Решение по дело №1062/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260398
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20211630101062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260398 / 2.11.2021 г.

  Р Е Ш Е Н И Е

   02.11.2021 година

 град Монтана

 

                                       В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1062 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.3 СК, обективно съединен с искови претенции с правно основание чл.53 СК и чл.56 от СК.

Ищецът Г.Т.Г. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак в град Монтана на 22.12.1985 година, от който брак имат две деца Антоанета Горанова Тодорова и Теодора Горанова Тодорова, които са пълнолетни. Поддържа, че през 2000 година се преместили да живеят при родителите на ответницата в с.Горно Белотинци, където живяли в продължение на 4 години. След което ответницата без да му дава никакво обяснение отишла да живее на съпружески начала с Петър Георгиев Петров от същото село, в дома на последния повече от 10 години. Твърди, че отново й е прости и тя се прибрала при него. Заявява, че ответницата продължава да го напуска, без да му дава никакви обяснения, къде нощува, защо напуска дома без причина. Твърди, че в последните две години с ответницата се отчуждили напълно един от друг и от тогава той живее в семейното им жилище в село Горно Белотинци, което е негово наследствено жилище, останало от родителите му, а ответницата живее в град Монтана. Твърди и това, че бракът им е изпразнен от съдържание и с оглед на дългата фактическа раздяла, е дълбоко и непоправимо разстроен. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между тях, като допусне развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по изключителна вина на ответницата; семейното жилище в с.Горно Белотинци, ул.”Първа” № 72 да му бъде предоставено за ползване; да допусне промяна във фамилното име на ответницата, която след развода да носи предбрачното си фамилно име Първанова; да не си дължат издръжка един на друг, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.А.Г. xxx не е представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак в град Монтана на 22.12.1985 година, от който брак имат две деца Антоанета Горанова Тодорова и Теодора Горанова Тодорова, които са пълнолетни. През 2000 година се преместили да живеят при родителите на ответницата в с.Горно Белотинци, където живяли в продължение на 4 години. След което ответницата отишла да живее на съпружески начала с Петър Георгиев Петров от същото село, в дома на последния, като това продължило повече от 10 години. По – късно ответницата се прибрала при ищеца и продължили да живеят заедно. Установено е също, че ответницата продължава да напуска съпруга си, без да му дава никакви обяснения, къде нощува, защо напуска дома без причина. В последните две години съпрузите се отчуждили напълно един от друг и от тогава съпругът живее в семейното им жилище в село Горно Белотинци, което е негово наследствено жилище, останало от родителите му, а ответницата живее в град Монтана.

От показанията на изслушания по делото свидетел Здравко Т.Г., се установява, че съпрузите живеят разделени, като раздялата е настъпила след като ответницата за пореден път напуснала семейното жилище и се установил да живее с друг мъж, с който имала връзка. Свидетелят заявява в показанията си, че не е виждал ответницата след последното напускане на семейното жилище да е идвала там отново или по някакъв начин да се е опитвал да заздравява отношенията със съпруга си.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства, които съдът възприема изцяло като дадени обективно, безпристрастно и логически последователно.

От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От събраните по делото доказателства се установява по един категоричен начин, че ответницата е този, която многократно е създавала извънбрачни връзки с други мъже, в резултат на което е напускала семейното жилище и в последствие се е прибирала при съпруга си. Свидетелят Г. установява, че при последното й напускане на семейното жилище ответницата не се е връщала и дълги години живее вече с друг мъж на съпружески начала. Това поведение на ответницата довело до настъпилата между страните дълга фактическа раздяла. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, поради което и брачната връзка съществува само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. Липсата на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните. Не се установи ищецът да има вина за разстройството на брака.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.

Няма спор между страните, че след развода ищецът следва да продължи да ползва семейното жилище, което е негово наследствено жилище, както и да бъде допусната промяна във фамилното име на ответницата, като същата носи предбрачното си фамилно име Първанова.

Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца сумата от 626,13 лева – разноски по делото.

 

Предвид изложените по-горе мотиви съдът 

 

                                 Р    Е    Ш    И :

 

ДОПУСКА развод между Г.Т.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.А.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 22.12.1985 година с акт № 517 на Общински Народен съвет Михайловград, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има В.А.Г..

Семейното жилище, находящо се на адрес с.Горно Белотинци, обл.Монтана, ул.”Първа” № 72 се предоставя за ползване на Г.Т.Г..

След развода В.А.Г. да носи предбрачното си фамилно име ПЪРВАНОВА.

ОСЪЖДА В.А.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата 25,00 лева – държавна такса по иска за допускане на развода, както и 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на  Г.Т.Г. - сумата от 626,13 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :