№ 28592
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. А.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. А.А Гражданско дело №
20211110163623 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Доказателственото искане за допускането на съдебно-счетоводна експертиза не е
конкретизирано, поради което на ищеца следва да се даде възможност да формулира задачи
към експертизата, след което съдът ще се произнесе по доказателственото искане.
Доказателственото искане по реда на чл. 183 от ГПК следва да се остави без
уважение, тъй като от страна на ответника не се оспорва наличието на договорно
правоотношение между ищеца и ответника възникнало вследствие на Договор № *********
и Договор за лизинг от 29.11.2016 год.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл.79 ЗЗД.
Ищецът-„Теленор България” ЕАД твърди, че ответникът И. П. И., в качеството му
на потребител по Договор № ********* и Договор за лизинг от 29.11.2016 год., не е
заплатил сумата от общо 531,52 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода от м.12.2016 г. до м.04.2017 г. както и лизингови вноски по Договор за
лизинг за мобилно устройство Huawei P9 Lite Black, с уговорен срок за плащане на
лизинговите вноски – 23 месеца. Излага, че за предоставените услуги са издадени фактури
№**********/15.12.2016 год., №**********/15.01.2017 год., №**********/15.02.2017 год.,
№**********/15.03.2017 год.
1
Ищецът твърди, че e депозирал заявление по чл.410 от ГПК и е била издадена
заповед за заплащане на парично задължение по чл.410 от ГПК, от 10.07.2019 г. за сумата от
531,52 лв., която заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, което
обосновавало и правния му интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК относно това вземане, след изрични указания на съда за предявяването му.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител е депозирал в срок отговор на
исковата молба, в който заявява, че оспорва иска.
Съдът указва на страните, че съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на правоотношение по договори с ответника с изложеното в исковата
молба съдържание, че той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора
задължения, наличие на задължение за ответника с посоченото съдържание.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора.
Ответникът не твърди плащане, поради което не представя доказателства за това.
Съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно
наличието на договорни правоотношения между страните.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че той е изправна страна по договора –
че е предоставил договорените с него услуги на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че ако поддържа доказателственото си искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза следва да формулира задача към нея в 1 седмичен срок от
получаване на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.02.2022г. – 11,30 часа, за
когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2