Решение по дело №211/2020 на Административен съд - Сливен

 

  

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  158

 

Гр.Сливен, 23.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 211 по описа за 2020г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба С.М. ***, чрез адв. Н.К. ***, със съдебен адрес ***, подадена против Община Сливен, за  заплащане на сумата от 24,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за монтаж/демонтаж на скоба по наложена ПАМ – принудително задържане на МПС, приложена с Протокол № 2544/16.08.2019 г., отменена с Решение № 34/13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 362/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2020 г. до окончателното й заплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Протокол № 2544/16.08.2019 г. му е била наложена ПАМ от служител на ОП „Градска мобилност“ при Община Сливен; наложената ПАМ се изразявала в принудително задържане на управляваното от него МПС; задържаното МПС се освобождавало след заплащане на такса от 24,00 лева, която сума същият е заплатил, за което прилага касов бон от 16.08.2019 г. за монтаж/демонтаж на скоба; наложената ПАМ била обжалвана и с Решение № 34/13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 362/2019 г. по описа на Административен съд Сливен е отменена; направените разходи са причинили на ищеца имуществени вреди, които следва да се възстановят от ответната Община Сливен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К. упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът – Община – Сливен, редовно призована, чрез представител по пълномощие ст. юрисконсулт И. Г. – надлежно упълномощена поддържа представения отговор, като счита, че Община Сливен е ненадлежен ответник, алтернативно оспорва исковата молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за основателност на исковата молба..

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На С.М.М. е била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – поставяне на наказателна скоба № 29, обективирана в Протокол № 002544 от 16.08.2019 г. по описа на Общинско предприятие /ОП/ „Градска мобилност“ – Сливен, наложена от Е. Д. Й. – к. АТП – с. при ОП „Градска мобилност“ – Сливен. Наложената ПАМ е обжалвана от М. и с Решение № 34/13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 362/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, наложената ПАМ е отменена като незаконосъобразна. Съдебното решение е влязло в сила на 13.02.2020 г. За отстраняване на скобата М. е платил 24,00 лева, видно от представения фискален бон от 16.08.2019 г. за монтаж/демонтаж на скоба.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съдът приема, че в случая Община Сливен е пасивно легитимирана да отговаря по предявените в настоящото производство искове, тъй като вредите са причинени от служител на Общинско предприятие „Градска мобилност“ – Сливен. Съгласно чл. 52 от ЗОС Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, което осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет. Съгласно чл. 5 от Правилника за устройството и дейността му предприятието е създадено с цел изпълнение на дейностите по организация и контрол на дейността по паркиране на МПС, съгласно Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община, а съгласно чл. 9 от същия правилник предприятието не е юридическо лице. Изрично в правилника е регламентирано, че предприятието се финансира от бюджета на Община Сливен в рамките на утвърдената бюджетна сметка за годината и по тримесечия и съгласно чл. 21 от правилника Предприятието няма право да разходва паричните постъпления, придобити от дейността си, като в тридневен срок приходите от стопанската дейност се превеждат по бюджетната сметка и съответния приходен параграф на Община Сливен. Следователно същото няма качеството на самостоятелно ЮЛ.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Община - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ – поставяне на наказателна скоба № 29, обективирана в Протокол № 002544 от 16.08.2019 г. по описа на Общинско предприятие /ОП/ „Градска мобилност“ – Сливен, наложена от Е. Д. Й. – к. АТП – с. при ОП „Градска мобилност“ – Сливен, който е отменен с влязло в сила Решение № 34/13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 362/2019 г. по описа на Административен съд Сливен. Поради безспорната пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната ПАМ - използване на техническо средство - наказателна скоба спрямо автомобила на ищеца и заплащането от него на 24,00 лв. за освобождаването му, същият е претърпял имуществена вреда, съгласно приложен фискален бон от 16.08.2019 г. за монтаж/демонтаж скоба.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 24,00 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3 / 2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно законна лихва се присъжда от  датата на влизане в сила на съдебното решение – 13.02.2020 г., с което наложената ПАМ е отменена като незаконосъобразна, но с исковата молба лихвата се  претендира от 27.02.2020 г., до датата на окончателното изплащане на сумата, от която дата следва да се уважи иска.  

Претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски в размер на 310 лв.,  от които 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса е основателна. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Адвокатският хонорар е съизмерим с минималните прагове на възнагражденията, предвидени от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът счита, че същият не е прекомерен. Съгласно приложеното под делото пълномощно и договор за правна защита, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Посочената правна норма въвежда ограничение единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално представителство, както е в настоящия случай, доколкото в случая ищеца е представляван в производството от процесуален представител - адвокат изготвил исковата молба и от негова страна е осъществена процесуална защита.

 На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на С.М. ***, сумата от 24,00 (двадесет и четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатена такса за монтаж/демонтаж на скоба по наложена ПАМ – принудително задържане на МПС, приложена с Протокол № 2544/16.08.2019 г., отменена с Решение № 34/13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 362/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 24,00 лева, считано от 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на С.М. ***, сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: