РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Перник, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20251720101152 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по подадена молба на М. В. С., лично и в качеството на законен
представител - майка, на малолетното дете Й. Л. И., за постановяване на мерки за
защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу Л. И. К.. Към подадената молба е представена
декларация по чл. 9 ЗЗДН.
В молбата е посочено, че молителката М. В. С. и ответника имат общо
малолетно дете - Й. Л. И.. Изложено е, че на дата 01.03.2025 г. М. С. е отвела детето в
дома на бащата в село ***, oбщина Перник, в 10:00 часа, предала е детето в ръцете му
и двамата са влезли в една от стаите, а тя е останала в коридор, като е седнала на една
кушетка и е чакала. Сочи, че на двадесетата минута детето Й. започнало да плаче и
баща му в по-голямата част от времето е отказвал да го утеши, при което тя гушнала
сина си и се опитала да го успокои. Впоследствие, детето малко се успокоило и тя го
предала на ответника и се върнала в коридора, като вратата била отворена и той се
обърнал към една камера, която е инсталирал в стаята и започна да крещи: „***!“,
след което се обърнал към детето и пак повторил: „***“. Чувайки виковете му,
молителката му казала да престане с тези простотии и да се държи възпитано, при
което той избухнал още повече и вече кълнял не само нея, но и майка й и нейния
партньор, като през цялото това време детето не спирало да плаче.
Поддържа се и че на 15.03.2025 г., в периода от 10:00 часа до 13:00 часа, в дома
на ответника в село ***, ***, и в присъствие на М. С. отново следвало да се проведе
режим на лични отношения между детето и бащата. Твърди се, че майката предала
детето на бащата и седнала в коридора, на кушетка, където й било определено да чака.
Сочи, че след 11:00 часа детето Й. започнало да пищи много силно и майката
надникнала в стаята, в която бил бащата с детето. Тогава ответника се доближил
1
заплашително към нея, започнал да размахва ръце, крещейки: „*** ***!“. Твърди се,
че молителката го помолила да млъкне, като му казала: „***“, а той отвърнал:***.
Твърди се, че впоследствие ответника продължил да обижда и крещи на висок глас
спрямо молителката **** *** *** *** ***.. наричал я „***“ и други обидни думи.
Сочи се, че молителката не издържала и се обадила на телефон 112, като помолила
органите на МВР да й окажат съдействие. Сочи се, че преди да извика полиция
сестрата на Л. също й крещяла, че трябвало да се засрами. Поддържа, че когато
полицаите пристигнали на адреса, ответника и пред тях продължил да я унижава.
Говорил им, че мирише и е отишла да ражда мръсна и смръдлива, че е некадърна и за
нищо не става. Казал, че нарочно прави циркове и театър и е осъдила майката му, а тя
била невинна. Твърди, че когато станало 13:00 часа и дошъл ред да тръгва с детето,
той й го подал и й прошепнал в ухото в скоро време да купи ковчег на майка й и баба
й и че е боклук. Моли молбата за защита да бъде уважена. Претендира разноски.
От ответника в хода на производството е заявено становище за неоснователност
на депозираната молба за защита. Оспорва да е извършил твърдените актове на
домашно насилие, съобразно което прави искане молбата по реда на ЗЗДН да бъде
оставена без уважение. Не претендира разноски.
Назначения от съда особен представител на малолетното дете – адв. Р. А.,
заявява становище за основателност на депозираната молба за защита и прави искане
да бъдат предприети адекватни мерки за защита на малолетното дете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената до съда молба по чл. 4 ЗЗДН е допустима – подадена е от надлежни
страни – М. В. С. и Й. Л. И., като с молителката ответникът има съвместно дете и е
баща на молителя, т.е. налице е хипотезата на чл. 3, т. 3 и т. 5 ЗЗДН. На следващо
място, установява се и че молбата е депозирана в предвидения чл. 10 ЗЗДН
тримесечен срок от извършване на актовете на домашно насилие.
Между страните не са спорни установените факти, че ответникът и молителката
са родители на малолетното дете Й. Л. И., роден на *** г., като родствената връзка
между тях се установява и от приложеното по делото удостоверение за раждане от ***.
Представено е влязло в законна сила решение № 376/02.05.2024 г. /л. 51 и сл/. по
гр.д. № 4823/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което упражняването на
родителските права върху малолетното дете Й. Л. И. е предоставено на майката М. В.
С., и е определен режим на лични контакти с бащата Л. И. К., както следва:
-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа в дома на
бащата в село ***, ***, в присъствието на майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа през първият ден от Коледа, в присъствието на
майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа през втория ден от Великден, в присъствието на
майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа на 31 декември (тридесет и първи декември) на
всяка четна година, в присъствието на майката;
-от 10.00 часа до 13.00 часа за рожден ден и имен ден на детето, в присъствието
на майката, и след навършване на три годишна възраст на детето:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като го взима от дома на
майката в 10,00 часа в събота и го връща в дома на майката в 18,00 часа в неделя, с
преспиване;
2
-първия ден от Коледа - в рамките на деня, но не-по късно от 20,00 часа;
-втория ден от Великден - в рамките на деня, но не-по късно от 20,00 часа; -
всяка четна Нова година, с преспиване, от 10.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на
01 януари, като го взема от дома на майката и го връща обратно при нея;
-по четири часа за рожден ден и имен ден на детето, като бащата се 8 Този файл
е копие на електронно подписан документ;
-един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
Видно от приложено по делото Писмо от МВР „Национална система 112“ от
09.04.2025 г. /л. 58 и сл./, на 15.03.2025 г. от телефонен номер *** в 10:58 часа е
подаден сигнал от лице, представило се като молителката М. С.. Към писмото е
приложен диск, съдържанието на който е изслушано в открито съдебно заседание,
проведено на 21.05.2025 г., и е възпроизведено в съдебния протокол /л.133 и сл./. По
време на записа се чува непрестанен плач на дете и глас на жена, която твърди, че
спрямо нея по време на режим на лични отношения с детето се осъществява
психически тормоз от страна на неговия баща.
Представена е докладна записка от 27.03.2025 г. от ОДМВР Перник, от която се
установява, че във връзка със сигнала е извършена проверка, като същият е подаден от
молителката на 15.03.2025 г., тъй като тя се е почувствала притеснена от поведението
на ответника. В хода на проверката същият е призован като е заявил, че е казал думите
„***“, но не е посягал на молителката, като често имали спорове във връзка с
отглеждането на детето. Посочено е и че от извършена проверка в служба КОС при
Второ РУ – Перник е установено, че ответника има издадено разрешение за
съхранение на ловно огнестрелно оръжие и притежава ловна пушка *** Приложени са
и съставени на страните протоколи за предупреждение, на основание чл. 65 ЗМВР.
По делото са приети изготвени социални доклади от Агенция „Социално
подпомагане“ – Перник, от които се установяват жилищните условия на отглеждане на
детето, наличието на влошена комуникация между родителите му и обстоятелството,
че детето се чувства спокойно по време на срещите с баща си при начина на тяхното
провеждане, определен с издадената по делото заповед за незабавна защита.
Тревожност при детето е наблюдавана в началото на първата проведена среща.
Представена е заповед за защита № 1/14.03.2025 г., издадена по в.гр.д. №
29/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник, от която се установява, че на М.Г. К.а –
майка на ответника, е забранено да приближава на разстояние по-малко от 150 метра и
да осъществява контакт с молителката за срок от 12 месеца, считано от 12.09.2024 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.. В. /л.
95 и сл./ - майка на молителката, и В.В.М. /л. 97/ - фактически съжител на съпружески
начала на майката на молителката, ценени по реда на чл. 172 ГПК, от които се
установява, че след срещите на процесните дати – 01.03.2025 г. и 15.03.2025 г.,
молителката и детето Й. са били разстроени и молителката е споделила част от
описаното в депозираната от нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на свидетелите
относно отправените закани и обиди спрямо нея от страна на молителя, в
присъствието на малолетното им общо дете. Установява се и че преди срещите с
ответника молителката е притеснена и тревожна какво ще се случи по време на тях, а
след някои от срещите детето също е тревожно, нервно и не се чувства добре.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.С.Б.
/л. 98 – гръб и сл./, И. И.а К.а /л. 106 – гръб и сл./ от които съдът приема за установено,
че свидетелите са възприели част от срещите на 01.03.2025 г. и на 15.03.2025 г., като по
време на частта от всяка от тях, на която са присъствали, не е имало конфликт между
3
молителката и ответника. Установява се и че свидетелите възприемат ответника като
любящ и грижовен баща. Други относими към предмета на делото факти не се
установяват от показанията на обсъжданите свидетели.
По отношение на показанията на свидетеля А.Й.С. /л. 103 и сл./, следва да се
посочи, че съдът не кредитира същите, с оглед непосредствените си впечатления от
поведението на свидетеля по време на разпита, включително и като съобрази факта, че
не кореспондират с показанията на останалите доведени от ответника свидетели, както
и че свидетелят твърди, че на процесните дати в къщата на ответника е присъствала
неговата майка /вкл. на л. 105 – гръб/, за която е издадена ограничителна заповед да не
доближава молителката. В случай че кредитира показанията на свидетеля, съдът
следва да приеме, че е нарушена заповед за защита и да предприеме съответни
действия по сезиране на компетентните органи.
По делото са представени справки за съдимост от 28.03.2025 г. /л. 75 и л. 76/, от
които се установява, че М. С. и Л. К. не са осъждани.
От приложена справка в специалния регистър по ЗЗДН на Районен съд – Перник
се установява, че по реда на ЗЗДН е заведено срещу ответника и гр.д. № 1/2016 г. –
прекратено с определение № 602/18.02.2016 г.
По делото са изслушани записи от представена с молба от 02.04.2025 г. /л. 112/
флаш памет, обективирани в протокола от проведено на 11.06.2025 г. по делото
открито съдебно заседание, които съдът не взе предвид при преценка на
правнорелевантните обстоятелства по делото, тъй като не е безспорно установено на
коя дата са изготвени записите, при какви условия и гласовете на кои лица
възпрозвеждат.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от
молителката под страх от наказателна отговорност, в която е възпроизведено
изложеното в сезиращата молба относно твърдените осъществени спрямо нея актове
на домашно психическо насилие от ответника на процесните дати – 01.03.2025 г. и
15.03.2025 г., в присъствието на малолетното дете Й..
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършен спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В процесния случай съдът намира за безспорно доказани по делото описаните в
сезиращата молба актове на домашно насилие, осъществени спрямо молителката М. В.
С. от ответника Л. И. К. в присъствието на малолетното дете Й. Л. К., като
присъствието на детето по време на срещите между тях не е спорно между страните.
По–конкретно, съдът намира за доказано, че на 01.03.2025 г. в град Перник, в
дома на ответника в село ***, ***, в периода между 10:00 часа и 13:00 часа ответникът
е крещял на молителката в присъствието на детето „***!“, кълнял е нея и семейството
й, вследствие на което детето и молителката са били разстроени.
За безспорно доказано по делото съдът намира и че на 15.03.2025 г. по време на
режим на лични контакти с детето, отново в дома на ответника в село ***, след 11:00
часа, ответника се е доближил заплашително към молителката, започнал е да размахва
ръце, крещейки: „*** ***!“. Молителката го е помолила да мълчи, но той е отвърнал:
*** както и че впоследствие е продължил да обижда и крещи на висок глас спрямо
молителката „***, както и че я е наричал я „***“ и други обидни думи, във връзка с
което молителката се е обадила на телефон 112, като помолила органите на МВР да й
окажат съдействие. Съдът приема за установено и че когато станало 13:00 часа и
4
дошъл ред да тръгва с детето, ответника й го е подал и е прошепнал в ухото й в скоро
време да купи ковчег на майка й и баба й и че е боклук.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни
факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В процесния случай такава е
представена от молителя М. С. /л. 7 и л. 8 от делото/, като в нея ясно са
индивидуализирани по време, място и начин осъществените спрямо нея в присъствие
на малолетното дете актове на домашно психическо насилие от ответника, изразяващо
се отправени заплахи, закани и обиди на 01.03.2025 г. и на 15.03.2025 г. с
гореописаното съдържание.
Следва да се обърне внимание, че с оглед дадената от закона доказателствена
сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, то в доказателствена тежест на ответника е
да проведе обратно доказване, което винаги е пълно, т.е. правната и законова логика e,
че не е достатъчно само да са налице отрицателни фактически твърдения, а следва
доказването на тези твърдения да се извърши чрез съвкупност от положителни факти,
които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт, като съдът
намира, че такова доказване от ответника не е проведено.
В тази връзка съдът съобрази, на първо място, че изложеното в декларацията по
чл. 9 ЗЗДН се подкрепя от преобладаваща част от косвените доказателства по делото,
като с оглед естеството на извършените актове на психическо насилие и естеството на
домашното насилие въобще, липсата на свидетели-очевидци не може да бъде
предпоставка за отхвърляне на молбата за защита единствено на това основание,
като в тази насока следва да бъде съобразена и практиката на ЕСПЧ, съгласно която
заповедите за защита, следва да се основават на доказателствата на жертвата,
установяващи фактите по стандарт на доказване, който не е наказателноправният
стандарт на доказване, тъй като такъв стандарт е прекомерно висок /така: *** и др./.
Съществено в случая е и че по данни от представената докладна записка от 17.03.2025
г. на ОДМВР-Перник /л. 61/, ответникът сам е признал пред органите на реда, че е
казал спрямо молителката думите „***! ***“, като липсата на квалифициране от
ответника на изреченото като домашно насилие, не променя характера осъщественото
поведение от него спрямо молителката пред детето. Освен това, извънсъдебното
признание на ответника относно изричането на посочените изрази спрямо молителката
на 15.03.2025 г. пред служител на реда мотивира съда да даде още по-голяма вяра на
изложеното в декларацията по чл. 9 ЗЗДН.
В конкретния случай твърденията на молителката, обективирани и в
представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана под страх от
наказателна отговорност, се подкрепят не само от извънсъдебното признание на
ответника, но и от съдържанието на изслушания запис от обаждане на телефон 112 от
15.03.2025 г. /л.133 от делото/, от който се установява, че по време на обаждането
детето Й. е разстроено и не престава да плаче и при което молителката сочи данни за
конфликт между нея и ответника. Изложеното от нея се подкрепя и от показанията на
свидетелите С.. В. /л. 95 и сл./ и В.В.М. /л. 97/, ценени по реда на чл. 172 ГПК, които
са възприели непосредствено емоционалното състояние на молителката и детето след
срещите на процесните дати и на които тя е разказала за случилото се.
По отношение на събраните гласни доказателства по искане на ответника,
следва да се посочи, че показанията на свидетелите не опровергават изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като свидетелите сами сочат, че не са
присъствали през цялото време на срещите: свидетелката Т.Б. сочи, че е била на двора
на 01.03.2025 г. и на 15.03.2025 г., а част от срещите са били вътре в къщата /л. 99/,
свидетелят И. И.а К.а /л. 107 – гръб/ сочи, че не е била през цялото време на срещите
5
със страните и че не им слуша разговорите, т.е. съдът приема за установено, че
посочените свидетели не са възприели конфликт между страните, но това не доказва,
че такъв не е имало, тъй като не са били с тях през цялото време, включително
обективно не е възможно да са възприели какво е казала ответника на ухото на
молителката на сочената дата – 15.03.2025 г.
Обстоятелството, че малолетното дете е присъствало по време на инцидентите
не е спорно между страните по делото, като се установи и че детето е било разстроено
и уплашено от случващото се.
Съществено е да отбележи, че съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, всяко домашно
насилие, осъществено в присъствие на дете, каквото се доказа да е осъществено
спрямо неговата майка на 01.03.2025 г. и на 15.03.2025 г., съставлява и психическо
насилие спрямо него, без значение дали детето се е уплашило от случилото се или го
възприема за нормално. Причина за това е факта, че осъществяването на насилие в
присъствието на деца, каквото несъмнено съставлява установеното по делото изричане
на обиди и заплахи по отношение на неговата майка, съставлява и психическо насилие
над малолетното дете, тъй като въздейства негативно на неговото психично и
емоционално състояние и развитие и върху възможността му да формира правилна
преценка за в бъдеще кое поведение е нормално и социално приемливо между
отделните членове в обществото и в частност в семейството като социална единица.
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да
бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. При
избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и
степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпита, а да
преустанови, евентуално да предотврати последващи посегателства върху
пострадалото лице. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в
тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при
определяне на защитна мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в
молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на
пострадалото лице.
Предвид изложеното и особеностите на конкретния случай – осъществено
спрямо молителката М. С. психическо насилие при две последователни срещи с
ответника, липсата на критично отношение у него относно случилото се, факта, че
притежава ловна пушка, характера на отправените заплахи/закани /“*** ***!“,
споменаването на ковчези/, настоящият съдебен състав намира, че е налице среден
риск за пострадалата молителка, определен съгласно предвиденото в Контролен
списък на рискови фактори за оценка на риска на съда по чл. 15, ал. 1 ЗЗДН към
Правилника за прилагане на ЗЗДН /не се установява извършителят да е заплашвал
молителката с пистолет, нож, предмет или вещество, което може да се използва като
оръжие, да се е опитвал да я души или дави, насилието да се е увеличило като честота
или интензитет през последните шест месеца, извършителят да заплашва, че ще се
самоубие, да страда от психично заболяване, да е алкохолно или наркотично зависим,
да е наранил или убил домашен любимец/. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че следва да приложат за защита на молителката мерките, предвидени
в чл. 5, ал. 1, т. 1 – безсрочно, и т. 3 – за срок от 12 месеца, считано от 27.03.2025 г.
/датата на издаване на заповед за незабавна защита – л. 14/, който срок с оглед
преценката за среден риск за пострадалата, съдът намира за подходящ и достатъчен в
процесния случай за осигуряването на защита на молителката от последващо
психическо и/или физическо насилие от страна на ответника, включително и като
съобрази процесуалното поведение на ответника, тежестта на извършените актове на
домашно насилие, факта, че ответника е неосъждан и няма данни за влезли в сила
6
спрямо него актове по реда на ЗЗДН за защита на други лица. Мерките по ал. 1, т. 2 – 5
се налагат при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за
незабавна защита.
По отношение на преценката на риска за детето Й. И. съдът намира, че е налице
среден такъв, като в тази връзка съобрази основно неговата възраст /предстои да
навърши две години на 28.07.2025 г./, като намира, че макар да е значително ниска,
присъствието му по време на евентуални бъдещи конфликти между неговите родители
в тази възраст е предпоставка не само за преживяване на временен стрес и дискомфорт
у детето, докато трае конфликта, но създава предпоставки и за евентуални негативни
последици в неговото психическо и емоционално развитие занапред, доколкото е
ноторно известен факта, че първите три години от живота на детето са от
изключителна важност за неговото бъдещо развитие като личност, включително и за
развиване на неговите когнитивни способности и емоционалност. Предвид
изложеното, доколкото несъмнено е в интерес на детето и е негово законно и
неотменимо право да има контакти със своя баща, настоящият съдебен състав намира,
че такива следва да бъдат осъществявани за определен от съда срок в защитена среда.
Във връзка с определяне на периодичността на същите съдът съобразява режима,
определен с влязлото в законна сила решение № 376/02.05.2024 г. на Районен съд –
Перник /л. 51 и сл./, съгласно който режима на лични отношения се осъществява два
пъти месечно за период от 3 часа – от 10:00 часа до 13:00 часа. Съгласно решението,
което страните не са обжалвали, съдът е приел за необходимо срещите до навършване
на три години на детето да се осъществяват в присъствие на неговата майка. В
конкретния случай, с оглед взетите мерки за защита спрямо нея, провеждането им по
предвидения в решението начин е обективно невъзможно, а с оглед данните до
момента относно продължителността на контактите баща-дете и начина на тяхното
протичане, както и осъществените актове на домашно насилие в присъствие на детето,
съдът намира, че на този етап не е в интерес на Й. срещите да бъдат провеждани в т.н.
незащитена среда, включително и че не са налице основания да изменя
продължителността и честота на определените контакти баща дете с влязлото в
законна сила съдебно решение от 02.05.2024 г. Присъствието на психолог и/или
социален работник би защитило в максимална степен интересите на детето, като би
способствало и за отработване на евентуални затруднения в комуникацията баща-дете,
в случай че има такива, докато се прилага мярката за защита. Същевременно, при
определянето на адекватна мярка за защита, съдът съобрази и обстоятелството, че
няма данни за упражнена директна физическа и/или вербална агресия към детето,
поради което намира, че вземането на допълнителни мерки за защита не е необходимо
на този етап. На следващо място, съдът взе предвид и изразеното становище на
социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, че провеждането
на срещите в защитена среда е в интерес на детето. В обобщение, съдът намира, че
следва да приложи предвидената в чл. 5, ал. 4 ЗЗДН мярка за защита на малолетното
дете Й. - като защитна мярка режимът на лични отношения, определен по реда на
Семейния кодекс, между детето и родителя, извършител на домашно насилие, да се
осъществява за срока, определен от съда, в защитена среда, предоставена в
специализирана услуга по този закон или осигурена от доставчик на социална услуга
по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог
или социален работник, а по тяхна преценка и в присъствие на майката или на
посочено от нея трето пълнолетно лице, на което детето има доверие. Необходимо е да
бъде приложена спрямо детето и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 – безсрочно. Доколкото
местоживеенето на детето е определено при майката с влязъл в сила съдебен акт,
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН не е приложима.
По разноските:
7
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на Районен съд – град Перник дължимата за производството държавна такса в
размер на 25,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да плати сторените от
молителката разноски платен адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
На основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, на молителите следва да бъде издадена заповед
за защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на М. В. С., ЕГН **********, срещу Л. И. К.,
ЕГН **********2, за осъществени спрямо нея актове на домашно психическо насилие
на 01.03.2025 г. и на 15.03.2025 г., КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Л. И. К., ЕГН, **********2, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на М. В. С., ЕГН ********** – безсрочно.
ЗАБРАНЯВА на Л. И. К., ЕГН, **********2, да приближава М. В. С., ЕГН
**********, жилището й и всяко друго жилище, в което се установи да живее,
местоработата на М. В. С., ЕГН **********, както и нейните места за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 /сто / метра, за срок от 12 /единадесет/
месеца, считано от 27.03.2025 г.
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Й. Л. И., ЕГН **********, срещу Л. И. К.,
ЕГН, **********2, за осъществени спрямо него актове на домашно психическо
насилие на 01.03.2025 г. и на 15.03.2025 г., КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Л. И. К., ЕГН, **********2, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Й. Л. И., ЕГН ********** – безсрочно.
ОПРЕДЕЛЯ режимът на лични отношения, определен с решение №
376/02.05.2024 г., постановено по гр. д. № 4823/2023 г. по описа на Районен съд -
Перник, между Й. Л. И., ЕГН **********, и Л. И. К., ЕГН **********, да се
осъществява в защитена среда, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от
10:00 часа до 13:00 часа, като срещите се провеждат на територията на Центъра за
обществена подкрепа с адрес:***, или в друг, посочен от Дирекция „Социално
подпомагане" – Перник център за обществена подкрепа, в присъствието на социален
работник и/или психолог, а по тяхна преценка и на майката или посочено от нея трето
лице, на което детето има доверие, за срок от 9 /девет/ месеца, считано от 02.05.2025 г.,
като ОПРЕДЕЛЯ в случай на обективна невъзможност за провеждане на срещите в
почивен ден /събота/ поради работно време или служебна ангажираност на съответния
Център за обществена подкрепа, същите да се провеждат при същата периодичност и
продължителност в делничен ден на първата и трета седмица от месеца, определен от
работещия по случая социален работник, за който родителите следва да бъдат
уведомявани предварително най-малко два работни дни.
УКАЗВА на ответника Л. И. К., ЕГН, **********2, в случай че детето бъде
доведено на срещите и взето от тях от М. В. С., ЕГН **********, че следва при
пристигане и напускане на съответния Центъра за обществена подкрепа, да спазва
стриктно издадената заповед за защита по делото, като забраната да не доближава
молителката М. В. С., ЕГН **********, не важи единствено за времето, определено за
8
срещи с малолетното дете Й. Л. И., ЕГН **********, и за територията на Центъра за
обществена подкрепа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. И. К., ЕГН, **********2, че при неизпълнение на
Заповедта за защита, полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно
задържа нарушителя и уведомява органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА Л. И. К., ЕГН, **********2, да плати по сметка на Районен съд –
град Перник държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист – и сумата 5 лв.
/пет лева/, представляваща държавна такса, на основание чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. И. К., ЕГН, **********2, да плати
на М. В. С., ЕГН **********, сума в размер на 600 лв., представляваща разноски за
платен адвокатски хонорар.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, заповед за защита на
молителите, съобразно постановените мерки, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на НЕЗАБАВНО изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Перник в
седемдневен срок от постановяването му на 04.07.2025 г.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчи на страните и да се
изпрати на ОДМВР по тяхното местоживеенето – за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9