№ 18041
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110167567 по
описа за 2022 година
Н. Н. И. е предявил срещу „Ф.Б. ЕООД установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на
Договор за поръчителство от 21.06.2021 г., както и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 50 лева,
предявена като част от вземане в общ размер на 300 лева, недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство от 21.06.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022
г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.06.2021 г. е сключил договор за паричен заем № 4179310 с
„.... АД, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в размер на
600 лева с вид на погасителна вноска - седмична, като размерът на месечния лихвен
процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица поръчители или
банкова гаранция. Поръчителите следвало да отговарят на определени условия. Твърди, че
на същата дата между него и ответното дружество е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № 4179310, по силата на който „...." ЕООД поело задължение да обезпечи
пред „..." АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство
ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което била
разсрочено заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за
поръчителство възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „...." ЕООД, като „..."
АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по процесния договор. Сочи, че „..." АД е едноличен собственик на
капитала на ответното дружеството, поради което счита, че двете дружества са свързани
1
лица. Развива подробни съображения, че чл. 4 от договора за кредит представлява
неравноправна клауза, доколкото изискванията относно възможните обезпечения на
практика са неосъществими и не оставяли друг избор на потребителя освен да сключи
договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Твърди, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен действително
прилаганият ГПР, т.к. не било ясно по какъв начин е формиран, както и поради това, че в
него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство № 4179310 е изначално лишен от основание, както и че
срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство не е получил
каквато и да било услуга. Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда
права и задължения за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на договора за
поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В заключение
счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите
нрави и поради това, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече
от половината от сумата по отпуснатия заем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва. Сочи се, че ответното дружество е вписано като
финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с
предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това в
качеството си на търговец ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по
сключената от него гаранционна сделка. Твърди, че процесният договор е сключен за
обезпечаване на задълженията на заемателя, както и поради възможността ответникът да
получи възнаграждение, поради което счита за неоснователно твърдението на ищеца, че
договорът е лишен от правно основание. Оспорва договорът да протИ.речи на добрите
нрави и развива подробни съображения в насока, че същият е израз на свободата на
договарянето. Сочи също и че ищецът следва да докаже в какво се изразява протИ.речието с
добрите нрави и по-конкретно да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
определен морален принцип. Не счита, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй
като с процесния договор твърди, че е поел задължение, което е изпълнил сключвайки
договор за поръчителство. Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем ищецът е
имал и други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото
основният предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите
да се извършват безвъзмездно. Във връзка с наведените твърдения от страна на ищеца за
нищожност на договора поради протИ.речие с нормите на ЗПК излага, че същите не следва
да намерят приложение в случая, доколкото процесният договор не е за кредит.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване недействителността на процесния договор за
поръчителство, както и че е платил процесната сума. В доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11,
чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при сключването на договора за
кредит, че договорът е индивидуално договорен, както и че е било налице основанието за
плащането на процесната сума.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция № 4179310/21.06.2021
г., сключен между "...." ООД и Н. Н. И., по силата на който поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „.... АД, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договора за паричен заем. За поемане на това задължение потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 123,04 лева, платимо разсрочено на вноски,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с „.... АД.
Представен е и Договор за паричен заем № 4179310/21.06.2021 г., сключен между „....
АД и Н. Н. И., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 600 лева,
която следва да бъде върната на 8 седмични вноски в размер на 77,62 лева всяка при
фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 45,59%.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен
Договор за предоставяне на поръчителство № 4179310/21.06.2021 г. между страните.
В чл. 4 от договора за потребителски заем е предвидено, че в 3-дневен срок от датата
на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от
посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне
на поръчителство е посочено, че ответникът, в качеството си на поръчител, е задължен да
отговаря солидарно заедно с потребителя, като за целта съгласно чл. 3 от договора
потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 123,04 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 15,38 лева.
Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че
всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 3-
дневен срок от датата на сключване на договора за заем, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по
кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността
на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите
правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла
3
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на гаранция е
предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в месечен размер от по
15,38 лева, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част от
погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя „.... АД. Съдът
счита, че уговореното в чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция задължение за
заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като
накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения
съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на
гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за
предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
изплатено като печалба на „.... АД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски
заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 45,59%, но в същия не е включено
възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо на месечната сума от по
15,38 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е „.... АД. По този
начин печалбата на ответното дружество за извършената от него търговска дейност като
поръчител се разпределя и в „.... АД. Така икономически по-слабата страна
/заемополучателят/ се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се
дължи в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за заем, без значение дали е
изправна страна по
същия. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите
нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под
условие за всеки ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в
договора за заем, като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на
гаранция действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК
ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността
на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за
заем.
Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
процесният договор протИ.речи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели
забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на
гаранция протИ.речи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че
4
предоставянето на поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на
изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в
договора за потребителски заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото
месечно възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 15,38 лева следва да
се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да
бъде заплатено в полза на „.... АД. Следва да се отбележи, че дължимите по договора за
предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от заемодателя „.... АД за сметка на
поръчителя "...." ООД, както и че плащането на дължими по този договор суми на „.... АД
ще се считат за валидно плащане към "...." ООД.
Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 600 лева, а е
уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 123,04 лева,
което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и
справедлИ.ст. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Във връзка с гореизложеното
следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е
налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява
неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според която
ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 123,04 лева, която е послужила за
погасяване на задълженията му съгласно чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция
№ 4179310/21.06.2021 г. Дължимите суми по договора са изплатени на 24.08.2021 г.
Изчислената стойност на ГПР е представена в два варианта: изчисленият размер на ГПР по
Договор за паричен заем № 4179310/21.06.2021 г. е в размер на 45,59% на годишна база при
включени в месечната погасителна вноска суми за главница и лихва; в случай че в ГПР
бъдат включени освен възнаградителната лихва и главницата по Договор за паричен заем №
4179310/21.06.2021 г. и възнаграждението за поръчителство по Договор за предоставяне на
гаранция № 4179310/21.06.2021 г., размерът на ГПР по така формирания погасителен план е
1007,29% на годишна база.
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. фактическият
състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
съдът следва да установи наличието на следните предпоставки: 1) получаването на
5
процесната сума от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице -
ищецът и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в
настоящото производство. По отношение на първата предпоставка за уважаване на иска
следва да се съобрази посоченото в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена, че възнаграждението за
поръчител е заплатено от ищеца. По отношение на втората предпоставка от фактическия
състав на предявения иск, с оглед гореизложените подробни съображения, водещи до
обоснования извод за нищожност на сключения договор за предоставяне на гаранция, съдът
счита и тази предпоставка за доказана по делото.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен. С протоколно определение от 17.10.2023 г. съдът е допуснал увеличение на
размера на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е посочил, че същият следва да
се счита предявен за сумата от 123,04 лева, частично предявен от 300 лева.
При този изход на спора ищецът има право на разноски. Същият е направил следните
разноски в настоящото производство: 100 лв. - държавна такса, 300 лв. -депозит за
експертиза и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено до 400
лева с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на
делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция №
4179310/21.06.2021 г. по предявения от Н. Н. И., ЕГН **********, срещу „Ф.Б. ЕООД, ЕИК
... иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Н. Н. И., ЕГН **********, срещу
„Ф.Б. ЕООД, ЕИК ..., евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, чл. 1, вр, чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА "...." ООД, ЕИК ... да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 123,04 лева, частично предявена от 300 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция
№ 4179310/21.06.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА "...." ООД, ЕИК ... да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „.... АД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7