№ 192
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500240 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.109 от ЗС.
С Решение № 26/11.02.2022г.,пост.по гр.д.№ 217/2021г. РС- Троян е осъдил на
основание чл.109 от ЗС М. Х. Х. от гр.Тр., да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в държане и паркиране на лек автомобил марка „М." с per. № OB **** AH, в
обхвата на голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв.м, която се ползва съвместно и
от двамата, като по този начин възпрепятства ищеца И. П. да упражнява правото му на
ползване на съответната част от поземлен имот с идентификатор 73198.501.143 по КККР на
гр. Тр., одобрени със Заповед РД-18- 11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
адрес на имота - гр. Тр., ул. "В.Л." № ***. Отхвърлени са исковете на И. Х. П. от гр.Тр.
против М. Х. Х., с правно основание чл. 109 от ЗС- да бъде осъдена Х. да възстанови
основата на жилищната сграда в южната част и искът с правно основание чл.45 от ЗЗД – да
заплати сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в следствие на неоснователните действия на Х., както неоснователни
и недоказани. С решението съдът се е произнесъл и по предявените насрещни претенции на
М. Х.,като на основание чл.109 от ЗС е осъдил И. Х. П. да преустанови неоснователните си
действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил", в обхвата на
1
голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв. м, която се ползва съвместно и от двамата,
като по този начин възпрепятства ответницата М. Х. да упражнява правото му на ползване
на съответната част от поземлен имот с идентификатор 73198.501.143 по КККР на гр. Тр.,
одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота - гр. Тр., ул. "В.Л." № ***. Отхвърлени са исковете на М. Х. Х. от гр.Тр. срещу И. Х.
П., с правно основание чл.109 от ЗС- да премахне 40 кв.м. от металната конструкция на
дворна лоза, да премахне камерата за видеонаблюдение, да възстанови премахнатата ограда
ул. „В.Л." № *** и искът с правно основание чл.45 от ЗЗД – да заплати сумата от 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в следствие на
неоснователните действия на П.,като неоснователни и недоказани.С оглед изхода на спора
съдът е разпределил и отговорността за направените разноски- осъдил е М. Х. Х. да заплати
на И. Х. П. сумата 612,50лв. И. Х. П. е осъден да заплати на М. Х. Х. сумата 816,12лв.
С Определение №198/29.04.2022г.,пост.по гр.д.№217/2021г.,по реда на чл.248 от
ГПК, РС-Троян е оставил без уважение молбата на М. Х. Х. за изменение на решението в
частта на разноските.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от И. Х. П., чрез адв. адв.Е.Ц.- АК-
Ловеч, в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл.109 от ЗС срещу М. Х.,
с петитум да бъде осъдена да възстанови основата на жилищната сграда в нейната южна
част, непосредствено под входната врата за избените помещения в първоначалния й вид.
Обжалва решението и в частта, с която е осъден по насрещния иск на ответницата с правно
основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в
държане и паркиране на „семейния лек автомобил" в обхвата на голямата порта, в частта от
двора с площ 105 кв.м.
Счита, че при отхвърляне на негаторния му иск съдът е допуснал грешка при
формиране на вътрешното си убеждение,което е довело до неверни фактически констатации
и неправилност на решението. Твърди, че противоречи на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Възразява,че е изготвена изцяло върху показанията и твърденията
на свидетеля, доведен от ответницата- св.Р.Т.. Твърди, че вещото лице не е извършило
обстоен и професионален оглед на мястото и в заключението му липсва на конкретика, има
абсолютно неверни твърдения, като например че изградената канализация е действаща.
Отрича това да е така и тази констатация е могло да се направи от вещото лице,в случай,че е
огледало и приземния етаж, където е изградена канализацията за отпадни води и където ще
да забележи, че двете тръби, които се вливат в основната, са само заложени, не и свързани с
източник на мръсна вода - баня, мивка и др. Въпреки, че заключението е изцяло невярно и
тенденциозно, съдът му се е доверил без никакво съмнение и е отхвърлил предявения от
него иск. Сочи,че не е участвал при извършване на огледа на експерта.
Счита решението за недопустимо в частта,с която е осъден по предявения от
ответницата негаторен иск,тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник. Счита, че аз
не е легитимиран да отговаря по този иск , тъй като не е собственик на автомобила, за който
се твърди- един път, че е негов личен, а друг път, че е „семеен автомобил“. Възразява,че
2
автомобилът не е идентифициран по марка, по модел, по регистрационен номер. Също в
насрещния иск се твърди,че е „семеен автомобил", при разпита на св.Р.Т. се сочи,че е на зетя
на И. П., а в самото съдебно решение съдът е навел твърдения, че е личен автомобил.
Възразява,че е осъден да не държи семейния автомобил на това място, без да са посочени
марка, модел и регистрационен номер на превозното средство. Твърди,че не притежава лек
автомобил. Такъв има семейството на дъщеря му и ако ищцата по насрещния иск има
предвид него, възразява,че той не би могъл да отговаря за чужди действия.
Моли да се отмени решението на РС-Троян в частта, в която съдът е отхвърлил
иска му с правно основание чл.109 от ЗС, с петитум ответницата да се осъди да възстанови
основата на жилищната сграда в нейната южна част, непосредствено под входната врата за
избените помещения в първоначалния й вид и се постанови ново, с което искът му се уважи.
Моли да се обезсили решението на Троянския районен съд в частта, в която е осъден по
насрещния иск на основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил" в обхвата на голямата
порта, в частта от двора с площ 105 кв.м. и да се прекрати производството в тази част. Моля
да се измени решението на РС-Троян и в частта за разноските, като се присъдят изцяло на
него,вкл.и тези от въззивното производство. Представя писмени доказателства.
По реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Х.
Х.,чрез пълономощника й адв.Н.Х.-АК-Русе. Счита жалбата за допустима,но неоснователна.
Възразява,че твърдението на въззивника,че автомобилът не е негова собственост е заявено
късно и вече е преклудирано, следвало е да се заяви в отговора на насрещния иск. С
предявяването му с въззивната жалба е лишена от възможността да се защити адекватно,
лишена е от една инстанция. Извън това,счита,че в хода на цялото първоинстанционно
производство са събрани доказателства, от които се е изяснило,че лекият автомобил е на
дъщеря му и със семейството й живеят в едно домакинство. Счита,че с оглед предявения иск
е без значение чия собственост е автомобилът. Следва да се доказва и установява кого
ползва въпросното превозно средство и на кого пречи да ползва своя имот. За това не
случайно в исковата молба е употребила понятието „семеен автомобил“ и не го е
индивидуализирала по марка и собственик. Реално когато този автомобил е паркиран след
входната врата, не дава възможност тя да използва двора по предназначение. Счита,че искът
не е предявен срещу ненадлежна страна, тъй като ответникът може не само с лични
действия, но и такива на трети лица да пречи на другия съсобственик. Самият ищец твърди,
че често му се налага да ползва автомобил и че тя му пречи-на него и на близките му, да
вкарват своя автомобил в двора. По изложените съображения споделя извода на съда,че в
различни периоди от време с действията и двамата съсобственици са си пречели и затова е
уважил двата иска и е осъдил страните да преустановят действията си. Това означава, че
всяка от страните не следва да паркира автомобил в обхвата на голямата порта, без значение
чия собственост е той. Обяснява,че въпреки постановеното решение и в момента семейният
автомобил на И. П. продължава да стои в обхвата на голямата порта, с което й пречи да
ползва общите части на дворното място.
3
Счита въззивната жалба за неоснователна и в частта срещу отхвърляне на иска по
чл.109 от ЗС за възстановяване на основите на жилищната сграда. Сочи,че решението е
постановено въз основа на съдебната експертиза, като експертът е съобразил представената
документация за строителните дейности, свързани извеждане на отпадни води. Достигнал е
до правилния извод ,че при извършването на този дейности не е възможно да се застрашат
основите на имота, а възстановяване на първоначалното състояние не е нужно. Възразява,че
неизвеждането на отпадните води може да доведе до подкопаване на основите и влошаване
състоянието на целия имот. Счита,че експертизата е оспорена формално,без да са посочени
конкретни пропуски, свързани със съществото на спора, не е поискана повторна или
комбинирана експертиза, поради което това оплакване е неоснователно.
По изложените съображения моли решението да се остави в сила в тази част и й
се присъдят направените разноски.
Постъпила е и частна жалба от М. Х. Х., чрез адв.Н. Х.-АК-Русе, срещу
Определение №198/29.04.2022г., постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК.
Възразява,че в определението съдът не е отговорил на част от поставените въпроси,а
направените изводи противоречат на разпоредбите на Наредба 1/2004г.на ВАС. Липсват
мотиви колко са действително направените на ищеца разноски по първоначалния иск,съотв.
ответник по насрещния. Сочи,че от представените документи- два договора за правна
помощ, става ясно,че е заплатил реално само 300лв. от уговорените 600лв., което означава,
че при определяне на разноските следва да бъдат включени само реално платените. Не става
ясно дали в разноските са включени и тези за съдебната експертиза. Така не става ясно как е
формирана сумата,която е възложена в нейна тежест за разноски. Не споделя мотивите на
съда,че при сключване на договор за правна помощ страните договорят адвокатското
възнаграждение, което не зависи от броя на предявените искове, а от тяхната сложност,
обем и т. н,тъй като това разбиране противоречи на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004г., в която
изрично е записано, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените
искове за всеки един от тях по отделно". Развива,че при тази императивна разпоредба и
липсата на уточнение в договорите за правна помощ какво е възнаграждението по всеки
отделен иск, съдът е следвало да раздели реално внесеното адвокатско възнаграждение на
броя на исковете. Сочи,че Законът дава правната свобода при договарянето да се отчита и
сложността и характера на всеки един от исковете, но във всички случаи сумата не следва да
бъде по-ниска от предвидената в Наредба №1/2004г. Съдът в мотивите приема, че са
предявени различни по естество искове по ЗС, но не е разграничил внесения хонорар за
всеки от тях. Не са изложени и мотиви как е извършено съразмерното редуциране на
дължимите разноски. Сочи,че макар да произтичат от непозволено увреждане и
представляват претенции за обезщетение за претърпени вреди, те представляват
самостоятелни искове, защото действията и бездействията имат различен характер и
вредите, настъпили за всяко едно от тях, не са зависими по между си.
Моли да се ревизират разноските,съгласно изложеното в искането по чл.248 от
4
ГПК.
Постъпил е отговор от И. Х. П. ,чрез адв.Ц.-ЛАК, на частната жалба, като
счита,че е неоснователна, тъй като не е подкрепена с никакви доказателства. Счита,че
обжалваното решение в частта на разноските и постановеното такова по чл.248 от ГПК са
правилни, законосъобразни и постановени в съответствие със събраните доказателства и
нормативната уредба. Моли жалбата да се остави без уважение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им, които
поддържат заявените позиции по спора..
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.217/2021г. по описа
на РС-Троян, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба на И. П. е
подадена в срок и от легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В срок
е и редовна подадена въззивната жалба на М. Х. Х. срещу Определение № 198/29.04.2022г.-
пост.по чл.248 от ГПК. Отговорите на страните са подадени също в срок.
Отстрани се и нередовността на въззивната жалба на И. П.-след представената
данъчна оценка се установи,че внесената държавна такса за въззивно обжалване, е
достатъчна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност.
Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.
Възраженията на въззивника И. П. за недопустимост на решението поради ненадлежното му
сезиране с иска по чл.109 от ЗС,касаещ преустановяване на вредоносни
действия,изразяващи се в паркиране на лек автомобил,за който твърди,че не е негова
собственост,касаят съществото на спора,а не допустимостта. С оглед на това съдът
преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на
атакуваното решение.
По същество.
Ищецът И. Х. П. и ответницата М. Х. Х. са съсобственици при равни права в
Поземлен имот с ид.73198.501.143 по КККР на гр.Тр., одобрени със Заповед РД-18-
11/20.04.2007г. на ИД-р на АГКК, с адрес на имота- гр.Тр.,ул."В.Л."№***, целият с площ
701 кв.м., с предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване —
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план- 127, при съседи: ПИ № ******; ПИ
№ ******; ПИ № ****** и ПИ № ******.
В имота е построена също съсобствена на страните жилищна сграда с
идентификатор *******,която с Договор за доброволна делба от 24.06.1992г., те (брат и
сестра) са си поделили по следния начин: за М. Х. е целият ІІ етаж, както и 2/3 ид.ч. от
5
приземния етаж и 2/3 ид.ч.от мазето. И. П. е получил целия І етаж, както и 1/3 ид.ч. от
приземния етаж и 1/3 ид.ч.от мазето.
Също с Решение № 378/19.07.2019г., пост.по гр.д.№539/2018г., РС-Троян,по реда
на чл.32 от ЗС, е разпределил правото на ползване на всеки от съсобствениците върху
общите части от дворното място в съответствие с правата им и съгласно изготвен Вариант 5
на СТЕ по делото. За И. П. е отредено да ползва 253,5кв.м. в североизточната част на имота,
а на М. Х. - 253,5кв.м. в югоизточната част на имота. За съвместно ползване е оставена площ
от 105кв.м., която е разположена преобладаващо в западната част на парцела-граничи с
уличната регулация, пред жилищната сграда(разположена на изток от спорното място). В
спорното общо пространство попада входът за имота — малка и голяма порта. От там се
осъществява достъпа пеша и с автомобил.
И двете страни твърдят,че другата спира автомобил в мястото за общо ползване,
по начин, че осуетява или съществено затруднява възможността на другия да премине с кола
през голямата порта и да достигне до вътрешността на парцела.
И двете страни са ангажирали свидетелски показания.
Свидетелите на ищеца Р.К.-съсед и А.С.-сестра на съпругата на П., имат преки
впечатления за спиран от ответницата лек автомобил с марка „М.“ в непосредствена близост
до портата, през която се влиза в двора. Свидетелите потвърждават,че по този начин са
създавани пречки на ищеца и на семейството му да влизат безпрепятствено в двора, да
пренасят по-обемни вещи. Свидетелите сочат,че Х. е паркирала там автомобила през лятото
на миналата година,а след като получила призовката за делото го махнала от там и го спира
отвън.Обясняват,че ищецът им се е оплаквал, че всеки път се притеснява когато минава
покрай автомобила, че не може да си ползва мястото, не може нищо да внесе или изнесе.
Свидетелите на ответницата са Р.Т.-живее на съпружески начала с дъщерята на М.
Х.,а в имота е живял от 2007г. до 2014г. Потвърждава,че между страните има конфликт във
връзка с ползването на общото пространство. Твърди,че след разпределението на ползването
на дворното място Х. е изкарала и държи автомобила си извън парцела. Свидетелят дава
обяснения и за извършения ремонт в частта от мазата, притежавана от Х.,в който е участвал
и той.Сочи,че са направили дренаж и отводнителна тръба за отпадните води,за да може да се
заустят в нова шахта,която би ла изградена от общината.Този ремонт е извършен
непосредствено преди санирането на къщата.Обяснява,че за заустването изкопали дупка
около 110см., в която положили тръба за отвеждане на отпадните води и направили дренаж
на мазата(сочи,че пролетта се събирала вода). Тръбата минава по средата и под прага,като за
поставянето й не са разрушавани фундаментите,върху които са положени колоните на
сградата. Около тръбата е положена и дренажна възглавница от пясък и камъни,за да се
отводнява къщата от водите, които избиват в мазата.Основите на къщата са от камъни-тип
суха зидария. За полагане на тръбата пробили наличния бетонов пояс- пробили отвор от
около 120см.,поставили тръбата и дренаж и залели с бетон мястото около тръбата и на
външния праг,където сложили и арматура. Свидетелят Н.П. е съсед на страните и
6
потвърждава за наличие на дългогодишен конфликт между страните по повод ползване на
дворното място.Потвърждава, че и двете страни паркират автомобилите си в прохода-
„Постоянно има промяна в паркирането на автомобилите..“. Потвърждава,че в момента
автомобилът на Х. е паркиран извън двора,пред къщата на свидетелката.
Съдът намира показанията на свидетелите за достоверни, припокриват се по
отношение относимите факти-за взаимно пречене на страните, чрез паркиране на автомобил
в зоната за влизане в дворното място, което създава дългогодишен конфликт между тях.
Обясненията им не противоречат и на събраните писмени доказателства,поради което съдът
намира, че близката роднинска връзка и отношенията им на дългогодишни съседи не влияят
на обективността на показанията им.
За обосноваване на твърдението на ищеца за извършен от Х. ремонт в мазата в
притежаваната от нея част, са ангажирани писмени доказателства,от които се установява,че
страните са регистрирали сдружение като съсобственици, кандидатствали са и са били
одобрени за участие в проект за енергийна ефективност на жилищни сгради на Община
Троян по ОПРР-2020г. Приложен е Протокол от общо събрание на сдружението-от
07.02.2016г.
Приложен е и Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим
имот с №153,рег.№4292,т.ІІІ,по н.д.№465/2016г.по описа на нотариус с №525 в НК и район
на действие РС-Троян.,с който Х. е учредила на П. правото на строеж на
пристройка(жилищна сграда),със застроена площ от 20кв.м.,към съществуващата жилищна
страда,по одобрен архитектурен проект.
Представен е Техническият паспорт на сградата с рег.№48/27.05.2016г.,издаден от
комисия при Община Троян, със заключение че „..Строежът е проектиран и изпълнен в
съответствие със съществувалите изисквания за носимоспособност,устойчивост и
дълготрайност на строителната конструкция и земната основа,пожарна
безопасност,опазване на здравето и живота на хората,имуществото им, безопасно
ползване на строежа,опазване на околната среда към построяване на сградата“. Там-в
раздел „Канализация“ са предложени мерки-за подмяна на хоризонталната водопроводна
инсталация в сутерена с полипропиленови тръби,с диаметри,провеждащи оразмерителните
водни количества и изолирането й с подходящи материали.Предвидена е промяна и във
вертикалните водопроводни кранове,с описани конкретни мероприятия.От Община Троян е
издадено Разрешение за строеж с №96/11.08.2017г. на сдружението на собствениците на
жилищната сграда с ид. 73198.501.143. Приложено е и удостоверение за въвеждане в
експлоатация №8/05.01.2008г. на Община Троян, на строеж „Повишаване на енергийната
ефективност на многофамилни жилищни сгради, намиращи се в гр.Троян, ул.“В.Л.“№***.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза за проверка на
извършеното от Х. преустройство в нейната част от мазата. Експертът инж.М. е извършил
оглед на имота и дава заключение,че извършените от ответницата дейности са в
съответствие с указанията, дадени във връзка с проекта за повишаване на енергийната
7
ефективност на сградата-дадени са като препоръчителни мероприятия. Експертът сочи,че
основите на сградата представляват ивични фундаменти от каменна зидария с дебелина 50
см. Под всички тухлени зидове.За да се оформи нужният отвор,са премахнати камъни от
основите на сградата,които с оглед завършването на проекта,н могат да се
видят.Потвърждава,че е направен отвор,през който е изведена канализационна
тръба.Последната тръгва приблизително от средата на вътрешния коридор,който е между
двете приземни помещения на ответницата. Тръбата не е видима,тъй като върху нея е отлята
циментова замазка на пода. Тръбата отвежда мръсните води от двете съседни помещения
чрез тръби. Основната канализационна тръба излизайки под входа на приземния
етаж,продължава успоредно на сградата в източна посока и завършва в колекторна шахта на
новоизградената улична канализация.Към тази тръба е свързана и вертикалната водосточна
тръба в ъгъла на сградата,довеждаща покривните води. Заключението на експерта,е че
т.н.“премахване на част от основите на сградата“ представлява отвор в оковръстния ивичен
фундамент, точно под прага на входната врата на приземния етаж и под стоманобетонния
пояс на това място. Отворът е с размери около 120/120мм(по показания на св.Р.Т.) и е
изграден за полагане на тръбата и нужния дренаж-т.н.дренажна възглавница“от пясък и
дремни камъни,като след това е замонолитен заедно с тръбата.Подобни отвори са направени
и под прага на вътрешната врата в дясно, както и под тухления зид на помещенията в
ляво.Вещото лице счита,че изпълнен по този начин отворът за канализационна тръба не
създава опасност за целостта на конструкцията на сградата,която е монолитна скелетно-
гредова,състои се от колони,насадени в ивични фундаменти, от греди,пояси и междуетажни
плочи. След извършения ремонт не са откриват видими повреди или деформации на
сградата. Експертът заключава,че възстановяване на първоначалното положение на основата
на жилищната сграда в описания участък,в който е извършен ремонтът,не е необходимо. В
съдебно заседание при представяне на заключението,вещото лице е категоричен,че
новоизградената система е функционираща, свързана е със събирателната канализационна
шахта,също и с вертикалната отводна тръба на къщата.
Съдът приема заключението на СТЕ като компетентно и обективно и гради
изводите си на него.Възраженията на въззивника за компетентността на експерта са
неоснователни,тъй като инж.М. е вписан в Списъка на вещите лица при ОС-Ловеч със
специалност- ПГС,която съответства на възложената му експертиза. Експертът опровергава
и възражението на въззивника, че не е извършил оглед на место.
По делото са представени и документи,във връзка с подавани от Х. сигнали за
извършени от П. действия по изграждане на пристройка-през периода 2018г.,по които има
отговор от Община Троян.Решението не се обжалва в тази част,поради което въззивната
инстанция не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка,съставът приема,че е сезиран с
претенции по чл.109 от ЗС, за защита на правото на собственост на всеки от
съсобствениците, от неоснователни въздействия,които им пречат да го упражняват
спокойно. Във връзка с това страните твърдят,че са претърпели неимуществени вреди и по
8
реда на чл.45 от ЗЗД претендират определяне на обезщетение по реда на чл.45 от ЗЗД.
С въззивната жалба е зададен обхватът на проверката на настоящата инстанция-
по иска на И. П. с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на отв.М. Х. да възстанови
основите на съсобствената им жилищна сграда в южната част,която тя ползва, и осъждането
му да преустанови своето неправомерно действие,изразяващо се в държане и паркиране на
„семеен лек автомобил“ в обхвата на голямата порта. Съдът е сезиран и с искане за
ревизиране на решението в частта на разноските-по жалбата на М. Х.,също и с възражения
от И. П. във въззивната жалба.
След проверка по същество в обжалваната част,съдът намира,че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Събраните по делото
доказателства обосновават единен и категоричен извод,че и двете страни, през различни
периоди от време, след обособяване на спорните 105кв.м. за общо ползване, са паркирали
автомобилите си по начин,по който са възпрепятствали другия съсобственик да премине с
автомобил или с обемен товар към вътрешността на имота.Свидетелите и на двете страни
обясниха,че както И. П.,така и сестра му-М. Х.,са паркирали автомобилите си пред и след
голямата порта и това е затруднявало и осуетявало другия да ползва входа спокойно. Между
страните има конфликт от години и въпреки предприетите действия по подялба, по
разпределение на ползването, все още има спорни въпроси.
Не може да се сподели възражението на въззивника,че е ненадлежна
страна,съотв.решението е недопустимо,тъй като не било установено,че автомобилът не е
негова собственост. От една страна категорично всички свидетели установиха,че именно
той ползва и спира автомобила на място и по начин,че пречи преминаването на друг
автомобил. Следва да се съобрази също, че с негаторния иск се търси защита срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие или създадено състояние, което пречи на
собственика да упражнява правото на собственост в пълен обем. Търси се защита от
вмешателството-извършено с действие или бездействие. При категоричността на
доказателствата,че именно П. създава пречките за ползване на имота,чия е собствеността на
използваното от него средство,не е от значение за обосноваността на фактическия състав на
чл.109 от ЗС.
Неоснователно е и възражението по отношение претенцията за възстановяване на
основите на жилищната сграда,в частта ползвана от Х.. От събраните доказателства не се
установява това действие да пречи или да смущава упражняването на правата на другия
съсобственик. Назначената СТЕ е категорична, че ремонтът е планиран като част от проекта
за осигуряване на енергийна ефективност на жилищната сграда. Вещото лице, след оглед на
место, дава категорично заключение, че е изпълнен съобразно проекта, отговаря на
техническите изисквания и не създава опасност за целостта на конструкцията на сградата.
Не е нужно възстановяване на първоначалното положение,тъй като реконструкцията не
пречи на упражняване на правото на собственост на другия съсобственик. Не без значение е
и обстоятелството,че като дейност,предвидена в проекта за повишаване на енергийната
ефективност на сградата, съгласие за извършването й е дадено и от самия П.-като член на
9
сдружението,създадено за саниране на съсобствената жилищна сграда.
Затова Решение №26/11.02.2022г.,пост.по гр.д.№217/2021г. на РС-Троян следва да
се потвърди,като правилно и законосъобразно,в частта в която е отхвърлен предявеният от
И. Х. П. срещу М. Х. Х. иск с правно основание чл.109 от ЗС- да бъде осъдена да възстанови
основата на жилищната сграда в южната част,както и в частта,в която И. Х. П. е осъден на
основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в
държане и паркиране на „семейния лек автомобил", в обхвата на голямата порта, в частта от
двора с площ 105 кв. м, която се ползва съвместно и от двамата, като по този начин
възпрепятства ответницата М. Х. да упражнява правото му на ползване на съответната част
от поземлен имот с идентификатор 73198.501.143 по КККР на гр. Тр., одобрени със Заповед
РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота - гр. Тр., ул.
"В.Л." № ***.
По жалбата с вх.№ 2409/17.05.2022г.на М. Х.,срещу Определение №
198/29.04.2022г.,постановено по чл.248 от ГПК.
Възражение срещу решението в частта на разноските има и въззивника П., който
във въззивната жалба е заявил искане да му бъдат присъдени всички направени от него
разноски, с оглед на това, независимо,че не променя изхода на спора,съдът е овластен да
ревизира решението в частта на разноските.При произнасянето си съдът съобразява
уговорените отделни адвокатски хонорари за всяка претенция- защита по основния иск и по
/ срещу предявения насрещен, както и степента на уважаването/отхвърлянето им. Съобразно
тези критерии въззивният състав намира, че М. Х. Х. следва да се осъди да заплати на И. П.
сумата 277.5лв.,от която 200лв. възстановяване от хонорара за главния иск по чл.109 от ЗС,
40лв.-от хонорара за защита по насрещния иск и 37.5лв.-половината от внесената държавна
такса. Не следва да му се присъждат разноските за СТЕ- 350лв.,тъй като са направени по
претенция,която е отхвърлена. И. Х. П. следва да се осъди да заплати по сметката на РС-
Троян сумата 42.48лв.-представляваща допълнение към дължимата държавна такса. И. Х. П.
следва да се осъди да заплати на М. Х. сумата 486лв.,от която 300лв. от хонорара за главния
иск по чл.109 от ЗС, 120лв.-от хонорара по предявения насрещен иск и 66лв.от внесената
държавна такса.
По изложените съображения решението следва да се отмени в частта на
разноските изцяло, като М. Х. Х. се осъди да заплати на И. Х. П. сумата
277.5лв.,представляваща разноски по съразмерност. И. Х. П. следва да се осъди да заплати
на М. Х. Х. сумата 486лв.,представляваща разноски по съразмерност.,както и на РС-Троян-
42.48лв.-доплащане на държавната такса.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция разноските следва да останат за
страните,така както са ги направили.
В останалата част обжалваното Решение №26/11.02.2022г.,пост.по гр.д.
№217/2021г. на РС-Троян е влязло в законна сила,като необжалвано.
10
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26/11.02.2022г., пост.по гр.д.№217/2021г. на РС-
Троян, в частта , в която е отхвърлен предявеният от И. Х. П. с ЕГН **********, от гр.Тр.
срещу М. Х. Х. с ЕГН **********,от гр.Тр., иск с правно основание чл.109 от ЗС- да бъде
осъдена да възстанови основата на жилищната сграда в южната част,както и в частта,в
която И. Х. П. е осъден на основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните си
действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил", в обхвата на
голямата порта, в частта от двора с площ 105 кв. м, която се ползва съвместно и от двамата,
като по този начин възпрепятства ответницата М. Х. да упражнява правото му на ползване
на съответната част от поземлен имот с идентификатор 73198.501.143 по КККР на гр. Тр.,
одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота - гр. Тр., ул. "В.Л." № ***, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ изцяло Решение №26/11.02.2022г.,пост.по гр.д.№217/2021г. на РС-
Троян в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Х. Х. с ЕГН **********,от гр.Тр., ул.“В.Л.“№***, ДА ЗАПЛАТИ
на И. Х. П. с ЕГН **********, от гр.Тр., ул.“В.Л.“№***, сумата 277.5 (двеста седемдесет и
седем лева и петдесет стотинки),представляваща разноски по гр.д.№217/2021г.на РС-Троян,
по съразмерност.
ОСЪЖДА И. Х. П. с ЕГН **********, от гр.Тр., ул.“В.Л.“№***, ДА ЗАПЛАТИ
на М. Х. Х. с ЕГН **********, от гр.Тр., ул.“В.Л.“№***, сумата 486 (четиристотин
осемдесет и шест лева), представляваща разноски по гр.д.№217/2021г.на РС-Троян, по
съразмерност.
Разноските пред въззивната инстанция по в.гр.д.№240/2022г. на ОС-Ловеч
остават за страните така,както са направени.
ОСЪЖДА И. Х. П. с ЕГН **********, от гр.Тр., ул.“В.Л.“№***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметката на РС-Троян сумата 42.48(четирийсет и два лева и четирийсет и осем стотинки),
представляваща допълнение към дължимата държавна такса за първата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяване на
страните при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12