№ 71
гр. Ихтиман, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100856 по описа за 2021 година
Предявен e иск от М. С. В. против Р. Б. Г. с искане на основание чл. 127,
ал. 2 СК родителските права по отношения на малолетния им син Г.Р.Б. да
бъдат предоставени на ищцата, определяне на режим на лични отношения с
ответника и осъждането му да заплаща месечна издръжка.
Предявен е иск от Г.Р.Б. чрез неговата майка и законен представител М.
С. В. на основание чл. 149 от СК Р. Б. Г. да бъде осъден да заплати на
малолетния си син Г.Р.Б. издръжка за минало време за периода от 01.09.2020
г. до 01.09.2021 г. в размер на 200 лв. месечно в общ размер на 2400 лв. за
периода.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва достоверността на
фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Релевира, че ищцата е с
нисък родителски капацитет. Не оспорва искането родителските права по
отношение на малолетния Г.Б. да бъдат предоставени на ищцата В.. Оспорва
размера на претендираната издръжка като отправя искане да бъде осъден да
заплаща издръжка в размер на 150 лв., а издръжката а за минало време за
периода от 01.09.2020 г. до 01.09.2021 г. Мотивира възражението си с
обстоятелствтото, че сам полага грижи и издържа двете му непълнолетни
дъщери, от които твърди, че ищцата В. се е дезинтересирала и не заплаща
1
дължимата издръжка. Определяне на издръжка в претендирания размер ще
доведе до допълнителни трудности при отглеждане на двете момичета, тъй
като не разполага със спестени парични средства чрез които да покрие
дължимото.
В хода на устните състезания чрез процесуалния си представител
ищцата поддържа иска.
Ответникът депозира писмено становище преди съдебното заседание, в
което поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не
постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
2
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В настоящия случай страните са родители на детето Г.Р.Б., роден на
09.06.2012 г. Родителите не са постигнали писмено споразумение по
въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно, не общуват, което
неминуемо е затруднява упражняването на родителските права.
Няма спор между страните, на кого да бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на детето Г.Б..
Местоживеенето му трябва да бъде на адреса, на който живее с майка си гр.
Ихтиман, бул. „Ц.О.“ № 15. Волята на двамата родители е детето Г.Б. да
живее с майката М.В., която да бъде отглеждащият родител и да упражнява
родителските права. Тази воля съответства на фактическото положение,
установено в социалните доклади, свидетелските показания и зачитането й е в
интерес на детето Г., което изразява същото желание. Трябва да се отбележи,
че в принципен план би следвало дете да бъде разделяно от свои братя и
сестри само по изключение и ако важни причини налагат това. В процесния
случай такива са налице. Пълнокръвните сестри на детето Г.Б. живеят в гр.
Ш. с ответника Р. Б. Г., но детето Г. не познава своя баща и сестри и от
раждането си живее със своята майка. Има изградена социална среда в гр.
Ихтиман, където посещава училище, има личен лекар, в гр. Ихтиман живее и
неговият едноутробен брат Николай. При това положение извеждането му от
изградената семейна среда в дома на майката М.В. е нежелателно, би създало
ненужен стрес и несигурност и не е в интерес на детето Г.. С оглед
изложеното и на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 2 СК
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката, при която и да бъде определено местоживеенето на детето.
Страните не спорят и относно режима на лични контакти на бащата с
детето. В производството съдът е длъжен служебно, на осн. чл. 59, ал. 2 СК,
да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват
контакт и вън от него. Поради това той не е обвързан от отправеното искане
за разлика от типичните искови производства. В случая настоящият състав
3
приема, че в интерес на детето е да има по-детайлно регламентиран режим на
лични отношения между бащата и детето в сравнение с поискания от
последния. По този начин ще се постигне по-голяма яснота в отношенията
между родители и децата, както и между самите родители. Чрез обстойната
регламентация се намалява възможността за пораждане на бъдещи спорове
във връзка с личните отношения. Поради това следва да държи сметка не
само за срещите през официалните празници, но и за възможност за лични
отношения през уикендите Режимът, който охранява в най-пълна степен
интересите на децата, е следният:
Бащата Р.Г. ще има право да упражнява режим на лични отношения с
детето Г.Б. както следва:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 15.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
• за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• На рождения ден на детето бащата може да присъства, ако пожелае
това;
• 30 дни през лятото за времето от 01-ви август до 31-ти август без
прекъсване, като майката се задължава в посочения период да предоставя
децата, независимо дали ползва или не платен или неплатен годишен отпуск;
както и по 4 /четири/ дни през зимната и по 4 /четири/ дни през пролетната
ваканция, през време което да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, а в случай, че майката ползва платен отпуск през зимната и
пролетната ученически ваканции, тя следва да уведоми с писмо с обратна
разписка бащата най-малко два месеца по-рано, в противен случай бащата ще
4
има право на лични контакти с децата в посочен от него период през тези
ваканции.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и децата могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г.
По делото се доказва, че двамата родители са трудово ангажирани.
Детето Г.Р.Б. е на 9 години. Не се твърдят, а и не се доказват изключителни
нужди и потребности. Като се вземат предвид потребностите му (нужда от
закупуване на нови дрехи и обувки всяка градина, храна, разходи за учебни
пособия, отопление, непредвидени разходи в случай на боледуване, средства
за извънкласни дейности) и инфлационните процеси в страната през
последните месеци, повишаване цените на хранителните продукти и
енергийните източници, съдът намира, че сумата от 300 лв. е необходима за
задоволяване нуждите му месечно. Този размер на издръжката е достатъчен,
за да покрие изброените разноски.
И двамата родители са трудово ангажирани. Финансовото положение
на майката е влошено, тъй като реализира доходи от трудово правоотношение
в размер на 610 лв., а през 2022 г. използва отпуск за отглеждане на дете до 2
години, поради което реализира доходи единствено от държавното
обществено осигуряване. От доходите си заплаща и издръжка на двете си
непълнолетни дъщери. От социалния доклад, справките от НАП, НОИ може
5
да се направи извод, че ответникът Р.Г. реализира нетен доход от около 1200
лв. месечно. Това сочи, че финансовото му състояние също не е цветущо, тъй
като полага грижи за двете си непълнолетни дъщери.
Доколкото детето Г.Б. живее при майка си съдът намира, че освен
парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи
по неговото отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари.
Съобразяването с този фактор, заедно със силно влошеното финансово
състояние на ответницата, обуславя задължение за ищеца да осигурява по-
голяма част от необходимата парична издръжка на децата. Ето защо същият
следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.,
която да бъде изплащана по сметката, посочена от процесуалния субституент
на детето – в банка „ЦКБ“ АД - IBAN BG30 CECB 9790 1058 ******.
Не се споделят доводите на ответника, че заплащане на издръжка в
подобен размер ще затрудни отглеждането на другите му две деца. Доходите,
реализирани от ищеца, сочат, че той има възможност да заплаща издръжка в
размер на 200 лв. Същият е близо до законоустановения минимум от 177,50
лв. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК присъдената издръжка не
може да бъде в по-нисък размер от 177,50 лв. В случая с оглед възрастта на
детето Г.Б., то има нужди, които изискват средства повече от минимално
предвидените в закона и претенцията на ответника за издръжка в по-нисък
размер не може да бъде уважена.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод (а с арг. от чл. 47, ал. 3
КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак) съдът е длъжен
служебно да се произнесе за издръжката на децата, дори ако няма предявен
иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да
се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма искане, тъй
като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и
главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди ищеца, който дължи издръжка,
да плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения
за издръжка, считано от датата на исковата
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
6
По иска с правно основание чл. 149 СК:
Съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 571 от
22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, и Определение №
1305 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2013 г., III г. о., ГК – в хипотеза
на чл. 144 от СК), по иска за издръжка за минал период (чл. 149 от СК) в
тежест на ищцовата страна е да докаже нуждата си от издръжка за този
период. Това разпределение на доказателствената тежест се обосновава с
факта, че ищецът основава правото си на издръжка на съответната степен на
родство с ответника и на своите нужди. Освен това, за разлика от бъдещите
потребности, миналите такива могат да бъдат индивидуализирани по вид и
размер, а в случай на съдебен спор – трябва и да се докажат.
От друга страна, с Решение № 300 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2846/2013 г., III г. о., ГК е уважен частично иск за издръжка за минало време,
с аргумента, че „за периода не се установява бащата да е давал издръжка,
каквато дължи като родител, но следва да се има предвид, че за същия период
нуждите на детето, с оглед възрастта му, сочат на основателност на иска в
размер на 100 лева месечно“. Мотивите на цитираното решение дават
основание за извод, че не е било необходимо да се доказва конкретна
необходимост от издръжка, а такава е присъдена с оглед обичайните нужди
на дете на съответната възраст.
В настоящия случай, по делото не са доказани нито конкретни
потребности на правоимащото лице през процесния минал период, нито
погасяване на задължението на бащата за издръжка през този период.
От една страна, издръжката за дете на съответната възраст включва
разходи за основни житейски нужди (напр. храна, подслон, облекло,
отопление, осветление, хигиенни материали и др.) и разходи за обучението и
образованието му (напр. такси за детски и образователни заведения, разходи
за учебни пособия, за участие в извънкласни мероприятия и др.). Такива
разходи са естествено присъщи и необходими за живота и развитието на
всяко дете, поради което не е необходимо да бъдат изрично доказвани.
От друга страна в тежест на ответника е било да докаже, че е заплащал
издръжка през процесния период. С отговора на исковата молба той признава,
че не е заплащал издръжка за сина си. Това се установява и от показанията на
свидетелката Колева. По делото не се твърдят и доказват изключителни
7
потребности на ищеца или сторени разходи във връзка с извънкласни
дейности, хоби и прочие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обичайните нужди на детето
Г. през процесния период, които може да се презюмират за възрастта му, са
били адекватно задоволени без накърняване на негови основни жизнени
потребности, но и без съществено участие на ответника в издръжката му.
Поради това дължимата за този период издръжка следва да бъде определена в
размер, близък до минималния 165 лв. месечно, т.е. 1980 лв. за периода от
01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. За разликата до пълния претендиран размер от
200 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и поради това
неоснователен. Следва да бъде отхвърлен иска в и в частта за присъждане на
издръжка за минало време за датата 01.09.2021 г., тъй като издръжката е
присъдена считано от тази дата.
Не се споделят доводите, развити от ответника, че размерът на
реализирания от него доход не позволява изплащането на издръжка в такъв
размер. Доказателствата за размера на дохода му не позволяват подобен
извод.
По разноските:
На първо място, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода
на спора не може да намери приложение в производствата по чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 59, ал. 9 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера
на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да
постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство,
в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (вж. в този
смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015
8
г., I г. о., ГК). При това положение неоснователни са претенциите на
процесуалния представител на ищцата В. и ответника Г. досежно присъждане
на разноски във връзка с иска по чл. 127, ал. 2 СК.
На второ място, основателна е претенцията на ответника Р.Г. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Г. Г. да бъде осъден да заплати чрез
неговата майка и законен представител М.В. разноски съобразно
отхвърлената част от иска по чл. 149 СК. В случая се доказва заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставената правна
помощ. Стойността на адвокатските услуги не е диференцирана, поради което
следва да се презумира, че половината от възнаграждението е заплатено за
иска по чл. 127, ал. 2 СК, а другата половина за иска по чл. 149 СК. Ето защо
ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 35 лв. съответстваща на
отхвърлената част от иска.
Претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства за
направата на такива. Представеният договор за правна защита и съдействие не
доказва заплащане на претендираното възнаграждение, липсват и други
надлежни доказателства, досежно извършеното плащане. Представеният
списък с разноски не представлява доказателство за извършването на такива,
а единствено процесуално условие за допустимост на производство по чл. 248
ГПК (вж. т. 1 и т. 2 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка в размер на 288 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1,
т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса по сметка на съда върху присъдената издръжка за минало време в
размер на 79,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на
9
родителските права по отношение на детето Г.Р.Б., ЕГН ********** на
майката М. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, бул. „Ц.О.“ № 15.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на основание чл. 127, ал. 2 СК на
детето Г.Р.Б., ЕГН ********** при майката М. С. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения
на детето Г.Р.Б., ЕГН ********** с бащата Р. Б. Г. , ЕГН **********, гр. Ш.,
ул. „О.: № 48 както следва:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 15.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
• за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• На рождения ден на детето бащата може да присъства, ако пожелае
това;
• 30 дни през лятото за времето от 01-ви август до 31-ти август без
прекъсване, като майката се задължава в посочения период да предоставя
децата, независимо дали ползва или не платен или неплатен годишен отпуск;
както и по 4 /четири/ дни през зимната и по 4 /четири/ дни през пролетната
ваканция, през време което да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, а в случай, че майката ползва платен отпуск през зимната и
пролетната ученически ваканции, тя следва да уведоми с писмо с обратна
разписка бащата най-малко два месеца по-рано, в противен случай бащата ще
има право на лични контакти с децата в посочен от него период през тези
ваканции.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и децата могат да
10
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА Р. Б. Г. , ЕГН **********, гр. Ш., ул. „О.: № 48 ДА
ЗАПЛАЩА на детето си Г.Р.Б., ЕГН ********** чрез неговата майка М. С.
В., ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК издръжка в
размер на 200 лв. месечно по банкова сметка: IBAN BG30 CECB 9790 1058
7269 01, в банка „ЦКБ“ АД с титуляр на сметката М. С. В., считано от
01.09.2021 г. до пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за
прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Р. Б. Г. , ЕГН **********, гр. Ш., ул. „О.: № 48 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 149 СК на детето си Г.Р.Б., ЕГН **********
чрез неговата майка М. С. В., ЕГН ********** издръжка за минало време за
периода от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. в размер на 1980 лв. по банкова
сметка: IBAN BG30 CECB 9790 1058 7269 01, в банка „ЦКБ“ АД с титуляр на
сметката М. С. В., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от
2400 лв. и присъждане на издръжка за минало време за датата 01.09.2021 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Р.Б. , ЕГН ********** чрез неговата майка М. С. В., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Б. Г. , ЕГН
**********, гр. Ш., ул. „О.: № 48 сумата от 35 лв. разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
ОСЪЖДА Р. Б. Г. , ЕГН **********, гр. Ш., ул. „О.: № 48 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Ихтиман на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 367,20 лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
11