Решение по адм. дело №576/2025 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 3013
Дата: 11 ноември 2025 г.
Съдия: Йълдъз Агуш
Дело: 20257200700576
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3013

Русе, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20257200700576 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Постъпила е жалба от В. Р. И. от [населено място], община Ценово, област Русе, депозирана чрез процесуален представител адв.-пълномощник Т. В. при АК - Русе, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784#7 от 30.07.2025 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2022, както следва:

  • по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
  • по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
  • по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
  • по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен като издаден в противоречие на задължителните указания, дадени от Административен съд – Русе с влязлото в сила решение № 1174 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда, административният орган да изследва и да изложи мотиви дали в случая са приложими някоя от хипотезите по чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., както и дали жалбоподателката е доказала по удовлетворителен за нея начин, че не носи отговорност за неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. като не е обсъдил събраните в хода на съдебното производство по адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда доказателства за опожаряване на процесния имот – нива, засята с пшеница в резултат на човешка намеса на трети лица – образувано досъдебно производство, както и извършената по сигнал проверка от длъжностни лица при органа.

В условията на евентуалност се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че не е налице основание, въз основа на което административният орган да приложи конкретните намаления по всяка една от схемите, като в случая жалбоподателката не следва да носи отговорност за установените опожарени площи, предвид приложимостта на текстовете на чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

Иска се съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен или да отмени административния акт в сочената част и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане с УИН 18/120422/00070, с което В. Р. И. кандидатства за финансово подпомагане по заявените от нея схеми/мерки, базирани на площ за кампания 2022, с указания от съда органът да оторизира изплащане на сумите, отразени като намаления в таблица 14 от УП.

Претендира се присъждане на направените разноски, за които е представен списък на разноските на л. 28 от делото.

Ответникът в производството - замeстник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени данните по делото, вкл. приложеното към настоящото дело адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда, обсъди доводите на страните и извърши проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784#7 от 30.07.2025 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2022, както следва:

  • по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
  • по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
  • по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
  • по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева. (л. л. 2 – 13 от делото)

Уведомителното писмо съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.

Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство.

Съответно, според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10, това по т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.

Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, както и на основание чл. 84, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, видно от представената по делото заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. (л. л. 14 – 17 от делото), на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. Д. С. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.

Уведомителното писмо е подписано именно от г-жа С., която видно от решение по т. 12 от заседание на Управителния съвет, съгласно протокол № 215 от 13.07.2023 г., е назначена за заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“ (л. л. 18 – 22 от делото).

С оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания по чл. 146 от АПК. Според ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В случая, обаче, такова искане е налице като същото се явява основателно.

Жалбоподателката е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 712645 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 04.04.2022 г. И. е подала заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН 18/120422/00070 по няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително плащане (СПП); схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); схема за млади земеделски стопани (МЗС).

В заявлението са посочени общо 8 броя земеделски парцела – 5 броя в землището на [населено място] и 3 броя - в землището на [населено място], област Русе с обща декларирана площ от 29, 54 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях.

Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи. (л. 71 и сл. от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

При подаване на заявлението били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 (л. 77 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда), при което са открити две несъответствия:

1/. вид грешка: парцел с ЕНП, което не е заявено – 1 брой, а именно:

  • за парцел 51977-475-1-1 тип ЕНП: ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри) и

2/. вид грешка: заявили сте парцели с угари, междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП. Върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, параграф 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията:

  • за парцел 03745-11-1-3. /това е един от двата парцела с констатирани опожарени площи/.

И. се е запознала със съдържанието на резултатите от автоматичните проверки срещу подпис на 04.04.2022 г.

Заявените за подпомагане от жалбоподателката площи били предмет на проверка на място, за извършването на която били издадени заповед № 9 от 06.07.2022 г. като проверката трябва да бъде направена, съгласно следните изисквания: схема: локализиране на опожарени земеделски площи съгласно заповед № 03-РД/1986 от 05.07.2022 г. с начална дата 06.07.2022 г. и крайна дата на извършване на проверката – 12.07.2022 г. и заповед № 476840 от 03.11.2022 г. (л. 32 и л. 33 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

Според изготвения доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2022“ (л. л. 34 - 38 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда) проверката е извършена в периода 07.07.2022 г. - 07.11.2022 г.

Изготвен е и констативен протокол № 9 от 06.07.2022 г. за извършена проверка на 07.07.2022 г., съгласно заповед № 03-РД/1986 от 05.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 37 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

В доклада и в констативния протокол са направени констатации за общо опожарена площ със засята култура пшеница в землището на [населено място], общ. Ценово, обл. Русе в размер на 3, 95 ха, но не е посочен парцелът/лите, за който/които се отнася. Посочено е, че не е спазен Национален стандарт 6 по „Кръстосано съответствие“, който забранява изгарянето на стърнищата.

За констатациите в доклада, на жалбоподателката е изпратено отделно писмо изх. № 01-172-6500/579 от 08.11.2022 г. на началник отдел РТИ (л. 39 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

Налице са данни за постъпили молба вх. № 02-180-6500/3434 от 09.11.2022 г. (л. 51 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда), в която И. сочи, че на 27.06.2022 г. й е била запалена нива с пшеница в [населено място], масив 13 като прилага служебна бележка от РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе и протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления (л. 52 и л. 53 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда) и възражение вх. № 01-172-6500/579 от 02.12.2022 г. (л. 50 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда), в което е посочено, че И. не е съгласна с констатациите, посочени в доклада за проверка на място, като в същия било посочено, че запалените площи представлявали „стърнища“. Жалбоподателката сочи, че не е съгласна с това твърдение, тъй като въпросната площ била засята с мека пшеница – зимна, която била запалена преди да бъде ожъната и нямало как да се приеме, че въпросната площ е стърнище. Към възражението е приложила и горепосочените писмени доказателства.

По делото са налице данни за това, че по повод на постъпилите молба вх. № 02-180-6500/3434 от 09.11.2022 г. (л. 51 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда) и възражение вх. № 01-172-6500/579 от 02.12.2022 г. (л. 50 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда) с приложени към тях писмени доказателства, е била извършена административна контролна проверка, за която е изготвен доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2022“ (л. л. 82 – 86 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

В доклада е посочено, че въз основа на извършен преглед на сателитни изображения, направени измервания и предвид приложените документи към възражението има основание за корекция на констатацията на НС 6 от „Не“ на „Да“.

За промяната доклада от ПнМ на РТИ относно описания НС 6, прилагат ДЗ с вх. № 03-0416/293 от 27.01.2023 г. с резолюция „Да“ на изп. директор на ДФЗ (л. 111 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

Поради извършване на АКП, кандидатът не е бил информиран за контролната проверка.

За констатациите в доклада, на жалбоподателката е изпратено отделно писмо изх. № 01-172-6500/579#2 от 17.02.2023 г. на началник отдел РТИ (л. 81 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

На 14.11.2024 г. е издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784 от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. л. 60 – 63 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда), с което:

1/. е оторизирана сума по всяка от заявените от жалбоподателката схеми и мерки и

2/. направени са намаления на исканите суми, както следва:

  • по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
  • по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
  • по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
  • по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

Посочените по-горе суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума.

Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните.

В колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за наложените намаления, както следва:

  • намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ;
  • намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
  • наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. За кампания 2022 е определен процент нула (0%), т.е. не е налагана корекция ФД;
  • линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова и
  • линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова.

Липсва конкретизация кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания.

Под Таблица 1 са отбелязани и съответните ставки за всяка една от четирите схеми.

Уведомителното писмо съдържа и Таблица 2 относно извършени плащания с размер на изплатената сума за всяка една от схемите, а под таблицата следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на формиране на евентуалните суми по колони, ведно с основанията за наложени санкции и удръжки.

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784 от 14.11.2024 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е оспорено от И. пред АдмС – Русе, по повод на което е било образувано адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда.

Адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда е приложено към настоящото дело, като съдът е обявил, че в настоящото съдебно производство ще се ползва от приложените по адм. дело № 907/2024 г. писмени доказателства - представени от трето неучастващо в производството лице – Районна прокуратура – Русе писмени доказателства - заверен препис на пр.пр. № 3622/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, ДП 247-ДП-136/2022 по описа на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе, включително с приложеното по ДП експертно пожаротехническо експертно заключение (л. 102 от адм. дело № 907/2024 г. и приложение в папка), както и представена от трето неучастващо в производството лице - Национална система за спешни повиквания с ЕЕН 112 справка за това има ли подадено уведомление за пожар в нива за землището на [населено място], включително и с обаждане от [тел. номер], както и от лице, което да идентифицира себе си с имена Р. И. К. на дата 27.06.2022 година (л. л. 93 и 94, л. 100 от адм. дело № 907/2024 г.).

С решение № 1174 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но се явява постановен в нарушение на формата поради липса на мотиви и на фактически и правни установявания, както и на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които нарушения в конкретния случай съдът счита за особено съществени и поради това съставляват основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за неговата отмяна. Дал е указания на органа при новото произнасяне по подаденото заявление за подпомагане на В. Р. И. за кампания 2022 с УИН 18/120422/00070 да изложи мотиви – фактически и правни установявания, включително и излагане на съображения относно това дали в случая е било спазено или не от страна на земеделския производител изискването на чл. 13 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, още повече предвид данните, че пожарът е възникнал на 27.06.2022 г., а началната дата на проверката на място е 07.07.2022 г., т.е. преди крайния срок за уведомяване – 15 работни дни от датата на съответното събитие, както и дали са приложими в случая някоя от хипотезите по чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., като установи дали действително земеделският стопанин носи отговорност за изгарянето на площите, и да обсъди въпроса дали жалбоподателката е доказала по удовлетворителен за нея начин, че не носи отговорност за неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

Решение № 1174 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 907/2024г. по описа на АдмС – Русе, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784 от 14.11.2024 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е влязло в сила на 08.05.2025 г.

След като преписката е била върната на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката и след влизане в сила на отменителното съдебно решение, последвало постановяване на оспореното в настоящото производство уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784#7 от 30.07.2025 г., от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което отново са извършени същите намаления, както при предходното УП, на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2022, както следва:

  • по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
  • по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
  • по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
  • по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

В мотивната част на акта, административният орган твърди, че настоящото УП е постановено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение и след повторно разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане.

Новите фактически и правни установявания, които са включени в обстоятелствената част на УП, обаче не съставляват изпълнение на всички дадени от съда в мотивите на решение № 1174 от 11.04.2025 г., постановено адм. дело № 907/2024 г., указания.

Новите установявания се отнасят до изложените от органа данни в таблица 1 и по-конкретно пояснения към колона 6 на таблица 1 „Допустима площ след опожаряване (ха)“ за това, че недопустимите/наддекларирани площи по заявлението на кандидата са в резултат на опожарени площи и са в размер на 3, 96 ха.

Посочено е, че площите, попадащи в слой „Опожарени земеделски площи“ за кампания 2022 се считат за недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания.

Посочено е още, че по заявлението е била извършена проверка на място по сигнал от 06.07.2022 г. и съгласно заповед № 03-РД/1986 от 05.07.2021 г., на основание чл. 20, т. 2 от ЗПЗП вр.чл. 10, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, във връзка със зачестили случаи на опожаряване на земеделски площи е издадена заповед и констативен протокол № 9 от 06.07.2022 г.

Посочено е, че след засичане на данните за опожарени площи в ГИС модула на ИСАК, с декларираните парцели, е установено каква част от опожарените площи са част от декларираните от И. парцели в заявлението й за подпомагане.

Сочи още, че информацията за засегнатите от пожари площи е била достъпна в СЕУ на ДФЗ, а в индивидуалния им профил кандидатите по схемите и мерките на директните плащания са могли да се осведомят, както за парцелите, които попадат в опожарените терени, така и за размера на тяхната помощ.

Другото допълнение, направено от органа при новото му произнасяне, на практика преповтаря становището му, дадено по жалбата на И. срещу предходното УП, като детайлно са представени данните за „Площи с констатирани несъответствия по схеми и/или мерки за директни плащания за кампания 2022 по заявление с УИН 18/120422/00070, след извършени проверки за допустимост на площите“ за декларирани парцели по схеми и/или мерки при посочване на парцелите - композитен номер, заявената им площ, площ в СЕПП допустим слой, опожарена площ в СЕПП допустим слой, допустима площ преди проверка за минимална големина, допустима площ и съответно недопустима площ по отношение на които са установени недопустими площи след опожаряване.

Дадена е и детайлна информация за извършените изчисления по схеми и/или мерки на кандидата за кампания 2022 по заявление с УИН 18/120422/00070 за всяка една от заявените за подпомагане схеми.

Липсва обаче изпълнение на дадените от съда задължителни указания органът да изследва и да изложи мотиви дали в случая са приложими някоя от хипотезите по чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., както и дали жалбоподателката е доказала по удовлетворителен за нея начин, че не носи отговорност за неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

Органът не е обсъдил и събраните в хода на съдебното производство по адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда доказателства за опожаряване на процесния имот – нива, засят с пшеница в резултат на човешка намеса на трети лица – образувано досъдебно производство, както и извършената по сигнал проверка от длъжностни лица при органа.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.

Безспорно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК определя като нищожен административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е следствие от силата на пресъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет.

Съдът, в настоящия състав, намира, че указанията, дадени в посоченото влязло в сила съдебно решение, въпреки че същото е цитирано от административния орган, на практика, при издаване на оспореното в настоящото производство уведомително писмо, не са изпълнени.

В случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като оспореното в настоящото производство уведомително писмо, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, се явява нищожен административен акт, като издаден в противоречие с посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение.

В мотивите на съдебното решение са дадени ясни указания по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за административния орган.

В нарушение на чл. 177, ал. 1 от АПК, административният орган не е съобразил обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение № 1174 от 11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 907/2024 г. по описа на АдмС – Русе.

Безспорно е, че административният орган е обвързан от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради което в случая заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е бил длъжен да постанови административен акт в съответствие с дадените в мотивите на решението на Административен съд – Русе указания.

Макар в оспореното уведомително писмо да е посочено, че същото е постановено в изпълнение на влязлото в сила решение, това отразяване е само формално, доколкото очевидно с издадения административен акт не са спазени всички дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В тази връзка по никакъв начин не са съобразени и мотивите на съда относно изясняване на горепосочените въпроси, имащи отношение към правилното решаване на настоящия казус.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие.

В конкретния случай настоящият състав счита, че са налице и двете предпоставки за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт при пълна субективна и обективна тъждественост.

На основание чл. 177, ал. 2 от АПК обжалваният административен акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на В. Р. И. за кампания 2022 с УИН 18/120422/00070.

При новото произнасяне, административният орган следва да съобрази дадените указания по приложението на закона в мотивите на постановения влязъл в сила съдебен акт - решение № 1174 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 907/2024 г. по описа на АдмС – Русе.

В допълнение, съдът указва на административния орган, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. тези по приложеното адм. дело № 907/2024 г. по описа на АдмС – Русе, по несъмнен начин се установява наличието в случая на хипотезата на чл. 77, § 2, б. „г“ от Регламент № 1306/2013, при която земеделският производител не носи отговорност за изгарянето на площите, предвид което за органа не са налице основания да упражни правомощията си по чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

Въпросът дали земеделският производител носи вина или не за опожаряването има отношение именно към разпоредбата на чл. 77, § 2, б. „г“ от Регламент № 1306/2013, която предвижда едно от изключенията за неналагане на административни санкции при неспазване на критериите за допустимост.

Съгласно този член от регламента намаляване или отказ за подпомагане по схемите и мерките за подпомагане не може да се извърши, ако засегнатият стопанин докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по съответните схеми/мерки или ако самият орган установи, че той не носи вина. /съгласно чл. 64, § 4, б. “а“ от същия регламент административните санкции могат да приемат една от следните форми:
а) намаляване на размера на помощта или подпомагането, които се изплащат във връзка със заявленията за помощ или исканията за плащане, засегнати от неспазването./

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания кандидатът за подпомагане уведомява ДФЗ – РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие като попълва формуляр по образец заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция.

В случая следва да се приеме, че посоченото условие е изпълнено, макар и формално да не е спазена предвидената от нормативния акт форма. Това е така, предвид данните, че пожарът е възникнал на 27.06.2022 г., а началната дата на проверката на място по повод подаден сигнал и издадена заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ от 06.07.2022 г., е 07.07.2022 г. (л. 33 и л. 37 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на АдмС – Русе), т.е. преди крайния срок за уведомяване – 15 работни дни от датата на съответното събитие.

След като е спазен указаният в закона срок, неспазването на изискването за формално (в предвидената от нормативния акт форма) уведомяване – попълнен от кандидата формуляр по образец заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция /няма спор по делото, че информация за възникнали пожари, съответно наличие на опожарени площи постъпва от РД „Пожарна безопасност“ в ДФЗ, именно тази информация е била и предмет на проверката на 07.07.2022 г./ не може да се счете за достатъчно основание да се откаже преценката налице ли е форсмажорно обстоятелство и/или съответно да намери приложение член 77, параграф 2, буква „а“ и „г“ във връзка с чл. 64, параграф 2, буква „а“ и „г“ от Регламент 1306/2013 г.

От данните по делото - заверен препис на пр.пр. № 3622/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, ДП 247-ДП-136/2022 по описа на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе, включително с приложеното по ДП експертно пожаротехническо експертно заключение (л. 102 от адм. дело № 907/2024 г. и приложение в папка), както и представена от трето неучастващо в производството лице - Национална система за спешни повиквания с ЕЕН 112 справка за това има ли подадено уведомление за пожар в нива за землището на [населено място], включително и с обаждане от [тел. номер], както и от лице, което да идентифицира себе си с имена Р. И. К. на дата 27.06.2022 година (л. л. 93 и 94, л. 100 от адм. дело № 907/2024 г.) е видно, че причина за възникналия пожар не е поведението на оспорващия, като същият е приложил и доказателства за липсата на съпричастност към пожара.

Безспорно съгласно експертно пожаротехническото заключение по проведената пожаротехническа експертиза, възложена по пр.пр. № 3622/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, ДП 247-ДП-136/2022 по описа на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе, механизмът на запалване на житната култура /пшеница/, с която е бил засят парцел с [идентификатор]-11-1-3 /пожарът достига и до парцел с [идентификатор]-11-1-2/ в землището на [населено място], е човешки фактор и първоначалното запалване е било във вътрешността на масива, засят с пшеница, с разпространение към асфалтов път. Установено е, че пожарът е обхванал само житната култура, без да се разпространи към ниската част (поляна или пасище) на терена. Според експерта е съществувала възможност за разпространение на пожара и към тревните площи в съседния масив с есенник и само бързите действия на земеделеца със земеделска техника и инвентар са предотвратили разпространението на пожара към съседните площи.

Всички установени обстоятелства говорят недвусмислено за настъпило извън волята на земеделския стопанин събитие, поради което административният орган е бил длъжен да провери и оцени представените от жалбоподателя възражения и доказателства за това, че не носи вина за опожаряването на парцелите и не следва да бъде санкциониран за тях.

В случая е видно, че не жалбоподателят е опожарил процесните парцели.

Още повече, че безспорно е установено, че към датата на пожара в заявените за подпомагане ниви засятата пшеница е била в готовност за прибиране и то е било планирано да се извърши през следващите дни, с оглед на което и следва да се приеме, че жалбоподателката е извършила и всички необходими разходи и е положила грижата на добър стопанин, за да реализира възможно най-добри добиви (л. 90 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на АдмС - Русе).

В заключение, следва да се приеме, че не са налице основания за налагане на санкции, отказ, редукция или намаления на полагащите се на В. Р. И. суми за подпомагане по заявените схеми и мерки за кампания 2022. Именно в този смисъл следва да се произнесе органът при новото разглеждане на подаденото от нея заявление за подпомагане за кампания 2022 като оторизира изплащане на сумите, отразени като намаления в таблица 14 от процесното УП.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, а именно сума в общ размер на 970, 00 лева, от които 10, 00 лева - заплатена държавна такса за образуване на дело (л. 15 от делото) и 960, 00 лева – заплатен адвокатски хонорар (л. л. 26 и 27 от делото).

Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784#7 от 30.07.2025 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от В. Р. И. с УРН 712645 със заявление с УИН 18/120422/00070, субсидии за кампания 2022, както следва:

  • по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
  • по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
  • по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
  • по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на В. Р. И. за кампания 2022 с УИН 18/120422/00070, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]да заплати на В. Р. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Ценово, област Русе, [улица]сумата от 970 лева - деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: