РЕШЕНИЕ
Гр. София, 11.6.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, 15 състав, в открито заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Галя Вълкова
при
участието на секретаря Антоанета Петрова
като
разгледа докладваното от съдия гражданско
дело № 1449 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предмет на разглеждане е иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът З. “Б.И.” АД твърди, че с определение по НОХД
285/2014 г. на ОС гр. Перник е одобрено споразумение, с което И.С. е признат за
виновен в това, че на 12.04.2014 г., около 6:30 часа, в гр. Перник, ул. “Протожерица”, при управление на л.а. “Фолкваген”
с рег. № *******е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 ЗДвП, управлявайки под въздействие на алкохол 1,53
промила, чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишил разрешената скорост за движение на
автомобила в населено място и чл. 150 ЗДвП - управлявал без да има необходимата
правоспособност и поради непредпазливост причинил смъртта на Г.Х.- престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. “Б” НК. С решение от 11.11.2016
г. по гр. дело № 16873/2014 г. на СГС, І-10 с-в, частично отменено с решение №
743/28.03.2018 г. на САС, 10 с-в, З. “Б.И.” АД е осъдено да заплати на С.Х.С. и
на Д.Е.И.на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лв. за всеки един от
ищците, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2014 г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл. 38 ЗАдВ -
сумата от 8154 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - сумата от 8000 лв. -
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на
делото. По образуваното изп. дело № 20188400400264 по
описа на ЧСИ Ц.въз основа на издаден изпълнителен лист на З. “Б.И.” АД е
наложен запор за сумите: 200000 лв. главница, 81282,95 лв. лихва и разноски по
изпълнителното дело. Твърди се, доколкото ищецът е осъден по повод приченено ПТП от водач, управлявал застрахования автомобил
в пияно състояние - с количество алкохол 1,53 промила, за ищеца да възниква
право на регрес по отношение на заплатените главница и законна лихва в общ
размер 281282,95 лв. По изложените съображения се иска на основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ И.И.С. да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 50000 лв., частично от 281282,95 лв. (съобразно уточнителна молба от 20.03.2020 г.), ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от
04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът И.С. не взема становище по иска.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
С
определение от 22.12.2014 г. по НОХД 285/2014 г. по описа на ОС гр. Перник е
одобрено споразумение, с което И. И.С. е
признат за виновен в това, че на 12.04.2014 г. около 6:30 часа в гр. Перник, на
ул. „Протожерица“, при управление на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
5, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ЗДвП – управлявал е МПС
под въздействието на алкохол 1,53 ‰, установено с химическа експертиза №
163/17.04.2014 г., чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишил е разрешената скорост за
движение на автомобила в населено място (50 км/ч) и чл. 150 ЗДвП – управлявал е
автомобила без да има необходимата правоспособност, в резултат на което по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.Х., ЕГН ********** – престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК.
С
решение № 8220/11.11.2016 г. по гр. дело № 16873/2014
г. на СГС І-10 с-в, частично отменено с решение № 743/28.03.2018 г. по в.гр.д.
№ 3101/2017 г. на САС, 10 с-в, като З. „Б.И.“
АД е осъдено да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ на С.Х.С. и Д.Е.И.(родители
на Г.Х.) сумите от по 100 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2014 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 38 ЗАдв. на адв. Ч.сумата от 8472
лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС. С определение № 400/17.06.2019 г. по
ч.т.д. № 2492/2018 г. е изменено въззивното решение в
частта за разноските и З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв.
Ч.на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на
5530 лв. Срещу въззивното решение е депозирана
касационна жалба от ищците в отхвърлителната част,
като с определение от 22.04.2019 г. по т.д. № 2493/2018 г. на ВКС, ІІ Т.О. не е
допуснато касационно обжалване.
Съобразно
разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. На свой ред чл. 5 ЗДвП забранява управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰.
Зачитайки
споразумението по НОХД 285/2014 г. по описа на ОС гр. Перник съдът приема, че в
нарушение на чл. 5 ЗДвП И. И.С. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,53 ‰ и нарушавайки
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е причинил ПТП, в резултат на което по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.Х..
Към
датата на процесния инцидент отговорността на водача
на л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******е била застрахована от ищцовото
дружество.
По
делото не се спори, че С.Х.С. и Д.Е.И.като родители на Г.Х.имат качеството
пострадали по смисъла на чл. 226 КЗ (отм.). Съдът намира определеното в рамките
на гр. дело № 16873/2014 г. на СГС І-10
с-в за за справедливо и съответно на обичайната
съдебна практика за размер на присъждани обезщетения за неимуществени вреди.
Ето защо ответникът в настоящото производство дължи на ищеца заплатените от
последния главница и законна лихва, вкл. адвокатско възнаграждение в рамките на
гражданския спор, не и разноски по изпълнителното дело. По делото не са
установени обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
застрахователя са обезщетяване на настъпилите при ПТП неимуществени вреди.
Поради това, като е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалите С.Х.С.
и Д.Е.И., ищецът е изпълнил задължението си по чл.
208, ал. 1 от КЗ (отм.); във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ.
От
приложеното гр. дело гр. дело № 16873/2014 г. на СГС І-10 с-в вкл. инстанционния контрол е видно обаче, че З. „Б.И.“ е получил
съобщение за въззивното решение на 16.04.2018 г.,
като едномесечният срок за подаване на касационна жалба е изтекъл на 16.05.2018
г., сряда, работен ден. Т.е. в осъдителната част решението е влязло в сила по
отношение дължимостта на главница и законна лихва за
забава на 17.05.2018 г.
Настоящият
съдебен състав приема, че претенцията на застрахователя като регресна произтича от това, че е удовлетворил пострадалия
от увреждането. Заплатената от застрахователя законна лихва след влизане на решението
в сила, както и наложените разноски в изпълнителното дело поради бездействието
на застрахователя да заплати своевременно дължимото обезщетение съставляват
вреда за застрахователя, пряка и непоср. последица от
неговото поведение, а не това на деликвента. Т.е. в
тази част заплатените суми не са дължими от него към пострадалия, за да го
легитимират да търси възстановяването им от деликвента.
Ето защо ищцовата претенция се явява основателна за
дължимата: 1. главница от 200 000 лв., 2. законна лихва за забава върху
главницата от 200000 лв., дължима за периода 12.04.2014 г. – 12.04.2018 в
размер на 81282,95 лв. Сумата до пълния
разплатен размер от 297004,53 лв. обаче не се претендира като дължима видно от петитума на исковата молба.
Заплащането
на застрахователно обезщетение от ищеца и безспорно доказаното обстоятелство,
че ответникът М. е причинил ПТП при управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимото, поражда право на регрес на застрахователя срещу
застрахования за заплатеното застрахователно обезщетение. Това обуславя извод
за основателност на предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2436 лева с ДДС (при
съобразяване на възражението на отвеника за
прекомерност) и държавна такса в размер на 2000 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН **********
да заплати на Застрахователно дружество
„Б. И.“ АД, ЕИК ******:
- на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането сумата от 50 000 лв.,
частичен иск от 281 282,95 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане – дължима
сума по право на регрес за заплатено застрахователно обезщетение на С.Х.С. и Д.Е.И.(родители
на Г.Х.) за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 12.04.2014 г. в гр.
Перник, виновно причинено от ответника при управление на л.а. „Фолксваген“ с
рег. № *******с концентрация на алкохол в кръвта 1,53 ‰.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4436 лв. – държавна
такса и адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: