РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. К., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200005 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000743 от 21.07.2021 г. на
НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ КАРЛОВО на Ч. А. И. с
ЕГН ********** с адрес с.С., ул. „Н.Ж.“ №**, обл.П., за нарушение на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя
Ч.И. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок.
Моли съда да отмени наказателното постановление, като твърди в жалбата си,
че не е извършил нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалния си
представител адв. К. поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР - Карлово, редовно
призована, не изпраща представител, но взема писмено становище с което
моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е и допустима.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.06.2021 г. св.С.И. и св.Р.Р. – и двамата служители на РУП
Карлово били на работа като дежурен автопатрул. Движейки се по ул. „Т.Р.“ в
гр. К. видели как пред тях, в кръстовището с кръгово движение за гр. П. се
движи автомобил марка ***, който вътре в кръговото минал два пъти с
„дрифтене“, което се изразявало в превъртане на гумите, пищене на гумите,
като автомобила се движил на една страна с поднася в кръстовището. Поради
опасното шофиране, със светлинен и звуков сигнал те спрели този автомобил
за проверка. Установили водача – жалбоподателя И. и пътниците – св.Н.А.,
К.Ч. и С.А..
Снели писмени обяснения от Ч.И., К.Ч. и С.А.. В тях И. написал, че се е
въртял с личния си автомобил на кръстовището на бензиностанция Ш. със
завъртане на гуми и определил поведението си като „Лиготия“. Черкезова
написала, че на кръговото кръстовището на бензиностанция Ш., Ч. завъртял 3
пъти автомобила на кръговото с пищене на гуми, като тя се изплашила. С.А.
също посочил, че на 22.06.2021г. около 00.00ч. са се въртели 3 пъти с пищене
на гуми на това кръстовище и ги спрели полицаи.
За това, на водача Ч.И. от св.С. И. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АВ, бл. № 000410 от 22.06.2021 г., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 21-0281-000743 от 21.07.2021г. на НАЧАЛНИК ГРУПА към
ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ КАРЛОВО, с което на Ч. А. И. с ЕГН ********** с
адрес с.С., ул. „Н.Ж.“ №**, обл.П. са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства -
АУАН серия АВ, бл. № 000410 от 22.06.2021 г., наказателно постановление
№ 21-0281-000743 от 21.07.2021 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., Заповед № 8121к-14578/31.12.2019 г.,
Заповед № 8121к-14581/31.12.2019 г., 3 бр. обяснения, справка за
водач/нарушител, декларация, справка за собственост на МПС от масивите на
КАТ и показанията на свидетелите С.И., Р.Р. и Н.А..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя С. И. и на Р. Р. - свидетел при установяване на нарушението
и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
2
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите С. И. и Р. Р. съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е очевидец на нарушението,
извършили са проверка на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал, включително и от собственоръчно
написаното обяснение от жалбоподателя И. и от обясненията на К.Ч. и С.А..
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията
си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при
което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания
и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят, посредством разпита на
свидетеля Н.А., прави опит да установи коренно различна фактическа
обстановка, а именно, че не е допуснато нарушение, не е имало поднасяне на
автомобила, не е имало дрифт, а само леко свистене на гуми и двукратното
завъртане в кръговото кръстовище се дължало на заблуда на И. относно
посоката за гр.П. за където били тръгнали.
Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка
и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя,
доколкото е противоречива и не се подкрепя от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира и ползва показанията на свидетеля Н.А. само в частта
им в която заявява, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, че се
завъртели два пъти на кръговото кръстовище и, че са били спрени от
полицията. Съдът не кредитира и не ползва показанията на този свидетел
относно липса на дрифт, т.е. в частта в която твърди, че колата абсолютно не
е поднасяла и, че свистенето на гумите е било леко, тъй като са в
противоречие с показанията на безпристрастните св. С.И. и св. Р.Р.. Освен
това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочения
свидетел в тази им част и поради приятелските и родствени отношения на
същия с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията му
пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Наказателното постановление № 21-0281-000743 от 21.07.2021 г. е
издадено от компетентен орган - Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ
Карлово, упълномощен със Заповед peг. № 8121з - 515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. АУАН
също е съставен от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з -
515/14.05.2018г. на Министъра на МВР.
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото на
3
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за
това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са
били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ
всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити,
същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното
постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на
защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата,
като няма спор, че ул. ”Т.Р.” до №** в гр. К. на кръстовището с кръгово
движение с път II-64, изхода за гр.П. /посочена в АУАН и НП като място на
извършване на нарушението/ е отворена за обществено ползване.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от
събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите И. и Р. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят И.
на 22.06.2021 г., управлявайки собствения си лек автомобил марка “*** ****”,
при движението си по ул. ”Т.Р.” до №** в гр. К., на кръстовището с кръгово
движение с път II-64, изхода за гр.П., съзнателно и напълно умишлено два
пъти минал през кръговото движение на кръстовището с „дрифтене“, което се
изразявало в превъртане на гумите, пищене на гумите, като автомобила се
движил на една страна с поднася в кръстовището, като всичко това било
наблюдавано от свидетелите И. и Р..
От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя,
отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за извършване на
4
демонстративни маневри, изразяващи се в движение в кръговото кръстовище
чрез превъртане и пищене на гумите, с поднася на автомобила и движението
му на една страна.
В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен
начин именно от разпита на свидетелите И. и Р., които по време на
извършване на нарушението са се намирали в служебния автомобил
движейки се по ул. „Т.Р.“ в К. и пряко са възприели поведението на водача и
извършваните от негова страна маневри. Нарушението не е било оспорено
първоначално от страна на жалбоподателя, доколкото видно от материалите
по делото същият е посочил в акта за установяване на административно
нарушение, че няма възражения, като освен това и саморъчно, в обяснение е
признал нарушението. Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на
ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното.
В тази връзка съдът не споделя изложеното от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. К. в жалбата и в съдебно заседание по
време на хода по същество, че не е имало целенасочено занасяне на гумите на
управлявания от дееца автомобил и дори да е имало такова, то е било само
„…на влизането в колелото и то само за много малка част от секундата. Не
повече.“.
Следва да се посочи, че това твърдение, наред с твърдението на св.А.,
че жалбоподателя е пропуснал изхода за гр.П. и за това се е завъртял 2 пъти
на кръговото кръстовище, ако са достоверни, то би следвало водачът само за
момент да прояви несигурност или дори да загуби управление над
автомобила, като е невъзможно тази загуба на управление по тази причина да
е провокирала превъртане и пищене на гумите, с поднася на автомобила и
движението му на една страна при двукратното му преминаване през
кръговото кръстовище, което беше установено от свидетелските показания на
свидетелите И. и Р., като последния дори заявява в показанията си пред съда,
че в 90 % от времето на движение, автомобила на жалбоподателя е поднасял.
Описаните от тях действия с автомобила води до извода, че движението му е
било целенасочено и категорично изключва наличието на други причини.
Още повече, от разпита в съдебно заседание на свидетелите И. и Р. се
установява по безспорен начин, че жалбоподателя не им споделил за
наличието на някакъв проблем с автомобила и, че е пропуснал изхода за гр.П..
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното
постановление лек автомобил марка “*** ***” с рег. № ***** и, че е той
негов собственик.
В тази връзка, правилен е изводът на наказващия орган, че водачът е
допуснал виновно опасно шофиране, посредством съзнателно и преднамерено
изваждане на МПС-то извън контрол чрез превъртане на гумите и
преплъзване на автомобила, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз
на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и
5
здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят като
е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Административно-
наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя,
като правилно е приложил и действащата за това нарушение
административно-наказателна разпоредба на чл.175А, ал.1, предл. трето от
ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за
водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието налагайки го в неговия абсолютен размер.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно–
наказващия орган, че процесната деятелност категорично не разкрива
белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид. Освен това, според
отразеното в справката за нарушител/водач се установява, че нарушението от
22.06.2021 г. не е изолиран случай за жалбоподателя, а същият е
санкциониран многократно с други наказателни постановления и фишове пак
за нарушения на правилата за движение по пътищата. Както вече беше
посочено по-горе, самото процесно нарушение не се характеризира с някаква
по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този
вид, няма, и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или
изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна
или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0281-000743 от
21.07.2021 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ
КАРЛОВО, с което на Ч. А. И. с ЕГН ********** с адрес с.С., ул. „Н.Ж.“
№**, обл.П., за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А,
ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
2.Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7