Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 338
гр.Враца, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 17.09.2020г.
/ седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 3 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.
118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Д.Е.Х. ***,
депозирана чрез *Б.Б., срещу Решение № 1040-06-55/ 10.12.2019г. на Директора на
ТП на НОИ гр.Враца, с което е оставена
без уважение жалбата й с вх. № 1012-06-110/28.11.2019г. и е потвърдено
Разпореждане № 44/18.11.2019г., на длъжностно лице по чл.
60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че злополука, станала с лицето Е. Д. Е. на ***
не е ** по чл. 55, ал. 1 или ал.2 от КСО.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта, като необоснован,
постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че при провеждане на разследването
административният орган не е предприел действия за изясняване на релевантните
факти от значение на случая, като само повърхностно е разпитал няколко от
работещите, без да уточни точно какво е работил в този ден пострадалият, какво по
принцип е било работното му време, въз основа на какви доказателства е приел,
че злополуката е станала извън работното
време и защо лицето се е намирало на
територията на предприятието. Заявява се, че АА е немотивиран, както и че
жалбодателката в качеството си на * на **
изобщо не е била уведомявана за извършваното разследване, за да защити правата си. Също така се твърди, че неправилно злополуката не е приета
за *, тъй като тя е станала по повод
работата, извършвана от пострадалото лице, в цех, стопанисван от две търговски
дружества,по отношение на който същите са приели, че носят съвместна отговорност за безопасните
условия на труд. Иска се постановеното
решение да се отмени и **,
претърпяна от Е. Е. да се приеме за *. Претендират се разноски. Идентични
съображения се развиват и в представената от *Б. писмена защита.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ гр.Враца, чрез * Ц., иска жалбата да се отхвърли като недоказана и
неоснователна и посочва, че не са събрани доказателства, които да оборят
направените изводи в обжалвания акт.
Заинтересованата страна – „И.П.“ ЕАД ***,
чрез процесуалния си представител *С.,
оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Заинтересованата страна – „П.“ ЕАД ***,
чрез процесуалния си представител *С. оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето
й.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С
декларация за ** вх. № *** подадена от заинтересованата
страна „И.п.“ ЕАД *** в качеството си на осигурител, като е
посочено, че злополуката, възникнала на ***
е била на обичайното стационарно работно място на пострадалото лице и е станала в *** часа.Съгласно
чл. 59
от КСО по постъпилата декларация в ТП на НОИ Враца е открито досие за ** № 44
и на основание чл.
58, ал. 1 от КСО и чл.
7, ал. 1 от НУРРОТЗ е извършено
разследване на злополуката, от комисия , назначена със Заповед №1015-06-237/25.10.2019г..
На
основание чл.
58, ал. 6 от КСО комисията е съставила протокол № 7/18.11.2019г.за резултатите
от извършеното разследване на злополуката.
Установено
е, че на * около *** часа, в извънработно време, извършвайки дейности в поточна
линия, собственост на заинтересованата страна „П.“ ЕАД ***, при внезапно включване на спрялата преди това
линия, един от ножовете й му причинява несъвместими с живота **. Прието е, че
лицето е останало в помещение на дружество, с което не е в трудовоправни
отношения и е извършвало дейност, за която не е било обучено и инструктирано.
Позовавайки
се на изводите в протокола, с Разпореждане № 44/18.11.2019г. длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО е приело, че станалата злополука не е *, тъй като не са налице условията на чл. 55. ал. 1 и ал.2 от КСО. Разпореждането
е обжалвано от настоящата жалбодателка в качеството й на * ** / удостоверение
за наследници изх.№11977/27.08.2019г./ с жалба вх. № № 1012-06-110/28.11.2019г. , по
предвидения с чл.
117 от КСО ред, пред директора на ТП на НОИ-Враца.
Във
връзка с подадената жалба е издадено оспореното по настоящото производство
Решение № 1040-06-55/10.12.2019г. на
Директора на ТП на НОИ Враца, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено
Разпореждането на длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО, като правилно и законосъобразно.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от
ДП №62/2019г. на ОСлО Враца.
Съобразно
данните от представените доказателства е установено, че Е. е работил по трудов
договор №16/16.05.2017г. на длъжност „**“ , с последно допълнително споразумение
№16/27.12.2018г. при заинтересованата
страна „И.п.“ ЕАД ***. Изготвена е длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, с конкретно
описани задачи и отговорности, приложено е и удостоверение за признаване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари. Съгласно представените книги за начален и
последващ инструктаж по безопасност и здраве при работа , на същият е проведен
начален инструктаж на 17.07.2017г. и последен периодичен такъв на 01.04.2019г. Представляващите двете дружества
–заинтересовани страни са подписали споразумение за съвместно осигуряване на
ЗБУТ на 05.08.2019г. / стр.115 от ДП/, като инструктажът на работещите и на
двете места е осъществяван от ** на „И.п.“
ЕАД.
На
останалите работници е проведен и извънреден инструктаж на 28.08.2019г.
Съгласно Правилника за вътрешния ред и Заповед №1/16.05.2017г., *Е. като ** е
следвало да полага труд в редовна смяна
от 8.30часа до 17.00часа, с обедна почивка от 12.00часа до 12.30часа.
Представен е договор за наем,
сключен между „И.п.“ ЕАД като наемодател и „П.“ ЕАД като наемател с посочена
дата 20.03.2019г., за която няма
доказателства да е достоверна, тъй като договорът не е вписан в Агенция по
вписванията, а плащанията по него са
извършвани след 31.07.2019г., видно от посочения в самия договор гратисен
период и от представените платежни документи. Няма други доказателства
относно датата на сключване на договора
и неговото изпълнение и с оглед оспорването му от страна на процесуалния представител на
жалбодателя, съдът намира, че не следва
да го цени като доказателство при постановяване на решението си.
По
делото са разпитани свидетели, които в деня на злополуката са били на работа. От
показанията на св.К., работник в „П.“ ЕАД, които съдът приема за обективни и
безпристрастни, става ясно, че съоръженията на заинтересованите дружества са се
намирали в един и същи цех, без ясно разграничаване на територията им. Също
така този свидетел установява, че *работник
Е. е единственият *, който в този ден е обслужвал и двете поточни линии – тази
за полиетиленови тръби, ползвана от дружеството –работодател и тази за
разбиване на пластмасови бутилки, ползвана от заинтересованата страна „П.“,
като това е ставало през целия ден, тъй като няма друга възможност балите да се
слагат на лентата. Също така той
установява, че около 17.30 часа всички работници и от двете дружества, заедно с
началниците са били в цеха и работата е продължавала. Този свидетел установява
също, че през целия ден на поточната линия за разбиване на пластмасови бутилки
е работил и друг работник на „И. п.“. Свидетелката
М., работник на „П.“ ЕАД, която е
работила на поточната ления за рециклиране на бутилки, също установява, че през
целия ден само *работник е докарвал от двора
балите и ги е поставял на лентата, поради обстоятелството, че той е
единственият * в халето. Свидетелят П., **
в „И. п.“, който и в момента работи там, заявява, че Е. е работил само на тяхната поточна линия и че
след работно време самоволно е започнал да извършва дейности върху поточната
линия на „П.“ ЕООД. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. и М.,
които са последователни и кореспондират
помежду си, като не дава вяра на показанията на свидетеля П., които са в
противоречие с показанията на първите двама и с оглед служебната му зависимост
с дружеството-работодател „И.п.“ ЕАД.
Извършена е проверка от
служители на Д“ИТ“ Враца, за което са съставени Протокол за извършена проверка №ПР1929230
и Протокол за извършена проверка ПР 1928963, в които са направени констатации
за извършени нарушения от работодателя „И. п.“ ЕООД и са дадени конкретни
предписания за отстраняването им.
Съдът е изискал от
заинтересованата страна „П.“ ЕАД да
представи доказателства за закупуването, доставката, монтирането и пускането в
експлоатация на рециклираща линия за ПЕТ
/ т.н. разбивач бали/. Представени са
договор за покупко-продажба от 19.03.2019г., сключен между това дружество и „И.
**“ ЕООД, два броя фактури и извлечения от банкова сметка. ***, поради което
съдът на основание чл.190 ал.2 вр.с чл.161 от ГПК вр.чл.144 от АПК , приема,
че същите не съществуват, поради
препятстването за събирането им. От извлечението по сметка /стр.255/ е видно,
че на датата на първото плащане по договора за покупко-продажба вноската
от ** лв. е преведена от „И.п.“ ЕАД на
„П.“ ЕАД и същият ден е преведена на продавача „И. **“ ЕООД. От извлечение по
сметка от 29.03.2019г., датата на
второто плащане по договора, е видно, че
едноличният собственик на „П. и.“ ЕООД е
превел сумата от ** лв., като веднага след това е направен превод на продавача
в размер на ** лв. Същият вид плащания са направени и на 04.04.2019г., за
сумата от **лв.
От справка в Търговския
регистър се установява, че заинтересованите дружества „И.п.“ ЕАД и „П.“
ЕАД са собственост на едно и също
търговско дружество „П. и.“ЕООД с ЕИК ***, с едноличен собственик на капитала
Е.С.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния
преклузивен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения.
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма,
спазени ли са административно производствените правила и материално-правните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното решение е издадено
от директора на ТП на НОИ гр.Враца – материално и териториално компетентен
орган съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО и в предвидената от закона форма
– чл.
117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден административен акт. При издаването
му обаче не са спазени административно-производствените правила, което е довело
до неправилно прилагане на материалния закон и съответно до неговата
незаконосъобразност.
Т. з. като осигурен социален
риск е легално определена в чл. 55, ал. 1 от КСО и представлява всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило ****************************************************************************.
В процесния случай административният
орган не е извършил цялостна и обективна преценка на обстоятелствата съгласно задължението си по
чл.35 от АПК и служебното начало по чл.9
ал.2 от АПК, според която разпоредба е
задължен да събере всички доказателства и когато няма искане от
заинтересованите страни. Процедурата е проведена формално, без да се изискат и
съберат всички относими доказателства, което
е довело и до неправилния извод за несвързаност на *** с
изпълняваните от него функции. Установени са по безспорен начин
наличието на увреждане, което е внезапно, както и че неблагоприятният резултат
от това увреждане – **, е в пряка причинна връзка с него. Установено е също, че
пострадалият работник е осигурен. Не са събрани обаче всички относими доказателства относно
функционалната зависимост между увреждането и изпълнението на трудовите
функции. Законодателят предвижда, че една злополука е * и когато е свързана с
дейности, които не са пряко задължение
на работника, но са в интерес на работата. Дори да се приеме виновно поведение
на пострадалото лице за настъпилия вредоносен резултат, това не означава, че злополуката не следва да се квалифицира като *
и че са налице условията на чл.55 ал.3 от КСО. Съдът намира, че следва да
отмени оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане, като преписката се върне на административния орган за ново
произнасяне със следните указания:
С
оглед свързаността на двете заинтересовани дружества „И.п.“ ЕАД и „П.“ ЕАД
поради обстоятелството, че имат
един и същи собственик, имало ли е точно разграничение на дейностите,
извършвани от работниците им съобразно
сключените им трудови договори? Извършвали ли са работници от едното дружество дейности
в другото в интерес на работата?
Да се изясни чия в действителност е
била поточната линия за рециклиране на бутилки с оглед извършените плащания
чрез превод на суми от сметката на „И. п.“
ЕАД и от собственика на двете дружества
Е.С.
Кой
и защо е разпоредил пострадалият
работник Е. да изпълнява товаро-разтоварна работа на линията за рециклиране
през целия работен ден?
С оглед обстоятелството, че в
заинтересованото дружество „П.“ ЕАД са били назначени само двама работници – К.
и М., кой е трябвало да пренася и
поставя балите с бутилките за рециклиране върху лентата? Имало ли е друг м.?
Да се установи и разпита
работникът от „И.п.“ ЕАД, който в същия ден е работил на рециклиращата линия
заедно със свидетеля К.?
Да се установи защо в 17.30часа
работниците са били в халето.
При този изход на спора на жалбодателя следва да се присъдят направените
по делото разноски от 70 /седемдесет/
лв.,включващи държавна такса от 10 /десет/лв. и
депозит за свидетели от 60/шестдесет/ лв., а на процесуалния
представител на жалбодателя *Б.Б.,
действаща при условията на чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата – адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/лв. съгласно чл.8 ал.2
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
които следва да се заплатят от Национален осигурителен институт София в качеството му на ЮЛ, в чиято структура
е органът, издал оспорения АА.
Воден
от горното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.173 ал.2 вр.чл.146 т.3 и т.4 от АПК
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ
№1040-06-55/10.12.2019г. на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца, с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №44/18.11.2019г. на Длъжностното лице по чл.60 от КСО при ТП на
НОИ Враца.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне при
спазване на задължителните указания на съда, дадени в мотивите.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
София ДА ЗАПЛАТИ на Д. Е. Х. *** сумата 70 /седемдесет/ лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Национален
осигурителен институт София ДА ЗАПЛАТИ
на *Б.Б. *** сумата 350 /триста и петдесет/лв. адвокатско
възнаграждение съобразно чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез
Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: