МОТИВИ към Решение №260037/12.03.2021г., постановено по НАХД №282/2020г.
по описа на Районен Съд -
Димитровград
С постановление от 01.11.2019г.,
прокурор при Районна Прокуратура-Ямбол предлага да бъде освободен от
наказателна отговорност Г.В.А. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1 от НК - за това, че на 17.09.2017г. около 20,30ч. в гр.Кърджали, квартал
“Възрожденци“, в района на бензиностанция“Симекс“, чрез нанасяне на удар в дясна
ръка със счупена метална тръба от четка за почистване, причинил на Д.Б.К. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на дясна длан
и на възглавничката на крайната фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка,
подлежащо увреждане на мускул, довели до разстройство на здравето на К. извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Предложението е да
бъде освободен обвиняемия от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание на основание чл.78а от НК.
Прокурорът поддържа
предложението, пледира обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като на основание чл.78а от НК същия бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на предвиденото административно наказание. Счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, като се установявало безспорно
извършеното от обвиняемия престъпление от общ характер, за което следвало да
бъде наложено съответното наказание, предвидено в разпоредбата на чл.78а от НК.
Обвиняемият Г.А. заявява, че
разбира в какво е обвинен, дава обяснения по случая, като отрича да има вина за
нанесената телесна повреда на пострадалия, заявява, че се е отбранявал. Моли да
бъде оправдан.
Упълномощеният защитник заявява,
че счита обвинението за недоказано в обем, водещ до извода за извършено
престъпление от общ характер. Пледира за признаването на обвиняемия за невинен.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2017г. вечерта, обвиняемият Г.А. бил
със своята приятелка- св.М.Х. *** по повод отбелязване на кръщене на дете. В
заведението двамата употребили алкохол и след около час- два престой, си
тръгнали. Вървейки пеша, на около 500 метра от заведението достигнали района на
бензиностанция „Симекс“ в кв.“Възрожденци“- гр.Кърджали. По пътя двамата
спорели на по-висок тон, тъй като обв.А. искал да изпрати св.Х. до жилището й,
но последната отказвала. Така стигайки до района на бензиностанцията, св.Х.
седнала на бетонна площадка в близост до жилищен блок. Спорът им продължил и
там, като обвиняемият бил прав и надвесен над седналата св.Х.. След около 5
минути последната станала и изблъскала с ръце обвиняемия.
Същата вечер свидетелят Д.К.- живущ в съседен
до същата бензиностанция блок- ***************************, приключвал с
почистването на автомобила пред гаража си и се насочил да изхвърли торба с
боклуци. Движейки се пеша към намиращия се наблизо контейнер за смет, той носел
торбата с боклуци, а в дясната си ръка носел метална дръжка от четка за
почистване, която преди това използвал за почистване на автомобила си. След
като изхвърлил боклука, св.К. тръгнал обратно към блока, в който живеел, когато
чул в близост спорещите св.Х. и обв.А.. Спрял се на място и изчакал на
разстояние с насочено внимание към спорещите. Тъй като конфликтът не приключил
и св.К. видял и физическо съприкосновение и блъскане между тях, решил да се
намеси и да преустанови спора. Приближавайки се, той извикал към обв.А. да
остави момичето на мира. Обв.А. се подразнил за това защо се меси в спора им
св.К. и започнал да му отвръща словесно, като междувременно също се отправил
към приближаващия К..
При срещането им, св.К. възприел поведението
на обвиняемия като агресивно и вдигнал носената от него метална дръжка за четката за миене, с която опитал да държи на дистанция обв.А.. Последният
хванал металната тръба и започнало боричкане, при което и двамата не я пускали
от ръцете си. Не след дълго св.К. предупредил обв.А. да се отдръпне, както и че ще се
обади до полицията.
Обв.А. се оттеглил, спирайки в близост до св.Х. и отправяйки обиди
и закани към св.К.. Последният се отдалечил, като набрал единен европейски номер 112 и съобщил, че в района на бензиностанция “Симекс“ в кв.“Възрожденци“, гр.Кърджали, млад мъж нанася
побой над жена, като помолил за съдействие от страна на полицията. Дочувайки, че св.К.
алармира полицията, обв.А. тръгнал отново към него. Възприемайки поведението му като заплаха, св.К. се опитал да държи на разстояние обвиняемия, като държал с дясната ръка метална дръжка от четката за почистване. Отново дръжката била
хваната с ръце и от двамата, като при сборичкването обв.А. успял да отнеме счупвайки
я част от нея, замахнал
няколко пъти към св.К., който се предпазил отдръпвайки се назад. При едно от
замахванията, св.К. възприел
металната
тръба насочена с острието към коремната област на тялото му. С дясната си ръка се предпазил, като острите режещи ръбове на счупената
метална тръба на дръжката попаднали в ръката, с която се
предпазвал.
В следващия момент св.К. забелязал, че дясната му ръка обилно кърви. Обвиняемият също
видял, отдръпнал се назад, хвърлил на земята счупената
метална тръба от четката за почистване и след като бил издърпан от св.Х. се отдалечил от
мястото. Св.Х. се приближила до св.К. и поискала да му помогне за
раната,
като се отправили към санитарното помещение на близката бензиностанция, питайки
св.С.Ю.- служител на бензиностанцията, къде има мивка. Достигайки до
санитарното помещение, измили кръвта с вода, но не успели да спрат
продължаващото кръвотечение. Не след
дълго пристигнал полицейски автомобил с полицейски
служители при РУ-МВР-Кърджали, на които св.К. успял да опише
извършителя на деянието. Св.Х. тогава заявила, че не познава извършителя и не знае
къде живее, като го посочила само по малко име. На място пристигнала и линейка, която отвела пострадалия К. ***, където на последния била
оказана медицинска помощ. Още докато били на място, полицейските служители видели обвиняемия Г.А., който се завърнал
сам в района на
бензиностанция „Симекс“ и след разговор с него и като се убедили, че той е
участник в конфликта със св.К., го отвели за
освидетелстване в ЦСМП към
МБАЛ-Кърджали.
Видно от заключението
на изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза, св.Д.К. е получил две
разкъсно-контузни рани на дясна длан и на възглавничката на крайната фаланга на
четвъртия пръст на дясната ръка, подлежащо увреждане на мускул, довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните увреждания се
дължат на действието на твърди тъпо-ръбести предмети, като нараняването е било
получено по начин, съобщен от пострадалия К..
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели Д.К.,
С.Ю. (включително и прочетените такива по реда на чл.281, ал.4 от НПК), П.К., М.Х.,
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза (включително и
устните допълнения към заключението), от писмените материали- приложени по
досъдебно производство №560/2017г. по описа на РУ-МВР-Кърджали, приобщени по
реда на чл.283 от НПК, както и от обясненията на обвиняемия, които
доказателства съдът възприе и кредитира в обем и по начин, описан по-долу.
Проследявайки показанията на разпитаните
свидетели и обясненията на обвиняемия, се установяват няколко безспорни
обстоятелства: - на инкриминираната дата 17.09.2017г., обвиняемият Г.А. и свидетеля
М.Х., са били вечерта в района на бензиностанция „Симекс“ в гр.Кърджали, където
са спорели; - действията им са били възприети от св.Д.К.; - възникнал е спор
между обв.Г.А. и св.Д.К., физическо съприкосновение между двамата, при което
посредством дръжка от четка за почистване, на св.Д.К. е нанесена телесна
повреда на дясната ръка.
Спорните моменти са свързани с механизма на
причиняване на телесната повреда.
Съгласно показанията на св.К., който се явява
пострадал и очевидец, през вечерта на процесната дата, след като почистил
автомобила си и изхвърлил отпадъците, дочул спорещи хора, видял седнала на
бетонен постамент жена и надвесен над нея мъж. Възприел жената като заплашена
от действията на мъжа и изчакал известно време, наблюдавайки ги, след което решил
да се намеси, за да я защити. Действията на св.К. подразнили силно мъжа, който
започнал грубо и арогантно да се държи, използвайки псувни и обиди. Което държане
прераснало в агресивно, след като чул, че св.К. алармира органите на реда. Според
св.К., обвиняемият се е запътил с бързи крачки към него, обиждайки го, което го
принудило да насочи дръжката на четката за почистване, за да го държи на дистанция.
По отношение механизма на причиняване на телесната повреда, св.К. заявява, че
при счупване на алуминиевата дръжка, обвиняемият е насочил същата със счупената
част към коремната му област и за да се предпази, К. е поставил дясната си
ръка, при което острите ръбове на счупената дръжка са нанесли нараняването.
Другият свидетел- очевидец на станалото- св.М.Х.,
като цяло потвърждава казаното от св.К.. Същата заявява, че след като са
излезли от ресторанта с приятеля си Г.А., между тях е възникнал спор, продължил
и след като се спрели в района до бензиностанцията, при който спор тя станала и
блъснала А.. До тях приближил мъж, който извикал към А. „Остави момичето на
мира!“, при което обвиняемият се ядосал и тръгнал към този мъж. При срещата и
двамата държали въпросната метална дръжка от четка за почистване и от тази
дръжка св.К. получил нараняване. Св.Х. заявява, че не е видяла механизма на
причиняването на телесната повреда, тъй като обв.А. бил с гръб към нея и не
успяла да види в пълнота ставащото.
Показанията на св.С.Ю. също потвърждават част
от казаното от св.К. и св.Х., съобразно момента, от който е възприел
обстановката. Според неговите показания, същата вечер той е бил на работа във
въпросната бензиностанция, но не е чул нито шумове нито спорове, тъй като бил
ангажиран със служебни задължения. Спомня си, че е намерил навън метална пръчка
от четка за почистване, както и че са дошли мъж и жена, които търсели чешма, за
да измият кървящата ръка на мъжа, а жената до него му помагала.
Следва да се отбележат и показанията на св.П.К.-
полицейски служител, изпратен по подадения от св.К. сигнал, пристигнал на място
и възприел обстоятелствата минути след като са станали. Според неговите
показания, на мястото е бил изпратен по сигнал за това, че момче бие момиче,
пристигайки е заварил служител на бензиностанцията, св.Х. и св.К., като
последния бил с рана на ръката, обилно кървяща. При разговор с тях установил,
че св.К. е видял обвиняемия да удря св.Х. и затова се намесил- за да й помогне,
като обв.А. се ядосал и го ударил със счупената дръжка на четка за почистване.
Казаното от св.К. било потвърдено от св.Х., която заявила, че се били скарали с
приятеля си и той взел да я удря, при което се намесил св.К. и пострадал при
опита си да помогне. Св.К. заявява също, че докато са били на място линейка е
откарала св.К., след което дошъл обв.А. и същият е миришел на алкохол, като не
отрекъл, че са имали спор с приятелката си, казал и за спречкването с К. но без
подробности.
Тези свидетелски показания съдът възприе като
достоверни, доколкото са дадени от лица- очевидци, както и от лица, възприели
обстановката в кратко време след като са се случили събитията. В същото време
не се откриват данни за предубеденост или заинтересованост от това да бъдат
давани показания за нестанали събития или за такива, за които свидетелите нямат
възприятия. Наред с това, тези показания са последователни и взаимно подкрепени
касателно елементите от състава на процесното престъпление. Поради което и
съдът ги възприе и кредитира като достоверни. Следва да се отбележи, че
възприемането от св.К. за това, че обвиняемият е удрял св.Х., е негово
възприятие на база наблюденията му и на база чутото от него, преценяйки
цялостната обстановка, а не отделни моменти от нея. Не следва да се подминава
професионалният опит на св.К., предвид упражняваната от него професия на прокурор
и способността на преценка на действия, които биха осъществили и осъществяват
състав на престъпление. Още повече, същият е изчакал от разстояние с насочено
внимание, изчаквал е да проследи дали ще се задълбочи конфликта и не е действал
прибързано или неадекватно. Св.М.Х. също заявява, че погледнато от страни е
изглеждало като нуждаеща се от помощ. Действително, тя заявява, че е станала и
е блъснала обв.А., а не обратното. Предвид действията и на двамата като цяло
обаче, споровете на висок глас и наличието на физическо съприкосновение, не е
нелогично св.К. от разстояние да възприеме упражнявано насилие над по-слабия
пол. Още повече, в този случай обв.А. е бил активната страна, настоявайки св.Х.
да се прибира, стоял е надвесен над нея, докато тя е била седнала. Съдът намира
за нормална и логична позицията на св.К., който като страничен наблюдател е
решил да помогне защитавайки непознатата му св.Х..
От тези показанията на свидетелите следва да
се отбележат и други няколко момента- а именно, че св.К. не познава нито св.Х.,
нито обв.А., а единствената причина, за да се намеси в спора между двамата са
възприятията му, че св.Х. е застрашена от действията на обвиняемия, съчетано с
чувството за граждански дълг да се помогне на човек в беда. Св.Х. също заявява
ясно, че погледнато от страни, спора между нея и обвиняемия е изглеждал така,
сякаш е имала нужда от помощ. Допълва също, че на мястото на св.К., тя също би
се притекла на помощ. Т.е. мотивите на св.К. не са користни или различни от
желанието да помогне на човек, за който е възприел, че се нуждае от помощ. В
тази връзка е трудно да се приеме, че опита му да помогне ще се състои в
агресивно нападение с опити да се нанесат удари върху обвиняемия. Следва да се
отбележи също така, че липсват данни св.К. да е проявил някаква агресия или
настъпателност, опит за нанасяне на удари върху обв.А.. В същото време самият К.
е претърпял телесна повреда, която липсват данни да е самопричинена. Описаното
от свидетелите е логично, последователно и не се откриват съществени
разминавания в показанията им. Липсват данни за това намесата на св.К. да е
била продиктувани от други основания. Липсва и житейска логика един човек-
възприемащ спор между двама непознати и възприемащ нужда от помощ към единия,
да се насочи агресивно, с желание да нарани непознатия извършител и да замахва
с предмет по начин- целящ нараняването на извършителя.
Твърденията на обвиняемия са точно в тази
насока, че имали спор с приятелката си, но не бил с такава интензивност и
характер, че да има нужда от чужда намеса, а в същото време св.К. дошъл и
замахвал с пръчката, опитвайки се да го удари. Освен, че липсват каквито и да
било доказателства в тази насока от показанията на разпитаните свидетели,
единствените такива са от обясненията на обвиняемия. Същите обаче освен, че са
изолирани, неподкрепени от останалите доказателства, не са и житейски логични.
Поради което и съдът не възприе като достоверни обясненията на обвиняемия за
това, че идвайки св.К. се е опитал да го удари, а той при самозащита е хванал
пръчката, която се счупила и нанесла нараняването.
Въпреки приемането и кредитирането като
достоверни на показанията на разпитаните свидетели, е налице противоречие в
описанието на механизма на причиняване на телесната повреда- съобразно
описанието на обвиняемия А. и съобразно описанието на свидетеля К.. Тук следва
да се разгледа и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза.
Съобразно представеното такова по досъдебното производство, св.Д.К. е получил
лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на дясна длан
и на възглавничката на крайната фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка, подлежащо
увреждане на мускул, довели до временно разстройство на здравето, не опасно за
живота му, като описаните увреждания се дължат на действието на твърди
тъпо-ръбести предмети, като нараняването е било получено по начин, съобщен от
пострадалия К..
В устното допълнение към заключението в
съдебно заседание, вещите лица заявяват, че са изследвали версиите за механизма
на причиняване на нараняването- тази на обвиняемия и тази на св.К., като
становището им е, че по-вероятния механизъм на причиняване на телесните повреди
е описан в показанията на св.К.. Заявяват също, че това нараняване може да се
получи и при счупване на тръбата, докато тя е държана с ръка от пострадалия, но
задължително има и постъпателно движение за да се получат тези наранявания.
