Решение по дело №52/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 39
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20225000600052
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 НПК.
Образувано е по депозирано от осъдения А. А. Я., чрез изрично упълномощения
защитник адв. К., искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 567/2021 г. по описа на ОС-
Пазарджик, с влязлото в сила по което решение е потвърдена присъдата № 40/28.06.21 г. по
н.о.х.д. № 700/21 г. на РС-Пазарджик, с която за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2
вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години, и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от четири месеца,
определено на осн.чл.343г НК.
В искането е формулирано оплакване за нарушение на материалния закон.
Аргументира се виждане, че правилната квалификация на деянието е по привилегирования
състав на чл. 343а НК. Претендира се да се приложи споменатото наказателноправно
окачествяване, което е свързано със задължително приложение на чл. 78а, ал.1 НК, а на
основание чл. 78а, ал.4 НК да не бъде налагано допълнителното наказание по чл. 343г НК. В
този смисъл се иска съдът по възобновяването да измени въззивното решение и
потвърдената с него присъда, като след преквалифициране по чл. 343а НК освободи
осъдения от наказателна отговорност и му наложи адм.наказание глоба.
При пренията адв. К. поддържа искането, без да добави нещо ново към развитите в
1
него съображения. Осъденият потвърди искането за приложение на по-леката квалификация
на деянието и свързаното с него искане за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изложи конкретни
контрааргументи по отношение виждането на защитата за приложимата наказателноправна
квалификация. Заключи, че искането за възобновяване на посоченото наказателно дело се
явява неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като провери данните по делото и обсъди
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана по смисъла на
чл. 420, ал. 1 НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, а предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал.
1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо.
Разгледано по същество, не е основателно.
ПзОС е бил прав да откаже да квалифицира деянието по чл. 343а НК. Предоставената от
дееца след произшествието помощ на пострадалия (за чието наличие не се е развил спор
между процесуалните страни) не може да доведе до претендираното приложение на
разискваната поощрителна норма. Това е така, защото въпросната норма не е относима за
част от квалифициращите обстоятелства по ал. 3 на чл. 343 НК, вкл. извършване на деянието
на пешеходна пътека. Всъщност тя може да бъде приложена само в хипотезите по пр. 2 на
посочената алинея 3, т.е. при настъпила телесна смърт или смърт на повече от едно лице.
Това следва от съдържанието на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. “в“ и б. “г“ НК, в
които изрично са възпроизведени съставомерните последици само по чл. 343, ал. 3, пр. 2,
б.“а“ и б.“б“. В подобен смисъл са задължителните указания в петата точка на ППВС №
1/83г., в която е обявена неприложимост на привилегированите състави, очертани в чл. 343а
НК, за изброените в ал. 3 на чл. 343 НК случаи на пияно състояние и бягство от
произшествието. Фактът, че регламентирането на сега разглеждания случай на ПТП на
пешеходна пътека (в ал. 3, редом с изброените други случаи) е извършено след произнасяне
на посоченото постановление, не благоприятства каузата на защитата. Това е така, тъй като с
ППВС № 1/83г. е прогласена принципната недопустимост на смекчаването на наказателната
отговорност за онези квалифициращи обстоятелства по ал. 3, които не са възпроизведени в
букви на чл. 343а НК. Недвусмислено и категорично върховният съд е постановил, че
изричното посочване на съставомерните последици в чл. 343а НК цели да бъдат изключени
другите случаи по ал. 3. Неговото указание не е загубило сила и след измененията в ал. 3
при положение че не е настъпила промяна в чл. 343а, ал.1, б.“в“ и б.“г“ НК. Тези букви
продължават да са разгърнати формулировки само на част от квалифициращите
обстоятелства по ал. 3 – визираните в споменатото второ предложение на тази алинея.
Иначе казано, ако законодателят беше преценил, че оказването на помощ след
2
деянието следва да се поощри включително в останалите изброени в ал. 3 случаи, щеше да
ги визира в отделни букви в чл. 343а НК. Решението да не скрепи тези случаи с намалена
наказателна отговорност, носи определено послание – в сравнение дори с настъпилия тежък
резултат хипотезите на управление на МПС след употреба на алкохол, наркотици или без
правоспособност и причиняване на произшествието на пешеходна пътека е по-укоримо.
Защитата греши, като вижда нелогичност в подобно решение. Напротив обсъжданият
наказателноправен подход е обясним, от една страна, с формата на вина на престъпленията
по чл. 343 НК, която включва непредпазливост към предизвиканите вредни последствия (и
леки, и тежки), а от друга страна – с отношението на дееца към фиксираните в ал. 3, пр. 1, 3,
4 и 5 на чл. 343 НК други обстоятелства, което винаги е съзнателно.
В подобен смисъл са следните решения на върховната инстанция по наказателни дела
– Решение № 282/09 март 2017г. на ВКС по н.д. № 1090/16г., 2-ро н.о. с докладчик съдия
Галина Захарова, Решение № 196/08 януари 2021 г. на ВКС по н.д. № 718/20г., 3-то н.о. с
докладчик съдия Мая Цонева и Решение № 30/06 април 2021 г. на ВКС по н.д. № 28/21г., 3-
то н.о с докладчик съдия Лада Паунова.
Очевидно цитираните от защитата решения на ВКС на РБ, които касаят случаи преди
2012г. (т.е. преди в ал. 3 на чл. 343 НК да бъде добавено квалифициращо обстоятелство
относно пешеходната пътека), не са относими към настоящия казус. Що се отнася до
Решението № 355/15г. по н.д. № 1008/15г. на 2-ро н.о., то е произнесено по датиращ след
2012 г. случай на ПТП на пешеходна пътека, който е бил квалифициран от инстанционните
съдилища по чл. 343а НК. Позовавайки се на въпросното решение обаче, защитата не
отчита, че спорният въпрос по делото е бил съсредоточен в отказа на проверяваните
съдилища да приемат деянието за случайно по смисъла на чл. 15 НК, а приложението на
поощрителната норма на чл. 343а НК не е било отменено поради липса на протест от страна
на прокуратурата, съдържащ подобно искане.
С оглед тези съображения мнозинството на настоящия състав на Пловдивския
апелативен съд прие, че избраната от окръжния съд наказателноправна квалификация е
законосъобразна, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без
уважение.
Санкционният избор на първата и въззивната инстанции е законосъобразен и
коректен. Всъщност аргументите на защитата за явна несправедливост на наказанията са
свързани и произтичат от отхвърлената претенция за по-леко наказуемо квалифициране по
чл. 343а НК.
Що се отнася до желаната отмяна на наказанието „лишаване от право на управление
на МПС“, тя би могла да се постигне и в рамките на приложимата (и приложена)
наказателна квалификация по чл. 343, ал. 3 НК, доколкото санкцията е определена по реда
на чл. 55 НК. Подобен подход обаче би се оказал в противоречие с правилото по чл. 35, ал. 3
НК за съответствие между деяние и наказание. Съдът по възобновяване намира, че
смекчаващо-отегчаващото действие на установените по делото индивидуализиращи
обстоятелства обосновава комплексна санкция, включваща и двете предвидени наказания в
3
избраните от инстанционните съдилища срокове.
Така че в своя комплекс наложените наказания се явяват справедливи и годни да
постигнат целите по чл. 36 НК.
Ето защо ПАС в своето мнозинство
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИЕ искането за възобновяване на в.н.о.х.д. № 567/2021 г. по
описа на ОС-Пазарджик, с влязлото в сила по което решение е потвърдена присъдата №
40/28.06.21 г. по н.о.х.д. № 700/21 г. на РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4