Решение по дело №2206/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 364
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220202206
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

24,06,2020г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

            Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на осемнадесети май  две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                       

                                                                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Хр. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 2206/19  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Х.Е.,ЕГН ********** ***, чрез адв. К.У. против  Наказателно постановление (НП) № 19-1006-003597/02,10,2019 на началник група КПДГПА към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

С жалбата се иска отмяна на постановлението с твърдения за процесуално-правна и неговата материално-правната неизправност.

В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, жалбоподателят настоява да се отмени постановлението като незаконосъобразно по представените в жалбата и развити по същество основания. .  

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 01,10,2018г. до комисар Т.Т.- началник отдел „Пътна полиция“, СДВР бил изпратен сигнал от Александър Данчев относно движение на 16,09,18 г. на голям брой автомобили в лентата за принудително спиране на АМ Тракия л. 58 и сл.). В писмения сигнал се съдържат твърдения, че неговият автор е направил видеозапис на ситуацията, като в табличен вид в самия сигнал са представените МПС по вид, марка, модел и рег. № , както и времевия диапазон в реално време и в това на записа , в което конкретният автомобил се е движел в лентата за принудително спиране.

След като било установено, че част от автомобилите имат „РА“ - регистрация, сигналът бил препратен на 08,10,18г. за отработване в Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР Пазарджик  и разпределен на св. пол. Х., който за процесния автомобил възложил проверката на св. пол. И. - мл. автоконтрольор към Сектора.

 На 29,07,19г. с писмо на началника на СПП при ОД МВР Пазарджик ( л. 8) , в което се твърди, че е установен собственика на процесния автомобил в лицето на жалбоподателя, е възложена проверка от 04 РУ при ОД МВР Пловдив предвид установеното местожителство на последния.

На 06,09,18г. св.И. съставил процесния АУАН против жалбоподателя, без последния да бъде уведомен за датата на съставянето, с оглед гарантиране на възможността да присъства.

Предявяване било извършено на 13,09,19г. и тогава бил връчен препис.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Против последното се правя възражения в процесуален аспект, част от които са основателни. Самият акт и НП имат достатъчно по обем и яснота описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което е получило своята съответна правна квалификация. Констативният и санкционния акт са издадени от компетентни органи и са спазени част от процедурите по тяхното издаване, предявяване, връчване в преписи ( последното за акта).

 Самият актосъставител и св. Х., който възложил съставянето на акта на И. признават добросъвестно, че нарушителят не е канен и не е присъствал на съставянето на акта. Това поставя под съмнение отразената дата на неговото съставяне , върху която са правени и недопустими поправки . Те касаят както самата дата „16“ - „06“ ( поправката е в цифрата на десетиците) , така и годината : „19“ - „18“( поправката е в цифрата на десетиците) . Тези поправки са недопустими, дори в случая, когато ясно е отразена дата на предявяване 13,09,19г. доколкото нарушението е от 16,09,18г. ( виж Решение №581/8.10.2019г.,  канд дело № 834 / 2019 - АС Пазарджик). При липсата на екземпляра , връчен на жалбоподателя ( който не е представен) , не може да се установи дали нанесените две поправки в датата на съставяне на акта са налични и върху връчения на жалбоподателя екземпляр.

 Нанесените поправки поставят под съмнение спазването на срока за съставяне на акта по чл. 34 от ЗАНН, която претенция е заявена още с жалбата. Според чл. 34 ЗАНН, срокът за съставяне на акта е тримесечен от откриване на нарушителя, но не повече от една година от извършване на нарушението. При наличните поправки е възможно актът да е съставен на 16,09,18г., която е едната възможност според нанесените поправки. В тази хипотеза е спазен срокът за съставена на акта, но не и  е шестмесечния ( също по чл. 34 от ЗАНН ) за издаване на НП ( 02,10,19).

Друга възможност за дата на съставяне на акта, която се обосновава и от писмени доказателства по делото, е 06,09,19г. Тя е дни преди предявяването на 13,09,19г.  и в съответствие с движението на преписката. Последната е била образувана пред СДВР 433200-87023/01,10,18г., след което изпратена и образувана по компетентност в СПП при ОД МВР Пазарджик на 08,10,18г. - виж на л. 57. Видно от резолюциите върху съпроводителното писмо на л. 57 е разпределена на 11,10,18г. на Шиников - „за проверка и отношение“ и след това на 15,10 ( вероятно 2018, но се чете и 2019 , което е обективно невъзможно предвид датата на предявяване и тази на НП ) - на Х..  Не е ясно от материалите по делото кога последният е извършил проверка относно собствеността на процесното МПС, но на 27,07,19г. този факт вече е бил установен, предвид изпратено искане ( л.8) до „РУ Пловдив за съдействие и събиране на данни от жалбоподателя дали кой е управлявал автомобила си на процесната дата) . Декларацията е била попълнена на 02,08,19г. (л. 9 ) и в нея жалбоподателят е отразил, че „не помни кой е управлявал“, с която информация вече следва да се приеме, че е установен нарушителя, предвид чл. 188 от ЗДвП.  В този смисъл, при коментираната хипотеза за дата на съставяне 06,09,19 ( която се потвърждава и в писмо на л. 28), са спазени сроковете за съставяне на акта и на НП п чл. 34 от ЗАНН.

Самото обсъждане на различни хипотези обаче лишава разрешаването на правния спор от необходимата категоричност и липсата на всякакви съмнения. Датата на административния акт, с който се повдига административно-наказателното обвинение следва да е съвсем ясна или поне да се установява безспорно, а не да бъде предмет на изследване и доказване като елементите от състава на нарушението.   Само така е възможен извод относно спазване срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта.

В случая тя не може да се установи безспорно поради направените ненадлежни поправки. Освен това -  в ЗАНН липсва процедура за поправка на АУАН, а нарушителят не само , че не е бил канен за съставяне на акта, но и не е присъствал на това процесуално действие. Не е спазено задължението по чл. 40, ал.1 от ЗАНН от страна на контролните органи и не е налице изключението по ал.2 за съставяне в отсъствие. Съставянето на акта в отсъствието на непоканения нарушител открива възможността за административен произвол - съставителят на акта може да постави недостоверна датата на съставянето му, за да си гарантира спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН и така да легитимира изправността на провежданото административно-наказателно производство.  Затова установяването на датата на съставяне на акта трябва да е напълно възможно . Нанесените на процесния акт поправки са недопустими и правят невъзможно установяването на датата на съставянето му.

Наред с това е налице и основание за отмяна на НП по същество.  Изясни се от показанията на актосъставителя и представения писмен сигнал от Александър Данчев, че последният е сигнализирал СДВР - СПП  относно движение на 16,09,18г. на голям брой автомобили в лентата за принудително спиране на АМ Тракия. В писмения сигнал се съдържат твърдения, че неговият автор е направил видеозапис на ситуацията, като в табличен вид в самия сигнал са представените МПС по вид, марка, модел и рег. № , както и времевия диапазон в реално време и в това на записа , в което конкретният автомобил се е движел в лентата за принудително спиране.  Този запис е представен по делото,  но сам по себе си не може да съставлява (чл. 125 от НПК вр. чл. 84 НПК) доказателство за възпроизвежданата от него информация. Случайно създадените  записи не са направени по реда на НПК и за целите на наказателното производство, но е установена константна съдебна практика относно възможността те да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти (в този смисъл вж. р. № 170/19. 07. 2013 година на ВКС, ІІІ НО, р. 185/10. 04. 2012 година на ВКС, ІІІ НО). В случая обаче липсва каквато и да е инициатива от страна на обвинителя да се ползва пълноценно от тези записи, които са послужили като единствено основание за възприетото и повдигнато от него административно-наказателно обвинение . На първо място  - информацията от видеозаписа тя не се възпроизвежда от друг доказателствен източник: св. Х. и дори актосъставителя И. не заявяват да са гледали записа и възприели онагледено движението на процесния автомобил на процесната дата по АМ Тракия в аварийната лента. Според признанията им, , актът е съставен по изпратения списък.

Липсва инициатива  от страна на административно-наказващият орган  записът да бъде поверен от гледна точка на възможни манипулации, а без експертна ( или друга форма на доказателствена поверка) проверка  той не може да бъде директно възприет като доказателствен източник.

Дори и да можеше да се възприеме като такъв обаче, той не установява възприетото място на извършване на нарушението, което също е възприето от контролния , а след него и от наказващия орган само по заявеното в сигнала относно местоположението. То не може да установи по записа, тъй като той е с продължителност осем секунди, както коректно е отразил и автора на сигнала - виж на л. 60, по пункт 66 таблица за процесния автомобили продължителност на записа.  Представените фотоси на л. 33 и сл. представят различен от посочения в акта и НП участък от АМ Тракия. Отделен е въпросът, че часът на нарушението в акта и в НП е около 17.30 ч. , докато записът има нереален час ( 23 ч., а онагледява ситуация в светлата част на денонощието)  отразеният реален час се сочи само в таблицата - и на л. 66,за хоризонтално каре 66 е 18.00.37ч - 18.00.45ч. 

Изложеното до тук обоснова решението на съда за отмяна на НП.

  По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

                                         Р      Е       Ш     И:

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 19-1006-003597/02,10,2019 на началник група КПДГПА към ОДМВР Пазарджик, с което на А.Х.Е.,ЕГН ********** *** на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                                                                                                      

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: