Р Е
Ш Е Н
И Е № 609/19.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и в присъствието на прокурор Паун Савов, като разгледа докладваното от
съдия Шотева адм.дело №1110/20г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е
образувано по искова молба подадена от К.Д.И., намиращ се в Затвор-Пазарджик,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ . Твърди нанесени
неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик,
поради липса на телевизор в стаята за отдих на 1-во отделение, както и
незакачане на спортни уреди-боксова круша в
стаята за отдих. Искът е в размер на 10 000 лв. за периода от 27.06.2019г. до
23.09.2020г.
Твърди ,
че непоставянето на телевизор в стаята за отдих и
незакачането на боксовата круша в тази стая са му причинили неимуществени вреди
изразяващи се в чувство на безпомощност и малоценност.Твърди, че по този начин
се е чувствал отхвърлен, като тази изолация е довело до влошаване на
здравословното му състояние и издаване на решение на ЕР а ТЕЛК.
Ищецът И. в съдебно заседание, поддържа
така подадената искова молба. Сочи доказателства. Моли да се уважи иска в
цялост.
Ответникът ГД“Изпълнение на
наказанията“-София, представляван от юриск.Р. в съдебно заседание и в писмено становище, счита жалбата за неоснователни и
недоказана. Оспорва се предявения иск по
основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се
доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват
доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик счита, че искът е недоказан.
Съдът след като
обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът И. е преведен от Затвора
гр.Бобов Дол в затвора гр.Пазарджик на 27.06.2019г..От 27.10.2015г. търпи
наказанието си в условията на „СПЕЦИАЛЕН“режим.
При постъпването му е настанен във
второ отделение, което е зона с повишена сигурност, тъй като изтърпява
наказанието си в условията на специален режим.От 02.04.2020г. след окончателно
приключване на извършващи се в затвора ремонтни дейности, като зона за повишена
сигурност е обособено първо отделение. От 02.04.2020г. до момента на завеждане
на исковата молба 02.10.2020г. лишеният от свобода И. е в първо отделение.
От справка от затвора Пазарджик
изпратена с писмо с вх.№ 1765/24.02.2021г.се установява, че с цел стимулиране
интереса към самосъхранение и позитивни ативности в затворена среда, както и
цел намаляване на вредното влияние на мотонията, за лишените от свобода на
специален режим, които са настанени в първо тоделение от 02.04.2020г. е
оборудвана стая – спално помещение №116 за подкрепа на физическото и психическо
състояние.Помещението е оборудвано с възможни, съобразно режима, спортни уреди
и пособия – маса за тенис, пейка за коремни преси, велоаргометър , станция за
упражнения „Master“, джаги, дартс, шах и табла.В последствие монтираните
джаги, маса за тенис и дартс са изнесени , с оглед на липсата на интерес към
тях.Поставени са столове и маса.Не е поставен телевизор.
От представената Заповед
№ЛС-64-642/28.11.2018г. е видно, че е дадена възможност лишените от свобода да
гледат телевизия и слушат радио, които са предоставени от техни близки.От
справка , изготвена от Затвора Пазарджик с № 9383/20г. ищецът разполага със
собствен телевизионен приемник.
Изрично е посочено, че наличната
боксова круша не е закачена, а в последствие е и изнесена с оглед
невъзможността да бъде закачена. Невъзможността е продиктувана от извършения
ремонт.
На настанените в първо отделение са
монтирани и изработени фитнес уреди на открито – висилки,гладиатор, лежанки,
щанги и др., които могат да се ползват при престой на открито.
В затвора е изградено помещение за
групова работа съгласно чл.22а от ППЗИНЗС.В това помещение са поставени
компютри с тонколони, мултифункционално копирно устройство, озвучителна
система, маси за работа.В тази стая се провеждат беседи, срещи с представители
на обществеността, резвива се художествена самодейност.В тези стаи за групова
работа се работи с всички лишени от свобода, с изключение на лишените от
свобода поставени на „специален“ режим.
По делото е приета съдебно-медицинска
експертиза от която се установи, че лишеният от свобода може да се защитава сам
в съдебно производство. От експертизата не се установява, именно липсата на
телевизор в общо помещение и липсата на боксова круша да водят или да са довели
до влошаване на състоянието на ищеца.От медицинската документация също не се
установи, че лицето следва да тренира именно с боксова круша.Установи се, че
ищецът не приема предписаните му медикаменти.
По делото е разпитан св.А., който
казва, че може да се спортува, като има различни уреди, но ищецът искал точно
боксова круша .Не поставянето на боксова круша го карало да страда.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените
факти и на осн. чл. 235, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за
допустим, а разгледан по същество - за неоснователен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС вр. с чл. 203 и сл. от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения по чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС,
искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу
органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед
установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим.
Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за
доказване нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание
"лишаване от свобода". Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран
да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия
на служители на администрацията на затвора гр. Пазарджик, който пък е
териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС/, по отношение на която
като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.
е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на
специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 285, ал. 2 от
ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността
включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНС, изразяващо
се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или
бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост
съгласно общото правило на чл. 52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния
закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в
резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал. 1, въвежда забрана
за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените
лица, а в ал. 2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на
нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното
дело "Нешков и др. срещу България" задължава съда да приложи трайно
установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл. 3 от
ЕКПЧ, респ. по чл. 3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ
доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да
приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава
лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в
случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ би било
налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание,
свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
В разглеждания случай вредите се
претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица при ответника във връзка със задължението за осигуряване на
условия за поддържане на физическото здраве на лишените от свобода чрез участие
в спортни игри и упражнения и достъп до течаща вода в санитарния възел, както и
във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на
психическо здраве на лишените от свобода, чрез участие в спортни игри и
упражнения и гледане на телевизия чрез монтиране на телевизор в спалното
помещение или в помещението за групова работа. Исковият период е 27.06.2019г.
до 23.09.2020 г.
Ищецът твърди, че е лишен от възможност
за спорт, тъй като не е закачена боксова круша, а той иска да тренира именно с
боксова круша; че е лишен от гледане на телевизия, тъй като в общото помещение на
групата е липсвал телевизор. Описаните действия и бездействия ищецът счита като
проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3 от ЗИНЗС, вследствие
на което е преживял психически страдания– психическо разстройство, ведно с
чувство на отхвърленост, малоценност, безпокойство, стрес. С кумулативния ефект
на горните действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, ищецът обосновава настъпването на неимуществени вреди, както и
искането си за обезщетяване.
Заявените и поддържани от К.И.
фактически основания на исковата претенция следва да се квалифицират като
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, изразяващи се в липса на условия за двигателна активност и в
"друго подобно действие" по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, с които
се твърди, че се нарушава забраната по чл. 3, ал. 1 от закона за унизително
отношение спрямо осъдените лица.
Предвид горното и след преценка на
доказателствата по делото, както и в съответствие с цитираните нормативни разпоредби,
съдът счита, че ищецът не е подложен на неблагоприятно третиране и не е
засегнато човешкото му достойнството, поради което искането за заплащане на
обезщетение е неоснователно. Същият не доказа незаконосъобразни фактически
действия и бездействия на затворническата администрация, респ. не доказа
нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал.
2, т. 1 от ЗИНЗС, поправителното действие на наказанието лишаване от свобода се
осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическо здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В
контекста на визираната норма, на първо място ищецът претендира вреди от
неизпълнение на задължението за осигуряване на условия за спортни упражнения,
като твърди, че боксовата круша не е закачена. Доказателствата сочат, че на
етажа на първа група, където е настанен ищеца, е обезпечена възможност за
двигателна активност и спорт в спално помещение №116, където са поставени
различни уреди за спорт, налице е и фитнес на открито оборудван със съответните
уреди и съоръжения. При това положение не би могло да се приеме, че е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с
горното задължение. Изпълнението на същото като ред и условия е съобразено със
специалния режим, при който ищецът изтърпява наказанието си и ограниченията,
свързани с него по чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС. Неоснователни са доводите на ищеца,
основаващи се на разпоредбите на чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, според които
по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в
спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за
престой на открито. Касае се за правна
възможност, а не за задължение на органите по изпълнение на наказанията и
неизпълнението му не ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
На последно място, искът за обезщетение
се обосновава с твърдения за неизпълнение на задълженията от ответника по чл.
87, пр. 2 от ЗИНЗС, съотв. по чл. 83, ал. 1 от ППЗИНЗС, както и по чл. 22а от
ППЗИНЗС. Ищецът сочи, че е лишен от телевизия, тъй като в общото помещение на
групата е липсвал телевизор. Не е спорно по делото, а и от събраните
доказателства е видно, че стаята за отдих/спорт – стая № 116, на първа група не
е била обзаведена с телевизор, с оглед на което И. е подавал оплаквания до
началника на затвора. Горното не съответства на изискванията на чл. 22а, ал. 1
от ППЗИНС. Допуснатото несъответствие съдът счита, че не е от вид и характер, квалифициращи
го като нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Същото е компенсирано с
осигуряването на достъп до кабелна телевизия въз основа на абонамент, подписан
от администрацията на затвора, каквато задължение същата няма по арг. от чл.
83, ал. 4 от ППЗИНЗС. По този начин лишените от свобода са получили възможност
да гледат програмите, включени в абонамента на собствен приемник. Освен това
става въпрос за стая за отдих/спорт а не за стая за групова работа по чл.22а
ППЗИНЗС.Такава стая има изградена в затвора Пазарджик, но с оглед режима ,
поставен за изтърпяване от ищеца – „специален“, същият не може да се ползва от
нея. Въпреки това с оглед запазване на здравословното и физическо състояние на
лишените от свобода, които на „специален“ режим за изтърпяване на наказанието
си, им е осигурена възможност за спорт – и на открито и на закрито, както и да
имат собствен телевизионен приемник.
Освен това не се събраха никакви
доказателства за липса на телевизор и стая за физическа активност за периода
през който ищеца е бил във втора група – от 27.06.2019г. до 02.04.2020г.Такива
твърдения не са наведени и от ищеца.
Изводите от съвкупния анализ на
писмените и гласни доказателства са, че не са налице релевираните от ищеца
действия и бездействия, които да нарушават забраната по чл. 3, ал. 1 от закона
за унизително отношение спрямо осъденото лице. Липсва елемент от фактическия
състав на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съдът счита за недоказани и
претендираните неимуществени вреди, съставляващи психически страдания.
Медицинската документация по делото сочи на съществуващо психическо заболяване
на ищеца, възникнало далеч преди исковия период, а симптоматиката на същото е
свързана с тревожност, стрес и депресивни изживявания. Последното изключва
наличието на причинна връзка между сочените незаконосъобразни действия и
бездействия и настъпилите вреди. Освен
това се установи, че ищецът сам не е приемал предписаните му медикаменти.
Следват изводи за неоснователност на
предявения иск. Дължимо е решение за отхвърлянето им.
Направено е своевременно искане за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.Искането е основателно , видно е,
че ответникът е представляван от юрисконсулт.Следва ищецът да се осъди за
заплати сума в размер на 100лв. възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед изхода на спора ищецът ще
следва да заплати и сторените разноски за изготвяне на съдебно-медицинска
експертиза в размер на 350 лв. Сумата е заплатена от бюджета на съда, с оглед
на което ищецът ще следва да бъде осъден да заплати 350лв. по сметката на
Административен съд Пазарджик – разноски за изплатено възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.И., намиращ
се в Затвор-Пазарджик,/понастоящем в Затвора Бобов дол/ срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск в размер на 10 000 лв. за периода от 27.06.2019г.
до 23.09.2020г.претърпени неимуществени щети.
ОСЪЖДА
К.Д.И. да заплати на ГД“Изпълнение на наказанията“ сума в размер на
100лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА
К.Д.И. да заплати на Административен съд Пазарджик сума в размер на 350 лв.
– възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред тричленен
състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на
Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: (П)
РЕШЕНИЕ : № 273/12.4.2022г. гр. Пазарджик по КАД №
1144/2021г. Административен съд – Пазарджик по административно
дело №1110/2020г., в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет
и втора година.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 609/19.07.2021 г., постановено по АД №1110/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА К.Д.И.,***
да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски по
делото пред касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА К.Д.И. да
заплати на Административен съд - Пазарджик сума в размер на 5 /пет/ лева –
държавна такса по делото.
Решението е окончателно.