Определение по дело №9/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 54
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20237200700009
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 54

гр. Русе, 17 януари 2023 год.

 

 

Административен съд Русе, ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 17 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                      

Съдия: Диан Василев

 

След като разгледа докладваното от съдията административно дело № 9 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Основното производство по делото е образувано след постъпила жалба от ЕТ „Йоска Стоянова-Салта-69-71-Калоян Христов“, ЕИК *********, седалище гр. Русе, представляван от К. С. Х., действащ чрез адв. Г. В.,***. Жалбата е насочена срещу Заповед №РД-01-З617/04.11.2022г., издадена от заместник-кмет по Устройство на територията (УТ) на Община Русе. С нея е наредено на ЕТ да премахне преместваеми обекти: „Два броя павилиони за продажба на плодове, зеленчуци, промишлени стоки, вестници, списания", разположени в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.4.338 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе - частна общинска собственост, в ж. к. „Дружба-1”, по ул. „Гео Милев", представляващи т. 363 и т. 450 от Общата схема на преместваемите обекти по чл. 56 от ЗУТ.

Настоящото производство е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.

С молба, вх. №185 от 16.01.2023г. ЕТ, чрез адв. В. отправя към съда искане за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваната Заповед №РД-01-3617/04.11.2022г., с която му е наредено да премахне преместваеми обекти „Два броя павилиони за продажба на плодове, зеленчуци, промишлени стоки, вестници, списания”. Счита, че са налице законовите предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, като твърди следното : На първо място, според жалбоподателя  в случая не бил налице обществен интерес, който да налага незабавното предварително изпълнение на обжалваната заповед за премахване на преместваемите обекти, поради и факта, че тя страда от много пороци. Общината не била ощетена по никакъв начин и не е налице опасност да настъпят вреди за общината. На следващо място се твърди, че ЕТ няма неплатени задължения към общината във връзка с ползването на площта под павилионите. И не по-малко по важност като причина търговецът сочи, че във връзка с търговската дейност в двата павилиона се съхраняват значителни количества плодове и зеленчуци, които представляват бързоразвалящи се стоки. Преместването и организацията на търговската дейност на друго място било свързано със значителни разходи. С предварителното изпълнение на обжалваната заповед принудително щяла да бъде прекратена търговската му дейност, която осъществявал на това място повече от двадесет години. Изводът му е, че предварителното изпълнение на обжалваната заповед за премахване е предпоставка за нанасяне на значителни и труднопоправими вреди на ЕТ „Йоска Стоянова-Салта-69-71-Калоян Христов“.

Не представя никакви доказателства в подкрепа на сочените твърдения, които намира за основателна причина за искане за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваната Заповед №РД-01-3617/04.11.2022г.

Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства /наличната административна преписка/ и твърденията в жалбата, прие че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед №РД-01-3617/04.11.2022г., издадена от заместник-кмет по Устройство на територията на Община Русе се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт.

Искането е в законоустановения срок по чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, според първата от които норми „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“, а според ал.2 на чл.166 от АПК – „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

Безспорно делото е висящо и това прави искането допустимо.

Разгледано по същество, се явява неоснователно.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, а.2 и ал. 3 във вр. с чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ жалбите срещу заповеди по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ не спират изпълнението на административния акт.

Касае се за предварително изпълнение на административен акт, допуснато по силата на закона. В тези случаи спирането на предварителното изпълнение се урежда от нормите на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. При тези хипотези изначално законодателят е преценил важността на обществения интерес от предварителното изпълнение и затова го е допуснал по силата на закона.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, в тежест на жалбоподателя е да докаже значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Предварителното изпълнение може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, несъществували към момента на издаване на административния акт.

В случая от оспорващия са наведени само бланкетни твърдения, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, в подкрепа на които не са предоставени никакви доказателства.

Дори да бяха подкрепени с доказателства, така описаните вреди не са труднопоправими. При евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, оспорващият я търговец разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Посочени по този начин, претендираните имуществени вреди не могат да се противопоставят на презумирания от чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ обществен интерес.

Няма как доводи по съществото на спора, каквито са първите такива посочени в искането, да се вземат предвид в това производство. Тук оспорващия следва да докаже пред съда, че може да се достигне/обоснове категоричен извод за значителност на икономическите му интереси, до степен, която да бъде противопоставена по значимост на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и че неговия интерес следва да е с приоритет.

Доводите, че в случая не бил налице обществен интерес, който да налага незабавното предварително изпълнение на обжалваната заповед са ирелевантни, защото това изпълнение не е допуснато по реда на чл.60 от АПК, за да налага обосновка на АО защо го допуска, а е по силата на закон. Преценката е била на законодателя с приемането на тази разпоредба - чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, уреждаща предварително изпълнение на актовете по чл.57а от ЗУТ.

Несъстоятелно и ирелевантно е за настоящото производство и следващото твърдение, че общината не била ощетена по никакъв начин и не е налице опасност да настъпят вреди за общината. В производството по реда на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК се доказва точно обратното от молителя-че изпълнението би могло да му причини на него значителна или трудно поправима вреда.

Недоказано е и твърдението, че в двата обекта са налице значителни количества плодове и зеленчуци, които представляват бързоразвалящи се стоки. Но дори и да беше подкрепено с доказателства, не е сигурно дали само това ще помогне да надделее частния интерес на ЕТ над обществения, заради който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на заповедите за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ.

Недоказани  и ирелевантни /досежно искането за спиране на предварителното изпълнение/ са и доводите, че преместването и организацията на търговската дейност на друго място е свързано със значителни разходи. Дори и това да е така, както посочихме по-горе, ако в спора по същество жалбата бъде уважена, то ЕТ ще има право на за възмездяване на реално настъпилите вреди по реда на чл.1 от ЗОДОВ

Недоказано е твърдението, че с предварителното изпълнение на обжалваната заповед принудително щяла да бъде прекратена търговската дейност на ЕТ, защото дейността на търговеца не зависи само и единствено от обекта, в който се извършва.

Не са налице и нови обстоятелства, несъществували към момента на издаване на административния акт, както изисква чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са представени доказателства и са неоснователни твърденията на ЕТ за настъпване на "значителна" или "трудно поправима вреда", противопоставими по значимост на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваната Заповед №РД-01-3617/04.11.2022г., издадена от заместник-кмет по Устройство на територията  на Община Русе следва да бъде оставено без уважение.

В подкрепа на така изложените изводи е съдебната практика на ВАС, II отд.: Определение № 11358 от 8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2022 г., II о., Определение № 10912 от 29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10911/2022 г., II о., Определение № 10229 от 8.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2021 г., II о., Определение № 9920 от 7.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2022 г., II о., Определение № 9514 от 20.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2021 г., II о., Определение № 8862 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2020 г., II о. и др.

Мотивиран така, на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Отхвърля искането на ЕТ „Йоска Стоянова-Салта-69-71-Калоян Христов“, ЕИК *********, седалище гр. Русе, представляван от К. С. Х., действащ чрез адв. Г. В.,*** за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №РД-01-3617/04.11.2022г., издадена от заместник-кмет по Устройство на територията  на Община Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       

                                                 

                                                

 

                                                 Съдия :