ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
Р Е Ш
Е Н И Е № І-260211
град Бургас ,08.06.2022 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
................08.06 ………………..през
две
хиляди и ДВАДЕСЕТ И ВТОРА година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с.Кристиян Попов
при секретаря …………….. като разгледа
докладваното
от…съдията Карастанчева ..в.гр.д. № 309 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 247 ГПК и е образувано по повод молбата на процесуалния представител на
„Български пощи „ЕАД допускане на поправки на очевидни фактически грешки
,допуснати в решение № I-61/11.06..2019г.
постановено по натоящото дело при
изписване на основанието на предявените
искове ,за произнасянето по които е върнато делото на районния съд - а именно :вместо действителното правно основание чл. 26 ал. 2
предл. второЗЗД в диспозитива е изписано правно основание чл. 26 ал. 2 предл.
първо ЗЗД ,като погрешно изписване на
основанието е допусната и в мотивите към решението – на стр. 7,а на стр. 4 и
стр. 5 от мотивите са вмъкнати мотиви по друг правен спор ,между различни
страни ,неучастващи в настоящото производство. Ответникът по молбата К.Т. счита
молбата за основателна ,като също констатира допусната очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението .
След преценка на събраните по делото
доказателства Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Предявени са били пред районния съд обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр.чл. 26 ал. 2 предл.второ ЗЗД ,чл. 221 т.11 ТЗ ,чл.8 ал. 1 ,чл. 12 и чл. 17 ал. 1 т. 6 от ПРУПДТДДУК,с които ищцовото
дружество е претендирало да се установи
по отношение на ответниците ,че е единствен собственик на десет индивидуално
определени имота ,подробно описани в исковата молба .В мотивите на исковата
молба се е твърдяло ,че сделката /договор за отстъпено право на строеж
/,сключена между ищеца „Български пощи
„ЕАД и първия ответник „С.Г.Строй Инвестмънт“ООД ,обективирана в нот. акт № ***
от **.0*.20** г. ,н.д. № ***/200* г. на нотариус Димитър Чалъков ,е нищожна
поради липса на съгласие на собственика –освонавие за нищожност по чл. 26 ал. 2
предл. 2 ЗЗД или поради произтичащи
пороци на процедурата по избор на
изпълнител ,при което тази сделка не е произвела правните си последици и имотът
остава в патримониума на собственика си-ищеца.Нищността на договора за
учредяване на правото на строеж не дава
основание на първия ответник да се разпорежда с права ,които няма,поради
което не е можел да прехвърли на втория ответник имотите,предмет на иска и
на договора по нот. акт № **,т.*,рег. 4***,н.д. № ***/0*.0*.20** г. на нотариус
Мария Василева .С тази правна квалификация на исковете и с тези твърдения от ищеца районният съд е докладвал делото по реда на чл. 140 от ГПК – с определение № 216/26.07.2018 г.
,връчено на страните .
В мотивите си към въззивното решение съдът е приел ,че :“Както
в исковата молба ,така и в молбата –уточнение ,както и в цялото производство
пред първата инстанция /включително и в писмените си бележки/ ищецът е
претендирал прогласяване нищожност на сделката по нат. акт № ***/200* г. на осн чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД –
поради липса на съгласие на собственика на имота за извършването й .С други думи –ищецът в исковата си молба е индивидуализирала
спорното право с посочените белези, въвеждайки едно от основанията за нищожност
на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на съгласие, мотивирайки го с
обстоятелството, че същият е бил сключен
при липса на предварително съгласие /разрешение/ на МС на РБългария ,който упражнява
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала.“
В мотивите и диспозитива на атакуваното
първоинстанционно решение обаче районният съд въобще не е разгледал иск с
подобно правно основание .Затова ,приемайки ,че произнасянето по спора за
преюдициалното правоотношение между страните по
атакуваната сделка обуславя
изхода на спора по предявения положителен установителен иск за собственост
,въззивният съд е счел ,че
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато
на районния съд за произнасяне по предявените обективно съединени искове с посоченото
правно основание . В края на мотивите – на лист 4 ,стр. 7 и в диспозитива на
решението обаче вместо действителното
правно основание на исковете ,за
произнасянето по които е върнато делото – а именно чл. 26 ал. 2 предл.второ ЗЗД е изписано правно основание чл. 26
ал. 2 предл. първо ЗЗД .
Ясно става дума за разминаване на
действителната вола на съда , отразена в мотивите и материализираната такава в диспозитива на
решението ,поради което молбата за
поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде уважена .
Няма спор ,че по реда на чл. 247 от ГПК
на поправка подлежат допуснатите от съда очевидни фактически грешки ,изразяващи се в
несъответствие между формираната вола на
съда и нейното изразяване в текста на решението
.По този ред се отстраняват и несъответствията ,изразяващи се в погрешно
изписване на имена ,номера ,граници на
спорен имот ,размер на присъдена сума и т.н. По реда за поправка обаче не може
да бъде променена формираната воля на съда ,нито да бъдат допълвани или поправяни
мотивите на решението ,поради което
и макар и действително в мотивите
погрешно да са вмъкнати такива по друг правен спор ,в тази част те не подлежат
на поправка.
По тези съображения Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в № I-61/11.06..2019г.
постановено по в.гр.д. № 309/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд
,както следва :
На лист.4 ,стр. 8 ,ред 4 от диспозитива
на решението вместо „правно основание
чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД ..„ да се чете „правно основание чл. 26 ал. 2
предл. второ ЗЗД ….. . „
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване по реда и в сроковете по
чл. 247 ал. 4 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.