В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 КТ. Ищецът твърди в исковата молба, че в качеството си на изпълнител по договори за СМР, за периода 2006 г. – 2009 г. е реализирал възложени СМР на обекти на ответника. СМР са надлежно извършени и след приемането им от представител на възложителя-ответника, за същите са издадени Актове обр.19, подписани, както следва: 1. за извършени СМР по договор от 03.04.2006 г. на обща стойност 3801.09 лв. и задължение за ДДС в размер на 760.22 лв. Ответникът е заплатил авансово 1891.81 лв. и ДДС в размер на 378.36 лв. Не е заплатена сумата 2291.14 лв. по ф-ра № 3/28.04.2006 г., представляваща данъчна основа – 1909.28 лв. и ДДС – 381.14 лв.; 2. за извършени СМР по Акт обр.19 от 22.02.2008 г. на обща стойност 868.62 лв. и задължение за ДДС в размер на 173.72 лв. Ответникът дължи по ф-ра № 35/12.11.2008 г. сумата 1042.34 лв., представляваща данъчна основа – 868.62 лв. и ДДС – 173.72 лв.; 3. за извършени СМР по Акт обр.19 от 30.08.2009 г. на обща стойност 10579.52 лв. и задължение за ДДС в размер на 2115.90 лв. Ответникът дължи по ф-ра № 44/03.08.2009 г. сумата 12695.42 лв., представляваща данъчна основа – 10579.52 лв. и ДДС – 2115.90 лв. Твърди още, че със заявление по чл. 410 ГПК, поискали издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми по гореописаните фактури, ведно с лихвите за забава, но издадената заповед за изпълнение по ч.Г.д. № 192/09 г. по описа на ЗРС, била оспорена от длъжника, без да сочи доказателства за извършено плащане. Молят да се постанови решение, с което се установи спрямо ответника, че същият има непогасени задължения към тях, както следва: · главница общо в размер на 16031.90 лв., представляващи неизплатени задължения по ф-ра № 3/28.04.2006 г. на стойност 2291.14 лв. с падеж 28.04.2006 г.;п по ф-ра № 35/12.11.2008 г. на стойност 1042.34 лв. с падеж 12.11.2008 г. и ф-ра № 44/31.08.2009 г. на стойност 12698.42 лв. с падеж 31.08.2009 г.; · обезщетение за забава на плащанията по фактурите в общ размер на 1338.80 лв. – обезщетения за забава върху посочената във фактурите главница, изчислена от деня, следващ датата на падежа, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.06.2009 г.; · законната лихва върху задължението, считано от 26.06.2009 г. до окончателното изплащане. Претендират и за разноски. С протоколно определение от 30.03.2010 г. е допусната поправка в датата на издаване на фактура № 44, като същата вместо 03.08.2009 г. се чете 31.08.2009 г., а датата от която да се присъди законната лихва, вместо 26.06.2009 г., се чете 29.09.2009 г., а изтеклата лихва да се счита, че е до 28.09.2009 г. Ответникът с отговора си и чрез А. Д. твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като сочи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Оспорват представените актове обр.19 и фактурите, като твърдят, че описаните видове СМР не са реално извършени в пълен обем и цялост. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: От фактическа страна по делото няма спор, че страните са били обвързани по правоотношения възникнали по договор за изработка – извършване на СМР с материали на ответника. Тези правоотношения са обективирани с процесните фактури и протоколи обр. 19: ф-ра № 3/28.04.2006 г. и протокол обр.19 на стойност 3801.09 лв. с включено ДДС – 760.22 лв., като е извършено авансово плащане 1891.81 лв. и ДДС в размер на 378.36 лв.; фактура № 35/12.11.2008 г. на стойност 868.62 лв. и задължение за ДДС в размер на 173.72 лв.; ф-ра № 44/31.08.2009 г. на стойност 10579.52 лв. и задължение за ДДС в размер на 2115.90 лв.; протокол обр. 19 – корпус А, корпус Б и топла връзка между А и Б. По делото са представени акт обр. 19 за завършени материални видове СМР към 22.02.2008 г. и към 30.08.2009 г. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза при която вещото лице дава заключение, че описаните СМР по номера и наименования в прил¯жените актове обр. 19 реално са извършени на обектите, но не взема отношение относно стойността им, тъй като не са представени одобрени оферти за единичната цена на видовете СМР. СМР не са приети по регламентирания ред в съответните Наредби. Предстоят процедури по приемането им и определяне на гаранционни срокове за изпълнение СМР и съоръжения по реда на Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минимални гаранционни срокове за изпълнение /ДВ бр. 72/2003 г./. Вещото лице пояснява, че хидроизолационните и водоотвеждащи системи не са комплектовани във всичките си елементи. Приложено е ч.Г.