Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар И. Коцева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1141 по описа за 2018
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от Т.Р. против „Застрахователна компания „У.“ АД иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/.
Ищцата твърди, че пострадала на 12.05.2016 г. при пътно-транспортно
произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Ровер 420 Д“ с рег. № *****. Твърди, че
по силата на договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът отговарял за вредите,
причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила следните телесни повреди - кръвонасядане и оток на долния ляв клепач с обхващане и
на горна част на лявата ябълчна област; разкъсно-контузна рана на долна устна,
придружена с оток и кръвонасядане; травматично разклащане на 11 и 12 зъб; контузия
на ляво коляно, придружена с оток и множество кръвонасядания; контузия на лява
подбедрица, придружена с оток и множество кръвонасядания; контузия на лява
глезенна става, придружена с оток и множество кръвонасядания; кръвонасядане на
дясно коляно; кръвонасядане и оток на дясна подбедрица. Твърди, че от телесните
повреди претърпяла неимуществени вреди, за които застрахователят й дължал
обезщетение в размер на 30 000 лв.
Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в посочения
размер от 30 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа следните
възражения: оспорва механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и описаните
в ИМ неимуществени вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
ищцата, която пътувала без поставен предпазен колан; оспорва размера на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието отговорността на водача
на л.а "Ровер 420 Д“ с рег. № ***** е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, и показанията на св. Ц. – водач на л.а „ Фолксваген Кади“ с рег.
№ *****, който е участник в катастрофата, се установява следният механизъм на
настъпване на произшествието: На 12.05.2016 г., около 02:10 ч., лек автомобил „Ровър
420“ с рег. № ***** се е движел в гр.София по бул. „Никола Габровски” с посока
към бул. „Симеоновско шосе”. По същото време в обратната посока (към бул.
„Г.М.Димитров”) се е движeл лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ***** по
дясната лента на принадлежащото му платно за движение. В района на ляв завой за
лек автомобил „Ровър“, по неизвестни причини, автомобилът е навлязъл в платното
за насрещно движение, при което е настъпил удар между него и л.а „Фолксваген
Кади“, като за л.а. „Ровър“ ударът е бил челен, а за л.а „Фолксваген Кади“ – челен,
преобладаващо в лявата част на автомобила. Процесното ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието върху мокро пътно платно. В района на произшествието е имало
улично осветление. Булевард „Никола Габровски”, в района на катастрофата, е имал
две платна за движение в двете посоки, с по две ленти. Платната са били отделени
с двойна непрекъсната линия М 2, а лентите помежду си са били отделени с прекъсната
линия М З. Поради липса на данни за извършени измервания, вещото лице не може с
точност да определи мястото на удара. Експертът е посочил, че в скицата към констативния протокол за ПТП е отразено за
място на удара - дясната лента на
платното за движение към бул. „Г.М. Димитров” (лентата за движение на л.а. „Фолксваген
Кади“). По дължина на пътното платно - на около 200 м. от кръстовището,
образувано от бул. „Н. Габровски” и бул. „Симеоновско шосе”. Според вещото лице,
причина за настъпване на катастрофата са субективните действия на водача на л.а
„Ровър 420“ с рег. № *****, който е навлязъл в платното за насрещно движение, вероятно,
вследствие на движение с висока скорост и употреба на алкохол от 1,29 % промила.
При така установения механизъм на настъпване на
произшествието съдът приема, че виновен за катастрофата е водачът на л.а „Ровър
420“ с рег. № *****, който неправомерно е пресякъл двойна непрекъсната линия М
2 и е навлязъл в платното за насрещно
движение. Дали това поведение се дължи на управление на автомобила с висока
скорост или на употреба на алкохол не е установено по делото, тъй като
автотехническата експертиза не сочи конкретната скорост на движение на водача,
нито е поискана токсикологическа експертиза за установяване на количеството на
алкохол в кръвта на водача. От обективна страна по несъмнен начин е установено,
че л.а „Ровър 420“ с рег. № ***** е навлязъл в платното за насрещно движение.
Представено е Наказателно постановление №16-4332-009515/30.06.2016 г. на СДВР,
отдел „Пътна полиция“, с което на С.Е.М.
– водач на л.а „Ровър 420“ с рег. № ***** е наложено наказание „глоба“ за
нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДВП и чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, тъй като не е избрал
скорост, съобразена с атмосферните условия, с релефа, с условията на видимост, с
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението и е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Наказателното постановление
е връчено на М., но липсват доказателства дали същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП, при наличие на "двойна непрекъсната
линия" - М2 на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат, а от показанията на св.Ц. и
автотехническата експертиза се установява, че водачът на л.а „Ровър 420“ с рег. № ***** е допуснал
нарушение на цитираната разпоредба, поради което съдът приема, че поведението
му е било противоправно.
В последното съдебно заседание ответникът представи
платежно нареждане от 29.10.2020г., от което е видно, че е заплатил на ищцата
сумата от 6540 лв. С писмена молба от 30.10.2020 г. ответникът уточнява, че
сумата включва 4500 лв./застрахователно обезщетение за неимуществени вреди/ и
2040 лв./законна лихва за периода 12.05.2016г. -29.10.2020 г./. Извършеното от
ответника плащане представлява извънсъдебно признание на фактите от състава на
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ до размера на изплатеното обезщетение.
За установяване на претърпените от ищцата телесни повреди
по делото са изслушани медицински експертизи, изготвени от вещо лице -
травматолог и стоматолог, чийто заключения съдът приема.
От заключението на вещото лице – травматолог се
установява, че при катастрофата Р. е претърпяла следните телесни повреди: оток
и кръвонасядане на долния ляв клепач с обхващане и на горната част на лявата
ябълчна област; разкъсно-контузна рана, оток, охлузване и кръвонасядане на
долната устна; контузия с оток и кръвонасядане на лявото коляно; навяхване на
лявото коляно; контузия с оток и кръвонасядане на лявата подбедрица; контузия с
оток и кръвонасядане на лявата глезенна става; кръвонасядане на дясното коляно;
оток и кръвонасядане на дясната подбедрица. Всички телесни повреди са в
причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Те са се
получили при удари на тялото на пострадалата в твърди тъпи предмети от
интериора на автомобила. Според експерта, по делото няма данни за вида и
продължителността на проведеното лечение. Единствено за разкъсно-контузната рана
в областта на долната устна има данни, че е обработена хирургично и е залепена.
Вещото лице посочило, че при такъв тип увреждания се прилага криотерапия, покой
и обезболяващи. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периодът на възстановяване е около 20 дни. Според експерта, с оглед на тежестта
на получените увреждания и липсата на данни по делото за настъпили усложнения
през периода на лечение, ищцата най-вероятно е възстановена от травмите. Прогнозата
за развитие на здравословното й състояние е добра.
От заключението на вещото лице - стоматолог се
установява, че Р. е получила следните травматични увреждания в лицево -
челюстната област: травматично разклащане /травматичен пародонтит/ на първи
горен зъб вдясно и на първи горен зъб в ляво /11 и 21 зъби/; оток, охлузване и
кръвонасядане по лигавицата на долната устна; разкъсно-контузна рана по кожната
част на долната устна /хирургично обработена/; оток и кръвонасядане по долния
клепач на ляво око и лява ябълчна област. Лечението на травматичното разклащане на първи горен зъб
вдясно и на първи горен зъб вляво /11 и 21 зъби/ се е изразило в имобилизация
/шиниране/ за 20 дни. Разкъсно-контузната рана е била хирургично обработена и
залепена с тъканно лепило. Оздравителният период на травматичния пародонтит е продължил
30 - 40 дни. Мекотъканните увреждания /оток, охлузване, кръвонасядане и
разкъсно-контузната рана/ са оздравели за 10-15 дни. Според експерта, след
приключване на лечебния и оздравителен процес, от медицинска гледна точка, е
възможно да бъде възстановен зъбният статус на ищцата в състоянието отпреди катастрофата.
Така събраните доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ - ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесни
повреди, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на
водач, чиято отговорност е застрахована от ответника по застраховка “Гражданска
отговорност“, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата по време на настъпване на
произшествието – 20 г., вида на причинените травми: леки телесни повреди, изразили се в оток и кръвонасядане на долния
ляв клепач с обхващане на горната част на лявата ябълчна област; контузия с
оток и кръвонасядане на лявото коляно; контузия с оток и кръвонасядане на
лявата подбедрица; контузия с оток и кръвонасядане на лявата глезенна става;
кръвонасядане на дясното коляно; оток и кръвонасядане на дясната подбедрица;
разкъсно-контузна рана, оток, охлузване и кръвонасядане на долната устна; травматично
разклащане /травматичен пародонтит/ на първи горен зъб вдясно и на първи горен
зъб в ляво /11 и 21 зъби/; вида на проведеното лечение – разкъсно – контузната
рана е била хирургично обработена и залепена, а 11 и 21 зъб са били шинирани за
20 дни. Общият период на проведеното лечение вещите лица - стоматолог и
травматолог определят на 20 дни, но възстановителният период от травматичния
парадонтит е продължил 30 - 40 дни, а мекотъканните увреждания по лицето/оток,
охлузване, кръвонасядане и разкъсно-контузната рана/ са преминали за по-кратък
период от 10-15 дни. При определяне на
обезщетението съдът отчете и силния стрес, както и типичните за катастрофата
негативни емоционални преживявания, които е изпитала пострадалата. От друга
страна съдът съобрази обстоятелството, че възстановителният период е протекъл
без усложнения и ищцата е напълно възстановена, не са останали трайни последици
за нейното здраве.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 5 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредните:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
От заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установи, че ударът за л.а „Ровър 420“ е бил челен, а за л.а „Фолксваген Кади“ – челен, преобладаващо
в лявата част на автомобила. Според медицинската експертиза, изготвена от вещо
лице – травматолог, чието заключение съдът приема, ищцата е била без поставен
предпазен колан. Автомобилът, в който е пътувала Р. – л.а „Фолксваген Кади“ с рег. № *****, е бил
оборудван с триточкови инерционни колани за всички места за пътници. При
наличието на поставен предпазен колан, тялото на пострадалата щеше да остане
прикрепено към седалката и нямаше да получи уврежданията в областта на главата.
Долните крайници не са фиксирани от предпазния колан и е възможно да се получат
увреждания, независимо от наличието на поставен или непоставен предпазен колан.
Ударът за автомобила, в който е пътувала ищцата, е в предната лява част. При
този механизъм на ПТП и мястото на уврежданията, най вероятно те са се получили
от съприкосновението на тялото на пострадалата с борд-таблото на автомобила. От
показанията на св. Ц. – водач на л.а Фолксваген Кади“ с рег. № *****, се
установява, че ищцата е седяла на предната седалка до шофьора.
Така събраните по делото
доказателства установяват, че поведението на Р. е в
причинно-следствена връзка единствено
с част от травмите, а именно – с нараняванията в областта на главата и зъбите,
не и с останалите травматични увреждания, които са в областта на долните крайници.
При определяне размера на
съпричиняването съдът съобрази, че приносът на водача на л.а „Ровър 420“ с рег. № ***** многократно
надхвърля приноса на ищцата за настъпване на вредите. Водачът е нарушил чл. 63,
ал.2, т.2 от ППЗДвП, съгласно който, при наличие на "двойна непрекъсната
линия" - М2, на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. При допуснатото нарушение и механизма на настъпване на
катастрофата, дори и с поставен
от ищцата предпазен колан, травматичните увреждания не биха
могли да бъдат предотвратени изцяло, а биха били само в по-малък
обем, в какъвто смисъл са и заключенията на вещите лица. Съпоставяйки посочените обстоятелства, настоящият състав прие, че приносът на пострадалата е значително
по-малък спрямо приноса на виновния за катастрофата водач и следва да бъде определен
на 8 %. При прилагане на този процент на съпричиняване
на вредите съдът определи размера на дължимото обезщетение на 4 600 лв./ 5 000
лв. – 400 лв./
От тази сума следва да се приспадне
изплатеното от ответника в хода на делото
обезщетение от 4 500 лв., при което неизплатеният остатък е 100 лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер
от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По законната лихва:
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД,
лихва се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане. Видно от платежно
нареждане от 29.10.2020 г. и уточняваща молба от 30.10.2020 г. ответникът е
изплатил част от лихвата в размер на 2040 лв. за периода 12.05.2016 г. -
29.10.2020 г. върху главница от 4 500 лв., поради което законна лихва следва да
се присъди върху неизплатената главница от 100 лв., считано от датата на
деликта – 12.05.2016 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Тъй като ответникът е изплатил част от дължимото
обезщетение от 4 500 лв. в хода на
делото, с поведението си е станал причина за образуване на делото, поради
което, при определяне на разноските съдът изчисли същите при размер на
дължимото обезщетение от 4 600 лв., макар искът да е уважен само за сумата от
100 лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 61.33 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 254
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
адв. М.Д. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 219,26 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 50 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Р., гражданин на Република Сърбия,
родена на ***г. в Сърбия, ЛНЧ **********, съдебен адрес: ***, партнер, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100
лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от следните леки телесни
повреди: оток и кръвонасядане на долния ляв клепач с обхващане на горната
част на лявата ябълчна област; контузия с оток и кръвонасядане на лявото
коляно; контузия с оток и кръвонасядане на лявата подбедрица; контузия с оток и
кръвонасядане на лявата глезенна става; кръвонасядане на дясното коляно; оток и
кръвонасядане на дясната подбедрица; разкъсно-контузна рана, оток, охлузване и
кръвонасядане на долната устна; травматично разклащане /травматичен пародонтит/
на първи горен зъб вдясно и на първи горен зъб в ляво /11 и 21 зъби/, причинени
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.05.2016 г., по вина на
водача на л.а "Ровер 420 Д“ с рег. № ***** – С.Е.М., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „У.” АД, ЕИК *****, да заплати
на Т.Р., ЛНЧ **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 61.33 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Р., ЛНЧ **********, да заплати на „Застрахователна
компания „У.” АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по
делото разноски в размер на 254 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „У.” АД, ЕИК *****, да заплати
на адвокат М. С. Д.,*** с адрес за призоваване: гр.София, бул.”*****, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 219,26
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „У.” АД, ЕИК *****, да заплати
на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса
в размер на 50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :