Р Е Ш Е Н И Е
Номер 662 09.07.2018г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 12 06 2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Д МАТЕЕВА
Секретар: К Василева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 01177 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В,
срещу
И.С.Л. ЕГН ********** ***
с която е предявен иск с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК,
с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1055.25лв. представляваща остатъчна незаплатена главница по ДПК
ведно със законната лихва от подаване на заявлението15.0902917г. по чгд № 6157/ 2017г.ПРС до окончателното изплащане на сумата
по Договор за потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт” № ********** от 30.08.2016г.
за която сума е издадена Заповед №5125/18.09.2017г. по ч.г.д.№06135/2017г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът не е открит на постоянния адрес, поради което му е назначен
особен представител –адв М.К.,
която е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК , с който е оспорено производството по делото като недопустимо.
Алтернативно е оспорен иска по основание и размер, както и обстоятелствата, на които същия се основава, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователни. Оспорва се кредитът да е обявен за предсрочно изискуем по предвидения ред, като твърди, че не е получавал надлежно съобщение за това.
Оспорва като нищожни клаузите на Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги.
Оспорва всички представени с исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.417 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №5150/18.09.2017г. по ч.г.д.№06157/2017г. на ПРС, поради което и производството по делото е допустимо и съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността:
По настоящето гражданско дело е приет като доказателство
Договор за потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт”№ ********** от 30.08.2016г., видно от който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 500лв., като е уговорено ответникът да го погаси на 9 месечни вноски по 117.25лв.
по приложен към договора погасителен план, с първи падеж-15.10.2016г. и последен падеж-15.06.2017г.
Дължимата сума по кредита е в размер на 1055.25лв.
Неразделна част от Договора е и
Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, в което са включени пет допълнителни услуги, а именно:
1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски
3.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски
4.възможност за смяна датата на падеж
5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства
Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства, че ответникът е усвоил кредита, като в раздел “Удостоверявания” от процесния договор се съдържа и изявление, подписно от ответника, че е получил договорената сума по договора.
Съгласно чл.12.2. Общите условия при неплащане на месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва предсрочно прекратяване на договора и се обявява неговата предсрочна изискуемост.
На ответника е изпратено и нарочно уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост, но по делото няма доказателства за връчване на писмото на ответника.
Настоящият
състав споделя виждането, изразено в Решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. №
601/2014 г. на ВКС, I т. о, че
упражняването на правото на кредитора да обяви цялото (или частично) вземане за предсрочно изискуемо, изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай че не е достигнало - кредиторът следва да установи, че е положил усилия за откриването на длъжника.
Поради това и съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 6157 / 2017г.ПРС – 15.09.2017г.не е била настъпила изискуемостта на всички вноски по процесния договор.
В същото време
съдът намира за основателно възражението
на процесуалния представител на ответника за нищожност на Споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги по следните съображения:
1.
Настоящият състав намира, че предоставянето от ищеца на така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията и на закона.
2.
Предоставените допълнителни услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че
„Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."
В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират съответните такси.
В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги само са изброени услугите.
3.
В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
4.
В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е в съответния размер, като настъпва от датата на сключване на самото Споразумение.
Следователно възнаграждението се дължи независимо от това дали някоя от услугите е ползвана с включването на размера му във всяка от 9- те месечни погасителни вноски по кредита, които са с краен размер 117.25лв. на месец и това обстоятелство се установява от представения по делото Погасителен план
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Бонус" - се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Ето защо възражението за нищожност на това споразумение е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да дължи само уговорената главница и възнаградителна лихва, тъй като само същите са действителни и обвързващи страните.
Доколкото към датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение /15.09.2017г. СЕ ТВЪРДИ настъпила изискуемостта на всички вноски, то
Съдът намира за неоснователно твърдението
на ищеца, че предсрочната изискуемост на целия кредит е обявена с връчване на
препис от исковата молба и следва да се зачете в настоящето производство.
Съгласно постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, І т.о., представляващо задължителна съдебна практика, е прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418, вр.чл.417, т.2 ГПК, и чл.60, ал.2 ЗКИ, не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба.
В тази хипотеза изискуеми са само вземанията /вноските и други акцесорни такива/ с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, които са включени в представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката.
За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, вкл. съединен с иска по чл.422 ГПК, или да инициира ново заповедно производство.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като
С оглед изхода на спора такива не се дължат в УИ както и в запов.производство.
На особ.представител –адв.М.К. ПРС се дължат разноски380лв.- които са били внесени от ищцовата страна и съдът с определение от 12.06.2018г. в о.з. е разпоредил да й се изплатят с РКО.
Други разноски не се дължат.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, срещу
И.С.Л. ЕГН ********** ***
с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК,
с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1055.25лв. представляваща остатъчна незаплатена главница по ДПК
ведно със законната лихва от подаване на заявлението15.0902917г. по чгд № 6157/ 2017г.ПРС до окончателното изплащане на сумата
по Договор за потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт” № ********** от 30.08.2016г. -за която сума е издадена Заповед №5125/18.09 2017г. по ч.г.д.№06135/2017г. на ПРС КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.да се върне на съответния състав на ПРС, с препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.