№ 2224
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503884 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – В.
Д. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д. С., с приложено
пълномощно, срещу решение № ІІ - 55 - 20073054 от 04.01.2023г., постановено по гр.д.
№15903/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, в частта, в която са уважени
спрямо нея предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД като е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми:
сумата от 155.63 лв., главница за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018г.-
30.04.2019г. за топлоснабден имот – апартамент №52, находящ се в град София,
ж.к."*******-1", *******; сумата от 15.74 лв., главница за извършена услуга "дялово
разпределение" за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 09.11.2020г., дата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда, до окончателното им изплащане; както и сумата от 24.86 лв., лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2020г.,
сумата от 4.49 лв., законна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
80.35 лв. за периода от 09.11.2020г. – 28.05.2021г., както и сумата от 2.81 лв., лихва за
забава върху главницата за извършена услуга "дялово разпределение" за периода от
01.07.2018г. до 29.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №55096/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав,
1
както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от
365.10 лв., направени разноски в исковото производство, както и сумата от 26.72 лв.,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №55096/2020г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав.
В жалбата са инвокирани доводи за нищожност на обжалваното решение,
наведено е и възражение за недопустимост на съдебния акт, при условията на
евентуалност са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като постановено в противоречие на материалния закон. Излага се, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като противоречи на обективни
природни закони. Поддържа се, че неправилен е изводът на съда, с който е прието, че
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ и съответно, че е
прието за доказано наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца,
като поддържа, че по делото не е доказано, че е бил подписан писмен договор, както и
че са били приети Общите условия. Поддържа се, че нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ, по
силата на която не е необходимо Общите условия, за да бъдат получени от
потребителите, противоречия на Конституцията на Република България и на Регламент
2006/2004 на Европейската общност и на ЕКЗПЧОС. Оспорва се обстоятелството, че
от събраните по делото доказателства се установява точното количество доставена ТЕ
за процесния топлоснабден имот. Счита се, че необосновано съдът е кредитирал в тази
връзка заключението на СТЕ, което не е дало самостоятелен отговор на въпроса за
спазването на Методиката при изчисляване на точното количество доставена ТЕ, а е
работило единствено по документи на третото лице-помагач и такива на ищеца, като
част от тях не са и представени по делото. Оспорват се изводите на изслушаните по
делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като
недоказващи реално потребление. Сочи се още, че неправилно са определени цената
на топлинната енергия за сградна инсталация и технологичните загуби, като се излагат
подробни доводи в този насока. Предвид на изложеното моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови
друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответницата установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира разноски на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв.. Представя списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, в
срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор с бланкетно съдържание, в който
взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че решението
на СРС е правилно и законосъобразно в обжалваните части и моли съда да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по
подадената въззивна жалба.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу В. Д. П. и М. Д. П.
при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на
въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са
уважени предявените срещу ответницата - В. Д. П. при условията на обективно
2
съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу
ответницата - В. Д. П. при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която са отхвърлени изцяло
предявените срещу ответника - М. Д. П. при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с
чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД като необжалваемо е влязло в
сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и
преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.
№55096/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, въззиваемият -ищец-
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 09.11.2020г. срещу Д.В. П., починал на 20.11.2020г. в
хода заповедното производство и с определение от 08.01.2021г. на основание чл.227
ГПК са конституирани неговите наследници по закон - В. Д. П. и М. Д. П., спрямо
които е постановена на 29.01.2021г. заповедта за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по
чл.414 ГПК всеки от длъжниците е подал възражение, поради което дължимите от тях
суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото
производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
На първо място въззивният съд следва да разгледа релевираните възражения за
нищожност и за недопустимост на обжалваното решение:
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата- ответник за
нищожност на обжалваното решение. В тази връзка следва да се посочи, че
3
нищожността, като най-тежкият порок на съдебния акт, е налице само в хипотезата,
при която съдебното решение е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен
състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в изискуемата писмена форма,
не е подписано или е абсолютно неразбираемо. В конкретния случай обжалваното
решение не страда от нито един от гореизброените най-тежки пороци, които да
обуславят твърдяната нищожност. Наличието или липсата на евентуално допуснато от
съда нарушение при постановяване на решението на нормите на общностното или
вътрешно право /извън тези, регламентиращи пределите на правораздавателната власт
на българския съд/, биха обусловили евентуално само незаконосъобразност, но не и
твърдяната от въззивницата- ответник нищожност.
На следващо място настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
възражението на въззивницата за недопустимост на решението, основано на
твърдението за нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК и нередовност на
исковата молба. При дадения казус, с разрешаването, на който е сезиран съдът, се
касае за периодични доставки. Характерно за периодичните доставки е наличието на
повтарящи се задължения през определени периоди от времe, като се изисква
еднородност на престацията. Ето защо е необходимо и достатъчно тази престация да е
определена по размер за целия период от време, за който се претендира, което е
направено в конкретния случай от ищеца в заявлението по чл.410 ГПК и в предявената
искова молба по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК - посочен е конкретният
размер на главницата, чието плащане се претендира за процесния период от време.
Именно с оглед периодичния характер на задължението на ответника съдът счита, че
не е необходима конкретизация по размер за всеки отделен месец на претендираната
сума в рамките на исковия период, както и на отделното количество ТЕ за този период.
По горните съображения въззивният съд намира, че решението на СРС в
атакуваните части е валидно и допустимо, както и по същество е правилно като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в
която са уважени предявените срещу ответницата - В. Д. П. установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че вземането за главница до
уважения размер е дължимо поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от наследодателя й топлоенергия за исковия период, а
относно вземането за обезщетение за забава е прието, че наследодателят й е изпаднал
в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е
срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от
ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящият съдебен
състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изведени на
базата на правилно установена фактическа обстановка по делото и при правилно
приложение на релевантните правни норми, с които е обоснована основателността на
исковите претенции срещу ответницата - В. Д. П. за главница и за мораторна лихва до
уважените размери, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В
допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във връзка с доводите, заявени
с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
4
На първо място съдът намира за неоснователно заявеното от въззивницата
възражение за липса на облигационно правоотношение между нея и ищеца. В
конкретния случай ищецът - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД претендира
ангажирането на отговорността на ответницата в качеството й на наследник по закон
на Д.В. П., който е починал на 20.11.2020г., т.е. след исковия период – м.05.2018г. –
м.04.2019г.. Видно от данните по делото наследодателят на ответницата - В. Д. П. е
вещен ползвател по отношение на процесния имот – от нотариален акт за дарение на
недвижим имот №56, том І, рег.№532, дело №72/1998г. се установява, че Д.В. П. е
дарил процесния имот - апартамент №52, находящ се в град София, ж.к."*******-1",
*******, на дъщеря си - ответницата - В. Д. П., като е запазил за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване по отношение на имота. Съгласно нормата на чл.153
от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период битови
клиенти на топлинна енергия са физически лица – ползвател или собственик на имот,
които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на
закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на
топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено
вещно право на ползване. В конкретния случай по делото от ангажираните
доказателства се установява факта, че наследодателят на ответницата през исковия
период се явява вещен ползвател на процесния имот, предвид на което и по горните
мотиви на съда се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия. В случая
единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното
правоотношение е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено
вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. По горните мотиви
и след като по делото е доказано, че наследодателят на ответницата през исковия
период се явява вещен ползвател на процесния имот, поради което правилно е прието
от СРС, че същият се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, както и за
сградна инсталация, за исковия период. При тези аргументи е налице основание в
закона за ангажиране на отговорността на ответницата, която се явява наследник по
закон на Д.В. П., починал на 20.11.2020г., т.е. след исковия период – м.05.2018г. –
м.04.2019г. и отговаря за непогасените задължения на своя праводател до размер на
притежаваната от нея наследствена част - в случая 1/2 идеална част.
На следващо място, Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, в
процесния случай са тези от 2016г., се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ.
Налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. С оглед
изложеното съдът приема за неоснователно възражения на въззивника за
необходимостта да бъдат приети действащите за процесния период ОУ от
потребителите. За процесния период действат ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, публикувани
на 11.07.2016г. и съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ - в сила от 11.08.2016г.. Следва да се
отбележи, че съгласно практиката на СЕС, когато са налице необходимите за това
5
правни и фактически обстоятелства, националният съд е задължен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
В чл.3, §1 на Директива 93/13/EИO е предвидено, че в случаите, когато дадена
договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато
винаги изискването за добросъвестност се създава в ущърб на потребителя,
означаваща неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В случая не се установяват ОУ по договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД да съдържат неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП или цитираната Директива. Нужно е да се отбележи също
така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може
да повлияе, с оглед предвидената в чл.150, ал.3 ЗЕ възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на ОУ на клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат оценени
условия. Жалбоподателката не доказва, че нейният праводател се е възползвал от тази
възможност. Ето защо доводите за неравноправност на ОУ на ищеца се явяват
неоснователни.
По горните съображения въззивният съд счита, че по делото е доказан факта, че
между наследодателя на ответницата и топлопреносното дружество са възникнали
действителни договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди, като съдържанието на този договор, който е уреден в представените Общи
условия, утвърдени от КЕВР, обвързва наследодателя на ответницата дори и без да ги
е приел изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и се установява
изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. Налице са основания в закона за ангажиране
отговорността на ответницата за непогасените задължения на своя праводател до
размер на притежаваната от нея наследствена част - в случая 1/2 идеална част.
На следващо място неоснователни са възраженията на ответника за
необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на
доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото
писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в
сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислени в съответствие с действащата за
исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от
вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени
формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му
задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го
кредитира. Неоснователно е възражението на ответницата за недостоверност на
констатациите на вещото лице, като основани единствено на документи, едностранно
издадени от ищеца. Експертът изрично е посочил, че сумите за доставената и
използвана в имота топлинна енергия са изчислени на базата на документите за
индивидуалния отчет на уредите за разпределение, които не са били оспорени от
ответницата досежно отразените в тях показания. Именно въз основа на показанията
6
на тези уреди са изготвени изравнителните сметки, в които е отразено реално
доставеното количество ТЕ за исковия период от време. Ответницата не твърди и не
установява да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е
оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в установените
срокове съгласно чл.73, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за
страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.73, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на
тези документи и по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта по СТЕ начин, в съответствие с
нормативната уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Заявените с въззивната жалба общи
възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита
че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
На следващо място съдът намира да посочи, че обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на
счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се базира единствено на
известията за фактури, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното
предприятие. В този смисъл въззивният съдът намира за неоснователно заявеното от
ответницата възражение за недоказано количество доставена ТЕ за процесния имот,
поради непредставяне по делото на фактурите, издадени за исковия период от време, в
които доставената ТЕ е начислявана по прогнозен дял. Тези документи са представени
на вещите лица по СТЕ и ССЕ и наличието им е безспорно установено от експертите.
Нещо повече, наличието на тези документи има правно значение единствено за
счетоводното отразяване на доставката, но не и за нейната реалност. Показанията по
начислените по прогнозен дял стойности така, както са били отразени във фактурите,
са отразени и в изравнителните сметки, като последните досежно тези показания не са
оспорени от ответницата. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал
заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и е приел за
доказана стойността на доставената в имота топлинна енергия. От допълнителното
заключение на ССчЕ се установява, че са направени плащания от ответницата, с които
са погасени част от процесните задължения за исковия период.
По горните аргументи и при съобразяване с извършените в хода на
производството плащания на част от претендираните вземания за главница за
доставена в имота топлинна енергия и с оглед притежаваната от ответницата
наследствена квота от 1/2 ид.ч. от наследството на своя наследодател правилно
първостепенният съд е приел за основателна и като такава е уважена претенцията на
ищеца за сумата от 155.63 лв., главница за доставена топлинна енергия за периода
01.12.2018г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.11.2020г., дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията за установяване съществуването на вземане за
стойността на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия въззивният съд
се намира следното:
Според чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Задължението е
възложено на топлопреносното предприятие, което съгласно чл.139, ал.2 ЗЕ извършва
дялово разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
7
вписано в публичен регистър по чл.139а ЗЕ. В Общите условия от 2016г. е закрепено в
чл.22, ал.1, пр.2 и ал.2 ОУ, че дяловото разпределение се извършва възмездно чрез
възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача
стойност за услугата "дялово разпределение". Начинът, по който се формира
стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл.36, ал.1 ОУ.
Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата "дялово
разпределение", извършвана от избрани от клиентите търговци, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиента и цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата "дялово разпределение
и се обявява по подходящ начин на клиентите. В конкретния случай по делото е приет
договор, сключен между въззиваемия - ищец и "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, по
силата на който страните са договорили заплащане от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД за извършваните услуги съгласно броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение в тях. По делото е прието протокол от проведено Общо
събрание, ведно със списък на етажните собственици, за процесната сграда за избор на
ФДР, като е взето решение за сключване на договор с "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Сред подписалите се етажни собственици е и наследодателят на въззивницата -
ответник. Представен е и договор, сключен между етажните собственици в процесната
сграда и фирмата за дялово разпределение "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, с който
страните са договорили извършване на услугата "дялово разпределение" на топлинната
енергия между потребителите в сградата. Посоченото дружество извършва общото
измерване на потребната топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост
и индивидуалното измерване на потребната топлинна енергия в имота на
наследодателя на въззивницата - ответник, което се установява от заключението на
съдебно-техническата експертиза и се прилага към изравнителни сметки и
индивидуални справки. Предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът се
легитимира като носител на правото да получи стойност на извършената услуга
"дялово разпределение", като неоснователни се явяват доводите, изложени във
въззината жалба в обратната насока. По делото не са ангажирани доказателства от
страна на въззивника-ответник, че наследодателят й е заплатил дължимите от него
суми за услугата "дялово разпределение" за исковия период. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че с оглед притежаваната от ответницата
наследствена квота от 1/2 ид.ч. от наследството на своя наследодател дължи заплащане
на ищеца на такса за услугата "дялово разпределение" в процесния период.
Претенцията се явява основателна за сумата от 15.74 лв., главница за извършена услуга
"дялово разпределение" за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.11.2020г., дата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, до който размер правилно е бил
уважен предявения установителен иск.
Само за пълнота въззивния съд намира да посочи, че неотносимо за
разрешаване на спора по делото е позоваването от страна на въззивника на решение
№4777 от 13.04.2018г. по адм.дело №1372/2016г. по описа на III отд. на ВАС и
на решение №8294 от 26.06.2020г. по адм.дело №14350/2019г. по ВАС за отмяна на
разпоредбите по Наредба №16-335 от 2007г. за топлоснабдяването и от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия имоти - етажна собственост,
представляваща Приложение към чл 61, ал.1 от Наредба №16-335 от 2007г. за
топлоснабдяването и за които административният съд извършва преценката за
съответствие на обжалван подзаконов нормативен акт с материалния закон. Решение
8
№4777 от 13.04.2018г. по адм.дело №1372/2016г. по описа на III отд. на ВАС, с което
формулата, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергийна собственост - етажна собственост е отменена, е обезсилено с решение
№2187 от 11.02.2020г. по адм.дело №1318/2019г. на 5-членен състав на ВАС. Другото
посочено решение, с което се отменят конкретните приложения, е в сила от
26.06.2020г.. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед на
което действие има занапред. В ТР №2 от 27.06.2015г. на ВАС е разяснено, че
съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт, няма обратно действие. Процесният период предхожда постановения
съдебен акт и с оглед изложените съображения въззивникът неоснователно се позовава
на постановените от ВАС решения.
По отношение на оспорванията на въззивницата-ответник, че не дължи лихва,
тъй като не е допустимо да се начисляват лихви върху прогнозни сметки, съдът
намира, че същите са неоснователни. При действието на посочените общи условия от
2016г. лихвата за забава се дължи след издаването на общата фактура, в която са
посочени конкретните задължения за периода на отчитане на базата на реално
потребеното количество ТЕ, а не на базата на прогнозно такова. В този смисъл
доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главните вземания до размерите, за
които са уважени, то акцесорните претенции се явяват установени в своето основание
за исковия период, а техният размер е доказан от приетото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, до които размери са уважени претенциите за обезщетение за
забава върху вземанията за главниците.
В случая не се установява допуснато нарушение от СРС и при присъждането на
разноски на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1
ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на
разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно
което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в
обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на
спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, настоящият състав
намира за неоснователна доколкото подадения писмен отговор от същата е бланкетен
по съдържание, съдържа единствено общи доводи, както и неин процесуален
представител не се явява в съдебно заседание. По тези аргументи съдът намира, че
защитата от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради
което липсва основание да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК вр. с НЗПП,
поради което не следва в полза на въззиваемата страна да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІ-55- 20073054 от 04.01.2023г., постановено по
гр.д.№15903/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, в обжалваните части.
Решението е постановено с участие на трето лице-помагач - "ТЕХЕМ
СЪРВИСИС" ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10