РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Бургас, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500852 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв.
Мария Димитрова от БАК, процесуален представител на В. И. Ф. ЕГН
********** от гр. *******, ул. „******“ № **, ет. **, със съдебен адрес: ул. „
Оборище“ № 90, ет. 2, адв. Мария Димитрова против решение № 768 от
07.04.2025 г., постановено по гр.дело № 7126/2024 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което съдът е отхвърлил иска за определяне на по-разширен режим
на лични контакти, изразяващо се със във възможността бащата да се вижда с
всяко от децата всяка първа и трета седмица от месеца още от четвъртък, както
и още половин месец през лятото. Със същото решение първоинстанционния
съд е изменил режима на лични отношения на бащата В. Ф. ЕГН ********** с
децата Б. В. Ф. ЕГН ********** и С. В. Ф. ЕГН **********, като е определил
режим на лични отношения – всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата,
един месец през лятото, разделен на две части по 15 дни, който период не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; в четна календарна година от
10 часа на 23.12 до 18 часа на 25.12 с преспиване на децата в дома на бащата; в
1
нечетна календарна година от 10 часа на 30.12 до 18 часа на 01.01. на
следваща година, с преспиване на децата в дома на бащата; в нечетна
календарна година от 10 часа на Велики Петък до 18 часа на понеделника
следващ Великден, с преспиване на децата в дома на бащата; първите четири
последователни дни определена от МОН с преписване на децата в дома на
бащата; от 17 часа до 20 часа на 20.12 за детето Б. и от 17 часа до 20 часа на
19.05. за детето С. (съответно дните следващи рождения ден на всяко едно от
децата), както и на 09.01. ( денят следващ рождения ден на бащата), когато
тези дни не съвпадат с общия режим на лични отношения.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му
част, досежно оставеното без уважение искане за разширяване на режима на
лични контакти с децата от 18 часа в четвъртък до 18 часа в неделя, а не както
съдът е допуснал от 18 часа в петък, изразява въззивникът, който го намира за
неправилно и моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част.
Счита, че съдът е следвало да укаже как следва да се броят първа, съответно
трета седмица от месеца, тъй като начинът на определяне на дните за лични
контакти създавал спорове между родителите. Обосновава необходимостта от
по-чести контакти с децата с тяхната възраст към момента, полова
принадлежност и възможността за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения. Счита, че съдът е постановил решението при неизяснена
фактическа обстановка особено в частта за родителското отчуждение. Моли
съда да назначи съдебно-психологична експертиза с поставените в исковата
молба задачи. Излага подробни съображения. Моли съда за присъждане на
направените разноски по делото.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. Т. Н. ЕГН ********** от гр. ********, ул. „ ********“ № **, ет. ** чрез
адв. М. Кънева от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ №
20, ет. 1, ап. 10, с който моли съда да потвърди обжалваното решение. Сочи,
че бащата спазва режима само за голямото дете Б., което е силно привързано
към него, а по отношение на малкото дете С. връзката с бащата е в период на
изграждане. Счита, че следва да бъдат вземани и двете деца от бащата, тъй
като обратното би довело до ревност от двете братчета. По отношение на
искането за назначаване на съдебно-психологична експертиза, счита че такава
не следва да бъде назначавана, тъй като няма данни за психологични
проблеми у децата или родители, както и че тя би била травмираща за
2
малолетните деца. Настоящата съдебна инстанция е оставила без уважение
искането за допускане на съдебно-психологична експертиза.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.
59, ал. 9 от СК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че въззивникът В. И. Ф. и
въззиваемата М. Т. Н. са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с
Решение № 821/03.05.2022 г. по гр.д. № 9051/2021 г. на БРС, като страните
имат от брака си родени две малолетни деца – Б. В. Ф., с ЕГН ********** и С.
В. Ф., с ЕГН **********. С Решение № 844/11.08.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1023/2022, БОС е отменил решението на БРС и е определил режим на
лични отношения на бащата В. Ф. с двете деца, който към момента е
действащ.
Основен мотив за предявяване на претенцията по чл.59, ал.9 от СК е
изминалото време, при което децата са пораснали и се нуждаят от по-силна
връзка със своя баща, който следва да им служи за пример и да ги възпитава.
Както правилно е установил първоинстанционният съд, майката не се
противопоставя на по-широк режим на лични контакти, но твърди, че бащата
иска да взема по-голямото от двете деца – Б., а връзката, която е изградил със
С. все още не е укрепнала, поради което детето отказва да преспива в дома на
бащата. От друга страна се твърди, че децата са силно привързани едно към
друго и не следва да бъдат разделяни при осъществяване режима на лични
отношения с бащата. Не се оспорва, че Б. е силно привързан към своя баща, за
разлика от С., който е в по-близки отношения със своята майка.
При разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция са събрани
писмени и гласни доказателства. Разпитани са двама свидетели.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от правна и фактическа страна и е
достигнал до изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция,
която от своя страна на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
3
първоинстанционния съд.
От разпита на свидетелите – Г.Ф. – баба на децата и майка на
въззивника-ищец В. Ф. и М. К.-също баба на децата и майка на въззиваемата
М. Т. Н., се установяват факти и общи впечатления от контакта с внучетата и
техните родители. Свидетелката Ф. обяснява пред съда, че действително двете
деца са много привързани едно към друго, но малкият няма такава силна
връзка с баща си и на моменти казва, че не иска да е с него. Според
свидетелката малкото дете не остава да нощува в дома на бащата. Големият –
Б. учи заедно със своя баща, който от своя страна обгрижва децата и според
свидетелката за него е приоритет да следи как се дават лекарства на децата и
часовете за тяхното приемане. Счита, че майката е тази, която не иска бащата
да контактува с децата.
От показанията на свидетелката К.-майка на въззиваемата, се
установява, че бащата регулярно взема само едното дете, като отказва лични
контакти с по-малкия С.. От друга страна малкото дете се разстройва от факта,
че не го взема и постоянно пита за батко си. Според свидетелката, от страна на
въззивника се чувства голямо разделение спрямо двете деца. Това води до
разстройване на малкия С., което се отразява зле на психиката на детето.
Според К. децата боледуват често и винаги тяхната майка ги води на лекар,
докато бащата е отказвал неколкократно.
Настоящата инстанция, като съобрази периода от първоначалното
определяне на режима на лични отношения с бащата по предходното дело и
настъпилите промени с оглед израстването на децата намира, че е логично
децата да прекарват повече време със своя баща. От друга страна, макар и
отношенията между родителите да са обтегнати, майката не препятства
осъществяването на режима на лични отношения с бащата. Нещо повече, пред
първата съдебна инстанция на страните е дадена възможност за постигане на
спогодба досежно упражняването на родителските права, но до такава не се е
стигнало.
Основният спор по делото е свързан с началния момент, в който
бащата следва да взема децата от майката и да осъществява срещите с тях.
Касае се до това дали децата да бъдат вземани още от четвъртък или това
следва да стане на следващия ден. В този смисъл измененият от първата
инстанция режим на лични отношения се обжалва само и единствено в тази
4
му част.
Направените във въззивната жалба оплаквания, че определеният режим
на лични отношения всеки първи и трети петък, събота и неделя, вместо всяка
първа и трета седмица от месеца не изпълнявала изискването да е така
предписан, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. В
тази връзка съдът цитира решение № 188/20.06.2013 г. на ВКС по гр.д. №
25/2013 г., Трето гражданско отделение, ГК, според което при определен
режим всяка първа и трета седмица от месеца-първата/съответно третата
седмица/ се броят от първия/съответно третия/ понеделник на месеца и
изтичат в първата/съответно третата/ неделя на месеца. При определен режим
от две седмици/първата и третата/ не е възможно той да се изпълнява в по-
широк обхват, дори и когато в месеца има повече от четири седмици. По
мнение на настоящата инстанция определеният режим от БРС не би следвало
да създава проблеми. Същият е съобразен с практиката на съдилищата и е
стандартен досежно предвидените две седмици в рамките на месеца, за
осъществяване на лични отношения. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция намира, че всеки опит да се нормира изцяло времето свързано с
упражняването на родителските права може да бъде обречен на неуспех при
подчертано лоши отношения и неразбирателство между родителите. Децата не
следва да стават заложници на влошените отношения на техните родители. В
цитираното решение на ВКС е посочено как следва да се извършва броенето
на седмиците, съгласно установения режим на лични отношения. Що се
отнася да наличието на спорове, същите могат да възникнат по всяко време и
по всякакъв повод, независимо от опитите на съда да определи адекватен
режим на лични отношения.
Що се отнася до направеното искане бащата да взема децата от дома на
тяхната майка и да ги води в неделя в 18 часа в дома на своите родители,
съобразявайки влязлото в сила решение № 996/13.09.2023 г. по ВГД №
1618/2022 на БОС, с което е определен режим на лични отношения на бабата
и дядото на децата по бащина линия – всяка първа и трета неделя от месеца от
18 до 20 часа, следва да бъде съобразявано във всеки конкретен случай, така
както е приел първоинстанционният съд - ако неделният ден по определения
от настоящия съд режим съвпада с неделния ден, постановен в това решение,
бащата следва да предаде детето на бабата и дядото, а в противен случай да ги
върне на майката.
5
По отношение на основното искане личните отношения на бащата с
двете деца да започват от четвъртък от 18 часа и да продължават до неделя в
18 часа – всяка първа и трета седмица от месеца, настоящият съдебен състав
счита, че постановеното от първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Три дни в определената седмица са достатъчни за
осъществяване на разширен режим между бащата и двете деца, още повече че
голямото дете е ученик и това би създало проблеми в тази връзка. Ако бащата
претендира по-широк режим на лични отношения с децата, същият следва да
положи усилия и подобри отношенията с бившата си съпруга М. Н. досежно
децата и евентуално при условията на постигнато споразумение може да се
определи режим, при който децата да бъдат отглеждани и от двамата
родители,при условията на съвместно упражняване на родителските права но
това следва да бъде осъществено само по силата споразумение.
В този смисъл съдът намира постановеното от районния съд решение за
правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му. Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 600 лв.-
направени разноски за въззивната инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 768 от 07.04.2025 г., постановено по
гр.дело № 7126/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА В. И. Ф. ЕГН ********** от гр. ******, ул. „*******“ № **,
ет. **, със съдебен адрес: ул. „ Оборище“ № 90, ет. 2, адв. Мария Димитрова
ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Н. ЕГН ********** от гр. ******, ул. „ *******“ № **,
ет. ** чрез адв. М. Кънева от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 20, ет. 1, ап. 10, сумата от 600 лв.- разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
30- дневен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7