Мотиви към Присъда № 337, постановена на 20.12.2018г. по н.о.х.д. № 2154 по описа на
Районен съд – Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1370 по описа за 2017г. на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна на А.С.Д.
за това, че през периода от месец март 2017г. до месец март 2018г. включително
в гр. Варна,след като бил осъден с Решение №1678/2014г. по гр.д.№593/2014г. по
описа на Районен съд гр.Варна, влязло в законна сила на 27.03.2014г. да издържа
свой низходящ - дъщеря си Р. Ат.Д., родена на ***г., чрез нейната майка и законен
представител Ю.Р.Д. /С./ с месечна издръжка в размер на 100 /сто/
лв.,съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 13 месечни вноски по 100 лв.,всичко на обща стойност 1300
/хиляда и триста лева/- престъпление по чл.183,ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като изразява своята позиция, че в хода на проведеното съдебно
следствие са събрани доказателства, че подс. Д. е
заплатил изцяло дължимата сума за издръжка, поради което и са налице основания
за приложението на привилигированата разпоредба на
чл. 183, ал.3 НК. Пледира същият да бъде признат за виновен, като не му бъде
налагано наказание.
Подс. А.С.Д., редовно призован, не се явява
в последното проведено по делото съдебно заседание и не взема отношение по
същество на повдигнатото му обвинение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
А.С.Д. е роден на ***г***, понастоящем живее в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 28, вх.2, ет.7, ап.59, българин, български
гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан, с ЕГН: **********.
През
2001г. А.С.Д. и св. Ю.Р. С. сключили граждански брак. След сключването на
брака, св.С. приела фамилията на съпруга си,а именно Д.. От този брак,на
16.12.2003г.,се родило общото им дете - Р. Ат.Д..
Със
съдебно решение № 1678 от 27.03.2014г. по гр.д. №593 по описа за 2014г. на ВРС,
9-ти състав,влязло в сила на 27.03.2014г., бракът между Ю.Р.Д. /С./ и А.С.Д.,бил
прекратен.
Със
същото съдебно решение упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака непълнолетно дете - Р. Ат.Д. били предоставени на майката,
като на бащата бил определен режим на лични отношения с детето. Със същото
съдебно решение Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Р. Ат.Д.
- ежемесечна издръжка в размер на 100лв., с падеж до 5 - то число на месеца,за
който се дължи издръжката чрез нейната майка и законен представител.
От влизане в сила на съдебното решение, Д.
редовно изплащал дължимата издръжка до месец август 2016г.
През
септември 2016г. подсъдимият спрял да изплаща месечна издръжка по отношение на
низходящата си.
Посоченото
мотивирало св. С. да се снабди с изпълнителен лист по гр.д. №593/2014г. по
описа на ВРС,1Х-ти с-в, по силата на който Д. бил осъден да заплати издръжката
в полза на детето Р. Ат.Д. чрез нейната майка и законен представител.
Въз
основа на този изпълнителен лист по молба на св.С. било образувано изпълнително
дело № 20173110404196 по описа на ДСИ В.Г..
Вследствие
на образуваното изпълнително дело, на Д. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение, като от месец октомври 2017г. започнал да превежда различни
парични суми по банковата сметка на св.С. - на 27.10.2017г. превел сумата от
59,94лв., на 27.11.2017г. превел сумата от 108,04лв., на 21.12.2017г. превел
сумата от 108,13лв., на 22.01.2018г. превел сумата от 144,28лв., на
28.02.2018г. превел сумата от 144,30лв., на 27.03.2018г. превел сумата от
144,30лв.
Посочените
вноски покрили старите задължения на подсъдимия за периода от месец септември
2016г. до месец февруари 2017г. включително и периодът,за който същият дължал
издръжка бил фиксиран от месец март 2017г. до месец март 2018г. включително.
Общото задължение на подс.Д.
за периода било в размер на 13 месечни вноски по 100,00лв. за непълнолетната му
дъщеря Р. Ат.Д. в размер на 1300,00лв. /хиляда и триста лева/.
В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно счетоводна експертиза,като видно от заключението на същата, в
периода от месец март 2017г. до месец март 2018г. А.С.Д. не е изплатил
издръжка,присъдена с въпросното съдебно решение,като всички неизплатени месечни
издръжки били в размер на 1234,64лв.
В
хода на разследването е изискана и приобщена справка от ТД на НАП-Варна, от
която е видно,че през инкриминирания период за подс.Д.
имал регистриран актуален трудов договор, като имало данни за осигуряването му
в страната.
В
хода на разследването била изискана и приложена справка от Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда" гр.Варна, от която е видно,че подс.Д. не бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда"
от 01.01.2015г. до настоящия момент.
От
С „ПП"-ОДМВР гр.Варна е била изискана писмена справка,от която е видно,че обв.Д. притежавал лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № В
2974 КР.
От
заключението по назначената в хода на проведеното съдебно следствие
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и разясненията по нея на вещото лице
в съдебно заседание се установи, че към 20.12.2018г. – датата на приключване на
съдебното следствие за инкриминирания период месец март 2017-месец март 2018г.
са били изплатени всички дължими вноски за издръжка, като останалите суми
(останали за плащане по образуваното изпълнително дело) касаят следващи периоди
извън инкриминирания, в това число други лихви и такси по изп.дело.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, а именно показанията на св.Ю.Р. С., както и приобщените на основание чл.
283 НПК писмени доказателства в това
число заключенията по съдебно-счетоводната и допълнителната съдебно-счетоводна
експертизи.
По делото не бяха констатирани
противоречия и несъответствия в изброените доказателства, същите са логични,
последователни и взети поотделно и в тяхната съвкупност водят до идентични
изводи от фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал.3 вр.
ал.1 от НК, тъй като в периода от месец март 2017г. до месец март 2018г.
включително в гр. Варна,след като бил осъден с Решение №1678/2014г. по
гр.д.№593/2014г. по описа на Районен съд гр.Варна, влязло в законна сила на
27.03.2014г. да издържа свой низходящ - дъщеря си Р. Ат.Д., родена на ***г.,
чрез нейната майка и законен представител Ю.Р.Д. /С./ с месечна издръжка в
размер на 100 /сто/ лв.,съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 100 лв.,всичко на
обща стойност 1300 /хиляда и триста лева/, като преди постановяване на
присъдата от първата инстанция същият е изпълнил задължението си и не са
настъпили други вредни последици.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се
изразява в съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на повече
от две месечни вноски- 13 месечни вноски в размер на общо 1300лв..
Накърнени са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално съществуване на
семейството.
От субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия,
както и възстановяването на задълженията, както и изплащането на дължимите издръжки.
Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е
големият брой на неиздължените своевременно издръжка.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на
деянието и тази на дееца, както и факта, че до постановяване на присъдата подс. Д. е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици /доказателства в тази
насока не са били ангажирани в нито един момент от ДП, не са ангажирани и в
с.з./, счете, че са налице предпоставките за приложение на привилегирования
състав на чл.183 ал.3 от НК, призна подсъдимия за виновен и не му наложи наказание.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: