№ 945
гр. ***, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630103057 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Е. Е. с ЕГН ********** от с.
*** действаща в лично качество и като законен представител на малолетните С. Е. С. с ЕГН
********** и Е. Е. С. с ЕГН **********, срещу ЗАД *** със седалище и адрес на
управление гр. *** представлявано от Б. И. и Ж.К.. В исковата молба се твърди, че ищците
са пострадали на 23.12.2020 г. при ПТП, причинено от О. Н. И., докато същият управлявал
л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на В. Н. И.. Твърдят, че ПТП се случило в с. ***. В
исковата молба се твърди, че виновния водач О. И. не е съобразил скоростта си със
състоянието на пътя и релефа и навлязъл в насрещното движение, при което ударил челно,
управлявания от С. Е. автомобил. Твърди се, че от удара С. Е. Е. претърпяла следните
увреждания – вътречерепна травма; удар в главата; плитко петнисто охлузване на кожата в
окосмената част на главата с болки в същата област; главоболие; световъртеж; С. Е. С.
претърпял следните увреждания: вътречерепна травма; удар в главата; образувана подутина
на челото; дълбока кожна драскотина с дължина 3,5 см; травматичен оток с болки; Е. Е. С.
претърпял следните увреждания: вътречерепна травма; удар в главата; голяма подутина на
челото; кръвонасядане на челото над дясната вежда; травматичен оток около
кръвонасядането; мигриращ хематом в областта на вътрешните очни ъгли на двете очи и на
горните и долните клепачи; кръвонасядане в дясната слабинна област. Така в навечерието
на празниците, ищците прекарали времето по болници, претърпели значително болки и
страдания. Изложени са твърдения за нанесени психически травми на децата от ПТП, както
и за преживения от майката стрес, с оглед опасността за здравето на децата. Твърди се, че
майката и до днес отказва да управлява МПС, а тримата дълго време се страхували да
1
пътуват в резултат от стреса от ПТП. Твърди се, че автомобилът, управляван от виновния
водач имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със ***. Пред застрахователя била предявена претенция за нанесени
щети, но застрахователите отказали да заплатят обезщетение за неимуществените вреди.
Иска се съдът да осъди застрахователното дружество да заплати на С. Е. Е. сумата по 10 000
лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане, а на С. Е. С. и Е. Е.
С. по 8000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане. Направено е
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищците поддържа така
предявения иск изцяло. Твърди, че по делото са доказани наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника
относно управлявания от св. О. И. л.а., както и твърденият от тях механизъм на настъпване
на ПТП и вината на св. И. за настъпване на произшествието – същият се е движел с
превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост. Счита, че са останали недоказани
фактите, на които ответната страна основава възражението за съпричиняване, като
категорично се доказало по делото, че децата са пътували в столчета и с предпазни колани, с
колан е била и ищцата С. Е., независимо, че съгласно заключението на вещото лице
поставеният колан е бил неефективен в случая, твърди, че са изцяло доказани твърдените от
тях травми и последствията за ищците от ПТП-то. След анализ на събраните доказателства
излага аргументи, че по делото безспорно са доказани вредите, които случилото се е нанесло
на физичното и психичното здраве на ищците, поради което счита, че претенциите са
основателни в пълен размер. По тази причина моли съда да уважи исковете изцяло като
основателни.
В предоставения на ответника срок за отговор е постъпил такъв. По съществото
ответникът оспорва исковете, както по основание, така и по размер. На първо място,
ответникът оспорва застрахованият при него водач да е бил причинил виновно процесното
ПТП. Оспорва се наличието на противоправно поведение на водача на застрахованото при
ответника МПС – че липсва нарушение от негова страна на ЗДвП, както и на вината му за
настъпване на ПТП, поради липса на в.з.с. съдебен акт. Излагат се и твърдения за
непредотвратимост на случилото се поради аквапланинг и лошото състояние на пътната
настилка. Оспорен е механизмът на осъществяване на ПТП-то, както е описан в исковата
молба. Оспорен е фактът, че ищците са пострадали при процесното ПТП, тъй като не са
посочени като пострадали в Протокола за ПТП. Оспорват се описаните в исковата молба
увреждания – както по характер, така и по степен на интензитет. Навеждат се възражения за
съпричиняване – счита, че ищцата С. Е. е управлявала МПС в нарушение на няколко норми
на ЗДвП – чл. 16, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и поради това, че
същата не е поставила обезопасителен колан, че децата не са били в детски столчета, че
2
пострадалите не са оказали необходимите грижи за възстановителния си процес. При
условията на евентуалност се оспорва претендирания размер на неимуществените вреди,
тъй като не отговаряли на принципа за справедливост. Оспорена е дължимостта на лихвата
за забава като се твърди, че тъй като не са представени банкови сметки с титуляр ищците С.
Е. С. и Е. Е. С., то е налице забава на кредитора, а при условията на евентуалност е оспорен
и началният момент, от който се дължи лихвата за забава, считайки, че това следва да е
датата на отказа на ответника да заплати обезщетението.
В съдебно заседание ответната страна е оспорила иска. Счита, че същият е
неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност моли съда да уважи претенцията
частично като счита, че исканата сума е многократно завишена и че са налице
съпричиняване. Направено е и искане за присъждане на направените разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на
23.12.2020 г. около 15.00 ч. ищцата С. Е. Е. управлявала л.а. ***. В колата пътували и двете
й деца С. Е. С., тогава на 6 години и Е. Е. С., тогава на 3 години, поставени в детски
столчета. Ищцата Е. се движела в посока към с. ***, общ. ***. Времето било облачно, а
пътното платно – разкаляно, пътния участък бил прав. Срещу нея в посока изхода на с. ***
се движел л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от свид. О. Н. И.. Последният изгубил
управление над автомобила и навлязъл в насрещната лента. Ищцата Е. опитала да избегне
удара, но не успяла. Последвал сблъсък между двете коли. На място пристигнали служители
на ОД на МВР – ***, както и екип на Центъра по спешна медицинска помощ (ЦСМП) към
МБАЛ ***. Свид. О. И. бил откаран за преглед в самия ЦСМП, а тъй като децата отказали
да влязат в линейката, ищците последвали медицинския екип до болницата в гр. *** с
автомобила на брата на ищцата Е., където също били прегледани.
По делото са назначени съдебна авто-техническа експертиза и комплексна съдебна
медицинска експертиза, чиито заключения са изцяло кредитирани от съда.
От назначената САТЕ се установява, че причините за процесното ПТП се дължат на
факта, че свид. О. И. като водач на л.а. „***“ с рег. № *** не е съобразил скоростта си на
движение (която в момента на удара била 65 км.ч.) с пътната настилка и със законовото
ограничение. Тъй като същият се е движел в населено място, то ограничението на скоростта
в този участък била 50 км/ч. Разкаляното състояние на пътната настилка допълнително
намалявало сцеплението на гумите. Водачът О. И. бил наясно с тези фактори, но не
съобразил скоростта си с тях. В резултат на това същият загубил контрол над управлявания
от него автомобил и навлязъл в насрещната лента. Съгласно заключението на вещото лице
по САТЕ не е имало никаква възможност ищцата С. Е. да избегне удара – тя самата опитала
да се отклони максимално вдясно, доколкото пътя позволявал, но не могла да избегне
сблъсъка. В момента на удара двете коли били разположени косо една спрямо друга и
ударът настъпил в зоната на предната лява част и на двата автомобила.
3
В резултат на ПТП-то и двата леки автомобила претърпели имуществени вреди като
видно от протокола за ПТП, съставен от органите на МВР, щетите са настъпили по цялата
предна част и на двете МПС-та. От свидетелските показания на свид. О. И. се установява, че
непосредствено след инцидента той излязъл от своя автомобил и помогнал на С. Е. да
извади двете деца от колата. Същият си спомня, че С. е била поставила предпазния си колан.
За нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от свид. О. И., на
същия били съставени АУАН, а въз основа на него и наказателно постановление, което е
влязло в закона сила.
Към датата на ПТП-то – 23.12.2020 г. – за л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на В.
Н. И., управляван от О. Н. И., е имало сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/30/120003094015 от 08.11.2020 г. със срок на покритие от 08.11.2020 г. до 07.11.2021 г.
Застраховател по полицата е ответникът ***.
От приетата комплексна СМЕ се установява, че от процесното ПТП ищците са
получили следните травми:
С. Е. Е. е получила контузия на главата, изразяваща се в охлузване на кожата на
главата в задната теменна област вляво. Не е губила съзнание и не е повръщала.
Прегледана била в ЦСМП към МБАЛ-***. Направена била рентгенография на черепа
и ехография на коремни органи, които изследвания не са показали травматични
промени. Изписана била за домашно лечение. Предписани й били обезболяващи
лекарства. Около седмица след инцидента С. Е. е посетила личния си
общопрактикуващ лекар с оплаквания от главоболие и световъртеж, но не са
установени данни за общомозъчна и огнищна мозъчна симптоматика. Предписани
били медикаменти потискащи световъртежа и гаденето.;
С. Е. С. е получил контузия на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в
челната област. Не е губил съзнание и не е повръщал. Прегледан бил в ЦСМП към
МБАЛ-***. Направена била рентгенография на черепа и ехография на коремни
органи, които изследвания не са показали травматични промени. Изписан бил за
домашнъ лечение;
Е. Е. С. е получила подкожен хематом в челната област. Не е губила съзнание и не е
повръщала. Прегледана била в ЦСМП към МБАЛ-***. Направена била
рентгенография на черепа и ехография на коремни органи, които изследвания не са
показали травматични промени. Изписана била за домашно лечение. Няколко дена по-
късно хематомът се е спуснал към горните и долните клепачи двустранно, повече
вдясно. Установено било и кръвонасядане в дясната слабинна област.
От заключението на комплексната СМЕ се установява, че от физиологична гледна
точка здравето на ищците се е възстановило в срок от няколко седмици до около месец. Това
включва зарастването на контузните рани, пълна резорбация на подкожните хематоми и
кръвонасяданията, както и отшумяване на болките, като в първите дни след инцидента
болките са били най-силни. От заключението на вещите лица по комплексната СМЕ се
4
установява, че травматичните увреждания на ищците щяха да бъдат получени независимо
дали са били или не с предпазни колани, дори и децата да са били в детски столчета.
Последният факт (че децата са били в детски столчета) се установява безспорно от
показанията на свид. О. И..
По делото е назначена и съдебно психологична експертиза, която съдът кредитира
изцяло. От заключението на вещото лице по СПЕ и от събраните гласни доказателства чрез
разпита на свид. Нериман Кадир и свид. Бирджан Фахредин се установява, че инцидентът на
23.12.2020 г. се е отразил негативно на психо-емоционалното функциониране на С. Е., С. С.
и Е. С.. Общото функциониране на децата в периода непосредствено след преживяното
произшествие е било нарушено – те са изпитвали страх да остават сами, искали са да спят в
леглото на родителите си, намалял е апетита им, имали са нарушения в съня (стряскане,
чести събуждания и проплаквания), изпитвали са неидентифициран страх, наблюдавала се
сепарационна тревожност, постоянна нужда от подкрепа при изпълнение на ежедневни
задачи. Същевременно са изпитвали и болки от претърпените травми. Част от тези
нарушения е преживяла и ищцата С. Е. – тревожност и напрежение, нарушения на съня и
апетита, страхове за настоящето и бъдещето на децата и др. Освен стреса от самият
инцидент, ищцата като майка на двете деца е изпитвала притеснения и във връзка с тяхното
здравословно и психо-емоционално състояние. Тази симптоматика е преминала за около
месец при С. Е.. Малко по-дълго е продължило възстановяването на психичното състояние
на детето С. С., а някои от симптомите продължават и до днес – страх от пътуване с
автомобил. Поради ниската си възраст Е. С. почти не помни инцидента и възстановяването е
настъпило по-бързо, отколкото при по-голямото дете. Поради по-плахия и по-
притеснителния си характер С. С. е преживял по-интензивно стресогенното събитие.
За претърпените вреди от ПТП-то собственикът на управлявания от С. Е. лек
автомобил отправил до *** искане за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди по л.а. ***. По образуваната застрахователна преписка било изплатено
обезщетение в размер на 14 000 лв. На 12.02.2021 г. тримата ищци чрез пълномощника си
адв. Л. Б. от САК отправили пред застрахователя *** и искане за заплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, но по образуваната застрахователна преписка по
щети № 0801-000612/2021-02;03;04 застрахователят отказал да заплати обезщетение с
мотива, че липсват данни ищците да са пострадали при инцидента и следователно да са
претърпели неимуществени щети.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, лицето, което е претърпяло вреди от
ПТП може да предяви претенцията си за обезщетение на претърпените имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя по договора за „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач само, ако застрахователят не е платил в 3-месечен срок
от представянето на претенцията пред самия застраховател, ако откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
5
изплатеното обезщетение. В конкретния случай ответникът е заплатил единствено
имуществените, но е отказал заплащане на неимуществените вреди.
По делото безспорно се установи, че ищците са пострадали от ПТП на 23.12.2020 г.,
което е било виновно причинено от свид. О. И., който управлявал МПС с превишена с оглед
законовите изисквания и с несъобразена с оглед пътната обстановка скорост и в резултат на
това загубил управление над автомобила си и навлязъл в насрещното пътно платно, където
се ударил в движещия се срещу него л.а., управляван от ищцата С. Е. и в който пътували
двете й деца – С. С. и Е. С.. Вината му е установена, както от доказателствата по делото,
така и в рамките на административно-наказателното производство. Възраженията на
ответника в тази връзка останаха категорично недоказани. Самият ответник с
извънсъдебното си поведение е потвърдил вината на свид. И. за настъпване на ПТП като е
изплатил обезщетение за претърпените имуществени вреди по л.а. ***. Не се констатира с
поведението си С. Е. или някое от децата да са спомогнали за настъпване на ПТП-то, а от
там и на вредите.
В резултат на гореописаното ПТП, и тримата ищци са претърпели болки и страдания,
които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с
пари. Затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които
имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД възмездява главно
болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, но в случая
следва да се включат и негативните преживявания, свързани със стреса от инцидента.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен
пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което се
установи недвусмислено по делото.
От вида и характера на причинените от пътния инцидент увреждания се налага
извода, че ищцата С. Е. е претърпяла на първо място болки и страдания, непосредствено от
самата физическа травма – охлузване на кожата на главата в задната теменна област вляво,
главоболие и световъртеж. Те обаче са отшумели за няколко седмици. Малко по-сериозни се
оказват последиците за психиката на пострадалата. По делото безспорно се установи, че
преживяното от С. Е. е оставило психологична травма, която също се е наложило тя да
преодолява – същата е била тревожна и напрегната, имала нарушения на съня и апетита,
притеснявала се за децата си. С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
справедливо обезщетение за претърпените от тази ищца болки и страдания би било такова в
размер на 8000 лв. Независимо, че съдът приема, че освен стреса от самият инцидент и
болките от физическата травма, тя е изпитвала и притеснения за децата си, трябва да имаме
6
предвид, че като по-възрастен човек, С. Е. разполага с по-голям набор от вътрешни
инструменти за справяне със стреса, отколкото децата. Тъй като ищцата претендира
обезщетение в размер на 10 000 лв., искът следва да бъде уважен частично до размера
посочен по-горе, а в останалата част да бъде отхвърлен като неоснователен.
От вида и характера на причинените от пътния инцидент увреждания се налага
извода, че ищецът С. С. е претърпял от една страна болки и страдания, непосредствено от
самата физическа травма – контузия на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в
челната област. Те обаче са отшумели за няколко седмици. Много по-сериозни се оказват
последиците за психиката на пострадалото дете. По делото безспорно се установи, че
преживяното от С. С. е оставило трайна психологична травма, която макар и в почти
латентна форма се забелязва и днес. В дните непосредствено след инцидента се е
наблюдавал регрес в поведението на детето – изпитвало е тревожност, страх да остава само
или да бъде разделяно от родителите, искало е да спи в тяхното легло, имало е нарушения
на съня и апетита, изпитвало е неидентифицирани страхове. Дори и днес детето изпитва
страх от пътуване с автомобил. Поради по-притеснителния характер на С., инцидентът му се
е отразил по-тежко и му е било по-трудно да се справи с психологичната травма и стреса. С
оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от този ищец болки и страдания би било такова в размер на 8000 лв. Тъй като
ищецът претендира обезщетение в размер на 8000 лв., искът се явява изцяло основателен.
От вида и характера на причинените от пътния инцидент увреждания се налага
извода, че ищцата Е. С. е претърпяла най-сериозни болки и страдания, непосредствено от
самата физическа травма, отколкото останалите двама ищци. Тя е получила подкожен
хематом в челната област. Няколко дена по-късно хематомът се е спуснал към горните и
долните клепачи двустранно, повече вдясно. Установено било и кръвонасядане в дясната
слабинна област. Тези травми са отшумели за срок до един месец. Инцидентът безспорно е
оказал негативни последици и за психиката на пострадалата. По делото безспорно се
установи, че в дните непосредствено след инцидента се е наблюдавал регрес в поведението
на детето – изпитвало е тревожност, страх да остава само или да бъде разделяно от
родителите, искало е да спи в тяхното легло, имало е нарушения на съня и апетита,
изпитвало е неидентифицирани страхове. Същевременно обаче с оглед възрастта на детето,
то бързо е забравило случилото се и то по-бързо от останалите двама е превъзмогнало
случилото се, като към момента няма ясен спомен за инцидента. С оглед на всичко изложено
по-горе съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от тази ищца болки и
страдания би било такова в размер на 8000 лв. Независимо, че по-бързо е преодоляла
психологичния стрес от случилото се, Е. е претърпяла най-тежките травми от тримата ищци.
Тъй като ищецът претендира обезщетение в размер на 8000 лв., искът се явява изцяло
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ вземането е изискуемо в срок от 3 месеца
след предявяване на претенцията, т.е. от 12.05.2021 г., независимо, че отказът на *** е от
08.03.2021 г. По тази причина лихвата за забава се дължи от тази дата. За претендираната
7
лихва за периода от подаване на искането до застрахователя на 12.02.2021 г. до 11.05.2021 г.
претенцията за лихва за забава следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
Предвид изводите на съда за основателност на иска, съдът следва да се произнесе и
по направените искания за разноски.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищците са
представлявани от свой пълномощник в процеса, на когото не са заплатили хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед уважената цена на
исковете, предявени от всеки от ищците, следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2,
във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлиза на сумите от: 1100 лв. по предявения от С. Е. иск, 1100 лв. по
предявения от С. С. иск и 1100 лв. по предявения от Е. С. иск. Доколкото текстът на нормите
на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на
възнаграждение, определено от съда, то сумата следва да се присъди не в полза на страната,
а директно на нейния представител.
По делото ищците са били освободени от заплащане на разноски на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва да осъди
ответника да заплати и дължимата държавна такса, както и сторените в производството
разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете. Дължимата
по делото държавна такса възлиза на 960 лв. Отделно за назначените по делото
комплексната СМЕ и СПЕ съдът е заплатил сумата от 1183,50 лв., от които ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1092,46 лв. – съразмерно на уважената
част от исковете. Тази сума ответникът следва да възстанови на съда.
С оглед частичното отхвърляне на иска, предявен от С. Е. тя следва да бъде осъдена
да заплати и част от сторените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Независимо, че тя беше освободена от заплащане на разноски, това не я
освобождава от отговорността й за сторените неоснователно от другата страна разноски.
Ответникът е сторил в производството разноски в размер на 1157,50 лв. за депозит за САТЕ
и за комплексната СМЕ. С няколко поредни молби процесуалният представител на
ответника адв. Николай Лефтеров е поискал при приключване на производството в полза на
ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредбата за
заплащане на правната помощ. Подобно искане няма как да бъде уважено от съда. Съгласно
закона в полза на страната се присъждат само реално направените разноски – тези, за които
има доказателство, че са наистина направени към датата на приключване на съдебното
дирене. Когато става дума за преценка сторени ли са разноските, които страната е направила
за процесуалното си представителство са възможни два варианта – присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, когато страната е представлявана от юрисконсулт или
присъждане на адвокатско възнаграждение, когато страната е представлявана от адвокат. В
8
първия случай юрисконсултът е лице, което е назначено на трудов договор при съответната
страна и присъденото юрисконсултско възнаграждение покрива част от направените
разходи за трудовото възнаграждение на този служител. Самото наличие на трудово
правоотношение е доказателство за извършения разход. Тъй като адвокатът не е служител
на страната, по делото трябва да се представят доказателства, че този разход е направен –
доказателство, че адвокатското възнаграждение е платено към датата на приключване на
съдебното дирене. По настоящото производство няма такива доказателства. Да се приложи
разпоредбата за юрисконсултите, в случаите, когато страната е представлявана от адвокат,
означава да се заобиколи закона в частта, която изисква страната да докаже, че е сторила
наистина този разход.
Предвид това съдът намира, че единствените сторени от ответника разноски са тези за
депозит за двете посочени експертизи. От тях ищцата С. Е. следва да възстанови сумата в
размер на 231,50 лв. – съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от Б. И. и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. Е. с ЕГН ********** от с. ***
сумата в размер на 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 23.12.2020 г., причинено от л.а.
„***“ с рег. № ***, управляван от О. Н. И., за който имало сключен с ответника Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица № BG/30/120003094015 от 08.11.2020 г. със срок на покритие от
08.11.2020 г. до 07.11.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.05.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение над сумата от 8000 лв. до
пълният предявен размер от 10000 лв., както и за заплащане на лихва за забава върху
присъденото обезщетение за периода от 12.02.2020 г. до 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от Б. И. и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. С. с ЕГН **********, действащ
чрез законния си представител С. Е. Е. с ЕГН ********** от с. *** сумата в размер на 8000
лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП от 23.12.2020 г., причинено от л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от О. Н.
И., за който имало сключен с ответника Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/30/120003094015 от
08.11.2020 г. със срок на покритие от 08.11.2020 г. до 07.11.2021 г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 12.05.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на лихва за забава върху присъденото
9
обезщетение за периода от 12.02.2020 г. до 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от Б. И. и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Е. С. с ЕГН **********, действащ чрез
законния си представител С. Е. Е. с ЕГН ********** от с. *** сумата в размер на 8000 лв.
(осем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП от 23.12.2020 г., причинено от л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от О. Н.
И., за който имало сключен с ответника Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/30/120003094015 от
08.11.2020 г. със срок на покритие от 08.11.2020 г. до 07.11.2021 г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 12.05.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на лихва за забава върху присъденото
обезщетение за периода от 12.02.2020 г. до 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от Б. И. и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б. от АК - София, сумата от
3300 лв. (три хиляда и триста лева), представляващи адвокатско възнаграждение за защита
по делото на тримата ищци, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от Б. И. и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – ***, сумата от
960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) – държавна такса по делото и 1092,46 лв. (хиляда
деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) – част от разноските от заплащането,
на които ищците са били освободени на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Е. Е. с ЕГН ********** от с. *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от Б. И. и Ж.К.,
сумата от 231,50 лв. (двеста тридесет и един лева и петдесет отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10