Р Е Ш Е Н И
Е
№ 86
гр. Велико
Търново, 22.03.2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с
участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по
касационно наказателно-административен характер дело № 10058 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – град Плевен, чрез директора на тази
дирекция, е обжалвал решение №21 от 28.01.2021 година, постановено по АНД №776/2020
година по описа на Горнооряховският районен съд.
Касаторът поддържа
в жалбата си, че решението на съда е неправилно поради неправилно приложен
закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Навеждат се
оплаквания, чрез които се оспорва тълкуването на материалния закон, което съдът
е направил в решението си. Поддържа се, че чрез доказателствата, събрани по
делото се установява, че ответника по касация е нарушил разпоредбите на чл.8,
ал.1 и ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006 година за изискванията за психологическа
годност. Към момента на установяването на нарушението чрез АУАН, ответникът е
извършвал обществен превоз на товари, без да представи удостоверение за
психологическа годност, чиято годност е три години. Съответно това поведение на
ответника е съставомерно според ответника по касация по текста на чл.178в, ал.5
от ЗДвП, като АНО правилно е
квалифицирал нарушението и го е подвел под този състав. Най – сетне, в
касационната жалба са развити съображения, които са в смисъл, че
първоинстанционният съд неправилно прилага института на чл.28 от ЗАНН, като не
съобразява изискванията, които се съдържат в нормата на чл.93, т.9 от НК.
Ответникът
по касация И.Х.Ц. *** отрича основателността на касационната жалба и намира
решението на районният съд за правилно.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С решението
на районният съд, което е предмет на касационен контрол, е отменено наказателно
постановление №35-0000776 от 22.10.2020 година на директора на регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на ответника по касация И.Х.Ц.,***,
е наложена глоба от 500 лв. на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
От
фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено, че на 21.09.2020 година в 11 часа, по път I-4 настоящият ответник
/жалбоподател пред районният съд/ е управлявал влекач, марка ДАФ ФТХФ 105.460 с
регистрационен номер ***с прикачено полуремарке с № ***, натоварено със
слънчоглед, като на км.157+697 от този път в района на кръстовището с отбивката
за град Стражица е бил спрян за проверка. При тази проверка е констатирано от
свидетелите П.и М., че удостоверението за психологическа годност на водача, с
№431455, издадено на 28.08.2017 година, е валидно до 28.08.2020 година.
Констатирано е било, че друго свидетелство за такава годност не е било издадено
на водача – ответник по касация.
Съответно
съставен е бил АУАН, в който е било вписано, че е нарушена разпоредбата на
чл.8, ал.1, предложение второ във връзка с алинея втора от Наредба №36 от
15.05.3006 година за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачите на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания.
На
24.09.2020 година ответникът по касация се е явил в регистрирана психологична
лаборатория за извършване на изследване на психологическата му годност като
водач на автомобил за обществен превоз, като му било издадено удостоверение за
психологическа годност №639674/24.09.2020 година.
От правна
страна съдът е приел, че и АУАН и НП са формално и процесуално законосъобразни
актове. И двата акта са издадени от функционално и териториално компетентни
органи и то преди изтичането на давността за това. Съдът е приел и, че
доказателствата действително установяват, че ответникът по касация е извършвал
обществен превоз на товари, без да има валидно към момента на този превоз
удостоверение за психологическа годност, като е нарушил разпоредбата на чл.8,
ал.1 предложение второ във връзка с ал.2 от цитираната по – горе Наредба №36 от
15.05.2006 година.
Съдът обаче
е приел, че е приложим института на чл.28 от ЗАНН и е отменил наказателното
постановление.
Съдът е
отчел обстоятелството, че само три дни от момента на проверката, ответникът по
касация се е явил в съответната лаборатория за извършване на психологическо
изследване, като му е издадено и съответното удостоверение, установяващо
психологическата му годност да извършва обществен превоз на товари. При това
съдът е подчертал, че посоченото означава, че и към момента на проверката
ответникът е бил психологически годен да извършва такъв превоз на товари. Освен
това е изтъкнато и, че допуснатото просрочие от само 24 дни за подновяване на
въпросното удостоверение е незначително, съотнесено с оглед срока на валидност
на удостоверителния документ. Извън горното, съдът е приел, че маловажността на
деянието е функция и на извънредното положение, обявено по повод на
епидемиологичната обстановка, свързана с разпространението на вируса SARS – Covid 2. В
решението е посочено, че §10 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година и за
преодоляване на последиците е регламентирано удължаване на срока на валидност
на свидетелствата за управление на МПС досежно този срок, изтичащ в периода
13.03.2020 – 31.12.2020 година. Извън това, съдът е приел, че според разпоредбите
на чл.2, §2 и 3 на Регламент /ЕС/ 2020/698 на ЕП и на Съвета от 25 май 2020
година са удължени сроковете на валидност на свидетелствата за управление и
картите за квалификация на водачите на пътни превозни средства за обществен
превоз на пътници и товари, като с останалите разпоредби са удължени сроковете
на валидност на различни удостоверителни документи в областта на транспорта,
вкл.и в за обществен превоз на пътници и товари.
Решението е
правилно.
На практика
по делото няма спор за факти, като те са правилно установени от районният съд и
не следва да се преповтарят.
В
наказателното постановление е прието, че с поведението си настоящият ответник
нарушава разпоредбата на чл.8, ал.1, предложение второ от НАРЕДБА № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, според което „При всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари лицата представят
удостоверение за психологическа годност.“. Посоченото е квалифицирано по
състава на чл.178в, ал.5, който гласи следното: „Наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.“.
Както и
съдът е отбелязал, на пръв поглед поведението на водача е действително
съставомерно по цитирания текст на ЗДвП. Въпреки това, правилно въззивната
инстанция приема наличието на условията за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Основателно
е прието в обжалваното решение, че, на първо място обществената опасност на
дееца е много ниска с оглед провеждането на изследвания за психологическа
годност на ответника само три дни след констатиране на нарушението, резултатът
от което е удостоверение за такава годност /л.24 от първоинстанционното дело/,
и, на второ място обществената опасност на конкретното поведение на ответника е
също много ниска предвид обективната обстановка, свързана с епидемията от Covid 19.
Правилно
съдът се е позовал и на съображенията, на които почива приемането на РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2020/698 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 май 2020 година за
определяне на специални и временни мерки с оглед на избухването на COVID-19
относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и
разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение
в определени области на транспортното законодателство. Както се установява от
съдържанието му, с него са удължени сроковете, визирани в разпоредбите на чл.2,
чл.3, чл.14, касаещи удължаване на срокове, разписани в Директива 2003/59/ЕО –
досежно УПК, в Директива 2006/126/ЕО – досежно срока на валидност за
свидетелствата за управление на превозни средства и в Директива 96/50/ЕО
досежно валидността на удостоверенията за преминаване на медицински прегледи от
капитани на плавателни съдове. След като на ниво Общностно право е прието, че
при наличието на пандемия следва да бъдат удължени сроковете, касаещи валидност
на удостоверителни документи, имащи изключително голямо значение за субектите,
които са адресати на тези норми и за контролните органи, то непропроционално и
очевидно несправедливо е да се прилага при констатираните от районният съд
обстоятелства санкцията по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. В обстановка, в която се
прилагат извънредни мерки и предвид последващото поведение на ответника по
касация е приложим института на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност
на деянието е с интензитет, който се различава от този, който е съобразен от
законодателя при формулирането на съответния административно - наказателен
състав.
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №21 от 28.01.2021 година, постановено по АНД №776/2020 година по
описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.