Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София,
23.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 14722/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.С.Г., твърди,
че като пътник в автобус „Сетра“, с рег. № ********, пострадал при ПТП,
реализирано на 02.02.2016 г. в Р. Македония, в близост до гр. Крива Паланка,
като твърди, че причината за настъпване на произшествието е противоправното
поведение на водача на
автобуса – Л.И.Н..
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът
„Д.з.” АД отговаря за вредите, причинени от
виновния водач. Твърди, че по н.о.х.д. №
201/2017 г. по описа на РС – гр. Дупница е водачът Л.И.Н. е признат за виновен
за настъпване на произшествието. Сочи, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди от настъпилите травматични увреждания – счупване на лява ключица,
навяхване на шията, кръвонасядания на лява ръка и прилежащо на гръдния кош,
охлузвания на челото. Твърди, че лявата му ръка била обездвижена за срок от 2
месеца, а общият оздравителен период продължил около 4-5 месеца, като изпитвал
болки в ръката и гръдния кош, особено при лягане и ставане, имал затруднения в
личното обслужване и имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си
дейности. Твърди, че се наложило да ползва 93 дни отпуск за временна
неработоспособност, през който получавал обезщетение по-ниско от нетното му
трудово възнаграждение, както и пропуснал да получи допълнително възнаграждение
за лекторски часове. Сочи, че произшествието му причинило силен страх, като
страхът от пътуване в МПС продължава. Претендира обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, които определя на сумата от 52 000,00 лева, както и
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между дължимото му се
за периода 02.02.2016 г. – 05.05.2016 г. трудово възнаграждение и изплатеното
му обезщетение за временна неработоспособност в размер на 234,00 лева, както и
пропуснато възнаграждение за определени по график за този период 80 лекторски
часа – в размер на 400,00 лева. Сочи, че като организатор на групата се
наложило да проведе множество телефонни разговори с Р.България, като твърди да
е претърпял вреда в размер на роуминг услугата в размер на 199,00 лева, което
също претендира от ответника. Претендира законната лихва от датата на
настъпване на застрахователното събитие – 02.02.2016 г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът „Д.з.” АД оспорва исковете. Оспорва
размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди като завишен, както и
основателността и размера на предявените искове за имуществени вреди. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при съответния ответник, е претърпял вреди и техния размер.
Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост, при спазване критериите на Постановление 4/1968 г. на
Пленума на ВС.
С влязла в сила присъда от 17.10.2017 г.
по н.о.х.д. № 501/2017 г. по описа на РС – гр. Дупница подсъдимият Л.И.Н. е
признат за виновен за това, че на 02.02.2016 г. около 21,50
ч., в Република Македония, на път А-2, от гр. Куманова към гр. Крива паланка,
при с. Опила, общ. Ранковци, при управление на автобус „Сетра“, с рег. № ********
нарушил правилата за движение на чл. 37, ал.1 и чл. 38, ал. 1 от Закона за
безопасност на трафика по пътищата на Р.Македония, при управление с превишена
скорост и без да приспособи скоростта на движение на автомобила към свойствата,
състоянието и видимостта е изгубил контрол над автобуса, излязъл от дясната
страна на пътя и се е преобърнал на дясната си страна, в следствие на което непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от 1 лице, в т.ч. и на В.С.Г.,
изразяваща се в счупване на лява ключица довело до трайно затруднение на
движението на левия горен крайник.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на
елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените на ищеца телесни
увреждания.
Установява се от епикриза от 05.02.2016
г., че ищецът е постъпил в УМБАЛСЛ „Пирогов“ на 04.02.2016 г. с диагноза
счупване на лява ключица – закрито, като е направено наместване без вътрешна
фиксация и на следващия ден е изписан с указания да не натоварва крайника.
Установява се от медицинско
удостоверение № 107/2016 г., че при извършен на ищеца преглед на 18.02.2016 г.
е констатирано следното: три охлузвания в лявата половина на челото на
границата с окосмената част на главата; жълтеникаво кръвонасядане с размер 15/6
см в областта на лява мишница и прилежаща лява гърда, наличие на синтетична
имобилизираща превръзка държаща лява ръка на 90 градуса.
Установява се от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в
периода 02.02.2016 г. – 06.05.2016 г.
На 20.02.2018 г. ищецът е предявил
застрахователната си претенция за процесните суми, като с писмо от 04.05.2018
г. ответникът е предложил на ищеца подписването на извънсъдебно споразумение за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000,00 лева,
както и на имуществени вреди в размер на 199,00 лева – разходи за телефонни
разговори и 213,31 лева – разходи за лечение.
Установява се от трудов договор от
19.09.2011 г. и допълнително споразумение към него от 23.09.2015 г., че през
процесния период ищецът е заемал длъжност зам.-директор, като е уговорено
лекторско възнаграждение за учител по математика в размер на 5 лева за
лекторски час за часовете по математика в 11 клас 4 паралелки по 2 часа, веднъж
седмично, ЗИП 11 клас – 2 ч.
Според заключението на приетата счетоводна
експертиза разликата между полученото от ищеца за
периода 02.02.2016 г. – 05.05.2016 г. обезщетение за временна
неработоспособност и дължимото се за този период нетно трудово възнаграждение
възлиза в размер на 232,03 лева, а пропуснатото нетно възнаграждение за
лекторски часове по график – в размер на 313,57 лева.
От разпечатка на проведени разговори към фактура № ********** за периода
28.01.2016 г. – 27.02.2016 г. е видно, че след настъпване на произшествието на
02.02.2016 г. и на следващия ден до транспортиране на територията на Р.България
ищецът е провел разговори, чиято стойност е в размер на 199,00 лева.
Установява се от представените писмени
доказателства – приложени копия на касови бонове, че в периода на временна
неработоспособност на ищеца във връзка с процесното ПТП той е заплатил
потребителски такси за предоставени
медицински услуги на обща стойност 29 лева, 60 лева – за преглед, осъществен на
18.02.2016 г., 16 лева – по касов бон от 06.04.2016 г. за лекарства; 53,00 лева
– по касов бон от 10.02.2016 г. за медицински консумативи – ортеза на горен
крайник; 49,51 лева – за лекарства по касова бележка от 24.03.2016 г., 5,80
лева – по касов бон от 05.02.2016 г. – за преглед.
Според показанията на свидетеля К. Г.
той е брат на ищеца. За произшествието разбрал първо от радиото, а след това и
брат му се е обадил. Отишъл да види брат си в Пирогов, където той бил със
счупена ключица на лявата ръка, наранявания, охлузвания, уплах. Свидетелят сочи,
че по това време брат му работел като зам.-директор и учител по математика
в Стопанско-финансовата гимназия и се
наложило да отсъства от работа. Свидетелят сочи, че брат му живеел с майка им в
едно домакинство, като тя му помагала в готвенето, чистенето, прането, а когато
му се обадели свидетелят се отзовавал за помощ в пазаруването и други неща.
Свидетелят сочи, че освен физическото страдание брат му бил сериозно притеснен
и за това как ще се прибере групата, тъй като той бил нейн организатор.
Наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между деликвентите и ответниците, не е спорно между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от В.С.Г. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 30 000лв. За да определи размера, съдът взема предвид характера на
уврежданията - счупване на лява ключица,
охлузвания в областта на челото, навяхване на шията, кръвонасядане в областта на лява мишница и
прилежаща лява гърдна област, като общият оздравителен период е бил
продължителен около 4 месеца, като за около 60 дни е била обездвижена лявата
ръка, която не се установява да е водеща при ищеца. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид, че към датата на произшествието ищецът е
била в активна възраст, работоспособен, работещ, като за продължителен период
от време е откъснат от обичайния си трудов процес и ритъм на живот. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
и обстоятелството, че житейски логично е преживяването на пътно-транспортно
произшествие по време на работа и то при конкретните обстоятелства да доведе до
първоначален интензивен стрес при ищеца. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната и
лимитите на отговорността на застрахователя към момента на настъпване на
застрахователното събитие. За тази сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер.
Установява се от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и приетата експертиза, че ищецът е сторил разходи за
проведени телефонни разговори в причинна връзка с произшествието в размер на
199,00 лева, разходи за лекарства и медицински консумативи в размер на 213,41
лева /разходите за съдебно удостоверение от НОИ, представляват разноски във
връзка с доказването по делото и следва да бъдат присъдени като разноски
съразмерно с уважената част от иска/.
В пряка причинна връзка с произшествието
са и пропуснатите ползи от неполучено в пълен размер нетно трудово
възнаграждение, поради което искът за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи следва да бъде уважен за сумата в размер на 232,03 лева – пропуснато основно нетно
трудово възнаграждение и за сумата от 313,57 лева - пропуснатото нетно
възнаграждение за лекторски часове по график.
На ищеца следва да бъде присъдена и
лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане, по иска за неимуществени вреди, от датата на
извършване на всеки отделен разход по иска за имуществени вреди и от първо
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение
представляващо пропусната полза.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 1129,10 лева.
Ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 245,05 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1259,53 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК:********да заплати на В.С.Г., ЕГН:
**********
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 30
000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 02.02.2016 г. пътно-транспортно произшествие в Република
Македония, в следствие противоправното поведение на Л.И.Н., като водач на автобус
„Сетра“, с рег. № ********, неимуществени вреди - болки и страдания от настъпила
фрактура на лява ключица, охлузвания по челото, навяхване на шията и лява
предмишница и прилежащата й гръдна област, както и преживян стрес, ведно с
лихва за забава считано от 02.02.2016
г. до плащането; сумата от 199,00 лева – имуществени вреди във връзка с
произшествието изразяващи се в разходи за провеждане на телефонни разговори в
роуминг на 02 и 03.02.2016 г., проведени във връзка с настъпилото ПТП, ведно
със законната лихва от 04.03.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 2,90 лева
– имуществени вреди за потребителска такса, заплатена на 01.03.2016 г., ведно
със законната лихва от 01.03.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 2,90 лева – имуществени вреди за
потребителска такса, заплатена на 21.03.2016 г., ведно със законната лихва от 21.03.2016
г. до окончателното плащане; сумата от 2,90
лева – имуществени вреди за потребителска такса, заплатена на 01.04.2016
г., ведно със законната лихва от 01.04.2016 г. до окончателното плащане; сумата
от 5,80 лева – имуществени вреди за
потребителски такси, заплатена на 05.04.2016 г., ведно със законната лихва от 05.04.2016
г. до окончателното плащане; сумата от 2,90
лева – имуществени вреди
за потребителска такса, заплатена на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва
от 06.04.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 5,80 лева – имуществени разноски за потребителска такса, заплатена
на 11.04.2016 г., ведно със законната лихва от 11.04.2016 г. до окончателното
плащане; сумата от 2,90 лева –
имуществени вреди за потребителска такса, заплатена на 09.03.2016 г., ведно със
законната лихва от 09.03.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 2,90 лева – имуществени вреди за
потребителска такса, заплатена на 14.02.2016 г., ведно със законната лихва от 14.02.2016
г. до окончателното плащане; сумата от 60
лева – имуществени вреди за извършен преглед на 18.02.2016 г., ведно със
законната лихва от 18.02.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 16,00 лева – имуществени вреди за разходи
за лекарства, заплатени на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.04.2016
г. до окончателното плащане; сумата от 53,00
лева – имуществени вреди за медицински консуматив – ортеза на горен крайник,
заплатена на 10.02.2016 г., ведно със законната лихва от 10.02.2016 г. до
окончателното плащане; сумата от 49,51
лева – разходи за лекарства по касов бон от 24.03.2016 г., ведно със
законната лихва от 24.03.2016 г. до окончателното плащане; 5,80 лева – разходи за преглед в МБАЛСМ „Пирогов“ на 05.02.2016 г.,
ведно със законната лихва от 05.02.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 76,10 лева, представляваща
разликата между
полученото от ищеца за периода 02.02.2016 г. – 28.
02.2016 г. обезщетение за временна неработоспособност и дължимото му се за този
период нетно трудово възнаграждение и сумата от 101,91 лева – пропуснато възнаграждение за
лекторски часове за този периода, ведно със
законната лихва от 01.03.2016 г. до окончателното плащане; сумата
от 36,66 лева, представляваща разликата между полученото от ищеца за периода 01.03.2016
г. – 31. 03.2016 г. обезщетение за временна неработоспособност и дължимото му
се за този период нетно трудово възнаграждение и сумата от 109,75 лева –
пропуснато възнаграждение за лекторски часове за този периода, ведно със
законната лихва от 01.04.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 105,71
лева, представляваща разликата между
полученото от ищеца за периода 01.04.2016 г. – 30. 04.2016 г. обезщетение за
временна неработоспособност и дължимото му се за този период нетно трудово
възнаграждение и сумата от 94,07 лева –
пропуснато възнаграждение за лекторски часове за този периода, ведно със
законната лихва от 01.05.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 13,56 лева, представляваща разликата между полученото от ищеца за периода 01.05.2016
г. – 05.05.2016 г. обезщетение за временна неработоспособност и дължимото му се
за този период нетно трудово възнаграждение и сумата от 7,84 лева –
пропуснато възнаграждение за лекторски часове за този периода,, ведно със
законната лихва от 01.06.2016 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в
размер на 1129,10 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 1,40
лева – разноски за удостоверение от ТП НОИ, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 52 000 лева, исковете
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за горницата до пълните им
предявени размери от общо 234,00 лева – разлика между получено обезщетение и
дължимо нетно трудово възнаграждение и за сумата от 400,00 лева на иска за
пропусната полза, изразяваща се в неполучено възнаграждение за лекторски
часове, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава на вземанията за имуществени вреди за периода от датата на
деликта – 02.02.2016 г. до датата на настъпване на имуществените вреди.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН:
********** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК:********на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 245,05 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК:********да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1259,53 лева
– държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: