РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. гр. Хасково, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102077 по описа за 2021 година
Предявен е от Н. СЛ. ГР. с ЕГН:********** и Х. Р. ХР. с ЕГН:********** в
качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Е.Х. Х.а с
ЕГН:**********, тримата от с.Минерални бани, общ.Минерални бани, със съдебен адрес
*************, адв.Т.Ч., против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., иск с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ във връзка с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2018г. малолетното дете Е.Х. Х.а пътува в
автомобил „*************“ с рег.№*************, управляван от неговата майка Н. СЛ.
ГР.. Вследствие неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение на управляван от
Ж.И.И. л.а. „*************“ с рег.№************* настъпил удар между двата автомобила.
Образувано било досъдебно производство №789/2018г. по описа на РУ на МВР-Хасково, в
хода на което в качеството на обвиняем бил привлечен Ж.И.И.. В хода на развилото се
съдебно производство по НОХД №1419/2019г. по описа на РС-Хасково подсъдимият Ж.И.И.
се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл.2-ро, б.“а“,
предл 1-во, във връзка с ал.1, б.“б“, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, като
постигнал споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 вр.чл.381-чл.383 от НПК.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото имало последиците на влязла в
сила присъда. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд била задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Следователно виновността на застрахованото лице Ж.И. за настъпване на ПТП
била безспорно установена, като той носел и гражданска отговорност за причинените
имуществени и неимуществени вреди вследствие противоправното си деяние. Е.Х. била
настанена за лечение в болнично заведение за времето от 28.05.2018г. до 01.06.2018г., като
била издадена епикриза. На 07.06.2018г. била направена рентгенография на лакетната става
и установени данни за фрактури. Получените костни увреждания поради счупване на лявата
1
лъчева кост и лявата мишнична кост причинили на пострадалото дете болки и страдания за
срок от повече от половин година, като през първите няколко седмици от злополуката
болките били много интензивни. Към датата на травмата детето било на 11 месеца и все още
не било проходило. Родителите му избягвали да го държат за лявата ръчичка при
прохождането му и самото дете си щадяло ръката, като изобщо не я използвало и движило.
Детето било гипсирано двукратно – първо при прием в спешното отделение, впоследствие
на 07.06.2018г., когато било констатирано, че зарастването на ръката е накриво. Същата
била видимо изкривена и имала формата на лък. Детето много често плачело от болки
вследствие на травмите си, плакало и на сън след датата на инцидента. Родителите на детето
осъществявали медикаментозно лечение с лекарствата, предписани след изписването от
болничното заведение. След слагането на втори гипс детето останало с него 20 дни преди да
бъде свален. След инцидента дясната половина на лицето на детето била посиняла и покрита
с рани, дясното око почти затворено, дясното ухо с рани и охлузвания. Възстановителния
процес по отношение на тези травми продължил над един месец, но ударената област на
дясната част на главата червенеела в продължение на повече от година. Детето било без
физическа активност, присъща на децата на неговата възраст, като се наложила специална
денонощна грижа, за да не се самонарани, с което на влоши и забави оздравителния процес.
Към момента детето имало белег на лявата ръка с размер около 3-4 сантиметра. В бъдеще
напълно възможно било да има негативни последици или евентуални усложнения от
претърпяната травматична увреда, както и по-слаб захват на ръката. Счупването на лявата
мишнична кост и на лявата лъчева кост причинили трайно затрудняване движението на
левия горен крайник за повече от 30 дни и съставлявало средна телесна повреда. Освен тези
травматични увреждания на малолетното дете били причинени контузия на главата и
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, които довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Получените костни увреждания поради счупване
на лявата лъчева кост и лявата мишнична кост причинили на пострадалото дете болки и
страдания за срок от повече от половин година, като през първите няколко седмици от
злополуката болките били много интензивни. За дълъг период от време детето не можело да
си служи с лявата ръка, като движенията останали ограничени поради извършената
имобилизация. В бъдеще напълно възможни били негативни последици или евентуални
усложнения от претърпяната травматична увреда, както и по-слаб захват на ръката.
В настоящия случай пострадалото лице било участник в застрахователно събитие,
покрито от застраховка „Гражданска отговорност“; застрахователното събитие причинило
увреждания на здравето му; гражданската отговорност на виновното лице била застрахована
в „Бул Инс“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; вследствие
настъпване на уврежданията пострадалото малолетно лице претърпяло неимуществени
вреди, които не били възстановени от страна на виновния причинител на вредата.
Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното
застрахователно дружество да заплати на Е.Х. Х.а чрез нейните законни представители Н.
СЛ. ГР. и Х. Р. ХР. сумата общо от 25000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от увреждане на здравето, настъпило
на 28.05.2018г.при ПТП в землището на с.С., общ.Минерални бани, причинено от Ж.И.И.
/застрахован в „Бул Инс“ АД/ при управление на л.а. „*************“ с рег.
№*************, от които 22000лв. – за причинено счупване на лявата мишнична кост и на
лявата лъчева кост на типично място от типа „зЕ. клонка“ и 3000лв. – за причинени
контузия на главата и мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, ведно с мораторна
лихва от 1472,22лв. върху претендираните суми, считано от 11.02.2021г. до датата на
завеждане на иска и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане. Претендират присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло иска като недопустим, нередовен, респ. неоснователен. Прави възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на другия л.а. участвал в процесното
ПТП, което било основание за намаляване на обезщетението за вреди. Ответникът твърди,
2
че предявените искове са недоказани. Оспорва също така исковете по размер. Твърди, че
ищецът не представил банкова сметка, по която да бъдат изплатени търсените обезщетения,
поради което не следвало да се присъжда лихва за забава. Освен това предвид
неоснователност на главните искове, респ. неоснователни се явявали и акцесорните искове
за лихви. В случай, че се уважи претенцията за лихви същите следвало да се присъдят от
датата на посочване на банкова сметка от ищцовата страна. Отговорността на
застрахователя била договорна, а не деликтна, поради което той изпадал в забава след
отправяне на покана за изпълнение и в частност от датата следваща изтичането на 3-
месечния срок по чл.429 ал.3 от КЗ вр.чл.430 ал.1 от КЗ, т.е. 02.05.2020г. и предоставяне на
данни за банкова сметка.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че се приемат за основателни, се иска
намаляване на размерите на претендираните обезщетения. Претендира присъждане на
разноски в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :
С определение, постановено в с.з. на 14.07.2020г. по НОХД №1419/2019г. по описа
на РС-Хасково, е одобрено постигнатото между РП-Хасково и подсъдимия Ж.И.И.
споразумение, като последният е признат за виновен в това, че на 28.05.2018г. в землището
на с.С., общ.Минерални бани, при управление на л.а. „*************“ с рег.
№*************, нарушил правилата за движение – чл.6 т.1 от ЗДвП, движейки се с
превишена скорост, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице – на три лица : на Б.А.Г., изразяваща се в счупване на лявата ключица по средата без
разместване на фрагменти, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК; на Е.Х. Х.а, изразяваща се в
счупване на лявата мишнична кост и на лявата лъчева кост, довело до трайно затрудняване
на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК; на
Н.Н. Г., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК –
престъпление по чл.343 ал.3, предл.2-ро, б.“а“, предл.1-во, вр.ал.1 б.“б“, предл.2-ро,
вр.чл.342 ал.1 от НК. При извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ се констатира наличие на активна такава към дата 28.05.2018г. за МПС с ДКН
************* в ЗД „Бул Инс“ АД. Родителите на пострадалото при ПТП на 28.05.2018г.
малолетно дете отправят покана до застрахователя за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25000лв. /без номер и дата/. В отговор на поканата
застрахователят отговаря с писмо от 02.02.2021г., че след разглеждане на щетата, с цел
своевременно обезщетяване на претърпените от пострадалото лице Е.Х. Х.а болки и
страдания, вследствие настъпило на 28.05.2018г. ПТП, експертния съвет определя
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 7000лв.,
представляващи 50% от общия размер на вредите – 14000лв. В писмото се сочи, че за
изплащане на определеното застрахователно обезщетение е необходимо представяне на
лична актуална банкова сметка на пострадалото лице Е.Х. Х.а или нотариално заверено
пълномощно – оригинал, в полза на когото пострадалото лице желае да бъде изплатена
сумата /чл.338 ал.1 от КЗ/.
Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено от Община Свиленград
на 29.06.2017г. въз основа на акт за раждане №0122/29.06.2017г., детето Е.Х. Х.а е родено на
28.06.2017г. от майка Н. СЛ. ГР. и баща Х. Р. ХР.. По делото е представена банкова сметка
на името на бащата Х. Р. ХР. в „Райфайзенбанк“ ЕАД.
От показанията на свидетеля В.Я.М. се установява, че живее на съпружески начала с
брата на ищцата Н. СЛ. ГР.. Свидетелката твърди, че на28.05.2018г. пътувайки към с.С. на
завоя видяла мъжа си Х. на пътя и в следващия момент видяла колата на Н.. Мъжът на св.М.
й обяснил, че Н. и бебето са в болница, а тя си тръгнала, тъй като също била с бебето си в
колата. На следващия ден отишли в болницата и детето било с лява счупена ръчичка, която
3
била гипсирана. Дясната страна на детето било цялата охлузена, в рани, на ръката също
имало рани. Много скоро след изписване от болницата видели, че ръчичката зараства на
криво. Това видяла и св.М. с очите си, тъй като гипса се бил разтворил и тогава посетили
доктори в гр.Пловдив е наново била гипсирана ръката, защото се установило, че зараства на
криво. В този период всички живеели в с.С., тъй като те си правили къщата, а свидетелката
апартамента си. Ръчичката била от рамото надолу гипсирана цялата. Било много трудно да
се грижат за детето, тъй като то било малко, трудно се обличало, не можели да я хранят, тя
самата много плачела, може да било от болка, може да било от самия стрес от катастрофата,
много била неспокойна. Преди инцидента било нормално здраво дете, играело, радвало се,
смеело се като всяко друго. След инцидента била много неспокойна много плачела, на сън
плачела. Те били стая срещу стая и се чувало вечер. Детето нямало как да ползва тази ръка,
защото била с гипс. Около един месец била в гипс, а след това самото дете винаги си
държало ръчичката прибрана, не я използвало, държало я настрани. Свидетелката твърди, че
било необходимо много време, за да започне детето да използва пълноценно ръката си, може
би около 5-6 месеца си държала ръката прибрана към тялото.
От показанията на свидетеля Ц. П.а К. се установява, че живее в с.Минерални бани и
са много добри приятели с ищците. Известно й било за инцидента, за който разбрала от
познати. Св.К. не била присъствала на място, на следващия ден след инцидента отишла на
свиждане в болницата, за да види детето. То лежало на леглото, лявата му ръка била с гипс
от горе до долу и дясната страна на лицето била цялата в рани, имало синини, и даже като
влязла детето започнало да пищи, да плаче и било неприятна гледка. Детето било в много
стресирано състояние. Преди инцидента детето било енергично, занимавало се, играело си, а
след инцидента, като отивали на гости, детето било стресирано, не играело, пазело
ръчичката, когато някой искал да се доближи до нея да я погали, тя се дърпала и си пазела
ръчичката, плачела в същото време. Родителите споделяли със св.К., че се събуждала,
плачела на сън, пищяла, стресната била. Приблизително около 6 месеца било с гипс детето.
После майката споделила, че има съмнение, че ръчичката зараства на криво. След това я
закарали в гр.Пловдив и там наново била гипсирана. Тези 6 месеца като цяло била
продължителността на оздравяването. След като свалили гипса на детето, то било в такъв
период, че да прохожда и трябвало да я хванеш за ръчичките, да я придържаш, а тя не давала
никой да я пипа, обличали я трудно, плачела, пищяла и не давала никой да се докосне до
ръката й. Доста време след това отнело на детето да се съвземе психически.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено.
Експертизата сочи, че полученото от Е.Х. Х.а сътресение на мозъка е протекло със
степенно помрачение на съзнанието и е причинило разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Счупването на кости на лявата ръка, раменна и лъчева кост,
причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка, по
смисъла на чл.129 от НК. Вещото лице обяснява, че счупването на кости на лявата ръка е
резултат на удар и притискане на ръката. Това се получило през ръката на бабата, която
държала детето в ръцете си. При удара тя политнала напред и в ляво, ударила се в таблото и
притиснала детето между ръката и тялото си, като по този начин допринесла за счупването
на ръката. Охлузванията и кръвонасядането в областта на лицето е в резултат на контакт с
елементи от вътрешността на купето или от контакт с отворилата се въздушна възглавница.
Според вещото лице, установените увреждания при Е. Х.а са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Експертизата сочи, че охлузванията и кръвонасядането в областта на
лицето следва да отзвучи за не повече от 20 дни. В резултат на травмата в областта на
главата, включваща и мозъчното сътресение е възможно детето да изпитва пристъпи от
главоболие в продължение от 2 до 4 месеца, а срокът за възстановяване от счупванията не
превишавал 4 месеца. Според медицинския експерт, е възможно детето да изпитва
продължаваща или фантомна болка и за по-продължителен период от време. По време на
ПТП детето не е било поставено в т.н. обезопасителна система. Според експертите,
4
несъмнено поставянето на детето в обезопасителна система би предотвратило настъпването
на описаните травми. Детето се е намирало в скута на баба си, която придържала с ръка.
Детето не се е придвижило свободно в пространството, а е било притиснато между ръката и
тялото на бабата. Медицинският експерт счита, че втората имобилизация се налага сама по
себе си поради снемането на първата и необходимостта от трайно обездвижване на ръката.
Към момента на смяна на гипсовата превръзка не е било настъпило зарастване на
счупването. Според вещото лице, аргументът за дефектно зарастване не намира материално
покритие, още повече, че самият процес на зарастване още не е приключил.
Автотехническият експерт описва подробно механизма на настъпилото ПТП на
28.05.2018г. Според експертизата, водачът на л.а. „*************“ с рег.№************* е
нямал техническа възможност да предотврати произшествието, поради загубата на контрол
върху управлението на автомобила вследствие на навлизането и движение на автомобила в
зоната на десния завой със скорост от 93,2км/ч, по-голяма от критичната за преодоляването
му без странично плъзгане /без загуба на напречна устойчивост, при която скорост
автомобила занася и навлиза безконтролно в лентата за насрещно движение. Вещото лице
сочи, че употребата на спирачната система на автомобила при тази ситуация увеличава
напречното плъзгане. В заключението на автотехническата експертиза се твърди, че водачът
на другия л.а. „*************“ с рег.№************* също е нямал техническа възможност
да предотврати произшествието. При така създалата се ситуация – насрещно движещи се
автомобили с препокриващи се динамични коридори и разстояние на взаимна пряка
видимост около 50м., в зоната на завоя, условието за предотвратяване на произшествието не
е изпълнено, т.е. за предотвратяването му било необходимо своевременна реакция за
аварийно спиране от страна на двамата водачи и сборът от размерите на опасните зони за
спиране при съответните скорости на движение на автомобилите да е по-малък от
разстоянието на пряка взаимна видимост между водачите им.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи досежно основателността на предявените искове :
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая съдът намира, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки ответното дружество да заплати на ищците
застрахователно обезщетение за претендираните от тях в настоящото производство
претърпени от малолетното им дете неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП.
По категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 28.05.2018г. управлявания от ищцата лек автомобил е ударен от друг автомобил,
вследствие на което малолетното дете на ищцата, което се намирало в ръцете на своята баба
на предната седалка до шофьора получило травми, подробно описани в депозираното от
съдебномедицинската експертиза заключение. Установи се също така, че увреждащия
автомобил е управляван от Ж.И.И., като същият е застрахован в ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на процесното ПТП. След
настъпването на процесното ПТП на Ж.И. е повдигнато обвинение за причиняване на средна
телесна повреда на повече от едно лице по непредпазливост. Същият се е признал за
виновен по така подвигнатото му обвинение, като по НОХД №1419/2019г. по описа на РС-
Хасково е одобрено споразумение между подсъдимия и прокуратурата, по силата на което
на Ж.И. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението
на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установи механизма на
настъпване на процесното ПТП, а именно водача на л.я. „*************“ Ж.И.
управлявайки автомобила с превишена скорост, навлизайки в завой, изгубва контрол върху
колата, при което настъпва удар с управлявания от ищцата л.а. „*************“, движещ се
5
в платното за насрещно движение. Според автотехническият експерт, назначен в
настоящото производство в конкретния случай не е съществувала възможност за
предотвратяване на удара, тъй като скоростта на движещите се автомобили и липсата на
видимост не са позволили на водачите своевременно да предприемат аварийно спиране. При
тези данни по делото съдът намира за установен по несъмнен начин наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно наличието на настъпилото ПТП
изцяло по вина на Ж.И., за което е ангажирана неговата наказателна отговорност в
горецитираното НОХД, настъпили увреждания на здравето на малолетното дете на ищците
и наличието на пряка причинна връзка между произшествието и вредите. Относно
получените от Е.Х. Х.а увреждания са налице писмени доказателства за извършените
медицински прегледи, лечение, съответно гипсиране на счупената ръка, както и
депозираното заключение на назначената по делото съдебномедицинска експертиза.
Вещото лице подробно описва настъпилите увреждания на здравето на детето, както и
предприетото лечение и съответно периодите на възстановяване от болките и страданията.
В тази връзка съдът изслуша и показанията на свидетелите М. и К., като и двете подробно
описаха състоянието на детето след получените травми, неговото възстановяване и
поведението му във връзка с пазене на счупената ръка, съответно трудностите, които
родителите са срещали при обличане, приспиване на детето, както и съвпадението на
получените травми и периода на прохождане на дъщерята на ищците. При тези данни по
делото съдът намира за доказан по основание иска, предявен от ищците срещу
застрахователното дружество. По делото няма данни за изплатено обезщетение, като се
представят писмени доказателства за определено от застрахователя обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от малолетното дете в размер на 7000лв.,
представляващи 50% от общия размер на вредите – 14000лв. В изпратеното от
застрахователя писмо, в което се сочи размера на определеното обезщетение, се иска
посочване на банкова сметка, по която да се заплати застрахователното обезщетение.
Очевидно такава не е била посочена, тъй като в отговора на исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, едно от възраженията за неизплащане на
застрахователно обезщетение е липсата на посочена от ищците банкова сметка, по която да
се извърши съответно плащането. По отношение на възраженията за съпричиняване за
настъпване на вредоносния резултат съдът счита, че същите се явяват основателни. По
категоричен начин от данните по делото се установи, че детето не е било поставено в
съответната обезопасителна система, която се състои от детско столче с обезопасителни
колани, придържащи детето към столчето. От своя страна това столче следва да бъде
закрепено към купето на колата чрез съответните механизми и същото се поставя на задната
седалка, а не отпред. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че детето не е
било поставено в такава обезопасителна система по време на настъпване на процесното
ПТП, а се е намирало в ръцете на своята баба и то на предната седалка до шофьора. В
депозираната по делото комплексна експертиза се прави категоричен извод от вещите лица,
че ако детето е било поставено в обезопасителна система, не би получило тези увреждания
на здравето. Действително при изслушване на вещите лица в съдебно заседание експертите
не уточниха дали би получило и какви увреждания би получило детето, тъй като всички
тези разсъждения са в сферата на предположенията. Установи се по делото, че детето не е
било в подобно столче и независимо, че не е било свободно стоящо в автомобила, което
несъмнено би довело до много по-фатални увреждания, а е било в ръцете на своята баба,
която е изпълнила донякъде функциите на детското столче и обезопасителните колани на
същото, то все пак е политнало заедно с бабата при настъпване на удара и е получило
гореописаните травми. Съдебния лекар заяви при изслушването му в съдебно заседание, че
масата на бабата увеличава травмиращата сила, която понася детето, независимо, че
придържайки го с едната ръка към себе си все пак е минимизирала настъпването на
травматични увреждания. Предвид така установената фактическа обстановка в случая, съдът
намира, че са налице данни за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, поради
което следва да се намали дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
с 50%. Експертите в своето заключение и при изслушването им в съдебно заседание са
6
категорични, че е имало вероятност детето да не получи тези увреждания в случай, че са
били спазени законовите разпоредби за поставянето му в предвидените за това
обезопасителни столчета, прикрепени надеждно към самия автомобил. Съгласно изричната
разпоредба на чл.133 ал.2 от ЗДвП, превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено
на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна
специална седалка. В следващи разпоредби на ЗДвП подробно се описват видовете и начина
на ползване на системите за обезопасяване на деца /чл.137б, чл.137в, чл.137г, чл.137д/.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от
пострадалото лице да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС
№4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания.
Съдът кредитира изцяло депозираното от съдебномедицинската експертиза
заключение, в което вещото лица сочи, че периода на възстановяване на малолетното дете
на ищците от получените травми от процесното ПТП е до четири месеца. За травмата в
областта на главата, включваща и мозъчното сътресение, д-р Е. намира за възможно детето
да изпитва пристъпи от главоболие в продължение от 2 до 4 месеца, а срокът за
възстановяване от счупванията не превишава 4 месеца, според експерта. Вещото лице сочи,
че е възможно детето да изпитва продължаваща или фантомна болка и за по-продължителен
период от време. При тези данни по делото съдът счита, че на малолетното дете на ищците
следва да се присъди обезщетение в размер на 20000лв., представляващи дължимия общ
размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 28.05.2018г., като с оглед приетото наличие на съпричиняване този размер следва да се
намали и да се присъди сумата от 10000лв., ведно със законната лихва върху обезщетението
от датата на депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото производство,
т.е. 10.09.2021г. до окончателното изплащане, а иска в останалата част до пълния предявен
размер от 25000лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Съдът намира за неоснователен предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва, поради липса на посочена банкова сметка, по която застрахователят може да преведе
определеното застрахователно обезщетение. Действително ответното застрахователно
дружество е било поканено от ищците да заплати съответно обезщетение за нанесените
неимуществени вреди на тяхното малолетно дете, но същото не е изпълнило това свое
задължение. С писмо от 02.02.2021г. след разглеждане на щетата, с цел своевременно
обезщетяване на претърпените от пострадалото лице Е.Х. Х.а болки и страдания, вследствие
настъпило на 28.05.2018г. ПТП, експертния съвет е определил застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 7000лв., представляващи 50% от общия
размер на вредите – 14000лв. В писмото изрично е посочено, че за изплащане на
определеното застрахователно обезщетение е необходимо представяне на лична актуална
банкова сметка на пострадалото лице Е.Х. Х.а или нотариално заверено пълномощно –
оригинал, в полза на когото пострадалото лице желае да бъде изплатена сумата /чл.338 ал.1
от КЗ/. Няма данни по делото, от които да се прави извод, че на застрахователя е била
посочена банкова сметка, по която да се изплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалото от процесното ПТП малолетно дете на ищците,
поради което съобразно изричната законова разпоредба в тази насока, в случая е налице
забава на кредитора и ответното дружество не дължи лихва по чл.409 от КЗ / чл.380 ал.3 от
КЗ/. Ето защо, предявения иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 1472,22лв.
върху претендираните суми за главница, считано от 11.02.2021г. до датата на завеждане на
иска, следва ад се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото следва да се присъдят на
ищците и направените разноски в размер общо на 1247лв., съобразно уважената част от
7
исковите претенции. Съответно на ответното дружество следва да се присъдят направените
разноски в размер общо на 1232лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните
директори С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Н. СЛ. ГР. с ЕГН:********** и Х. Р. ХР. с
ЕГН:********** в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете
Е.Х. Х.а с ЕГН:**********, тримата от с.Минерални бани, общ.Минерални бани, със
съдебен адрес *************, адв.Т.Ч., сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от увреждане на здравето на Е.Х.
Х.а, настъпило на 28.05.2018г.при ПТП в землището на с.С., общ.Минерални бани,
причинено от Ж.И.И. /застрахован в „Бул Инс“ АД/ при управление на л.а. „*************“
с рег.№*************, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
предявяване на иска – 10.09.2021г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер общо от 25000лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. СЛ. ГР. с ЕГН:********** и Х. Р. ХР. с
ЕГН:********** в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете
Е.Х. Х.а с ЕГН:**********, тримата от с.Минерални бани, общ.Минерални бани, със
съдебен адрес *************, адв.Т.Ч., против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” №87,
представляван от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., иск за заплащане на мораторна
лихва върху застрахователните обезщетения в размер на 1472,22лв. за периода 11.02.2021г.
– 10.09.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните директори С.С.П. и
К.Д.К., да заплати на Н. СЛ. ГР. с ЕГН:********** и Х. Р. ХР. с ЕГН:********** в
качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Е.Х. Х.а с
ЕГН:**********, тримата от с.Минерални бани, общ.Минерални бани, със съдебен адрес
*************, адв.Т.Ч., направените по делото разноски в размер общо на 1247лв.,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Н. СЛ. ГР. с ЕГН:********** и Х. Р. ХР. с ЕГН:********** в качеството
им на родители и законни представители на малолетното дете Е.Х. Х.а с ЕГН:**********,
тримата от с.Минерални бани, общ.Минерални бани, със съдебен адрес *************,
адв.Т.Ч., да заплатят на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер” №87, представляван от изпълнителните
директори С.С.П. и К.Д.К., направените по делото разноски в размер общо на 1232лв.,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
9