Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.12.2022 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 16.11. 2022 г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 66 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск правно основание чл.432 от КЗ във вр с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че на 16.09.2019г., ответникът е сключил застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност", полица № BG/30/119002658268, валидна
от 17.09.2019г. до 16.09.2020г., за лек автомобил „Фиат Пунто", с peг. № ***.
При ПТП на
17.10.2019г., около 19:40 часа, в гр. К., на бул. „***" № 80, водачът П.И.Б.,
ЕГН: **********, управлявайки лек автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, като, поради шофирането си с несъобразена
скорост и закъсняла реакция, блъснал пешеходеца В.Х.В.. Във връзка с
настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство във Военна окръжна
прокуратура - П., под № ДП-65- РП/17.10.2019г.
Вследствие на
процесното ПТП, ищецът получил следните увреждания:
- дифузна травма на главния мозък;
- фрактура на пето, шесто,
девето-единадесето ребро вляво;
- фрактура на левия транзверзален израстък
на четвърти поясен прешлен- L4;
- фрактура на лява лопатка;
- левостранна хемипареза;
- травми на лявата подбедрица и стъпало.
Непосредствено
след описаното ПТП, В.В. бил откаран със спешна помощ в болница в гр. К.,
откъдето, след направен преглед на главния мозък, бил транспортиран в клиниката
по неврохирургия на УМБАЛ „***" в гр. С.З.. При настаняването му в
болничното заведение, пострадалият бил в изключително тежко състояние, в
безсъзнание и с опасност за живота. През първите 10 дни след катастрофата, В.В.
бил в състояние на кома, поставен от лекарите на апаратно дишане, а храненето
му се осъществявало чрез сонда. Болничният му престой продължил от 17.10.2019г.
до 06.11.2019г., като пострадалият бил лекуван консервативно.
Така посочените
травми причинили силни и продължителни болки, постоянна нужда от чужда помощ за
обслужване, невъзможност за движение, постоянно разстройство на съзнанието,
многобройни неудобства и затруднения в бита, влошаване на качеството на живот.
Слез изписването
му от клиниката по неврохирургия, лечението на ищеца продължило в домашни
условия и към момента на подаване на исковата молба. Поради тежкото състояние,
в което се намира, бил обгрижван целодневно от своята дъщеря и от бившата си
съпруга. Пострадалият не можел да става от леглото близо три месеца, след това
започнал да става, но не можел да се движи, ползвал бастун. Вследствие
катастрофата имал декубитална рана на левия крак. Плътта около раната била
разядена чак до сухожилието. Близките му ежедневно промивали раната с медикаменти
и поставяли нови превръзки. Болките в крака били непрестанни и силни. Ищецът се
оплаквал от частична загуба на зрението с лявото око. Движенията на ръцете му
станали некоординирани, като не бил в състояние изобщо да движи лявата си ръка.
Пострадалият не можел да се храни сам, близките му поели изцяло неговото битово
обгрижване, като го обличали, къпели, извеждали навън. Получената травма на
мозъка се отразила изключително негативно върху поведението на В.В..
Ориентацията му била напълно объркана, говорел несвързано, нямал адекватна
представа за случващото се около него, не можел да се ориентира. Пострадалият често изпадал в изблици на
ярост, особено през тъмните части от денонощието. Заради травмата в главата, В.В.
приемал ежедневно медикаменти против гърчове и епилептични припадъци. Ищецът не
бил в състояние да контролира тазовите си резервоари и това налагало да е с
поставен памперс през целия ден.
През месец
януари 2020г., ищецът постъпил отново в болница с оплаквания от болки в
увредената подбедрица и стъпало, които се зачервили, отекли. Постъпил за
оперативно и антибиотично лечение, като на 07.01.2020г. претърпял операция на
крака, като раните били почистени от некрозирала тъкан и гнойна секреция и била
взета проба за изследване за наличие на флегмон.
Към момента на
подаване на исковата молба, В.В. продължава да е в тежко състояние, лявата му
ръка е неподвижна, като лекарите все още не можели да предвидят дали в
дългосрочен план има възможност за бавно и постепенно подобряване. Състоянието
на ищеца коренно се променило в сравнение с преди катастрофата, той не можел да
се грижи сам за себе си. Преди катастрофата бил самостоятелен, помагал е на
близките си, не е имал нужда от чужда помощ.
Твърди се, че В.Х.В.
не е обезщетяван за причинените му неимуществени и имуществени вреди. С молба
от 06.12.2019г., той поискал от ответното застрахователно дружество да му плати
обезщетение по доброволен път, но до момента на подаване на исковата молба
такова не е платено.
Поради изложеното,
моли съда да осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 200 000 /двеста
хиляди / лева, като част от общо дължими 300 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както
и всички разноски по делото.
С определение №
483/28.05.2020 г. съдът е заличил като страна по т.д. № 66/2020г. по описа на
Окръжен съд – гр.С.З. първоначалния ищец
В.Х.В., ЕГН:**********, поради настъпила смърт на 19.05.2020г. и КОНСТИТУИРАЛ на негово място като ищец
законния му наследник Н.В.Х., ЕГН:**********, с адрес ***, явяваща се негова
дъщеря.
В законния срок,
от ответника е подаден отговор на ИМ,
с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно
моли съда ако намери иска за основателен да намали размерите на претендираното
обезщетение.
На първо място
заявява, че счита исковата молба за нередовна тъй като в нея липсва точно, ясно
и изчерпателно изложение на всички релевантни за възникването на правото на
обезщетение факти.
Твърди, че
липсва пълно описание на процесното ПТП в резултат, на което ищеца твърди, че
са му причинени неимуществени вреди, ищецът не е описал механизма на
пътно-транспортното произшествие, липсват подробности за скоростта на движение
на участвалите в процесното ПТП пътни превозни средства, маневрите, които са
предприети преди твърдяното ПТП, поведението на пешеходеца преди сблъсъка и др.
релевантни факти.
Счита, че
липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти препятства ответното
дружество в упражняването на правото си на защита в процеса, тъй като въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
доказателства, не може да се направи извод относно установяването на механизма
на ПТП, както и по отношение съпричиняването на вредоносния резултат.
Признава за
безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
касаещо лек автомобил марка „Фиат”, с per. № ***, по силата на Застрахователна
полица № BG/30/119002658268, валидна към 17.10.2019г.
Оспорва всички
останали фактически твърдения в исковата молба. Твърди, че на 17.10.2019г.,
около 19:40ч., в гр. К., на бул. „23-ти пехотен Шипченски полк“ №80, П.И.Б. с
ЕГН ********** (застраховано лице) като водач на лек автомобил „Фиат”, с peг. №
***, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така
както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсвал основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение.
Посочва, че съгласно съдебната практика претенция за обезщетение към
застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи
обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението, тъй като
застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното
увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до
погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Категорично
заявява, че вината на застрахования в „З.Д.Ж.З.” АД не е установена по
предвидения за това в закона начин.
Оспорва и
възразява срещу всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенцията:
Оспорва вината
на П.И.Б. с ЕГН ********** за настъпилото на 17.10.2019г. ПТП. Посочва, че
същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт и в случая тя може само да
се презюмира.
Посочва, че за
основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена връзка между действията на водача на лекия автомобил и
вредоносния резултат. Твърди, че П.И.Б. - водачът, управлявал лек автомобил
„Фиат”, с peг. № *** - не е виновен за ПТП и неговите действия не са в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Твърди, че в
процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което
е било непредвидимо и технически непредотвратимо за Б.. Според съдебната
практика, деянието, в резултат на което е станало пътно-транспортно произшествие,
е случайно тогава, когато опасностите на пътя са изненада за водача и той не е
бил длъжен и не е можел да предвиди настъпването на тези последици. Б. не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец в участъка на ПТП,
тъй като същия се е намирал там в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, в тъмната
част на денонощието, на необозначено за пешеходци място, навлизайки внезапно в
опасната зона на автомобила.
Оспорва
механизма на ПТП, посочва, че същият не отговаря на така описания в исковата
молба.
Счита
претендираното от ищцовата страна обезщетение за неимуществени вреди за
необосновано завишено.
Оспорва
настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер и интензитет,
както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за
възникнали вреди и твърдяното за причинено от застрахован в ДаллБогг деяние.
Оспорва
твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие
за ищеца са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания,
като оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента
на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и
здравния статус на ищеца след настъпване на произшествието, като при условие на
евентуалност твърди, че ако са причинени твърдяните увреждания, то настъпването
им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца
на лекарските предписания и предхождащи процесното ПТП заболявания.
Счита, че
обстоятелството, че претърпените вреди не са от вида и със степента на увреда и
с характера, посочен от ищеца се доказва и от представените с исковата молба
оскъдни медицински документи.
Твърди, че
ищецът е съпричинил вредоносният резултат. Оспорва твърдението за изключителна
вина на водача Б.. Твърди, че същият не е могъл да предвиди внезапно
възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да стори това. Посочва, че
ищецът е предприел пресичане по време на преминаване на автомобила пред него,
като Б. не е имал никаква възможност да го забележи, съответно да предотврати
процесното ПТП. В този смисъл навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, изразило се в движение/внезапно пресичане на
пътното платно по начин, които не е бил безопасен, поради което ищецът сам се
поставил в опасност живота си. Твърди, че ищецът е предприел навлизане на
платното за движение на място, необозначено с пешеходна пътека, в момент,
когато това не е било безопасно, т.е., когато мястото на удара е било дълбоко
вътре в опасната зона на движещия се по платното за движение лек автомобил.
Видно от изложеното, като е предприел пресичане, без да се съобрази с движещите
се превозни средства и с осветеността на пътния участък, с поведението си
ищецът нарушил нормите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, което нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.
По-конкретни
твърдения във връзка със съпричиняването ответникът ще изложи след отстраняване
на нередностите в исковата молба, с оглед липсата на данни за механизма на
твърдяното ПТП в обстоятелствената й част.
Твърди, че при В.В.
са били налице предхождащи процесното ПТП заболявания, които спомогнали за
настъпване на твърдените травми, продължителността на възстановителния процес,
съответно за настъпилите усложнения.
С допълнителната искова молба, ищецът
заявява, че възражението за нередовност на исковата молба е изцяло
неоснователно. Счита, че в
обстоятелствената част на молбата са изложени коректно твърдяните релевантни
факти и обстоятелства, пораждащи за ищцата право на обезщетение на основание
чл. по чл. 432 от КЗ, фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД и валидно застрахователно правоотношение.
Във връзка с
изричното изявление на ответника че не оспорва застрахователното правоотношение
моли съда да отдели като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че към
датата на процесното събитие отговорността на сочения от нас увреждащ водач е
била покрита от сочения в исковата молба застрахователен договор по риска „Гражданска
отговорност”.
По отношение на
направените в исковата молба възражения, заявява, че същите са
неоснователни поддържа всички изложени в
исковата молба факти и обстоятелства.
С отговора на допълнителната искова молба
се поддържат всички оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Страните не спорят, че
при ПТП на 17.10.2019г., около 19:40 часа, в гр. К., на бул. „***" № 80,
водачът П.И.Б., управлявайки лек автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ***, блъснал
пешеходеца В.Х.В.. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство във Военна окръжна прокуратура - П., под № ДП-65- РП/17.10.2019г.
Не е спорно, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фиат Пунто", с peг. № *** е била
застрахована към датата на ПТП при ответното „З.Д.Ж.З.” АД по договор за
застраховка „Гражданска отговорност", полица № BG/30/119002658268, валидна
от 17.09.2019г. до 16.09.2020г.
С молба от
06.12.2019 г., ищецът в изпълнение на чл. 380 от КЗ поискал от ответното застрахователно
дружество да му плати обезщетение по доброволен път, но до момента на подаване
на исковата молба такова не е платено.
От
заключението на съдебномедицинската
експертиза и допълнителната
съдебномедицинска експертиза се установява следното:
Вследствие на процесното
ПТП, В.Х.В. е получил следните травми: Екстракраниален хематом/подкожен
кръвоизлив/ в дясно темпоропариетално /теменнослепоочно/; Дифузна травма на
главния мозък; Фрактура/счупване/ на лява лопатка./КАТ на торакс в УМБАЛ, при
рентгенографии/; Фрактура/счупване/ на 5 и 6 ребро вляво по САЛ; Фрактура/счупване/
на 9-11 ребро вляво по паравертебралната линия./КАТ на торакс в УМ БАЛ и при
рентгенографии/ -Фрактура/счупване/ на левия транзверзален/страничен/ израстък
на Б4; /четвъртия кръсцов прешлен/КАТ на коремни органи в УМБАЛ/; оточни/кръвонасядане/
по меки тъкани супраклавикуларно/надключично/ в дясно.
Травматичните увреждания
получени от ищеца са в резултат на процесното ПТП.
На територията на
Неврохирургична клиника и КАРИЛ при УМБАЛ „*** лечението е било : Интубация, мониториране
на жизнените показатели, изкуственна белодробна
вентилация.
Медикаментозната терапия
е:
Манитол 10% 2x250 мл.;
Сол. натр.хлор. 0,9% 2x500 мл.; Вит. С 2x1 амп.; Аналгин 3x1 амп., Сомазин 1000
х 1, Квамател 2x1, Цефтриаксон 2x2.0, Рингер 2x500, Сол.глюкозе 10% 1000 +
2х12Е Инсулин, Калиев хлорид 15% 3x10, Калциев глюконат 10% х 1, Вит. В
комплекс, Допамин, биопродукти, Фуроземид, Трансметил 2x1, Хепа мерц 2x1, Вит К
2x1, Кормагнезин, Метилпреднизолон, Гентамицин 160мг, Бромхексин, Аминоплазмал,
Наклофен, Уназин 3x1,5, Фраксипарин, Дифлазон, Новфилин.
Терапия в дома: Аналгин
при нужда. Сол Глицероли 60% 3x1 суп.лъж., Невротоп 300 мг. 2x1, Сол. сомазина
2х2мл.
Лечението в „МБАЛ "***"
гр. К. е било следното:
В Хирургично отделение:
Оперативна Дг .Флегмона екстримитатес инфериор синистра.Вулнус инфектум крурис
синистра.
Оперативно лечение
:Радикална ексцизия,евакуация,лаваж,дренаж.
Медикаментозно лечение:
Цефтриаксон 2х1гр; Пентилин 2х1амп; Натр. Хлорид 2х100мл; Дексофен 2х2мл; Диазепам
х1/2амп; Милгама 2х2мл; превръзки.
Периодът на
възстановяване от получените травми е следният:
Екстракраниален
хематом/подкожен кръвоизлив/ в дясно темпоропариетално /теменнослелоочно/
-период на оздравяване 15 дни.
Дифузна травма на
главния мозък периода на възстановяване е 10-12 месеца без сигурност за
протичането на процеса и множество усложнения, които биха настъпили в този и
последващият период.
Фрактура/счупване/ на
лява лопатка период на оздравяване 2-3 месеца.
Фрактура/счупване/ на 5
и 6 ребро вляво по САЛ.Фрактура/счупване/ на 9-11 ребро вляво по
паравертебралната линия с период на оздравяване 2-3 месеца.
Фрактура/счупване/ на
левия транзверзален/сграничен/ израстък на lA/четвъртия кръсцов прешлен/с
период на оздравяване до 4 месец
Оточни/кръвонасядане/ по
меки тъкани супраклавикуларно/надключично/ в дясно с период на оздравяване две
седмици.
В първите дни на лечение
е бил на изкуствена белодробна вентилация и кома и в този период е бил
медикаментозно покрит и е без болка. В 3-те месеца при възстановяването на
костните структури има съпътстваща болка. Впоследствие при раздвижването на
паретичните крайници е съпътстван от търпима болка с ефект на утихване до 6-8
месец от травмата.
Според вещото лице, пострадалият
е имал нужда от чужда помощ в първите 2-3 месеца до вертикализацията/изправянето
от леглото/. Менталните промени на базата на мозъчната контузия и кръвоизливи
след своето възстановяване са преминали в травматична енцефалопатия и
характеропатия. Този вид травма води до органично разстройство на личността за
по продължителен период от време и може да е за година.
Степента на мозъчната
травма при ищеца е следната:
Мозъчна контузия
-Интраконтузионни кръвоизливи -Мозъчен оток
Интра вентрикулни
кръвоизливи
Травматичен
субарахноидален/под меката обвивка на главовия мозък/ кръвоизлив. Дифузна
травма на главовия мозък с опасност за живота. Преодоляна от сериозните и точни
действия на лечебното поведение в здравното заведения.
Според вещите лица от
вида и разположението на травмите може да се заключи, че вероятно ударът върху
ищеца е дошъл от към лявата му страна. Травмите по гръдния кош-фрактурата на
ребрата е в лявата половина;фрактурата на трансверзалния израстък на Л4 е също
на левия. По отношение на главата ексгракраниалния хематом е в дясно
темпаропариетално.От това може да се заключи, че най -вероятно първото
съприкосновение е станало с дясната страна на ищеца, при което той е залитнал
върху капака,ударил е предното панорамно стъкло с главата си и е бил изхвърлен
напред като при падането на асфалтовото покритие на уличното платно ударът е
поет от лявата гръдна и поясна половина. В този втори етап са се получели
фрактурите на ребрата и на левия трансверзален израстък.
Според вещите лица, пострадалият
е трябвало от края на 3 и началото на 4 месец да започне рехабилитация. В
делото и от страните не са представени документи доказващи провеждане на
прегледи, контролна диагностика и рехабилитационни действия.
Престоят в Клиника по
Неврохирургия на В.Х.В. е 20 дни, същият е постъпил на 17.10.2019 г. и е изписан на 06.11.2019 г.
В заключителната част на
епикриза към ИЗ № 21270/2019г на НХК при УМБА/1- Ст.Загора е вписан ход на
заболяването :"След проведената медикаментозна терапия състоянието се
подобри и оплакванията отшумяха. Изписва се с подобрение от страна на
соматичния и неврологичния статус. Левостранна хемипареза. "В частта изход
на заболяването е вписано :"С подобрение ,,.В частта настъпили усложнения
е записано :"Не"
След 2 месеца на
07.01.2020 г. е хоспитализиран в МБАЛ "Д-р Хр.Стамболски"- гр.К. -ХО
с диагноза :Флегмона екстремитатес инфериорис синистре, Вулнус инфектум. В
раздел анамнеза е записано, че в областта на левия долен крайник след случилото
се ПТП е имал рани, които лекували домашни условия. От около една седмица се
оплакал от болки в подбедрицата и стъпалото, които се зачервили,отекли и
станали по-топли от другия крайник. Повишил температура. Постъпва за оперативно
и антибиотично лечение.В раздела обективно състояние е записано
:"....статус локалис :лява подбедрица и стъпало -оточни, болезнени,зачервени,
с повишена локална температура и данни за стари инфектирани рани в областта на
петата и по латералната страна на подбедрицата с некроза и гнойна колекция в
дълбочина. Проведени са подробни изследванията ПКК, биохимия, урина, ЕКГ, кр.група,
хистология микробиология. Проведена е
терапевтична схема с :Цефтриаксон 2 по 1 гр Пеницилин 2 по 1амп, На хлорат 2 по
100мл, Дексофен 2 по 2мл, Диазепам 1 по Н амп, Милгама 2 по 2мл/превръзки.
На 07.01.2020 г. е
осъществено оперативно лечение при обща венозна анестезия. Осъществена е
радикална ексцизия на некротични тькани, евакуация на гнойния ексудат, обилен
лаваж с кислородна вода и браунол, дрениране. Превръзка.
След проведеното
оперативно и терапевтично лечение и при гладък следоперативен период и трайна
афебрилност и спокойна рана в процес на зарастване, с подобрение е
дехоспитализпран на 13.01.2020г.
Възпалителното
заболяване на левият долен крайник най-вероятно е резултат от навлажняване и
несвоевременно подсушаване на продължително притискани зони, каквито са задно
външните повърхности на подбедриците и петите. За това спомага и хиподинамията
в следболничния-домашния период. Те не са резултат от стари заболявания
предхождащи процесното ПТП, най-вероятно са резултат от несвоевремнно реагиране
на започнато оформяне на декубитални рани.
От направената справка
на НЗОК е видно, че лицето В.Х.В. „ в информационните масиви на НЗОК няма данни
за медико-диагностични дейности и предписани и отпуснати лекарствени продукти,
заплащани от НЗОК", за периода от 17.10.2017 до 19.05.2020г.
Лицето не е преглеждано
и диагностицирано в амбулаторни и стационарни условия преди ПТП. Лицето е с
регистрация от 18.04.2000 година и няма посещения при личният лекар до момента
на инцидента.
Лицето по така
представените в делото документи не е боледувало, не е лекувано и не е
диспансеризирано за заболявания,които биха нарушили неговите възприятия на
заобикалящата го действителност. Първата му регистрация при личният лекар е на
18.04.2000г.
Лицето е било адекватно
и със собствен избор на поведение не повлияно от болест и медикаменти.
Черепно-мозъчната
травма, гръдната травма и гръбначна е изцяло настъпила от ПТП и нараняванията
получени от него. Подробно е описано в по-горе поставените въпроси вида на
травмите, интензитета им и периода на оздравяване. Поради липса на информация
от медицинските документи на /РЗОК/ за прекарани предходни заболявания от
датата на записване при личният си лекар - 18.04.2000 г. се смята, че липсват утежняващи фактори и
заболявания, които биха протрахирали оплакванията от болки и страдания.
Според вещите лица, В.Х.В.
няма заболявания, които биха повлияли на травмите, получени при ПТП – то и с
това утежнили и хронифицирали оплакванията, а и довели до забавяне на
възстановителния процес.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
Механизмът на ПТП е
следния:
На 17.10.2019г., около
19:40 часа, в гр. К. по бул. „***", от изток на запад се е движел лек
автомобил „Фиат Пунто” с peг. № СТ 17-61 РМ, управляван от П.И.Б.. В същото
време, от юг на север, на необозначено място е пресичал булеварда пешеходеца В.Х.В.
на 65 г. При достигане на лекия автомобил зоната на Блок 35, при движение в
лява пътна лента със скорост от около 56 км/ч и опасна зона за спиране около 40
м, пред автомобила пресича пешеходеца В.. Водача на лекия автомобил реагира
чрез предприемане на аварийно спиране, когато лекия автомобил е бил на около
21-22 м преди коридора на движение на пострадалия в момент, в който пострадалия
е бил на около 1,5 м преди мястото на удара, малко след пресичане на двойната
непрекъсната маркировка на платното за движение. Настъпва удар, като мястото на
удара между лекия автомобил и пострадалия е изцяло в южната лента на северното
платно за движение (лявата от двете ленти за движение от изток на запад), на
10,6 м преди мерната линия (източно от мерната линия) и 9,1 м северно от 01.
Зоната на контакт е между дясната странична част на тялото на пострадалия и
предна лява ъглова част на автомобила. Малко преди реализиране на удара, лекия
автомобил се е движил от изток на запад изцяло в лявата лента за движение, а
пострадалия отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Скоростта
на лекия автомобил към момента на удара е тази и преди настъпване на ПТП -
около 56 км/ч. След удара лекият автомобил се установява изцяло в лентата си за
движение, а пострадалия бива отхвърлен пред автомобила.
Водачът на лекия
автомобил има техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
реагира на разстояние по- голямо от опасната си зона за спиране при движение с
така изчислената си скорост на движение и спре преди мястото на удара. Водача
на автомобила е имал техническата възможност да възприеме пострадалия изцяло
върху платното за движение, когато последния е бил извън опасната зона за
спиране на автомобила.
Пострадалият по делото
има техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като пресече
булеварда на обозначените за това места, след като се съобрази с разположението
и скоростта на движещите се него МПС.
Техническите причини за
настъпване на ПТП са следните:
Пресичане на булеварда
от пострадалия на необозначени за това места, без да се съобрази с
разположението и скоростта на движещите се МПС.
Мястото на пресичане на В.В.
към момента на сблъсъка не е било обозначено с пешеходна пътека и/или със
светофарна уредба.
От техническа гледна
точка пострадалият В. сам се е оставил в ситуация, в която пресичането на
платното за движение не е могло да бъде извършено по безопасен начин.
Изготвена е мащабна
скица, на която в динамика са показания съответните дискретни положения.
По делото няма данни за
наличие на заледявания и/или разсипано машинно масло. Пътната настилка е била
износена, без неравности, без дупки и кръпки и покрита с дребнозърнест асфалт.
Пострадалият по делото
има техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като пресече
булеварда на обозначените за това места, след като се съобрази с разположението
и скоростта на движещите се МПС.
Пострадалият В. е
разполагал с техническата възможност да възприеме приближаващия се автомобил и
да го пропусне да премине.
Пострадалият по делото
към момента на удара е бил в изправено положение с дясна част към челната част
на автомобила.
Движението на
пострадалия по платното за движение е било при спокоен ход. Изминатото
разстояние от момента на навлизане до мястото на удара е било около 9,1 м за
време около 8 - 9 сек
Предвид на всички
установени данни по делото, както и на така изчислените в същинската част на
заключението отстояния, водача на лекия автомобил има техническа възможност да
възприеме пострадалия В. на разстояние по – голяма от опасната му зона да
реагира чрез предприемане на спиране и да предотврати настъпване на ПТП – то.
От повторната автотехническа експертиза се установява следното:
От приложения видео
материал към ДП и Наказателното дело както и от показанията на свидетелката М.Р.И. по дело е видно, че пострадалият В.
навлиза в платното за движение на автомобила на Б. без да спира движението си с
нормален - бавен ход. Преди да навлезе в платното за движение на автомобила на Б.
в насрещното платно са се движили автомобили, които той изчаква на тротоара. В
тази връзка и с това, че пешеходеца се движи с нормален за годините му ход и за
да навлезе в платното за движение е трябвало да измине разстояние от около 7,13
м., поради което няма как внезапно да навлезе в платното за движение на
автомобила на Б. непосредствено след движещ се насрещно автомобил.
Пътно-транспортното
произшествие е настъпило на една от главните градски улици в град К. на която
има улично осветление. Точно на мястото на ПТП уличното платно не е добре
осветено от това осветление. ПТП настъпва при свечеряване, когато пътното
платно е полутъмно, видно от видеоматериала. Поради това, че ПТП е възникнало в
населено място на улица с двупосочно движение експертизата приема, че
осветеността на участъка на произшествието в най-лошия случай е от фаровете на
процесния автомобил.
Пешеходецът е бил
осветен от фронта на светлинния поток излъчван от левия фар на процесния
автомобил. Пешеходеца не е навлязъл странично в осветената зона от левия фар. В
момента когато е бил осветен от фронта на светлинния поток излъчван от левия фар
на автомобила пешеходеца се е намирал на 2,93 м северно от ориентира 01 / южния
бордюр/ върху южната пътна лента на южното полуплатно.
При своевременното
възприемане на опасността от водача на автомобила и неговата незабавна и
адекватна реакция - аварийно спиране с максимално спирачно закъснение от около
6,867 м/с, вместо с 2,924 м/с, то тогава
той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара тъй като
опасната зона за спиране на автомобила So =48,86 м ще е по- малка от зоната на
осветеност пред десен фар на автомобила Ld = 50 м.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Ивалинка
Янкова В., която е майка на ищцата, посочва, че с бащата на Н. са
разведени. Знае за инцидента с бившия си съпруг. Н. скрила от нея и се обадила
след три дни,че баща й е блъснат от кола
и е в С.З., в кома.
На следващия ден, свидетелката отишла в болницата
и там й казали „Не се надявайте на нищо хубаво. Очаквайте най- лошото“.
За първи път след инцидента видяла пострадалия в
деня на изписването, като се наложило да наемат частна линейка от Окръжна
болница до К.. Свидетелката посочва, че са разделени от тридесет и няколко години, но
въпреки това тя поела грижите за него, защото не можела да го остави, а и това
не била работа на дъщеря й. Според свидетелката бил неадекватен, само лежал и
гледал в една точка. Хранели го като малко бебе, не можел да се обслужва, бил
на памперси. Всичко вършили, свидетелката и дъщерята й. Не можели да го оставят
самичък да се изправи, защото залитал. В средата на януари месец започнал да се
учи да ходи. В. изпитвал силни болки и непрекъснато охкал. На левия крак точно
над кокалчето имал огромна рана и на главата отзад имал огромна рана, която не
била обработена и оттам течало гной.
Наложило се ВельоВелев да постъпи в К. в болницата
заради раните на главата и на левия крак, защото те не зараствал. Престоят в
болницата в К. бил цяла седмица. Като го изписали, раните на главата и на крака
бил затворени. След това, след 10 дни бил на контролен преглед и доктора казал,
че всичко е добре. Преди инцидента, В.В. работел в завод „Арсенал“, като към
момента на ПТП – то бил пенсионер. Според свидетелката, след ПТП – то, В. бил
много променен и имало случаи, в които не разпознавал нито дъщеря си, нито нея.
Свидетелят П.И.Б.,
посочва, че претърпял ПТП на 17.10.2019 г. Описва мястото, на което станало
ПТП, там имало кооперативен пазар на така наречения участък „Абаята“ в гр. К.. Свидетелят
бил с автомобил „Фиат“, модел „Гранде Пунто“, движил се с автомобила от изток
на запад между деветнадесет и двадесет и един часа вечерта. Този участък е с
четири платна - две платна в едната посока и две платна в другата посока. Двете
платна винаги били пълни със спрели автомобили. Свидетелят спрял, за да слязат
съпругата и детето му да купят зеленчуци. Навлизайки в платното, в което се
движат автомобили, спрял, защото пред него пресекли три момчета. Изминал около
50 метра и при предстоящото разминаване с автомобил, който идвал отсреща,
забелязал сянка, силует на нещо, което се движи бързо и наближава от ляво на
дясно. Реагирал, като натиснал спирачките, но последвал удар. Било тъмно.
Улицата не била осветена в този участък. Според свидетеля, пешеходната пътека
била на 52 крачки след мястото на инцидента и била напълно осветена. Пешеходецът
навлязъл рязко в неговата лента на движение. След като настъпил сблъсъкът,
свидетелят веднага слязъл от автомобила и видял, че има човек, който се намира
на земята. Извадил телефона и се обадил на 112 да изпратят Бърза помощ. Отишъл да
види дали е в съзнание и дали диша. Видял, че човекът диша, но не реагира. Според
свидетелят от пострадалия се усещала миризма на алкохол.
Свидетелката М.Р.И.
посочва, че на 17.10.2019 г. станала свидетел на ПТП между автомобил и
пешеходец. Било към 7:30 ч вечерта, била
отвън на терасата и чакала мъжа си. Свидетелката посочва, че живее в блок № 4
срещу магазина и имала видимост към местопроизшествието.
Видяла мъж, който носел торбичка с шише бира и
пресичал пътното платно, не бързал като пресичал, другите коли го обикаляли,
свирели му. Накрая последната кола го блъснала. Всичко станала много набързо. Според
свидетелката пешеходната пътека била по-надолу, а там, където пресичал
пострадалия, нямало пешеходна пътека.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 17.10.2019
г., по силата на което „З.Д.Ж.З.” АД е поела задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования л.а. „Фиат Пунто", с peг. № *** трети
лица, се установява от полица № BG/30/119002658268, валидна от 17.09.2019г. до
16.09.2020г.
Съдът намира, че следва
да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя
с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
С молба от
06.12.2019 г., ищецът в изпълнение на чл. 380 от КЗ поискал от ответното
застрахователно дружество да му плати обезщетение по доброволен път, но до
момента на подаване на исковата молба такова не е платено. Поради това съдът
намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай
доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд
на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Според заключението на автотехническата
експертиза, водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП - то, като реагира на разстояние по- голямо от опасната си
зона за спиране при движение с така изчислената си скорост /56 км/ч./ на
движение и спре преди мястото на удара. Водачът на автомобила е имал
техническата възможност да възприеме пострадалия изцяло върху платното за
движение, когато последният е бил извън опасната зона за спиране на автомобила.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на л.а. „Фиат Пунто",
с peг. № *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е
посочено,че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно размерът на иска за имуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза вследствие на процесното ПТП, В.Х.В. е получил
Екстракраниален
хематом/подкожен кръвоизлив/ в дясно темпоропариетално /теменнослепоочно/;
Дифузна травма на главния мозък; Фрактура/счупване/ на лява лопатка./КАТ на
торакс в УМБАЛ, при рентгенографии/; Фрактура/счупване/ на 5 и 6 ребро вляво по
САЛ; Фрактура/счупване/ на 9-11 ребро вляво по паравертебралната линия./КАТ на
торакс в УМ БАЛ и при рентгенографии/ -Фрактура/счупване/ на левия
транзверзален/страничен/ израстък на Б4; /четвъртия кръсцов прешлен/КАТ на
коремни органи в УМБАЛ/; оточни/кръвонасядане/ по меки тъкани
супраклавикуларно/надключично/ в дясно. Дифузна травма на главния мозък периода
на възстановяване е 10-12 месеца без сигурност за протичането на процеса и
множество усложнения, които биха настъпили в този и последващият период. Според
вещите лица, пострадалият е имал нужда от чужда помощ в първите 2-3 месеца до
вертикализацията/изправянето от леглото/. Менталните промени на базата на
мозъчната контузия и кръвоизливи след своето възстановяване са преминали в
травматична енцефалопатия и характеропатия. Този вид травма води до органично
разстройство на личността за по продължителен период от време. В настоящия
случай дали действително, ищецът е имал подобни ментални промени по делото не е
категорично установено. Действително в показанията си св. Ивалинка Янкова В.
/негова бивша съпруга, която е полагала грижи за него/ посочва, че е имало
случаи, в които В. не е разпознавал нито нея, нито дъщеря си. Поради това съдът
следва да приеме, че е налице индиция за наличието на ментални промени
вследствие на травмите получени от процесното ПТП. Също така от свидетелските
показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротиворечиви се установява, лечебният и възстановителен период на ищеца е
бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи, не е можел да се обслужва сам,
изпитвал е силни болки. При
определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че към момента на ПТП –
то, В.Х.В. е бил на 65
години, което обуславя значително, по-тежко преживяване на претърпените травми
и по-трудно възстановяване на телесното здраве /почти два месеца след първия
престой в болницата се е наложило повторно приемане в болница поради възпалителното заболяване
на левият долен крайник/. Ето защо съдът като взе
предвид, тежестта на травмите, възрастта на В.Х.В. към момента на ПТП – 65
години, неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер, които е
претърпял и факта, че справедливо
обезщетение за претърпените от В.Х.В.
неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение, че В.Х.В. е нарушил разпоредба на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт,
но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай от заключението на автотехническата експертиза и
показанията на свидетелката М.Р.И., категорично се установява, че пострадалият В.Х.В. е пресичал пътното платно на необозначено за това
място, при наличието на пешеходна пътека в близост. Следователно В.Х.В. е имал възможност да се
погрижи за собствената си безопасност, включително и като предприеме
пресичането, по намиращата се наблизо пешеходна пътека. Поради това съдът
приема, че с поведението си В.Х.В. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат с неблагоразумното си поведение като пешеходец – пресичайки оживен
булевард, в тъмната част от денонощието, и не на пешеходна пътека, каквато
обаче е имало в близост. По този начин, пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, където е посочено, че при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства.
Ето защо съдът приема, че допуснатите от В.Х.В. нарушения обосновават съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50%
Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи на сумата от 50 000 лв., като в частта над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че „З.Д.Ж.З.” АД следва да заплати на Н.В.Х.,
в качеството й на наследник на В.Х.В. с ЕГН **********, починал на
19.05.2020г. сумата от 50
000 лв., като част от
общо дължими 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП, настъпило
на 17.10.2019 г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
06.03.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като
неоснователен.
По отговорността
за разноски:
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие /преди
изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г./ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните:
при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. При спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищеца е в
размер на 5 530 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай Адвокатско дружество „Й. *** е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на Адвокатско дружество „Й. *** за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер на
6 636 лв. с ДДС / 5 530 х 20% = 6 636 лв./.
С оглед изход на
делото З.„Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на Адвокатско
дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на Н.В.Х. в размер на 1 659
лв. съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата
Н.В.Х.
е направила в настоящото производство следните разноски: възнаграждение за
изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер на 361 лв.,
възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 470 лв. и
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. или в общ
размер на 836 лв.
С оглед изхода на делото „З.Д.Ж.З.” АД следва да
заплати на Н.В.Х. направените в настоящото производство разноски в размер на 209 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното
дружество е направил в настоящото производство следните разноски:
възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер
на 797 лв., възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер
на 930 лв., държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5
лв., депозит за явяване на свидетел в размер на 70 лв. и възнаграждение за
повторната автотехническа експертиза в размер на 600 лв. или в общ размер на 2 402 лв.
Съдът
на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
Или
така общият размер на направените от ответното дружество разноски е 2 762 лв.
С
оглед изхода на делото Н.В.Х. следва да заплати на „З.Д.Ж.З.” АД направените в
настоящото производство разноски в
размер на 2 071, 50 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.Д.Ж.З.” АД следва да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2 000 лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на Н.В.Х., ЕГН:**********,
с адрес *** в качеството й на наследник
на В.Х.В. с ЕГН **********, починал на 19.05.2020 г. сумата
от 50 000 лв., като част от общо дължими 300 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 17.10.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 06.03.2020 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** да
заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, офис 4, БУЛСТАТ № *** адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на Н.В.Х. в размер на 1 659 лв., съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** да
заплати на Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес *** направените в настоящото
производство разноски в размер на 209
лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Горепосочените суми могат да бъдат преведени по следната
банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „***“ ЕАД.
ОСЪЖДА Н.В.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З.„Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С.*** направените в настоящото производство разноски в
размер на 2 071, 50 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: