в МБАЛ
„Св.Анна"-Варна.
Бил извършен оглед на местопроизшествие. В хода на разследването била
назначена съдебно-химическа експертиза, от която се установило, че
концентрацията на алкохол в кръвта на св. Н. била 2,93 промила, т.е. той е
бил в тежка степен на алкохолно повлияване. В случая следва да бъде
отчетена и изключително младата възраст на пострадалия и
въздействието на алкохола върху психо физическото му състояние. Била
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която той е получил разкъсно контузна рана в лява челна
област, импресионно /вдлъбнато/ счупване на черепа в същата област,
счупване на черепната основа в лява предна черепна ямка, счупване на
страничната стена на левия горночелюстен синус, контузия на бял дроб с
левостранен хемопневмотораск, разкъсване на ляв бъбрек, довело до
отстраняването му и други, които в съвкупност обусловили разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице посочило, че
порезните рани по долните крайници са били резултат от действието на
предмети с режещи ръбове, каквито могат да бъдат фрагменти от стъкла.
Всички останали увреждания са били резултат на действието на твърди
тъпи предмети, реализирани в лявата челнотеменна област, лявата
половина на гръдния кош, лявата посяна половина със значителна сила.
Преценени в своята съвкупност, те биха могли да се получат при падане от
значителна височина в междустълбищно пространство и нараняване на
долните крайници от парчета от счупена бутилка. В хода на разследването
били изследвани предадени записи от охранителни видеокамери, монтирани в
хотела. В изготвената видеотехническа експертиза е посочено, че записите
са с качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци
на заснетите лица, тъй като заснемащите устройства бил с ниска
разделителна способност, съчетана с недостатъчна изпълненост на кадъра
и неподходящо разположение на камерата. По делото били разпитани
множество свидетели, голяма част от които от групата туристи на св.Н.,
както и други гости на хотела. С постановление от 05.01.2017г. прокурор
при ВРП постановил наказателното производство да бъде прекратено
поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.127 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Това постановление било обжалвано и отменено, като с
определение по ЧНД № 493/ 2017г. били дадени указания за осъществяване
на трансфер на наказателното производство. Действия в тази насока били
предприети от прокурор при ВРП, като пред ВКП било депозирано искане за
трансфер на производството.Това предложение било върнато от ВКП, тъй
3
като Р.Полша не била страна по Европейската конвенция за трансфер на
наказателни производства.Поради това и до компетентните органи в
Р.Полша била изпратена молба за правна помощ. В хода на водената
кореспонденция се установило, че в Районната прокуратура за район Краков
- Кроводжа, е било заведено предварително производство с референтен
номер PR 4 Ds ........., за причиняването на 22.07.2016г. на св.Н. тежки
телесни повреди, което било състав на престъпление по чл.156 ал.1 т.1 и т.2
от НК и излагането му на същата дата от възпитателите, на
непосредствена опасност от загуба на живота и тежка телесна повреда,
което било престъпление по чл.160 ал.2 вр. ал.1 от НК на Р.Полша.
Разследването било започнало на 20.07.2017г. Доколкото пострадалият и
свидетелите бил полски граждани, полската страна била безусловно готова
самостоятелно да разгледа всички линии и аспекти на производството,
включително и да се произнесе по същество. Било формулирано искане за
произнасяне за прехвърляне на ДП № 446/2016г. на V РУ-Варна по реда на
чл.21 от Европейската конвенция по наказателни дела, на местната
Окръжна прокуратура за провеждане на обединено цялостно разследване в
рамките на воденото наказателно производство по референтен номер PR 4
Ds .......... Поради това материалите по делото отново били изпратени на
ВКП с молба за трансфер на производството. От получени от
компетентните органи в Р.Полша отговори станало ясно, че полската
прокуратура е взела решение за прекратяване на производството поради
липса на престъпление. С оглед на така получената информация, прокурор
при ВРП отново постановил прекратяване на производството на основание
чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.10 от НПК. Това постановление било
обжалвано от св. Н. и отменено с определение по ЧНД № 3371/2020г.,
потвърдено с определение по ВНЧД № 1283/2020г. на ВОС. И двете съдебни
инстанции установили, че няма доказателства за това, че Р.Полша е била
замолена за трансфер на производството, нито че е допуснат такъв.
Поради това до компетентните власти в Р.Полша била изпратена нова
молба за правна помощ за да се установи дали са взели решение за трансфер
на ДП № 449/2016г. по описа на V РУ - Варна или дали са дали писмено
съгласие за провеждане на наказателното производство в Полша. Били
изискани копия на съответните актове, включително и копие от
окончателен акт на прокурор при Районна прокуратура Краков-Краводжа.
От полученият отговор се установило, че в полското Министерство на
правосъдието е било получено искане от МП на Р.България за поемане на
производството.Тази молба, заедно с материалите по ДП № 446/2016г. била
изпратена на Окръжна прокуратура, а след получаване на превода на
Районна прокуратура Краков-Краводжа с цел съвместно водене на дело №
PR 4 Ds ........., относно причинените на св. Н. на 22.07.2016г. тежки телесни
повреди. С влязло в сила решение от 04.02.2020г. разследването, водено в
Районна прокуратура Краков - Краводжа, било прекратено поради
констатацията, че актовете съставляващи неговия предмет, не съдържат
признаци за забранено действие, както и защото нямало доказателства, че
падането на св.Н. е причинено от трето лице или по-точно, че св.Ц. го е
направил умишлено или неволно. Било прието, че най-вероятната причина за
падането на св. Н. е небрежното му поведение на стълбищното
пространство, залитането, причинено от консумацията на големи
4
количества алкохол, а след това пълна загуба на равновесие и падане през
парапета на стълбището. При тези данни по делото представителят на
ВРП приел, че от всички материали се установява от една страна, че по
един и същи казус е било проведено разследване в държави - членки на ЕС,
т.е. проведени са две паралелни производства по смисъла на § 1 от ДР на
НПК, а от друга - че е налице влязло в сила постановление за прекратяване за
същото деяние. Поради това и постановил прекратяване на производството
на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
С Определение № 301/14.07.2021г. по ЧНД № 2365/2021г. по описа на ВРС
постановлението на прокурор при РП Варна от 12.04.2021г. било отменено.
Срещу Определението на ВРС бил подаден частен протест. Била подадена и
жалба - отговор на частен протест на Районна прокуратура Варна от
страна на E. Н.. Било образувано Въззивно частно наказателно дело №
961/2021 г. по описа на ВОС. В жалбата си отговор на частния протест, E.
Н. посочил, че към настоящия момент разследването по неговия казус
продължавало в Районна прокуратура Краков под нов номер, а именно PR 4
Ds 82.2021, поради което не са били налице предпоставките на чл.24,ал.1,т.6
от НПК. С Определение № 415/13.09.2021г. по ВЧНД № 961/2021г. по описа
на ВОС, Определението на ВРС от 14.07.2021г. било потвърдено.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. Ц. в частта им, в която той
твърди, че през стъклената врата между коридора и стълбищната
площадка, първи е излязъл св. Е. Н., а след него е излязъл св. Ц., защото
именно обратното се вижда от записа от инсталираните на мястото на
инцидента видеокамери във файл „video_8". Събрани са безспорни и
непротиворечиви свидетелски показания, които определят св. Ц., като
видимо по- висок, а св. Е. Н., като човек с по - ниска височина спрямо св. В.
Ц.. Освен това, от същия запис се вижда, че през вратата обратно към
коридора се връща по-високото момче. Поради това съдът категорично
приема, че пръв е излязъл св.Ц., а след него - св.Н.. В останалата си част,
показанията на св. Ц. се кредитират от съда като кореспондиращи с
показанията на останалите свидетели по делото. Като конкретни,
непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите
Н., К.,Х., С., Д., П., Ж., М., К В,Б., Дж., Тр., П., М.,
Като събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените
доказателства по делото- протокол за оглед на местопроизшествие,
медицински документи и други. Като обективно и компетентно дадени,
съдът приема заключенията на Съдебно-медицинската експертиза, на
Съдебно- химическата експертиза, на Лицево-идентификационната
експертиза.
Макар според заключението на ЛИЕ качеството на записа да не
позволява идентификация на лицата, от съвкупния анализ на
доказателствата става ясно, че последователно по коридора преминават
първо св.Н., който е бил по- нисък от двамата, а после - св. Ц., който е
видимо по- слаб и по- висок. Също така безспорно видно е, че именно по-
високото момче се връща после обратно по коридора. По тези съображения
5
видеозаписът също следва да се кредитира , независимо от експертното
заключение.
В своята съвкупност, доказателствата не позволяват да се направи
извод за извършено престъпление от общ характер. От така събраните по
делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се
установява, че св.E. Д. Н. действително е получил травматични
увреждания, които по своя медикобилогичен и юридически критерий
отговорят на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128,ал.2,вр.ал.1 от
НК,а именно: разкъсно контузна рана в лява челна област,импресионно
/вдлъбнато счупване на черепа/ в същата област,счупване на черепната
основа в лява предна черепна ямка,счупване на страничната стена на левия
горночелюстен синус,кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, ограничен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка.разкъсване
на срединния венозен синус,контузия на 2,3 и 7 черепномозъчни
нерви,контузия на ляв бял дроб.навлизане на въздух и излив на кръв в лявата
плеврална кухина /левостранен хемопневмоторакс/, разкъсване на ляв
бъбрек,порезни рани в областта на долните крайници. Порезните рани в
областта на долните крайници са резултат от действието на предмети с
режещи ръбове,каквито могат да бъдат фрагменти счупени стъкла. Всички
останали травматични увреждания са резултат на действието на
твърди,тъпи предмети,реализирани в лявата челнотеменна област, лявата
половина на гръдния кош,лявата поясна половина със значителна сила.
Преценени в своята съвкупност описаните травматични увреждания биха
могли да се получат по начин, посочен в показанията на свидетелите-падане
от значителна височина в междустълбищното пространство и нараняване
на долните крайници от фрагментни стъкла /счупена бутилка/. В
представената медицинска документация не се установяват травматични
увреждания, които не биха могли да бъдат обяснени с този механизъм,
включително такива „сочещи възможна борба или самоотбрана". В своята
съвкупност описаната разкъсно контузна рана в лявата челна
област,счупване на черепния покрив в лява челна област, както и счупването
на черепната основа с кървене от ляво ухо са обусловили проникващо
нараняване в черепната кухина. Налице е мозъчна травма представена от
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, които са
обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. В
причинна връзка с травмата и удара в лява челна област е разкъсването на
левия срединен синус,което обусловило постоянно общо разстройство на
здравето опасно з а живота. Това разстройство е било
преодоляно в резултат на лечение. Контузията на левия бял дроб е
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. Такова
разстройство на здравето са определили навлизането на въздух и изливът на
кръв в лявата плеврална кухина. В причинна връзка с удара в лява поясна
половина е разкъсването на левия бъбрек,което обусловило постоянно
разстройство на здравето, опасно за живота. От друга страна това
разкъсване наложило отстраняването на левия бъбрек по оперативен път,
т.е.налице е загуба на ляв бъбрек. В своята съвкупност останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
6
В конкретния случай обаче не са събрани никакви данни, тези увреждания
да са причинени в резултат на умишлено, или непредпазливо деяние,
извършени от друго лице. Единствено от показанията на св. Н. се
установява, че между него и св. В. Ц. е възможно да е възникнало боричкане.
В протокола си за разпит в качеството на свидетел от 13.10.2017г.,
проведен от компетентните власти на Р.Полша, св.Н. е заявил, че в
коридора св. Ц. изтръгнал от ръцете му бутилката с водка, и се затичал с
нея към стълбищната площадка. Н. тръгнал след него, за да си вземе
бутилката. Подгонил го по коридора, след което излезли през една врата,
която водела към стълбището, В. се спрял на балюстрада на стълбището и
Н. го догонил. Тогава Н. усетил силна болка в областта лявото око, като
според него бил ударен или с юмрук или с бутилка в областта на лявото око,
което е станало причина той да загуби равновесие и да падне през парапета.
Това обстоятелство по никакъв начин не се установява от изготвената по
делото съдебно медицинска експертиза, където вещите лица ясно са
отбелязали, че в медицинската документация в периода, непосредствено
след критичното събитие, не са описани наранявания на лявото око на E. Н..
Поради това, съдът не кредитира показанията на св.Н. в тази им част.
Отделно от това, следва да се отбележи и че по делото е безспорно
установено, че между св. Ц. и св. Н. е имало приятелски отношения. От
показанията на св.И. Ал. С., Ал. В.ович Д., Ир. С. Д. и Ст. Х., се установява,
че на процесната дата 22.07.2016г. около 22,45ч., когато същите били гости
в хотел „Д.П." к.к. Златни пясъци, гр.Варна, прибирайки се към стаите си в
коридора на 5 - ти етаж, видели две момчета - едно по - ниско и едно по -
високо, с които се разминали. Св.С. забелязала, че ниското момче
/установено в хода на разследването като св.Н./, носело в ръцете си бутилка
е алкохол. Макар, че на записа не се вижда точно бутилка, отчетливо е, че
макар да бяга, св.Н. движи само едната си ръка, което, преценено в
съвкупност с показанията на св.С. и с протокола за оглед на
местопроизшествие, който отчита наличието на стъкла по пода, съдът
приема за безспорно установено, че не само св.Ц., но и св.Н. е носил бутилка.
Този извод се подкрепя и от показанията на другите младежи, които
твърдят, че той отишъл в стаята им с полупразна бутилка и че пълната
бутилка, която е взел от стаята им, след инцидента е била върната здрава
от св.Ц.. А това, че св.Ц. излиза през вратата към стълбите първи, че носи
бутилка в ръка и че св.Н. бяга след него, води до извод, че св.Ц. не търсил
контакт с Н., напротив, опитвал се е да избегне такъв.
Няма каквито и да било доказателства, които да оборват твърденията
на св.Ц., който е единственият очевидец, че Н. е загубил равновесие и в
резултат на това се е прехвърлил през парапета. Наличието на стъкла по
стълбите с нищо не допринасят за изясняване на механизма на падането,
тъй като е напълно логично докато св.Н. е падал, да е ударил в някое от
стъпалата бутилката, която държал в ръцете си и част от стъклата да са
останали там, а друга част - да са паднали заедно с тялото.
Никакво значение няма обстоятелството дали св.Ц. е сменил бялата си
фланелка с черна. От показанията на свидетелите, които са го видели,
става ясно, че непосредствено след инцидента бялата му фланелка не е била
нито скъсана, нито окървавена. Св. С. и Д. твърдят, че около 10 мин. по-
7
късно видели момчето, което се върнало по коридора, да стои на дивана на
петия етаж с разбит нос и да плаче. От техните показания обаче, както и
от показанията на другите свидетели, които са го видели, става ясно, че
непосредствено след инцидента бялата му фланелка не е била нито скъсана,
нито окървавена. Св. Ал. Д. в показанията си споделя абсолютно същите
впечатления като св. Ир. Д. и също е категоричен във възприятието си, че по
- високото момче е било с чист нос, когато е чукало по вратите и се е
преоблякло от светла в тъмна тениска. Освен това, към настоящия момент
пропускът да бъде изследвана тази тениска не може да бъде отстранен и
провеждане на разследване в тази насока е необосновано. И не на последно
място, по делото има данни, че е имало друго момче- св.К В, което е
приличало на външен вид на св.Ц., което момче е получило кръвотечение от
носа поради силното вълнение. На това сочат св. Ц. и самият К В, както и
св.Ц. и св. М..
Необосновано е искането за извършване на следствен експеримент и
назначаването на експертиза за установяване на механизма на падането. За
да бъдат извършени те, следва по делото да са установени изходни данни,
на които да се базират. В случая единствените изходни данни са находките
при огледа на местопроизшествието и показанията на св.Ц.. Ако
последните не се кредитират, то експеримент и експертиза няма как да
бъде извършена, а ако се кредитират, както е приел съдът, то възлагане на
експертиза не е необходимо. Безспорно е, че позовавайки се на физичните
закони, вещо лице би могло да отговори на въпроса дали е възможно падане в
резултат на обикновено залитане при наличието на такъв висок парапет.
Но така или иначе, не са необходими специални знания за да се отговори на
въпроса, че не е възможно падане при обикновено залитане при
стандартната височина на парапета, още повече, че и към този момент св.
Н. е бил по-нисък. Следственият експеримент и експертизата биха могла да
ни кажат какви са възможните и невъзможните механизми на падането, но
изолирано от гласните доказателства, в този конкретен случай те няма как
да отговорят с категоричност на въпроса какво е станало и дали има
намеса на някой, който е бутнал или блъснал пострадалия .
Предвид изложеното, правилен е извода на ВРС, че описаната от
прокуратурата фактическа обстановка не отговаря напълно на събраните
доказателства. Това, че записът е неясен и не може чрез експертно
заключение да се идентифицират лицата, не е достатъчно да се напрани
извод, че този запис не следва да се кредитира. Той следва да се преценява
ведно с останалите доказателства по делото, видно от които двете
момчета са преминала през вратата в посока към стълбището, като по-
висок от двамата е бил св.Ц.. Безспорно е видно от записа, че високото
момче преминава първо, както и че високото момче е това, което се връща
след около 15-тина секунди.
Това, обаче, че прокурорът погрешно е приел, че св.Н. се е движил преди
св.Ц., с нищо не променя крайния извод за липса на доказателства за
престъпление от общ характер. Даже напротив, от факта, че св.Ц. е
излязъл първи, а св.Н. го е гонил, може да се направи извод, че Ц. не е търсил
спречкване с пострадалия, а напротив, стремил се е да го избегне.
Изчерпани са всички относими към случая способи за събиране на
8
доказателства и изводите на прокурора съответстват на тези
доказателства, поради което съдът намира, че постановлението му е
обосновано. От събраните такива не може да се направи извод за
извършено престъпление от общ характер, поради което изводът на
прокурора е и правилен и постановлението от 03.11.21г. следва да бъде
потвърдено. Не са налице и не могат да бъдат събрани доказателства чрез
следствен експеримент и/или експертиза, че падането на св. Н. от
междуетажната площадка на пети етаж в хотел „Д.П." в КК „Златни
пясъци", гр.Варна, се дължи на друга човешка намеса-блъскане, бутане.
Предвид изложената фактическа обстановка, установена въз основа на
всички гласни и писмени доказателства, събрани в хода на разследването,
извода на прокурора и ВРС, че в случая не са събрани достатъчно
доказателства за извършено деяние наказуемо по чл. 127 ал. 2 от НК е
правилен и законосъобразен. Очевидно случилото си е нещастен случай с
много тежки последици.
Правилен е извода на ВРС по отношение на установената фактическа
обстановка и анализа на събраните по делото доказателства. При липсата
на доказателства, установяващи безкритично, че е налице нечие виновно
поведение, постановлението на ВРП, с което е прекратено производството
поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ
характер е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като
такова, а жалбата на E. Д. Н. следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Правилен е извода на ВРС, че не е необходимо събирането на
допълнителни доказателства, те не биха допринесли за изясняване на
обективната истина по делото. Какъвто и следствен експеримент да бъде
извършен, той не би отговорил на въпроса дали пострадалия е могъл да
падне спонтанно през високия железен парапет или е бил бутнат. В
нормално, трезво състояние, в покой до парапета може би трябва някой да
бутне пострадалия, но ситуацията е била коренно различна. Още по малко
възможно е да се установи какво е било положението на тялото при
падането. От записите се установява движението на силуетите, а от
свидетелските показания кой стои зад тези силуети. Няма данни за бутане
и изобщо съприкосновение между лицата. Дали между Ч. и Н. и имало спор
за бутилка с акохол е неотносимо към предмета на доказване, важното е
безспорно установеното, че няма физически контакт.Никакво значение няма
и обстоятелството дали Ч. е употребил алкохол.
В жалбата се твърди, че съдът не е взел предвид оплакването в
първоначалната жалба, че не са събрани всички релевантни доказателства
за изясняване на фактическата обстановка, без да посочва какви.
Всички възможни и относими процесуални следствени действия са
извършени по досъдебното производство.
Фактическа обстановка е установена по безспорен начин от анализа на
всички събрани по делото доказателства.

9
На тази база, правилно прокурорът с атакуваното постановление
приел, че производството следва да бъде прекратено, тъй като няма
никакви данни, дори за обосновано подозрение, че е налице нечие
противоправно поведение.

Съставът на ВРС също е приел този краен извод за правилен, като е
изложил подробни мотиви, както за съставомерността на деянието от
обективна, така и от субективна страна. Този извод и мотивите на ВРС
изцяло се споделят от състава на ВОС и не следва да се приповтарят.

Неправилно жалбоподателя твърди, че изводите на съда са
необосновани, тъй като не са производни на целия събран доказателствен
материал и не са уважени част от доказателствените искания. Всички
факти относими към предмета на доказване са установени и анализирани.
Относно възражението, че съставът на ВРС формално и напълно
необосновано е преповторил мотивите на ВРП, като не е отговорил на
всички доводи и възражения в подадената жалба.
Първо фактическата обстановка е една и тя се основава само и
единствено на анализа на цялата доказателствена съвкупност. Ако този
анализ е обективен и професионален, то установената фактическата
обстановка не може да бъде различна, може само да бъде обективирана
текстово по малко по различен начин. А възоснова на приетата фактическа
обстановка е възможен само един професионален правен анализ.
В жалбата до ВРС се твърди виновно поведение на главния
ръководител К. Онд., който дал пари на пострадалия за да си купи алкохол.
Той е дал пари на едно дете изпаднало в нужда, тъй като е останало без
парични средства, но не го е накарал с тези пари да си купи алкохол и да го
употреби в количества неприсъщи и за възрастни хора.
Позицията, че някой е виновен за изключително тежките здравословни
последици за едно младо момче е удобна, но не издържана.
Съдът е анализирал всички събрани доказателства, установил е
обективно фактическата обстановка и възоснова на нея е направил правилни
правни изводи.

По изложените съображения и на основание чл.243 ал.8 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС 28 състав, постановено на
22.02.22г. по ЧНД № 61/2022г., с което е потвърдено постановление на ВРП
от 03.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство по д.пр. №
446/2016г. по описа на 05 РУ - ОДМВР - Варна за престъпление по чл. 127,
10
ал.2, вр.ал.1 от НК.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11