№ 5602
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110164090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. А. Н., чрез адв. М. П., с която
срещу „*****“ ЕООД, ЕИК *****, е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
е погасено правото на принудително изпълнение с изтичане на предвидения в закона
давностен срок за ½ част от следните вземания: сума 3269,78 лева, представляваща
главница по договор за кредит, сума 2127,28 лева – мораторна лихва за периода
26.07.2009 г. – 05.04.2012 г., законна лихва върху главницата, както и сума 413,85 лева
– разноски, за които суми срещу наследодателя на ищеца е бил издаден изпълнителен
лист от 08.05.2012 г. по гр.д. № 17333/2012 г. по описа на СРС, 45 с-в в полза на
„*****“ АД, въз основа на който е било образувано изп. дело № *****/2012 г. по описа
на ЧСИ *****, рег. ***** в регистъра на КЧСИ.
Ищецът твърди, че срещу наследодателя му е бил издаден изпълнителен лист и
въз основа на същия е било образувано изпълнителното производство за събиране на
вземанията по листа, което към предявяване на исковете е било прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, но формално все още било висящо. Поддържа, че давността за
вземанията е изтекла. Заявеното искане е съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че правото на принудително изпълнение за ½ част от
вземанията по процесния лист е погасено по давност. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., надлежно упълномощена, е
подал писмен отговор, с който поддържа, че не е налице висящо изпълнително
производство, тъй като същото било прекратено по силата на закона. Признава, че
правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Длъжникът обаче не се
бил позовал на изтеклата давност пред кредитора, с оглед което и за последния не било
налице основание да приложи този институт служебно. Сочи, че ищецът не установява
кредиторът да е предприемал действия за събиране на погасените по давност
вземания. В обобщение заявява, че намира предявения иск за основателен, като
1
признава същия, но счита, че не е дал повод за предявяването му, с оглед което моли
да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност
заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли съда да задължи ищеца да посочи
банкова сметка, по която да бъдат преведени евентуално присъдените със съдебното
решение разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че е титуляр на вземане, подлежащо на
изпълнение чрез способите за принудително изпълнение, а с оглед позоваването на
изтекла погасителна давност - в тежест на страната е да установи, че са налице
обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване на давността за вземанията.
Предвид становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск.
Доколкото ответникът признава изцяло предявеня иск, в това число и не
ангажира в производството твърдения или доказателства правото на принудително
изпълнение да не е погасено по давност, то и предявеният иск следва да бъде уважен,
още
По разноските:
При този изход от спора и с оглед направеното от страна на ответника
признание, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
не се установява и да е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка съдът следва
да посочи, от една страна, че макар да е подал молба за конституиране като взискател
по изпълнителното дело през 2018 г., след посочената дата не се твърди да са били
предприети каквито и да било действия по събиране на вземането. Неоснователно от
страна на ищеца се поддържа въз основа на представена по делото справка, че
изпълнителното производство е било висящо към момента на образуване на
настоящото дело. Доколкото не се установява да са били извършвани действия, то и
същото съдът приема, че е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. А. Н., ЕГН *****, със
съдебен адрес: гр. *****, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: *****, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че е погасено правото
на принудително изпълнение с изтичане на предвидения в закона давностен срок за ½
част от следните вземания: сума 3269,78 лева, представляваща главница по договор за
кредит, сума 2127,28 лева – мораторна лихва за периода 26.07.2009 г. – 05.04.2012 г.,
законна лихва върху главницата, както и сума 413,85 лева – разноски, за които суми
срещу наследодател на В. А. Н. е бил издаден изпълнителен лист от 08.05.2012 г. по
2
ч.гр.д. № 17333/2012 г. по описа на СРС, 45 състав в полза на „*****“ АД, въз основа
на който е било образувано изп. дело № *****/2012 г. по описа на ЧСИ *****, рег.
***** в регистъра на КЧСИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3