Т.е. изключва се възможността нараняването да е причинено при счупване на
тръбата на дръжката, докато е била държана от св.К., без да има допълнително
въздействие, каквото очевидно самия пострадал няма как сам да извърши. Или
налице е активно действие от страна на обвиняемия, за да се придаде постъпателно
движение на тръбната дръжка и да се достигне до този вредоносен резултат.
Липсват данни и дори твърдения за вероятност пострадалия сам да си е причинил
описаната телесна повреда, извършвайки някакви действия с тази дръжка и
упражняване на сила, способна да нанесе такива поражения. Не се установи и
вероятност тръбата на дръжката да е спряна внезапно, докато пострадалият
извършва действия с нея, доколкото за такова нараняване очевидно е необходим голям
замах от страна на св.К.- за какъвто липсват данни, както и внезапно спиране на
тръбата от страна на обвиняемия – за каквото отново липсват данни, при това без
при този интензитет и приложена сила обвиняемият да е получил наранявания от
самоотбрана. Така описаното всъщност изключва или прави прекалено малка
вероятността нараняването на пострадалия да е причинено от активни действия на
самия пострадал. При наличие на по-възможен и вероятен механизъм на причиняване
на телесната повреда, която е подкрепена и от други устни доказателства по
делото, може да се направи извода за категоричност и доказаност на този
механизъм, по начина- описан от св.К.. Устното
допълнение към съдебно-медицинската експертиза е категорично, че причиняването
на телесната повреда е с постъпателно движение- с усилие и посока на действие
на предмета, причинил нараняването. Анализирайки доказателствата по делото в
съвкупност със заключението на съдебно-медицинската експертиза, се достига до
категоричния извод, че телесната повреда на св.К. е била причинена чрез активни
действия, извършени от обвиняемия А., и тези действия не са били при
самоотбрана, доколкото липсват доказателства за това, че св.К. е извършвал
нападение (предвид неприетите в тази им част обяснения на обвиняемия, в които
единствено се твърди подобно обстоятелство). Свидетелските показания на
очевидеца Х. не заявяват и не загатват дори нападение от страна на св.К., а
напротив- описват агресивно поведение от обв.А., с бързо приближаване към
пострадалия, отправяне на различни думи, и като цялото описано от св.Х.
поведение на обв.А. може да се приеме като агресивно и несъответстващо на опита
на пострадалия да преустанови спора.
Т.е. достига се до извода за умишлено
причиняване на телесна повреда.
Отделно от това, телесната повреда е била
причинена по хулигански подбуди. Разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12 от НК
ангажира наказателната отговорност на този, който е причинил телесна повреда по
хулигански подбуди, като съставът на това престъпление винаги съдържа в себе си
признаците на хулиганството по чл.325 от НК, но поглъща състава му и изключва
идеалната съвкупност между двете престъпления. За хулиганството обаче освен
явното неуважение към обществото и грубото нарушаване на обществения ред е
характерна и открита демонстрация на незачитане на установения ред, незачитане
на другия и в голямата част от случаите липса на смислена причина за това. В
случая са налице няколко обстоятелства, които водят до този извод- а именно
споровете на обществено място на висок тон- въпреки вечерния час, мястото е
обществено, общодостъпно, в близост до жилищен блок, бензиностанция, и цялата
сцена е могла да стане достояние на неограничен кръг от лица, което обстоятелство
следва да се разгледа в съчетание с останалите такива. Видно от показанията на
св.Х. и на св.К., реакцията на последния не е била извън очакваните за такива
случаи- а именно призив към обвиняемия да остави момичето на мира. Очакваната
нормална развръзка след този призив е преустановяване на действията от
обвиняемия или разговор на по-нормален тон, без обиди и закани, с цел
изясняване и установяване липса на опасност за спорещите. Обвиняемият обаче
извършил действия, противоположни на очакваните за нормално протичащи човешки
взаимоотношения. На отправената му забележка от св.К., реагирал остро, употребил
думи- несъвместими с общоприетите норми при общуване („къв си ти бе“, псувни,
„на майка ти, на татко ти, тая пръчка къде ще ти я навра“), което поведение не
съответства и е в пълен дисонанс с действията на св.К.. Не се установи никаква
заплаха или опасност за обвиняемия, за да е било необходимо по агресивен начин
да отвръща с думи и действия на св.К.. Характера и интензитета на действията,
предприети от обв.А. към св.К. са в пълен дисонанс с тези- предприети от св.К.
към обвиняемия. Както бе посочено по-горе, изолирано остана твърдението на
обвиняемия, че пострадалия е тръгнал заплашително към него в опит да му нанесе
удари с носената тръба. Най-малкото липсва логичност непознат човек да се
нахвърля да нанася удари с тръба без да има видима причина.
Цялостното поведение на обв.А. след
направената му забележка от св.К., се характеризира като явно неуважение към
обществото, грубо нарушаване на обществения ред, като всички тези действия той
извършва на обществено място, където въпреки вечерният час, е могло да бъде
възприето от неограничен кръг от хора.
От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението при пряк умисъл с ясното съзнание за неговата противоправност. Раздразнението от
направената му забележка и обаждането на тел.112 от страна на св.К. не е
основание за предприемане на грубо и агресивно поведение. Отправянето на висок глас
обидни и заплашителни реплики към пострадалия, действията, които извършва
спрямо него, в следствие на които го наранява, са извършени с пряк умисъл,
доколкото обв.А. е съзнавал,
че с
тези отправени думи и предприети действия грубо нарушава обществения ред, изразявайки явно
неуважение към обществото, и накърнява телесната неприкосновеност на пострадалия, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, доколкото замахването с метална
тръба и то с приложена достатъчна сила и насочена в коремната област на
пострадалия, неминуемо води до приемане на възможността за нанасяне на телесна
повреда.
Ето защо, Съдът
намери за доказано по несъмнен начин извършеното престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и участието на обвиняемия Г.А. в него- като
извършител, а именно, че на 17.09.2017г. около 20,30ч. в гр.Кърджали, квартал
“Възрожденци“, в района на бензиностанция“Симекс“, чрез нанасяне на удар в
дясна ръка със счупена метална тръба от четка за почистване, причинил на Д.Б.К.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на дясна
длан и на възглавничката на крайната фаланга на четвъртия пръст на дясната
ръка, подлежащо увреждане на мускул, довели до разстройство на здравето на К.
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Обвиняемият
Г.В.А. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно-специално образование, ЕГН **********.
Характеристичните му данни са положителни.
За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години, с описаното деяние не са
причинени съставомерни имуществени вреди, извършителя не осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма на НК. Съдът счете, че са налице всички
предпоставки за приложението на чл.78а от НК - института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне размера на административното наказание, съдът взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало,
положителните характеристични данни. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът прие проявената упоритост при извършване на престъплението,
доколкото въпреки краткото прекъсване, втори път се връща към пострадалия,
неоказване помощ на пострадалия и напускане на местопрестъплението, въпреки
завръщането в последствие.
Съдът счете, че на обвиняемия следва
да бъде наложено административно наказание „Глоба“ в размер- близък до минималния
предвиден, поради превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, но в
същото време наличието и на отегчаващи такива. Поради което Съдът определи като
справедлив и съответстващ на степента на обществена опасност на дееца и на
самото деяние, размер на наказанието „Глоба”
от 1300 (хиляда и триста) лева.
При определяне вида и размера на така наложеното
наказание съдът взе предвид немалката общественост опасност на самото деяние,
липсата на такава у самият деец, наличието на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
След като го призна за виновен и
му наложи съответстващото наказание, съдът постанови обвиняемия Г.А. да заплати
направените по делото разноски: - сумата
от 1522,26 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и двадесет и шест
стотинки) - за изготвяне на съответните
експертизи по досъдебното производство, която сума постанови да внесе по сметка
на ОД-МВР-Кърджали; - сумата от 140 (сто и четиридесет) лева – за възнаграждения
на вещи лица по съдебното производство, която сума постанови да внесе по сметка
на Районен Съд-Димитровград.
Съдът намери, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно както по отношение на обвиняемия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
