№ 4272
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110120836
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „...........” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника Т. М. Г. съществуването на вземане в размер
на сумата от 2300,78 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......., ведно със законна лихва за
период от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 450,31 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2019 г. до 23.11.2021 г.,
32,98 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 7,28 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 11.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70525/2021 г. по описа на СРС,
166 състав.
Ищецът „...........” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
1
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. М. Г. не подават отговор на
исковата молба.
В подаденото от ответника Т. М. Г. възражение по чл. 414 ГПК в
заповедното производство е посочено, че има друг ползвател на имота с
открита партида при ищеца.
Третото лице помагач на страната на ищеца „.......” ООД не заема
становище по основателността на претенцията.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическите състави на
вземанията, са безспорни между страните. За да достигне до този извод, съдът
съобрази пасивното процесуално поведение на ответника в исковото
производство – липсата на оспорване от страна на ответника относно
дължимостта и размера на сумите топлинна енергия и лихва за забава за
процесния имот и период, което анализира във връзка с приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства – Нотариален акт за дарение
на недвижим имот, Договор при общи условия за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, Протокол от проведено общо
събрание на ЕС и др. Ето защо, при липсата на оспорване относно
релевантните за спора факти съдът прие тяхното осъществяване за
установено по делото, поради което предявените от ищеца искове са
основателни. Не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал
голословно въведеното от ответника твърдение за наличие на друг ползвател
на имота – не се установява бащата на ответника Милан Г. Запрянов да е
облигационен или вещен ползвател на имота, поради което заявлението за
откриване на партида не следва да се взема предвид.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
2
производство, от които 55,83 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените
от него разноски в исковото производство, от които 55,83 лева – платена
държавна такса в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че Т. М. Г. , ЕГН
********** и адрес: ..... ДЪЛЖИ НА „...........” ЕАД, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление: ..... сумата от 2 300,78 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: .......,
ведно със законна лихва за период от 09.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 450,31 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.01.2019 г. до 23.11.2021 г., 32,98 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до
29.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата 7,28 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 70525/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА Т. М. Г. , ЕГН ********** и адрес: ..... ДА ЗАПЛАТИ НА
„...........” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ..... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 105,83 лева – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 150,83 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „...........” ЕАД – „.......” ООД, ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4