д. № 192/2009 г. на ЗРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е осъден длъжника „....................." ООД-Златоград да заплати на „....................." ООД-Смолян сумата 16 031.90 лв. + 1 338.80 лв. лихви; от които сумата 2 291.14 лв. с падеж 28.04.2006 г. и мораторна лихва в размер на 1110.83 лв. за периода от 29.04.2006 г. до 28.09.2009 г.; сумата 1042.34 с падеж 12.11.2008 г. и мораторна лихва в размер на 123.73 лв. за периода от 13.12.2008 г. до 28.09.2009 г. и сумата 12 698 лв. с падеж 31.08.2009 г. и мораторна лихва в размер на 114.24 лв. за периода от 01.09.20098 г. до 28.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16 31.90 лв., считано от 01.10.2009г., както и да заплати разноски по делото в размер на 1457.41 лв. В законоустановеният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта. П Р А В Н И И З В О Д И : Юридическият факт от който произтича вземането на ищеца е договор за изработка, като се установи, че ищеца е изпълнил задължението си да извърши определени строителни работи, докато ответника като възложител не е заплатил договореното възнаграждение, обективирано в процесните фактури. Същите са двустранно подписани и представител на ответника е приел посочените работи без възражение. Не се оспорват сумите описани във фактурите. С подписването и приемането от страна на ответника е възникнало задължение за плащане, като първата фактура № 3/28.04.2006 г. е с падеж – 28.04.2006 г., ф-ра № 35/12.11.2008 г. е с падеж – 12.11.2008 г. и ф-ра № 44/31.08.2009 г. е с падеж – 31.08.2009 г. Извършено е авансово плащане само по първата фактура, което не е предмет на делото. Няма спор, че ответника не е заплатил сумите по фактурите, поради което исковата претенция в частта на нейната главница се явява основателна. Не се доказа твърдението от ответника, че остойностените видове СМР не са извършени реално. Назначената съдебно-техническа експертиза установява, че работите са извършени. Неоснователно е възражението на ответника, че вземането по ф-ра № 3/28.04.2006 г. е погасено по давност. Тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД е специална по отношение на общата петгодишна давност по чл. 110 от същия закон и представлява изключение от нея. В случая намира приложение общата погасителна давност, тъй като предмет на задължението е да престира определен трудов резултат, а именно да се извършат определени по вид строителни работи. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано в съда на 01.10.2009 г., т.е. преди изтичането на петгодишната давност. Възражението е основателно единствено в частта за претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода след 29.04.2006 г. до 28.09.2006 г. за сумата 123.72 лв. – изтекли лихви за забава. Касае се за вземане за лихви, които съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. В останалата част над 123.72 лв. до 1338.80 лв., т.е. за сумата 1215.08 лв. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изтекла лихва за забава по трите процесни фактури за периода от падежа до 28.09.2006 лв. е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. Върху главницата ще следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2009 г. На ищеца ще следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции 344.90 лв. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 415 ГПК, че вземането на „........................” ООД, ЕИК .................., Г. СМОЛЯН, представлявано от управителя С. П., чрез пълномощника си А. М. М., Г. Смолян, бУ. .................... № .., срещу „.............................” ООД, ЕИК ....................., представлявано от управителя Р. Х. Б., Г. Златоград, У. ............. № .., в размер на 16 031.90 лв., представляващо неизплатени задължения по ф-ра № 3/28.04.2006 г. на стойност 2 291.14 лв. с падеж 28.04.2006 г.; ф-ра № 35/12.11.2008 г. на стойност 1 042.34 лв. с падеж 12.11.2008 г. и по ф-ра № 44/31.08.2009 г. на стойност 12 698.42 лв. с падеж 31.08.2009 г., както и вземането, представляващо обезщетение за забава за периода до 28.09.2009 г. в размер на 1215.08 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 16 031.90 лв., считано от 01.10.2009 г. – предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 556/5.10.2009 г. по ч.Г.д. № 192/09 г. на ЗРС, съществува, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта над 1 215.08 лв. до 1 338.80 лв., като неоснователно и недоказано. ОСЪЖДА „...........................” ООД, ЕИК ......................, представлявано от управителя Р. Х. Б., Г. Златоград, У. ................... № .., да заплати на „............................” ООД, ЕИК ......................., Г. СМОЛЯН, представлявано от управителя С. П., чрез пълномощника си А. М. М., Г. Смолян, бУ. ................... № .., разноски по делото в размер на 344.90 лв. ОСЪЖДА „.....................” ООД, ЕИК ......................, представлявано от управителя Р. Х. Б., Г. Златоград, У. .................. № .. да заплати в полза на ЗРС 35.00 лв. разноски доплащане за съдебно-техническа експертиза. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я :/п/ |