Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
13.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
девети май две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
11 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Г.Н.Н.
с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната Н.И.Д. с ЕГН
**********,*** твърди, че с Решение № 457/17.11.2014 г. гр. дело № 462/2014 г.
на К. районен съд, влязло в сила на 11.12.2014 г., ответникът бил осъден да
заплаща на детето си Н. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от
08.05.2014г. до настъпване на законоустановена причина за изменяне или
прекратяването й. Твърди, че ответникът не заплащал присъдената му издръжка и
не полагал никакви други грижи за детето им. Не се интересувал от нейното
развитие, здраве, учене. Не се интересувал от нейните рождени дни, от
празниците, на които всяко дете се радва - Коледа, Нова година, Великден. Не я
посещавал през ваканциите. Сочи, че с дъщеря й живеели в град С., в дома на
нейната майка, която им помагала да посрещат ежедневните им нужди и Н. да не
чувства лишена от каквито и да е било грижи. Към момента на определяне на
издръжката в размер на 150 лева, Н. била на навършени пет години, а сега е на
осем години, като на двадесет и втори февруари ще навърши девет години. За този
период от три-четири години неколкократно поскъпвала ел.енергията, петролните
продукти, водата и на тази база всички останали стоки за бита. Като ученичка
във втори клас, на Н. били необходими освен дрехи и обувки, учебници, тетрадки
и учебни помагала. Донякъде се справяли с помощта на майка й, но било все
по-трудно да задоволява ежедневните нужди на детето. Майка й поемала разходите
за ток, вода, храна и други. От момента на определяне на издръжката по
посоченото дело, неколкократно се увеличила и минималната издръжка за страна,
която била в размер на 1/4 от минималната работна заплата. Към момента
минималната издръжка за страната била около 130 лева. Твърди, че понастоящем
работела в „В.“ ЕАД, град С.. Средствата от трудовия й доход не били достатъчни
да задоволява нормално ежедневните нужди на Н.. Детето растяло и за нея било
доста трудно да осигурява всичко необходимо за него. Въпреки помощта на майка
й, средствата не били достатъчни, за да осигурява всичко необходимо за Н..
Нейните нужди нараствали с годините. Повишавали се цените на ел.енергия, вода и
прочее. Стоките от първа необходимост поскъпвали ежедневно. Ответникът като
баща следвало да е по заинтересован от потребностите на детето им. Същият, в
качеството си на родител бил длъжен да поеме по-голяма част от издръжката на
детето. Това било негово както морално задължение, така и задължение по закон.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Не може да посочи към настоящия момент къде
работи ответникът, тъй-като последният умишлено прекъснал всякаква връзка с
нас. Не може да посочи и какви са доходите му.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да измени издръжката определената Решение №
457/17.11.2014 г. гр. дело № 462/2014 г. на К. районен съд, като я УВЕЛИЧИ от
150.00 (сто и петдесет) лева на 200.00 (двеста) лева месечно, считано от
подаване на исковата молба – 04.01.2018 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът И.В.Д. ***
с ЕГН ********** оспорва иска. В първото по делото заседание дава становище за
неоснователност. Твърди, че претендираният размер на издръжката би бил
непосилен за него.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и
се установява от представените удостоверение за раждане и заверен препис от
съдебно решение, че малолетната ищца Н. е родена от съвместното съжителство на
Г.Н. и И.Д., като упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева на
детето, считано от 08.05.2014 г. От определяне на предходната издръжка, до
предявяване на иска са изминали почти четири години. Не се спори и се
установява от представеното удостоверение, че Н. към предявяване на иска е
ученичка във втори клас. От представеното удостоверение се установява, че
майката работи във В. ЕАД С. и реализира доходи в брутен размер на 5164.50 лева
за шест месеца или 935.75 лева средно месечно през периода отм. Ноември 2017 г.
до м. април 2018 г. Установява се от представеното от представеното
удостоверение, че бащата работи като **** в И.-**** г.
ЕООД и получава брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата – по 470 лева месечно до м. декември 2017 г. включително и по 510 лева
месечно, считано от м. януари 2018 г. при справка в Търговския регистър се
установява, че И.-**** г. ЕООД с ЕИК ***е дружество с едноличен собственик на
капитала – ответника в процеса. Представени са по делото три броя удостоверения
за раждане на децата И. –родена на *** г., П. родена *** г. и С. – родена на
*** г – като всички са деца на ответника. Не са ангажирани доказателства за
доходите на майките на тези деца, за факта съжителства ли ответника с някоя от
тях, за кое от децата си полага непосредствени грижи или за размера на
евентуално присъдена издръжка.
Представен е
договор за потребителски кредит, сключен от ответника на 27.03.2018 г. за
сумата от 1300 лева. Договорът не е подписан.
Съдът е
изслушал свидетел на ищцата. От показанията на свидетелката Н. – майка на Г.Н.,
баба на детето Н. се установява, че двете живеят при нея в жилище в град С. в
съсобствено наследствено жилище след смъртта на съпруга на свидетелката. Заедно
с тях живеела и свекърва й, която била на преклонна възраст и за която се
грижели. Н. посещавала училищни занимания, посещавала курс „С.Р.“ и пеела във
вокалната група на училището. Родителите на Н. се разделили през 2011 г. и
бащата престанал да проявява интерес към нея, от раздялата на родителите не
полагал никакви грижи извън присъдената сума за издръжка на детето, която
започнал да плаща за пръв път през 2018 г. от месец януари и то след като
дъщеря й подала жалба в прокуратурата. Детето имало много разходи за дрехи,
обувки, храна, налагало се да се закупуват тетрадки, поръчвали сборници, извън
учебниците. За курса по С.Р. не заплащали такси, но се налагало да купуват
материали. Чистият доход на дъщеря й бил около 500-520 лева и бил недостатъчен
за да се справи майката с разходите на детето. Детето пораснало през последните
четири години.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в
член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на
детето във връзка с което са нараснали и нуждите му.
ОТНОСНО
нуждите на детето:
Съдът намира,
че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния
растеж през последните четири години. Понастоящем детето е на девет години,
ученичка н начален курс, предстои да бъде в трети клас през следващата учебна
година. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за
обичайните нужди. Фактите, че нуждите му
са се увеличили са установени от показанията на свидетелката Н., като съдът
приема, че по-интензивният растеж налага често закупуване на облекло и обувки.
Отделно, възрастта на Н. е такава, че предполага посещение на извънкласни
занимания и организирани училищни мероприятия, изискващи допълнителни средства,
макар и инцидентно. По отношение на
здравословното състояние на детето се установява, че не са налице заболявания,
то не боледува често, т.е. не са налице нужди, чието задоволяване изисква
извънредно и често отделяне на средства.
ОТНОСНО
възможностите на родителите:
В
производството са доказани промените, които са настъпили в доходите на майката
през изминалите четири години. Установява се, че същите са нараснали, съобразно
посоченото в предходното съдебно решение, като доходът й в брутен размер е
около средния за област П. (по предварителни данни на НСИ – 978 лева за месец
март 2018 г. за лицата, работещи по трудово и служебно правоотношение). По
отношение на майката се сочи и установява да разполага с помощ от широкия си
роднински кръг, в частност от майка си. Същата няма задължения за издръжка към
други ненавършили пълнолетие деца. Установено е, че същата полага преките и
непосредствени грижи както за Н.. Липсват каквито и да било доказателства
същата да е във възможност да полага допълнително труд и да реализира по-високи
доходи.
Не са доказани
промените в доходите на бащата, за който в предходното производство няма данни.
Не са доказани и действителните му настоящи доходи. Удостоверението от
работодателя не е оспорено от ищцовата страна, но при публичните данни от
търговския регистър, дори да се приема, че ответникът сключил трудов договор с
дружеството, на което е собственик - в удостоверението е посочено, че получава
брутно трудово възнаграждение, което предполага наличие на трудово
правоотношение, то същият не е установил какви доходи има от извършваната от
него търговска дейност. Ответникът е в трудоспособна възраст и следва да полага
грижи за децата си. По отношение задълженията му за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца промяната се състои в раждането на още едно дете.
Липсват каквито и да било данни за доходите на майките на тези три деца, за
това кой полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им. По
изложеното съдът приема, че ответникът реализира доходи поне около средните за
С. град, а именно – около 1505 лева (по предварителни данни на НСИ за месец
март 2018 г. за лицата, работещи по трудово и служебно правоотношение). Тук
съдът отчита, че единствените доказани доходи на майката са тези от трудово
правоотношение, докато за бащата са налице данни да упражнява търговска
дейност. При изследване на възможностите на едно лице не се търсят единствено
удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение или от
собствена търговска или стопанска дейност, а съдът изследва за наличието на
всякакви източници на доходи, включително такива, получени чрез полагане на
труд или в натура, без да са удостоверени документално по някакъв начин.
По горните
съображения съдът намира, че са доказани в процеса нараснали нужди на Н., и
едновременно с това – достатъчно възможности на бащата да осигури по-висок
размер на издръжката, която е в размер близък до минималния. Според настоящата
съдебна инстанция, почти четирите изминали години и променените нужди на детето
във връзка с израстването му обаче, не обуславят увеличение на издръжката в
претендирания размер от 200 лева. И двамата родители разполагат със доходи
около средните за областта, в която живеят, като майката поема тежестта по
отглеждането и възпитанието на Н., а бащата има задължение към други три
ненавършили пълнолетие лица. За бащата е налице възможност да осигурява
средства в по-голям размер, още повече че същият се ограничава само до размера
на присъдената издръжка, която е започнал да заплаща за пръв път една през
настоящата година и то след подадена жалба до прокурора.
Съдът намира,
че справедливият и възможен размер на издръжката, която ответникът следва да
заплаща е от 180 лева месечно, отговаря на нуждите на Н. и възможностите на
нейните родители да я издържат. За детето средно месечно са необходими средства
в размер на около 300 лева, от които бащата следва да заплаща 180 лева, а
разликата от 120 лева се поема от майката. Нейният дял от издръжката следва да
е по-малък предвид полаганите непосредствени грижи, които изискват осигуряване
на средства при инцидентни разходи, възникващи в ежедневието. По изложеното
искът следва да се уважи до размера от 180 лева, като за разликата над тази
сума, до пълния предявен размер от 200 лева се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата деловодни разноски съразмерно с
уважената част от иска или в общ размер на 90 лева.
Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие адвокат К.се е
ангажирал да представляват по делото ответника безплатно при условията на чл.38
ЗА. Не е посочено нито в договора за правна помощ, нито в списъка за разноски в
коя от хипотезите на чл. 38, ал.1 от ЗА е предоставена безплатна правна помощ.
При това положение, съдът не следва да присъжда разноски на ответника,
доколкото не е в състояние да провери дали ответникът отговаря на някое от
изчерпателно изброените условия по чл. 38, ал.1 от ЗА, за предоставяне на
безплатна правна помощ.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна
такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на 43.20 лева.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена Решение № **** г.
гр. дело № 462/2014 г. на К. районен съд, влязло в сила на 11.12.2014 г., която
И.В.Д. с
ЕГН ********** ***, ж.к. **. № **, вх. **, ет.**, ап. ** заплаща на
малолетното си дете Н.И.Д. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител Г.Н.Н. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 150.00 (сто и
петдесет) лева на 180.00 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от подаване на
исковата молба – 04.01.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа й до окончателното плащане, като за разликата над 180 лева до
пълния претендиран размер от 200 лева отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И.В.Д. с
ЕГН ********** да заплати на Г.Н.Н. с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 90 (деветдесет) лева.
ОСЪЖДА И.В.Д. с
ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху увеличението
в размер на 43.20 лева (четиридесет и три лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.